Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260022
гр. Добрич, 13.11.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на двадесет и втори
октомври две хиляди и двадесета година в състав: СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ при секретар НЕЛИ БЪЧВАРОВА разгледа т. д. № 138/2018 г. по описа на Добричкия окръжен съд и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Търговско
дело № 105/2018 г. е образувано по искова молба вх. рег. № 2432/16.04.2018 г.,
с дата на пощенското клеймо 13.04.2018 г., на
„***“ ЕАД гр. София, ул. “Московска“ № 19, ЕИК ***, с която срещу едноличен търговец С.Н.Т. ЕГН ********** с фирма ЕТ “С.-С.Т.“ със седалище и адрес на
управление с. О., ул.“Първа“ № 1, общ. Добричка, област Добрич, ЕИК ***, при условията на обективно
съединяване са предявени следните искове:
Иск
за плащане на сумата от 37 054.12 лв., представляваща неплатена главница по
Договор за главница, ведно със законната
лихва от 16.04.2018 г. до окончателното й изплащане, претендиран на основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ.
Иск
за плащане на сумата от 28 296.18 лв., представляваща договорна лихва за периода 30.08.2014 г. до
15.04.2018 г.; претендиран на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ.
Иск
за плащане на сумата от 18 150.56 лв., представляваща санкционираща лихва за периода 26.09.2014 г.
до 15.04.2018 г. претендиран на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430,
ал. 2 ТЗ.
Иск
за плащане на сумата от 1 377.00 лв., представляваща такса за управление на кредит. претендиран
на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ.
Ответникът
оспорва исковите претенции по основание и размер, като инвокира възражение за
погасяване по давност на вземания на банката за лихви на основание чл. 111, б.
„в“ ЗЗД.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за
установена следната ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
На
27.03.2012 г. между „***“ ЕАД от една
страна като кредитор и ЕТ „С.-С.Т.“ от друга страна като кредитополучател е
сключен Договор за кредит, по силата на който кредиторът предоставя на
кредитополучателя инвестиционен кредит в размер на сумата от 183 782.40 лв.
за финансиране на одобрените разходи,
представляващи 80 % от стойността на одобрените разходи по проект за изграждане
на ФВЕЦ по сключен договор № 08/311/00343/05.08.2011 г. с ДФ „Земеделие“ по
мярка 311 „Разнообразяване на неземеделски дейности“ от Програмата за развитие
на селските райони за периоди от 2007 г. - 2013 г., подкрепена от Европейски
земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), съгласно одобрените разходи
на инвестиционния проект – чл. 1 от Договора.
Кредитът
се предоставя като стандартен инвестиционен – по продукт „ДСК Евромост“ по реда
и условията за предоставяне и обезпечаване на кредити, съфинансирани от ЕС и ДБ
– чл. 2 от Договора.
Крайният
срок за усвояване на кредита е до 04.08.2013 г. на етапи, съгласно договорения
начин на плащане. Средствата се предоставят чрез открита в банката ESCROW
сметка със специално предназначение и се разходват
целево,безкасово по сметка одобрените доставчици, съгласно плана за разплащане
– чл. 3.1 и 3.2. от Договора.
Видно
от доказателствата по делото, към 01.08.2012 г. са усвоени средства в общ
размер на сумата от 175 663.13 лв.
Страните
са уговорили гратисен период до 04.11.2013 г. – чл. 3.3. от Договора.
За
предоставеният кредит, кредитополучателят заплаща на кредитора годишна лихва в
размер на 9.175 лв., формирана от едномесечния СОФИБОР плюс договорена надбавка
в размер на 8.1 процентни пункта – чл. 9.1. от Договора. Олихвяването на кредита и заплащането на
лихвата ще става ежемесечно към 25-то число – чл. 9.2. от Договора.
При
неплащане на главницата в уговорените срокове, кредиторът събира наказателна
лихва върху размера на просрочената главница, включваща договорената по чл.
9.1. от Договора лихва и наказателна надбавка в размер на 10 % - чл. 21, б. „а“
от Договора.
При
неплащане на част или на цялата дължима лихва в уговорените срокове, кредиторът
събира наказателна лихва върху размера на главницата, включваща договорената по
чл. 9.1. от Договора лихва и наказателна надбавка в размер на 3 % - чл. 21, б.
„б“ от Договора.
Съгласно
чл. 4 от Договора, крайният срок за погасяване на кредита е до 05.12.2013 г.,
като погасяването се извършва по следните начини – за сметка на получаваните
средства от безвъзмездната финансова помощ по договор № 08/311/00343/05.08.2011
г. с ДФ „Земеделие“ или със собствени средства, без това да се счита за
предсрочно погасяване. В случай, че не
постъпи субсидия по проекта, кредитът се погасява еднократно на падежа – чл.
5.2. от Договора.
С.Н.Т.,
„ВАКУУММЕТ И ЦИНК“ ЕООД гр. София и „СК-ТЕХНОМИКС“ ООД гр. София са встъпили
като съдлъжници по Договора.
Изпълнението
на задълженията на кредитополучателя, произтичащи от Договора са обезпечени с
лични и реални обезпечения - поръчителство от страна на „***“ ООД гр. София, ***,
залог по реда на ЗОЗ върху бъдещи вземания, залог на вземания, особен залог на
търговското предприятие на кредитополучателя, ипотека върху два недвижими имота, собственост на „***“ ООД
гр. София.
С
три анекса – Анекс № 1/19.09.2013 г., Анекс № 2/05.12.2013 г. и Анекс №
3/29.08.2014 г. кредитът е преструктуриран. По силата на Анекс № 3/09.08.2013
г. страните са договорили, че непогасеният дължим остатък по кредита възлиза на
сумата от 145 663.13 лв. Гратисният период е продължен до 15.07.2015 г.
От
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява,
че по договора е усвоена сумата от 175 663.13 лв. Вещото лице е установило, че за периода
27.03.2012 г. – 01.04.2019 г. кредитополучателят е извършил следните плащания
по Договора – 132 372.12 лв. – главница, 28 954.86 лв. – лихви и
260.26 лв. – такси. Според експертното мнение на вещото лице, на 31.07.2014 г.
кредитополучателят е спрял плащанията си по договора, като към датата на
предявяване на иска – 13.04.2018 г., задълженията на кредитополучателя,
произтичащи от договора възлизат на следните суми: 37 054.12 лв. –
главница; 26 787.62 лв. – договорна лихва за периода 30.08.15.04.2018 г.;
18 714.65 лв. – санкционираща лихва за забава за периода 26.09.2014 г. –
15.04.2018 г. и 1 377.00 лв. – такса за управление на кредита или
83 933.39 лв. – общ размер на дължимите суми по договора.
При
така безспорно установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
В
процесния казус, съвкупният анализ на доказателствата по делото обосновава
извода за наличието на облигационно отношение
по договор за банков кредит по смисъла
на чл. 430 и сл. ТЗ между „***“ АД гр. София от една страна като
кредитор и ЕТ “С.-С.Т.“ от друга страна като заемател, по силата на което
банката се е задължила да отпусне на заемателя парична сума за определена
цел и при уговорени условия и срок, а
заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне
след изтичането на срока.
Договорът
за банков кредит е абсолютна търговска, изключителна банкова активна сделка –
чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗКИ.
Кредитополучателят
не отговоря на дефиницията за „потребител” по смисъла на параграф 13, т.1 от ДР
на ЗЗП, тъй като е сключил процесния договор за банков кредит като едноличен
търговец за нуждите на търговската си дейност. Гореизложените съображения водят
до извода за изключване на предвидената в ЗЗП защита по отношение на договора
за банков кредит.
Изпълнението
на задълженията на кредитополучателя, произтичащи от Договора са обезпечени с
лични и реални обезпечения - поръчителство от страна на „***“ ООД гр. София, ***,
залог по реда на ЗОЗ върху бъдещи вземания, залог на вземания, особен залог на
търговското предприятие на кредитополучателя, ипотека върху два недвижими имота, собственост на „***“ ООД
гр. София.
На
основание чл. 101 ЗЗД лицата С.Н.Т., „ВАКУУММЕТ И ЦИНК“ ЕООД гр. София и
„СК-ТЕХНОМИКС“ ООД гр. София са встъпили като съдлъжници по Договора. В
разглеждания случай, физическото лице С.Н.Т. се явява съдлъжник на ЕТ “С.-С.Т.“,
което е правен non sens.
