Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Каварна 24.08.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
КАВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД,в публично съдебно на двадесет и трети април две хиляди двадесет и
първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ЖИВКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря Е.Ш.,
като разгледа докладваното от съдията НАХД № 95 по описа на КРС за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е
по жалба на „В.С.Р.“ АД ЕИК **,със седалище и адрес на управление
гр.София,бул.“**,чрез адв.М.П.-ДАК,със служебен адрес *** срещу Наказателно
постановление № Т-НП-8/15.04.2020г. издадено от Директор Дирекция“Управление на
морските плажове“ в Министерство на туризма ,с което на въззивника на основание
чл.22е ал.1 от Закона за устройство на черноморското
крайбрежие за нарушение законовата разпоредба на чл.4 ал.1 от Закона за
устройство на черноморското крайбрежие е наложена имуществена санкция в размер
на 5 000/пет хиляди/лева.
В жалбата
въззивникът излага становище,че НП е незаконосъобразно и издадено в нарушение
както на процесуалния,така и материалния закон.
В жалбата се
твърди,че АУАН е съставен от лице което няма правомощие да съставя такива
документи.В жалбата се излагат твърдения за нарушение разпоредбата на чл.54 от ЗАНН,с аргумент,че е вменено нарушение на „ВС Р.“ и касае пропускателен
пункт,разположен в имот с идентификатор ***по КККР на с.С.Н.,община
Каварна,като описания имот при справка в кадастралната карта се установява,че е
собственост на „П **.В жалбата се сочи още,че не е пресъздадено точно и
конкретно действителната фактическа обстановка.Въззивникът намира за
неоснователно твърдението,че дружеството ограничава правото на свободен и
безплатен достъп на гражданите до морските плажове.С оглед на изложеното в
жалбата моли да бъде отменено Наказателно постановление № Т-НП-8/15.04.2020г.
издадено от Директор Дирекция“Управление на морските плажове“ в Министерство на
туризма като неправилно,необосновано и издадено в противоречие с
материалноправните разпоредби.
В съдебно
заседание се явява процесуален представител на въззивника,който поддържа депозираната
жалба на сочените в нея основания.
Въззиваемата страна редовно призована се представлява от
процесуален представител,който в с.з. изразява становище,че жалбата на
въззивника е неоснователна.Счита,че в хода на съдебното дирене се доказва по
категоричен начин,че жалбоподателят е ограничавал свободния достъп на
гражданите до изброените морски плажове,като го е ограничавал със събиране3 на
нерегламентирана такса.Моли съдът да потвърди наказателното постановление,като
правилно и законосъобразно.
При редовно призоваване
Районна прокуратура-Добрич
ТО-Каварна не изпращат представител и не изразяват становище по делото.
Съдът,въз
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното постановление по отношение на неговата законосъобразност,обоснованост
и справедливост на наложеното наказание прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН чрез наказващия орган,съгласно чл.60 от ЗАНН,от активно легитимирано за
това лице и против акт подлежащ на съдебен контрол.
Приложените
Заповед №Т-РД-16-177/19.07.2019г. на Министъра на туризма за определяне на
Директора на дирекция „Управление на морските плажове“ за наказващ орган и Заповед №Т-РД-16-179/19.07.2019г. на
Министъра на туризма за възлагане на длъжностни лица от Дирекция „Управление на
морските плажове“ да съставят актове за установяване на административни
нарушения,доказват компетентността на актосъставителя и наказващия орган.
След преценка
доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна,с оглед събраните
по делото доказателства по делото,Съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На
09.08.2019г. в резултат на извършена проверка на място от служители на общинска
администрация Каварна и от служители на РУ Каварна е изготвен Констативен
протокол за установяване на нарушения № 000020 от 09.08.2019г. съставен от М.Г.Д.-специалист
отдел „ОСИР“ в община Каварна.На проверката са присъствували и останалите
членове на комисията,определени от Кмета
на Община Каварна и от Началника на РУ Каварна: К.Ж.гл.архитект на Община
Каварна,М.Г.-***,К.К.-специалист в отдел „УТИ“, А.А.мл.експерт в РУ Каварна и Н.Н.-инспектор
РУ Каварна.Протоколът е съставен и в присъствието на А.И.М.,представил се за
административен директор във „ВС Р.“. След извършена проверка на място е
установен наличен пропускателен пункт разположен на път,водещ до обявените за
неохраняеми морски плажове „Р.-бейби плаж“,“Р.-централен“,“Р.-Каяк“,“Р.-хелинга“,“Р.-голям
плаж“ и „Р.-малък плаж“,община Каварна,област Добрич.На проверяващите са
представени три броя заповеди,подписани от Н.П.И.-управител на „Ваканционно
селище „Р.“ АД с ЕИК: **,със седалище и адрес на управление: гр.София
1000,район Триадица бул.“**.Заповедите са приложени към протокола.Съгласно
текста на Заповед № 02/06/06/2019г. издадена на основание чл.4 ал.2 т.1 и т.2
от ЗУЧК,чл.192 от ЗУТ и чл.1 и 2 от Наредбата за категоризиране на средствата
за подслон,местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения във
връзка с категоризацията на туристически селища и относно въвеждане на
специален ред за охрана и безопасност при ползване на туристическа
инфраструктура:“При посещение на туристическо селище „Р.“ с цел
плажуване,използване на туристическата инфраструктура и други,посетителите задължително се
регистрират на Рецепция и заплащат стойността на регистрационната гривна от
6/шест/ лева на ден“.От извършената проверка на място на служителите на Община
Каварна и РУ Каварна действително е установено,че при влизане към морски
плажове „Р.-бейби плаж“,“Р.-централен“,“Р.-Каяк“,“Р.-хелинга“ на посетителите
се събира такса от 6 лева на ден,дори
само за достъп до морския плаж,съгласно посочената заповед.По този повод на
самите проверяващи е издаден касов бон № 44336209 на 09.08.2019г. от служителя Е.Е.,след
закупуване на три броя дневни гривни.Към материалите събрани в хода на
проверката по прокурорска преписка № 501/2019г.,изпратени на Министерството на
туризма с Резолюция за изпращане по компетентност с вх.№
Т-11-00-44/16.09.2019г. са приложени копия под формата на снимки от касовата
бележка,от гривните и от пропускателния пункт.Съгласно текста на втората
заповед,представена при проверката и също подписана от управителя на
„Ваканционно селище „Р.“АД-Заповед № 4/06/06/2019г.,са определени „цени за
използване на обособени площи за престой на МПС и начин на ползване през
територията на ТС“Р.“:-цена за престой на МПС-лек автомобил до 23.00ч.-8.00
лева;-цена за престой на МПС-за всички останали автомобил до 23.00ч.-20
лева“.Според предоставения по прокурорската преписка снимков
материал,информация за цитирания ценоразпис е налична и върху табло,закачено за
участък върху ограда,непосредствено преди споменатия пропускателен пункт.На
проверяващите е издаден касов бон с № 44336255 от 09.08.2019г. за престой на 1
брой МПС.Видно от снимките,върху двете касови бележки е записана фирмата на
„Ваканционно селище „Р.“АД.От останалите материали събрани по преписката се
установява,че пропускателния пункт представлява
преместваем обект-„павилион-КПП“ с площ 10.00 кв.м. с предмет на дейност-вход
за пешеходци и МПС с бариера и охрана в имот с идентификатор ***по КККР на с.С.Н.,Община
Каварна,област Добрич.За същия е издадено разрешение за поставяне № 37/2012г.
от общинска администрация-Каварна на дружеството ТХ „Р. Холидейз“ АД,което
разрешение е било с валидност от
10.05.2012г. до 1.05.2015г.На 03.07.2019г. „Ваканционно селище „Р.“АД подава
искане с вх.№ АБ-30-515/03.07.;2019г.,подписано от управителя-Н.П.И.,за
издаване на ново разрешение за поставяне на същия преместваем обект,но към
момента на установяване на нарушението,разрешение от общината още не е било
издадено.В отговор на искането за издаване на разрешението за поставяне,Община
Каварна изпраща до Н.И.писмо с № АБ-30-514-002/05.08.2019г.,с което уведомява управителя на „Ваканционно селище „Р.“ АД,че смята
предоставените документи за недостатъчни да легитимират дружеството като собственик на поземлен имот с
идентификатор ***по КККР на с.С.Н.,Община Каварна,област Добрич.В същия отговор
общината предоставя срок от седем работни дни за представяне на изрично писмено
съгласие от собственика на поземления имот или писмен договор за наем на
заетата от преместваемия обект площ,като в противен случай ще бъде отказано
издаването на разрешение за поставяне.Към 09.08.2019г. не е било издадено от
Община Каварна разрешение за поставяне на преместваемия обект.Цитираният
преместваем обект е изграден на територията на поземлен имот с идентификатор ***с
адрес-местност В.С.Р. по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.С.Н.,общ.Каварна,обл.Добрич-собственост
на Държавата съгласно Акт за частна държавна собственост ****.,издаден от
Служба по вписванията гр.Каварна.Съгласно кадастралната карта,за достигане на
неохраняемите морски плажове „Р.-бейби плаж“/ПИ № ****/,“Р.-централен“/ПИ № ****/
и „Р.-каяк“/ ПИ № ****/,плажуващите следва да
преминат именно през поземлен имот
с идентификатор ****,в който свършва изградения общински път по
кадастралната карта и кадастралните регистри
на с.С.Н.,общ.Каварна,обл.Добрич с идентификатор ****/предходен
идентификатор ****/.Въпреки липсата на разрешение за поставяне,при извършената
проверка на място на 09.08.2019г. длъжностните лица от общинска администрация
гр.Каварна и от РУ Каварна установили,че пропускателния пункт функционира и от
него се събират такси.Събирането на дневна такса в размер на 6 лева за плажуване
се извършва от служителите на „Ваканционно селище „Р.“ АД,съгласно Заповед №
02/06/ 06/2019г. на управителя на дружеството-Н.И.,а за преминаване и престой
на МПС се събират такси от 8 до 20 лева,съгласно друга нейна Заповед с №
4/06/06/2019г.От събраните материали по прокурорската преписка е видно,че
преместваемия обект представлява охраняем пропускателен пункт с бариера,който
препятсва достъпа на гражданите до друг имот,през който се достига до морски
плажове „Р.-бейби плаж“,“Р.-централен“ и „Р.-каяк“,в случай че същите не
заплатят споменатите вече такси.Актосъставителят приема,че по този
начин,предвиденото в чл.4 ал.1 от Закона за устройството на Черноморското
крайбрежие /ЗУЧК/ право на гражданите на свободен и безплатен достъп до
морските плажове е ограничено..В АУАН № 10/23.10.2019г. е прието,че нарушението
е извършено на 09.08.2019г.-дата на съставяне на констативен протокол № 00020
от 09.08.2019г. от М.Г.Д.-***.Нарушението е установено на 09.08.2019г. от
длъжностни лица от общинска администрация Каварна и Районно управление Каварна в изпълнение на
Разпореждане от 19.07.2019г. на Районна прокуратура гр.Каварна по прокурорска
преписка с вх.№ 501/2019г.,образувана по сигнал на Министъра на туризма до
Главния прокурор с вх.№ 2200 от 08.07.2019г. и на основание Заповед № 540 от
29.07.2019г. на Кмета на Община Каварна за проверка на свободния и безплатен
достъп до плажовете на територията ВС „Р.“ и за налични нарушения по
чл.22е,чл.23,чл.10 ал.2,т.3,чл.13 ал.6 от ЗУЧК.
Актът за
установяване на административно нарушение /АУАН/ е съставен на 23.10.2019г. при
условията на чл.40 ал.4 от ЗАНН,въз основа на официален документ-Констативен
протокол № 000020 от 09.08.2019г.,съставен от М.Г.Д.,***.Актът е съставен в
присъствието на Н.П.И.,в качеството и на управител на нарушителя „-„Ваканционно селище „Р.“АД.Актът
за установяване на административно нарушение е връчен на 23.10.2019г. което се
потвърждава от разписка за връчване на АУАН.В законово определения 3-дневен
срок „Ваканционно селище „Р.“ АД,представлявано от Н.П.И. подава възражение
срещу Акт за установяване на административно нарушение № 10/23.10.2019г.
регистрирано в Министерство на туризма с вх.№
Т-26-В-129/25.10.2019г.Административнонаказващия орган приема,че възражението
разгледано по същество е неоснователно.
Въз основа на
акта за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното
Наказателно постановление № Т-НП-8/15.04.2020г. издадено от Директор
Дирекция“Управление на морските плажове“ в Министерство на туризма ,с което на
въззивника на основание чл.22е ал.1 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие
за нарушение законовата разпоредба на чл.4 ал.1 от Закона за устройство на
черноморското крайбрежие е наложена имуществена санкция в размер на 5 000/пет
хиляди/лева.
Видно от
заключението на вещото лице по назначената,изслушана и приета в съдебно
заседание СТЕ,към датата на установяване и извършване на нарушението от страна
на „Ваканционно селище „Р.“АД-09.08.2019г. преместваемия обект-пропускателен
пункт се е намирал в ПИ ****.Към датата
на констатиране на нарушението-09.08.2019г.,както и към настоящия момент,по
КККР на с.С.Н. ПИ ***е собственост на Държавата,чрез Министерство на
земеделието и храните с документ за собственост-Съдебен акт *** на Службата по
вписванията гр.Каварна.Със същия документ като ползвател и собственик на
постройки/преместваемия обект-КПП/,съгласно чл.64 от ЗС е записан „П.“ЕООД.До
плажовете разположени на територията на ВС „Р.“ се достига единствено по местен
път номер DOB1151,съгласно пътната карта на Р.България.Същия свързва ВС „Р.“ с
републикански път III-901,преминаващ през с.С.Н..При влизане в сила на
кадастралната карта,този път е с идентификатор ****,започва от с.С.Н. и
завършва на морския бряг.Вещото лице изготвило СТЕ е категорично в заключението
си,че няма друг път за свободен достъп до плажовете намиращи се на територията
на ВС „Р.“.Съгласно КККР,няма пътища от републиканската или местна пътна мрежа
преминаващи през „Ваканционно селище „Р.“ АД,към датата на констатиране на
нарушението-09.08.2019г.
Гореизложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетели Я.Р.Ш.,М.А.Г.,М.Г.Д.,К.Ц.К.,заключение
на вещото лице по назначената,изслушана и приета в съдебно заседание СТЕ,НП №
Т-НП-8 от 15.04.2020г.,писмо изх.№ Т-26-В-120/16.04.2020г. от Дирекция
„Управление на морски плажове“ в Министерство на туризма гр.София,заповед №
Т-РД-16-177/19.07.2019г.,АУАН № 10/23.10.2019г.,възражение вх.№
Т-26-В-129/25.10.2019г.,заповед № Т-РД-16-179/19.07.2019г.,резолюция за
изпращане на преписка по компетентност изх.№ 51/11.09.2019г. на Районна
прокуратура гр.Каварна,разпореждане от 19.07.2019г. на Районна прокуратура
гр.Каварна изх.№ 50182019г.,заповед № 540/29.07.2019г.,констативен протокол за
установяване на нарушение № 000020/09.08.2019г.,заповед № 02/06.06.2019г.,заповед
№ 4/06.06.2019г.,фискален бон от 09.08.2019г.-2бр.,искане за разрешение за
поставяне на обект по реда на чл.56 от ЗУТ вх.№ АБ-30-514/03.07.2019г.,писмо от
Община Каварна № АБ-30-514-002/05.08.2019г.,разрешение за поставяне на временни
преместваеми постройки на основание чл.56 от ЗУТ № 37/2012г. изх.№
АБ-06-565/18.05.2012г.,копие от кадастрална карта с данни от КРНИ от Служба по
геодезия,картография и кадастър гр.Добрич за поземлен имот 65543.21.92, копие
от кадастрална карта с данни от КРНИ от
Служба по геодезия,картография и кадастър гр.Добрич за поземлен имот
65543.21.238,акт № 369 за изключителна държавна собственост от
29.04.1998г.,заповед № Т-РД-16-173/16.07.2019г.
При
извършената служебна проверка съдът констатира,че АУАН и НП съдържат изискуемите
реквизити,нарушението е описано пълно и ясно,с всички съставомерни признаци от
обективна страна,включително са посочени и доказателствата които го
потвърждават.Посочена е правилно нарушената правна норма в АУАН,а така също и
санкционната норма в НП,предвид на което не е налице нарушение на чл.57 ал.1
т.5 от ЗАНН.
Съдът
кредитира изцяло показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Я.Р.Ш.,М.А.Г.,М.Г.Д.,К.Ц.К.,които
потвърждават фактическото извършване на нарушението,изясняват формата и
естеството,датата на осъществяването му.Изнесените от тях данни,са в пълна
корелация с писмените доказателствени източници,показанията им са
безпротиворечиви,взаимнодопълващи се,логични,поради което съдът ги счита за
обективни и достоверни.В настоящото производство не се установиха данни за
заинтересованост,под каквато и да било форма,от изхода на делото.Съдът не
кредитира показанията на свидетелите В.Б.Б. и Р.Н.С.в частта им в която
свидетелите Б. и С. твърдят,че за преминаването през пътя до плажовете във ВС“Р.“-Р.-хелинга,Р.-бейби
плаж,Р.-Каяк,Голям плаж Р.,Малък плаж Р.,такси не се събират и че достъпът до
горепосочените плажове се осъществява от две места. Настоящия съдебен състав
намира,че показанията на свидетелите Б. и С. в тази им част не могат да служат
като годен доказателствен материал,въз основа на който съдът да формира
вътрешното си убеждение при постановяване на крайния съдебен акт,тъй като тези
показания взети сами по себе си се явяват изолирани,не кореспондират с
останалия по делото доказателствен материал- свидетелските показания на М.А.Г.,М.Г.Д.,К.Ц.К.,заключение
на вещото лице по назначената,изслушана и приета в съдебно заседание СТЕ,
констативен протокол за установяване на нарушение №
000020/09.08.2019г.,фискален бон от 09.08.2019г.-2бр.
С оглед на
гореизложеното,настоящия съдебен състав намира,че показанията на свидетелите В.Б.Б.
и Р.Н.С.в частта им в която свидетелите Б. и С. твърдят,че за преминаването
през пътя до плажовете във ВС“Р.“-Р.-хелинга,Р.-бейби плаж,Р.-Каяк,Голям плаж Р.,Малък
плаж Р.,такси не се събират и че достъпът до горепосочените плажове се
осъществява от две места са създадени от случая и са подбрани с оглед да се
осигурят свидетели,които са готови да обслужат определени интереси,без да се
държи сметка за обективната истина по делото.
При служебна
проверка за законосъобразност на НП от процесуалноправна страна,включително и
такава относно редовността на
АУАН,съобразно правомощията си и
релевираните възражения с жалбата,съдът не установи наличието на съществени
процесуални нарушения,които да обуславят неговата отмяна.Актовете са издадени
от компетентен орган,спазена е установената за това форма и изискуеми реквизити
на съдържанието им,съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН.Административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя е ангажирана в напълно редовно учредено и развило се,според
процесуалните правила на ЗАНН административнонаказателно
производство.Изложеното в АУАН и НП словесно фактическо описание на вмененото
нарушение е в достатъчна степен конкретно,пълно и ясно,възпроизведени са
твърдения за факти,които покриват основните съществени признаци на
деянието,поради което позволяват неговата индивидуализация-обща с оглед датата
и мястото на извършване и като административно нарушение в хипотезата на чл.4
ал.1 от ЗУЧК отделно и като
административнонаказателен състав по чл.22е ал.1 от ЗУЧК ,налице са и
обективните елементи относно надлежната персонификация на правния
субект-нарушител.
От друга
страна преценката за законосъобразността на НП,по смисъла на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН,досежно описанието на нарушението ,се свежда до това изложени ли са
фактически твърдения за обективните признаци от състава на административното
нарушение което според АНО е осъществено.И тъй като последното очевидно е
сторено,в самия санкционен акт се съдържат констатации, че „Ваканционно селище „Р.“ е нарушило
разпоредбата на чл.4 ал.1 от ЗУЧК и е осъществило състава на чл.22е ал.1 от
ЗУЧК чрез ограничаване правото на гражданите на свободен и безплатен достъп до
морски плаове „Р.-бейби плаж“,“Р.-централен“ и „Р.-каяк“,като не е допускало
посетителите на плажовете да преминат през незаконно поставен преместваем
обект,поставен на път,водещ до последните,в случай че не заплатят определени
такси,в зависимост от това дали преминават с МПС или пеша,,поради което няма
как да се приеме,че е било нарушено правото на защита на жалбоподателя и същият
не е разбрал какво точно нарушение се твърди да е извършил,за което и се
наказва.Именно този е критерият за преценка съществеността на допуснатото
процесуално нарушение на правилата на ЗАНН.Ето защо,липсва каквото и да е било
процесуално нарушение.
Материалната
компетентност на органите-актосъставителя и тази на АНО издал процесното НП не
подлежи на съмнение,като оспорването от страна на жалбоподателя в тази насока
се явява неоснователно. Приложените Заповед №Т-РД-16-177/19.07.2019г. на
Министъра на туризма за определяне на Директора на дирекция „Управление на
морските плажове“ за наказващ орган и
Заповед №Т-РД-16-179/19.07.2019г. на Министъра на туризма за възлагане
на длъжностни лица от Дирекция „Управление на морските плажове“ да съставят
актове за установяване на административни нарушения,доказват компетентността на
актосъставителя и наказващия орган.
Обжалваното
Наказателно постановление решаващият съдебен състав намери за материалноправно
законосъобразно.Същото е издадено при правилно приложение на материалния закон-
чл.4 ал.1 от ЗУЧК.
С оглед
събраните по делото доказателства,настоящия съдебен състав намира за безспорно
установено,че на 09.08.2019г. „Ваканционно селище „Р.“АД неправомерно е
събирало такси през незаконно поставен пропускателен пункт,с което дружеството
е нарушило разпоредбата на чл.4 ал.1 от ЗУЧК,за което нарушение съгласно чл.22е
ал.1 от ЗУЧК му е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева.Събирането
на дневна такса в размер на 6 лева за плажуване се е извършвало от служителите
на „Ваканционно селище „Р.“АД,съгласно Заповед № 02/06.06.2019г. на управителя
на дружеството-Н.И.,а за преминаване и престой на МПС са били събирани такси от
8 до 20 лева,съгласно друга нейна Заповед № 4/06.06.2019г.Видно от приобщените
към доказателствения материал по делото доказателства преместваемия обект от
който служителите на дружеството събират въпросните такси представлява
охраняван пропускателен пункт с бариера,който препятства достъпа на гражданите
до морски плажове „Р.-бейби плаж“,“Р.-централен“ и „Р.-каяк“ в случай,че същите
не заплатят съответните такси.По този начин дружеството е ограничило
предвиденото в чл.4 ал.1 от Закона за устройството на Черноморското
крайбрежие/ЗУЧК/ право на гражданите на свободен и безплатен достъп до морските
плажове.Нарушението се потвърждава и от представената по делото техническа
експертиза от инж.Х.П.К. установяваща разположението на процесния преместваем
обект и липсата на друг път,по който може да бъде осъществен свободния
достъп до плажовете,намиращи се на
територията на ВС“Р.“.Тук следва да се отбележи,че дори и наличието на друг път
не отменя задължението на нарушителя да не препятства свободния достъп на
гражданите до морския плаж.Установи се от събраните в хода на делото писмени и
гласни доказателства,че към 09.08.2019г. обектът е бил изграден на територията
на поземлен имот с идентификатор ****,с адрес-местност В.С. Р. по кадастралната
карта и кадастралните регистри на с.С.Н.,общ.Каварна,обл.Добрич-собственост на
Държавата,чрез Министерство на земеделието и храните с документ за
собственост-Съдебен акт **** на Службата по вписванията-гр.Каварна.Със същия
документ като ползвател и собственик на постройки съгласно чл.64 от ЗС е
записано дружеството „П.“ЕООД.Видно от кадастралната карта и от техническата
експертиза,за достигане до неохраняемите морски плажове „Р.-бейби плаж/ПИ № ****/,“Р.-централен“/ПИ
№ ****/ и „Р.-каяк“/ПИ № ****/ плажуващите следва да преминат именно през
поземлен имот с идентификатор ****,в който свършва изградения общински път по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с.С.Н.,общ.Каварна,обл.Добрич с
идентификатор ****/предходен идентификатор ****/.Въпреки липсата на разрешение
за поставяне,при извършената проверка на място на 09.08.2019г.,длъжностните
лица от общинска администрация в гр.Каварна и от РУ Каварна установяват,че
пропускателния пункт функционира и от него се събират такси.Освен от
констативния протокол това се установява и от свидетелските показания на Я.Р.Ш.,М.А.Г.,М.Г.Д.,К.Ц.К.,които
потвърждават фактическото извършване на нарушението,изясняват формата и
естеството,датата на осъществяването му,като Изнесените от тях данни,са в пълна
корелация с писмените доказателствени източници,показанията им са
безпротиворечиви,взаимнодопълващи се,логични,поради което съдът ги счита за
обективни и достоверни.
Правно-ирелевантно
за ангажиране наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател е обстоятелството
дали пропусквателния пункт е с валидно издадено разрешение за поставяне.Но
следва да се отбележи,че в хода на съдебното производство „Ваканционно селище „Р.“АД
не доказа валидно издадено разрешение за поставяне на преместваемия обект към
датата на установяване на нарушението.Напротив,по преписката бяха представени
материали,доказващи,че за същия е издадено разрешение за поставяне № 37/2012г.
от общинска администрация Каварна на дружеството ТХ „Р. Холидейз“АД което
разрешение е било с валидност от
10.05.2012г. до 10.05.2015г.На 03.07.2019г. „Ваканционно селище „Р.“АД е подало
искане с вх.№ АБ-30-515/03.07.2019г. подписано от управителя –Н.П.И.,за
издаване на ново разрешение за поставяне на същия преместваем обект,но към
момента на установяване на нарушението,разрешение от общината все още не е било
издадено.В отговор на искането за издаване на разрешението за поставяне,Община
Каварна изпраща до Н.И.управител на
„Ваканционно селище „Р.“АД писмо с № АБ-30-514-002/05.08.2019г. с което
уведомява управителя на горепосоченото дружество,че смята предоставените
документи за недостатъчни да легитимират дружеството като собственик на
поземлен имот с идентификатор ***по КККР на с.С.Н.,общ.Каварна,обл.Добрич.В
същия отговор общината е предоставила срок от седем работни дни за представяне
на изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот или писмен
договор за наем на заетата от преместваемия обект площ,като в противен случай е
щяла да откаже издаването на разрешение за поставяне.Обратен отговор от
дружеството не е последвал и към 09.08.2019г. обектът се явява незаконно
поставен.Въпреки това именно през него жалбоподателят е събирал такси за
преминаване на плажуващите.Отделно,това преминаване за което са били събирани
такси,се е осъществявало през имот,върху който „Ваканционно селище „Р.“АД също
няма права-поземлен имот с идентификатор ***с адрес-местност В.С.Р. по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с.С.Н., общ.Каварна, обл.Добрич-собственост
на Държавата,чрез Министерство на земеделието и храните.
Настоящия
съдебен състав намира,че в съставеният акт за установяване на административно
нарушение са отразени действителни факти и обстоятелства относно нарушение на
чл.4 ал.1 от ЗУЧК.В процеса не се доказаха факти и обстоятелства,които биха
основали становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта,а
оттам и за различни правни изводи от тези на административнонаказващия
орган.Административнонаказващият орган правилно е квалифицирал
нарушението,което е било осъществено и правилно е приложил съответната
административнонаказателна разпоредба на ЗУЧК.Съобразил се е с действителната
фактическа обстановка и е наложил съответното наказание.
По тези
съображения съдът намира,,че доводите на жалбоподателя за
необоснованост,незаконосъобразност и неправилност на процесното наказателно
постановление не се доказаха.
Относно
размера на наказанието:За извършено от ВС“Р.“АД
нарушение на чл.4 ал.1 от ЗУЧК,в съответствие със санкционната
разпоредба на чл.22е ал.1 от ЗУЧК се предвижда наказание „Имуществена санкция“
в размер от 5000 до 10 000 лева.Наказващият орган правилно и законосъобразно е
ангажирал отговорността на дружеството,като е наложил предвиденото за
нарушението по вид административно наказание и в неговия минимален размер,като
същия не подлежи на намаляване/арг.чл.27 ал.5 от ЗАНН/.Целите на наложеното
наказание визирани в чл.12 от ЗАНН ще бъдат постигнати,а именно да се
предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правов ред и се
въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
По разноските:
На основание чл.63 ал.3 от ЗАНН/ДВ бр.
94/29.11.2019г./ в съдебните производства по ал.1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.При този
изход на спора и съобразно чл.63 ал.3 и ал.5 от ЗАНН основателно е
искането на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.С оглед на това,че конкретния
размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от
съда,,то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона на правната помощ,който
предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената
дейност,както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ,съдът намери,че следва да определи възнаграждение за ползваната
юрисконсултска защита в размер от 120/сто и двадесет/ лева.
При
законосъобразно проведено административно-наказателно производство,без
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,с правилно прилагане на
материалния закон,установено категорично административно нарушение с неговия
автор и при справедливост на наложеното наказание,процесното НП като
законосъобразно и правилно следва да бъде изцяло потвърдено.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 предл.първо от ЗАНН,съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № Т-НП-8/15.04.2020г. издадено от Директор
Дирекция“Управление на морските плажове“ в Министерство на туризма ,с което на
„В.С.Р.“ АД ЕИК **,със седалище и адрес на управление гр.София,бул.“**,представлявано
от Н.П.И.,на основание чл.22е ал.1 от Закона за устройство на черноморското
крайбрежие за нарушение законовата разпоредба на чл.4 ал.1 от Закона за
устройство на черноморското крайбрежие е наложена имуществена санкция в размер
на 5 000/пет хиляди/лева.
ОСЪЖДА „В.С.Р.“
АД ЕИК ** да заплати на Министерство на туризма на Р.България,юрисконсултско
възнаграждение в размер на 120/сто и двадесет/ лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Добрич по реда на
глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в 14/четиринадесет/
дневен срок от получаване на съобщението,че решението с мотивите е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: