Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 23.05.2023
г.
Софийски градски съд, IV-Г въззивен състав, в закрито заседание на 23.05.2023 г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ МАРИНОВА
мл.с. МАРИЯ СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 12521 по описа за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл.247 ГПК и чл.248 ГПК.
Съдът служебно
констатира, че в диспозитива на решението е допуснал очевидна фактическа
грешка, като в абзац трети, ред трети вместо сумата „1004,78 лв.“ се чете
сумата „960,86 лв.“.Видно от мотивите на решението волята на въззивния съд е
била да отмени първоинстанционното решение в частта, с която ответникът е
осъден да заплати разноски на ищеца за първата инстанция за сумата над 960,86
лв. до 1 509,92 лв., поради което е налице разминаване между формираната и
изразената воля.
Въззивникът-ищец „С.а.п.“ ЕООД е поискал изменение на постановеното по делото решение №
263246 от 03.11.2022 г. в частта му относно разноските.Молителят излага
твърдения, че съдът неправилно е изчислил разноските, като е намалил същите за
сумата над 960,86 лв. до 1 509,92 лв. вместо за сумата от 1 509,92
лв. на 1 161,53 лв. съобразно обезсилената част от решението.Твърди, че с
оглед изхода на спора за настоящата инстанция на въззивника-ищец се дължат
разноски в размер на 923,12 лв., а не присъдения такъв от 570,65 лв.Моли съда
да измени решението в частта за разноските.
Ответникът по молбата-М.Г.М. не взема становище по
същата.
Съдът, като прецени доводите на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема следното:
Молбата е подадена
в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е допустима.Разгледана по същество, същата е частично
основателна.
С постановеното по делото решение въззивният
съд е обезсилил първоинстанционното
решение в частта, с която са разгледани
искове с правно основание чл.45 ЗЗД като недопустимо и е върнал делото на СРС
за ново разглеждане на исковете на предявеното основание в обезсилената част от
друг състав на същия съд, като е потвърдил решението в останалата обжалване
част.Въззивният съд е отменил решението
на СРС в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца
разноски за производството пред СРС за сумата над 960,86 лв. до 1 509,92
лв., както и разноски за обезпечаване на бъдещ иск над 432,33 лв. до 551 лв.,
оставил е без разглеждане молбата на
„С.А.П.“ ЕООД за присъждане
на законна лихва върху уважения размер на главницата от датата на предявяване
на иска до окончателното изплащане на сумата, като недопустима и е
осъдил М. Г.М. да заплати на „С.А.П.“ ЕООД сумата от 570,65 лв. на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
Настоящият
съдебен състав счита, че молбата е
неоснователна.Неправилно молителят
твърди, че първоинстанционното решение е обезсилено за сумата в размер на
1 853,52 лв. за разходи за репатриране и за 108 лв.-за разходи за
нотариална покана.Първоинстанционното решение е обезсилено в частта, в която
СРС се е произнесъл по искове с правно основание чл.45 ЗЗД, т.е. за сумата от
1 853,52 лв.-разходи за репатриране на лек автомобил, за сумата от 108
лв.-за разходи за нотариална покана и за сумата от 14 423,38 лв.-стойност
на щети по МПС, като в мотивите въззивният съд е изложил съображения, че тези
искове са с правна квалификация съответно чл.244, ал.3 ЗЗД вр. чл.248 ЗЗД вр. чл.233, ал.1, изр.2 ЗЗД /по отношение
на претенцията за щети на автомобила/ и с правно основание чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД вр. чл.82 ЗЗД /по отношение на претенциите за разходи за репатриране на
автомобила и за нотариална покана/.При това
положение първоинстанционното решение е обезсилено по искови претенции в
общ сума в размер на 16 384,90 лв., а не за 1 961,542 лв., както
твърди молителя.При определяне на разноските съдът е съобразил направените
такива за държавни такси и за експертизи, които касаят предмета на спора по
същество.
За въззивната
инстанция въззивникът-ищец има право на разноски за адвокатско възнаграждение
за защита по въззивната жалба на ответника.Ответникът е обжалвал
първоинстанционното решение по искове с цена с общ размер на 8 501,20
лв.Въззивният съд се е произнесъл по същество по иска с правно основание чл.59 ЗЗД, като е потвърдил решението в частта, с която е уважен иска за сумата от
6 539,68 лв.В останалата част първоинстанционното решение е обезсилено.При
това положение и при този изход на спора молителят има право на разноски само за
адвокатско възнаграждение /не и за държавна такса, както неправилно е посочено
в мотивите/, тъй като в частта, с която е обжалвано решението от ищеца същото е
обезсилено, респ. жалбата е отхвърлена.Въззивникът-ищец претендира разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв.Въззивникът-ответник е
направил своевременно възражение за прекомерност.Съгласно чл.7, ал.2, т.3 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в
редакцията към момента на подписване на договора за правна защита и съдействие/
минималният размер на адвокатският хонорар възлиза на 755,06 лв. или с оглед
изхода на спора въззивникът-ответник има право на разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 580,84 лв.Съдът намира за основателно възражението
за прекомерност, тъй като във въззивната инстанция е имало само едно съдебно
заседание и не са събирани нови доказателства.
Поради изложените
съображения решение № 263246 от 03.11.2022 г. следва да се измени в частта за
разноските, като въззивникът-ответник бъде осъден да заплати на въззивника-ищеца
сумата от 10,19 лв.-разноски за настоящата инстанция.
Поради изложеното
съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА на основание чл.247, ал.1 ГПК поправка на
очевидна фактическа грешка в решение № 263246 от 03.11.2022 г. на СГС, IV-Г с-в, гр.д.№
12521/2020 г., като в абзац трети, ред
трети вместо сумата „1004,78 лв.“ се чете сумата „960,86 лв.“.
ИЗМЕНЯ решение № 263246 от 03.11.2022 г. на СГС, IV-Г с-в, гр.д.№
12521/2020 г. в частта относно разноските, като
ОСЪЖДА М. Г.М. с ЕГН ********** и с адрес: ***
да заплати на „С.А.П.“ ЕООД с ЕИК ******** и със седалище и адрес на
управление:*** и сумата 10,19 лв.-разноски за въззивната инстанция на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл.248 ГПК на „Е.е.г.“ ООД
с ЕИК ********за изменение на постановеното по настоящото дело решение № 1601
от 27.06.2022 г. в останалата част, като неоснователна.
Решението може да се обжалва с пред ВКС в 1-месечен срок
от връчването му на страните.В частта, с която съдът се е произнесъл по чл.248 ГПК решението има характер на определение и може да се обжалва с частна жалба
пред ВКС в 1-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.