Търговското качество на едно физическо лице разширява неговата правоспособност,
разкривайки пред него възможността да бъде страна по правоотношения в областта
на търговското право. Едноличният търговец не е нов правен субект различен от
физическото лице. Едноличният търговец участва в търговския оборот в рамките на
собствения си персоналитет. Едноличният търговец е носител едновременно и на
търговски и на граждански права и задължения, винаги отговаря с едно и също
свое имущество за задълженията, възникали в резултат на упражняваната от него
търговска дейност, както и по всички други имуществени отношения, в които той
участва в гражданския оборот. С оглед на изложените съображения, следва да се
приеме, че ответникът С.Н.Т. се явява единствено и само длъжник по процесния договор
за банков кредит в качеството си на ЕТ “С.-С.Т.“.
По
делото няма спор, че кредитополучателят е усвоил по кредита сумата от 175
663.13 лв.
Няма
спор, че кредитополучателят е извършвал погасявания за задълженията си по
кредита както
следва: 132 372.12 лв. – главница, 28 954.86 лв. – лихви и 260.26 лв. – такси.
Безспорно
установено е по делото, че след 31.07.2014 г. кредитополучателят е преустановил
плащанията по кредита, като към датата на предявяване на иска – 13.04.2018 г.,
задълженията на кредитополучателя, произтичащи от договора възлизат на следните
суми: 37 054.12 лв. – главница; 26 787.62 лв. – договорна лихва за периода
30.08.15.04.2018 г.; 18 714.65 лв. – санкционираща лихва за забава за периода
26.09.2014 г. – 15.04.2018 г. и 1 377.00 лв. – такса за управление на кредита.
В
случая е налице неизпълнение на задължението на кредитополучателя за плащане на
главницата по договора за банков кредит в установения размер. В този смисъл
искът се явява доказан и основатерен и следва да се уважи.
С
оглед направеното от кредитополучателя възражения за погасяване по давност на
вземанията на банката за договорна лихва на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД,
Съдът приема същото за основателно до размера на изтеклите до 13.10.2018 г.
лихви. Според изчисленията на вещото лице, изтеклите до 13.10.2015 г. договорни
лихви възлизат на сумата от 11 699.75 лв. В случая искът за договорни
лихви се явява основателен за сумата от 15 088.37 лв., като за сумата от
11 699.75 лв. се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
Безспорно
установен по делото е и фактът за липсата на погасителен план към договора за
банков кредит, съдържащ размера на ежемесечно дължимата погасителна вноска,
включваща главница, лихви и разноски. Липсата на погасителен план обуславя и
липсата на забава в плащането на отделните вноски до настъпване на крайния
падеж, поради което искът за присъждане на т. н. санкционираща лихва за забава
следва да бъде отхвърлен.
Кредитополучателят
дължи и такса за управление на кредита, поради което искът следва да се уважи.
Страните
по делото не са представили списък на разноските си по чл. 80 ГПК, поради което
разноски не следва да им се присъждат.
С оглед изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА едноличен
търговец С.Н.Т. ЕГН ********** с фирма
ЕТ “С.-С.Т.“ със седалище и адрес на управление с. О., ул.“Първа“ № 1, общ.
Добричка, област Добрич, ЕИК ***, да заплати на „***“ ЕАД гр. София, ул. “Московска“ № 19, ЕИК ***, следните суми: 37
054.12 лв., представляваща неплатена главница по Договор за главница, ведно със законната лихва от
16.04.2018 г. до окончателното й изплащане; 15 088.37 лв., представляваща част от договорна лихва за периода 30.08.2014
г. до 15.04.2018 г.; 1 377.00 лв.,
представляваща такса за управление на
кредит.
ОТХВЪРЛЯ
иска на „***“ ЕАД гр. София, ул. “Московска“ № 19, ЕИК *** срещу едноличен
търговец С.Н.Т. ЕГН ********** с фирма
ЕТ “С.-С.Т.“ със седалище и адрес на управление с. О., ул.“Първа“ № 1, общ.
Добричка, област Добрич, ЕИК *** за
плащане на сумата от 11 699.25 лв., представляваща част от договорна лихва
за периода 30.08.2014 г. до 15.04.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ
иска на „***“ ЕАД гр. София, ул. “Московска“ № 19, ЕИК *** срещу едноличен
търговец С.Н.Т. ЕГН ********** с фирма
ЕТ “С.-С.Т.“ със седалище и адрес на управление с. О., ул.“Първа“ № 1, общ.
Добричка, област Добрич, ЕИК *** за
плащане на сумата от 18 150.56 лв., представляваща санкционираща лихва за периода 26.09.2014 г.
до 15.04.2018 г.
ОСЪЖДА РЕШЕНИЕТО
ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.
СЪДИЯ: