Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 756/13.12.2023 г.
гр. Монтана
в името на народа
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, ІІІ
СЪСТАВ, в открито съдебно заседание
на двадесети ноември, през две хиляди
двадесет и трета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретаря
Димитрана Димитрова, като разгледа докладваното от съдия БОЙЧЕВА, административно дело № 481/2023 г. по описа на съда и за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуален кодекс
/АПК/, във връзка с чл. 6,ал.1,т.2
във вр. с ал.6 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти /ЗОСОИ/.
Делото е образувано първоначално
под №416/2021г. пред АС-Монтана , по искова молба от Б.А. ***,
чрез адв. Т.И. от САК, надлежно упълномощена срещу Областен
управител на Област Монтана, Областна администрация, гр. Монтана, пл. Жеравица
№ 1 и с посочени заинтересовани страни: ТПК „С*** ”- Монтана и ОББ АД, гр.
София. След уточнение на петитума ,е прието от съда
,че исковата молба има характер на жалба ,с която се иска обявяване нишожността на Решение №494/19.01.1999г. на Областен
управител на Област Монтана.
С Решение №321/01.08.2022г. по адм.д.№416/2021г.
по описа на АС-Монтана ,V състав на съда е обявил за нищожно Решение №494/19.01.1999г.
на Областен управител на Област Монтана,и е осъдил областния управител да
заплати разноски по производството на Б.А.А. и на
ТПК“С*** “Монтана.
По реда на обжалване , с решение№7882/14.07.2023г.
по адм.д.№10632/2022г. на ВАС ,е обезсилено решението
на АС-Монтана и делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на съда
,при спазване указанията в неговото решение.
Образувано е
настоящето адм.д.№481/2023г. на доклад на ІІІ
състав.Съгласно указанията на ВАС ,при новото разглеждане на делото, съдът
следва да приведе исковата молба/жалбата/, в съответствие с изискванията на
закона,чрез уточнение на обстоятелствената й част.Да съобрази, че с решението
за оценката не може да се пререши въпроса за начина на обезщетение,доколкото
той е решен вече с влязъл в сила административен акт-Решение№494/19.01.1999г., който
не е бил оспорен по съдебен ред,т.е. макар и самостоятелен административен акт,
второто решение за оценката е тясно свързано с първото решение,което не е
обжалвано и е влязло в сила.При уважаване на жалбата съдът следва да реши спора
по същество,като следва да прецени и правния интерес на жалбоподателя
,съобразно изхода на висящия спор за собственост пред ВКС.
С Разпореждане от 26.07.2023г.съдът е оставил
жалбата без движение ,като е дал указания на страните в съответствие с
указанията на ВАС ,като с уточнение на жалба , вх.№3957/26.09.2023г.
жалбоподателя,чрез пълномощника си адв.Т.И. уточнява,
че обжалва Решение №494/19.01.1999г. на областния управител на област Монтана в
двете му фази на постановяване ,постановено по искане на Б.А.А. за обезщетяване по чл.6,ал.6 от ЗОСОИ,с правно основание
чл. 149,ал.5 АПК и чл.128,ал.1,т.1 АПК.Твърди ,че решението е нищожно
,респективно незаконосъобразно.В жалбата иска да се установи валидността или
невалидността и материалната законосъобразност или материалната
незаконосъобразност на предоставеното му обезщетение с право на съсобственост
от 10/52ид.части от процесната сграда,като на
основание чл.128,ал.1,т.1и ал.2 от АПК приеме за установено, че даденото му от
ответника обезщетение чрез съсобственост от 10/52 ид.части
върху цялата административна сграда в Монтана бул. „Т*** м***“ №84
с административен акт –Решение№494/1999г. е материално законосъобразно или
материално незаконосъобразно.В съдебно заседание жалбоподателят ,чрез адв.Т.И. и адв. Л*** поддържа
жалбата,становище по същество на спора излага в писмени бележки,като моли да се
прогласи за нищожен акта изцяло или досежно размера
на квотите.
Ответникът-Областен
управител на Област Монтана ,чрез процесуалния си представител юрк.М*** Г*** твърди в с.з. ,че
решението в двете му фази на обезщетителното
производство е законосъобразно.Представя писмени бележки.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата
на страните, приема за установено
от фактическа страна следното:
Безспорно
се установява по делото, че жалбоподателят Б.А. е правоимащо лице по
см. на чл.2 ,ал.1 от ЗОСОИ и това негово право не се оспорва по делото.С
молба,вх.№1191/13.08.1998г./л.12/ наследниците на А*** С*** А. –Б.А.А. и Б*** А.А. са поискали от Областния управител на Област Монтана
обезщетение по реда на ЗОСОИ за три магазина с дворно място от 332кв.м., находящи се в гр.Монтана, ул.“Г*** “№* /сега бул „Т*** м***№100/и за
празен парцел от 1081кв.м. в гр.Монтана ул.“***“,парцел VІІ/сега ул „Г***
И*** “№2/.Като форма на обезщетяване са посочили за първия имот-чрез
съсобственост ,а за втория-чрез реално връщане на свободен парцел №12 и жилищни
и компенсаторни бонове.Издадени са от областния управител две решения съответно
за двата имота-Решение №494/19.01.1998г.касаещо
първия имот ,ведно с експертна оценка на имота,и Решение№495/19.01.1999г.,касаещо втория имот,ведно с експертна оценка на имота.
Предмет
на проверка в настоящето производство е Решение№494/19.01.1999г. на Областния управител на
Област Монтана, с което е уважена претенцията на наследниците на А*** С*** А.,един
от които е настоящия жалбоподател Б.А.А. ,съгласно
удостоверение за наследници №1805/21.07.1998г. за имоти одържавени по реда на
чл.11 от ЗОЕГПНС, подробно описани в удостоверение
№9723/04.12.1951г. да бъде обезщетен за одържавените имоти на наследодателя им
,съгласно Акт за държавна собственост №238/20.01.1951г.чрез съсобственост върху
обекта ,изградени върху земите на наследодателя им в идеални части
,съответстващи на действителната пазарна цена на земята и сградите ,които са
одържавени към действителната пазарна цена на целия обект в деня на влизането в
сила на ЗОСОИ /ДВ,бр.107/1997г./ и възлага оценка на имуществото –предмет на
обезщетение за определяне дела на съсобствеността.Това е решението в първата
фаза на обезщетителното производство по отношение на
този претендиран от жалбоподателя имот. С експертна оценка е оценен
имота-дворно място, находящо се в парцел VІІІ по
плана на гр.Монтана от 560 кв.м. ,три дюкянски
помещения с две стаички зад тях ,двуетажна страда ,построена върху 183кв.м. и
друга дюкянска сграда , построена върху 45 кв.м. в
същия парцел.Определени са и квотите та съсобственост -10/52ид.части от
административна сграда на ТПК“С*** “.Върху посочения недвижим имот към днешна
дата е построена административна сграда на ТПК“С*** “.
Решение№494/19.01.1999г.
и оценката са връчени на жалбоподателя Б.А. на 22.06.1999г.лично ,така както
повелява нормата на чл.6,ал.3 ЗОСОИ,като макар да не е спазен 7- дневния срок
от вземане на решенията ,то съобщаването
е станало до 30.06.2001г.,т.е. не е налице мълчалив отказ.Съгласно чл.6,ал.6
ЗОСОИ Оценките и установените квоти по ал. 5, както и отказите на областните
управители и ръководителите на ведомства да удовлетворят искането за
обезщетение или начина за обезщетяване подлежат на обжалване в 14-дневен срок
от съобщаването им по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред съответния
административен съд.
Не
е подавана жалба против Решение №494/19.01.1999г. и
оценката в рамките на 14 -дневния срок по чл.6,ал.6 ЗОСОИ ,като жалбоподателя
се е снабдил с НА№40,т.10,рег.№4432,дело№1367/1999г.на нотариус Б*** П*** –с
рег.№113 по описа на НК с район на действие този на РС-Монтана. Видно от
същия,с НА са признати молителите Б. и Б*** А*** за съсобственици по реда на
ЗОСОИ и като наследници на А*** С*** А. на 10/52 ид.части
от Административно-производствена сграда на пет етажа,и мазета със застроена
площ от 336 кв.м., находяща се в гр.Монтана,бул. „Т***
м***“№* , построена в парцел І от кв. 128 по дворищно-регулационния план на
гр.Монтана от1990г.целият парцел от 351 кв.м.,съсобстевност
с ТПК“С*** “,ОББ АД и Е*** и А*** Т*** .Следователно ,настоящият жалбоподател е
признал с конклудентни действия размера на отредените
му квоти,като с настоящата жалба /наименована
неправилно искова молба/вх.№2041/28.09.2023г.
обжалва Решение №494/19.01.1999г. в двете му фази на обезщетително
производство досежно този имот.Претендира нищожност,
доколкото същата не е обвързана със срок, на основание чл.149,ал.5 АПК.При това
жалбата е допустима ,като подадена от лице с правен
интерес ,но
разгледана по същество същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
|
|
|
|
|
С оглед искането
за обявяване нищожност на процесното решение, съдът съобрази следното:
Нищожността на административния
акт е форма на недействителност. В административното право, за разлика от
гражданското право, липсва специален законов текст, който да регламентира кога
съответният акт е нищожен и в кои случаи
е унищожаем. Основното разграничение на
недействителните актове на администрацията на нищожни и унищожаеми
е в зависимост от степента и качеството на порока, от който е засегнат актът.
Нищожни са тези административни актове, които, поради радикални, основни и тежки
недостатъци, се дисквалифицират като административни актове и въобще като
юридически актове и се третират от правото като несъществуващи, поради което
изобщо не могат да породят, изменят или погасят някакви правни последици.
Основните недостатъци на административните актове, изискващи прогласяване на нищожност, са нарушения на изискванията за
компетентност и форма на административните актовете. Другите основания за
оспорване на актовете, които по принцип налагат отмяната на порочния акт като
незаконосъобразен, могат да доведат също до нищожност,
при особено съществена тежест на нарушението.
Оспореният
административен акт - Решение №494/19.01.1999г. на Областен управител на Област Монтана в двете му
фази на обезщетително производство не страда от
такива съществени пороци, които да обуславят неговата нищожност. С решението са
придобити права на собственост,а именно 10/52 ид.
части от оценения впоследствие имот ,като жалбоподателя дори си е извадил констативен нотариален акт за
същите ,не е обжалвал решението в срока по чл.6,ал.6 ЗОСОИ ,т.е. към датата на
издаване на акта същият е бил съгласен с отредените му квоти .
Едва след отмяната на този НА с Решение от 15.07.2019г. по гр.д №54/2018г. на
ОС-Монтана и след като е признато за установено по отношение на Б.А./настоящия
жалбоподател/ ,че „ОББ“ АД е собственик на партерен етаж от Административно-производствена
сграда на пет етажа,и мазета със застроена площ от 336 кв.м., находяща се в гр.Монтана,бул. „Т*** м***“№* ,
построена в парцел І от кв. 128 по дворищно-регулационния план на гр.Монтана
от1990г.целият парцел от 351 кв.м.,същият иска промяна на квотите ,дадени му от
Областния управител на Област Монтана,и претендира нищожност на влязлото в сила
Решение № 494/19.01.1999г. на Областен управител на Област Монтана в двете му
фази на обезщетително производство,от което вече е
недоволен,което е недопустимо да стане в настоящето административно
производство по пътя на обжалване на влязлото в сила Решение№494/19.01.1998г.
,а се касае за спор за собственост,разрешим в гражданско производство.Представени
са в предходното производство няколко
съдебни решения /л.22-32от приобщеното адм.д.№416/2021г.на
АС-Монтана/от които е видно, че граждански съд не допуска извършване на съдебна
делба между съсобствениците на имота,а също признава за установено по отношение
на настоящия жалбоподател че „ОББ“ АД е собственик на партерен етаж от административната
сграда ,като отменя издадения констативен НА№40,т.10,рег.№4432,дело
№1367/15.07.1999г. на името на Б. и Б*** А*** ./последния към настоящия момент
починал/.
Съгласно
чл.
2, ал. 1 ЗОСОИ собствениците или правоприемниците на собственици на имоти,
одържавени по законите и начините, посочени в чл. 1
и чл. 2
ЗВСОНИ, но които не могат да бъдат върнати реално, защото са станали
публична собственост на държавата или на общините, придобити са добросъвестно
от трети лица, или върху тях са извършени, при спазване на действащото
законодателство, строежи или други промени, които не позволяват реалното им
връщане, имат право на обезщетение по някой от начините, установени в т. 1 – т.
3. Право на обезщетение по техен избор имат и лицата или техните
правоприемници, от които са одържавени или отчуждени всякакви движими или
недвижими имоти (без земите), ценни книжа, ценности и пари по нормативни
актове, посочени в чл. 2,
ал. 1 ЗВСОНИ или без законово основание по чл. 2,
ал. 2 ЗВСОНИ, собствеността или правата върху които не могат да бъдат възстановени
реално, защото са разрушени, преустроени, употребени, станали негодни,
придобити добросъвестно от трети лица, или престанали да съществуват по друг
начин (чл.
3, ал. 1 ЗОСОИ).
Производството
по обезщетяване на правоимащите лица се осъществява в
две фази по реда на чл.
6 ЗОСОИ. В първия етап от процедурата подадените в срок искания с посочване
на избрания начин за обезщетяване се проверяват и се решават от съответния
компетентен орган - министър, ръководител на ведомство или областен управител,
в двумесечен срок от постъпването им. Решенията се съобщават на предявилите
исканията в седемдневен срок от вземането им по реда на ГПК. Неполучаването на
решението до 30 юни 2001 г. се счита за мълчалив отказ (чл. 6,
ал. 3 във вр. с ал. 1
ЗОСОИ). Във втория етап на производството уважените искания за обезщетяване
по реда на ЗОСОИ се предават за оценка на претенциите и за установяване на
квотите в съсобствеността със заповед на издалия решението на вещи лица, по
утвърден списък, които изготвят експертизите в едномесечен срок от възлагането
на задачата (чл.
6, ал. 4 ЗОСОИ). В ал. 5
на чл. 6 ЗОСОИ е регламентирано, че направените оценки и установените квоти
се утвърждават с нарочен акт на съответния компетентен орган - министър,
ръководител на ведомство или областен управител, в едномесечен срок от
подаването на оценката от вещите лица и се съобщават на предявилите исканията в
7-дневен срок от утвърждаването им по реда на ГПК. В чл. 6, ал. 5, изр. 2-ро
изрично е предвидено, че неполучаването на решението в седемдневен срок се
счита за мълчалив отказ. В настоящия случай няма данни към кой момент Експертната
оценка е била предадена на областния управител на област Монтана и съответно от
кой момент е започнал да тече едномесечният срок за утвърждаването и с изричен
административен акт, с който приключва и производството по обезщетяване по реда
на ЗОСОИ. Най-късната дата, от която следва да се приеме, че това е станало е
22.06.1999 г. – датата на която жалбоподателят е бил уведомен за изготвяне на
оценката. Следователно срокът за произнасяне на областния управител е изтекъл
най-късно на 22 юли 1999 г. Седемдневният срок за уведомяване на правоимащия Б.А., съгласно приложимата норма на чл. 6,
ал. 5 ЗОСОИ, е изтекъл на 29. 07.1999г.
Към тази дата обаче в сила вече е била нормата
на чл. 6, ал. 1 от Закона за административно-териториалното устройство на РБългария (ЗАТУРБ), съгласно която територията на страната
се разделя на 28 области (ДВ, бр. 154/28.12.1998 г.). В ал. 2
на чл. 6 ЗАТУРБ е регламентирано, че границите и административните центрове
на областите се утвърждават с указ на президента по предложение на Министерския
съвет. Съгласно изричната норма на § 21 от Преходните и заключителни разпоредби
на Закона за изменение и допълнение на Закона за административно-териториалното
устройство на РБългария (ПЗР ЗИД ЗАТУРБ, ДВ, бр.
154/1998 г.) неприключилите преписки и архивите на досегашните области се
преразпределят между новите областни администрации в срока по ал. 1 – едномесечен
от обнародване на указа на президента с който се определят границите на новите
области и техните административни центрове. Висящите съдебни производства, по
които страни са били областните управители на досегашните области, продължават
при участие на новите областни управители, съобразно
административно-териториалната им компетентност. С Указ № 1/05.01.1999 г. (обн. ДВ, бр. 2/08.01.1999 г.) на президента на РБългария са утвърдени административните граници и
центровете на административните области сред които и област Монтана .
Областните управители на новообразуваните области са назначени с Решение на
Министерски съвет (МС) № 45/01.02.1999 г.
Следователно и доколкото в случая липсват
данни производството по обезщетяване да
е приключило към 08.02.1999 г. - срока по § 21, ал. 3 ПЗР ЗИД ЗАТУРБ, то след
тази дата компетентен да се произнесе с нарочен акт по чл. 6,
ал. 5 ЗОСОИ за утвърждаване на изготвената оценка, е бил областният
управител на област Монтана.При връчена експертна оценка на 22.06.1999г.на правоимащия Б.А. ,едномесечният срок по чл. 6, ал. 5 е изтекъл
на 22.07.1999 г. , след което е започнал да тече 7-дневният срок за уведомяване
на правоимащия Б.А. Този срок е изтекъл на 29.07.
1999 г.
Няма произнасяне с изричен акт –
Заповед за утвърждаване на оценката от Областния
управител на област Монтана , поради
което и съгласно изричната норма на чл. 6,
ал. 5 ЗОСОИ, дори да приемем ,че е
налице мълчалив отказ към 29 юли 1999 г. ,то този отказ е можело да бъде
оспорен най-късно до 31.03.2000 г., съгласно изричната норма на чл. 6,
ал. 6 ЗОСОИ. По делото не се твърди и не са
ангажирани доказателства за оспорване на мълчалив отказ на областния управител,
поради което следва да се приеме, че е
влязъл в сила и въпросът не подлежи на пререшаване чрез подаване на нови
искания за издаване на нарочен акт.Следователно ,не е обжалвано Решение №494/19.01.1999г.на
областния управител ,нито оценката,и по отношение на нея дори да приемем ,че
областния управител е следвало да се произнесе с нарочна заповед и не е
произнесъл, не е обжалван и формиралия се мълчалив отказ на областния
управител.Налага се изводът ,че решението и експертната оценка са влезли в
сила.
По компетентността на органа и формата на акта .
В случая Решение № 494/19. 01 .1999 г. е
издадено от Областен управител на Област Монтана, който по силата на чл. 6, ал.
1, т. 2 е компетентен да се произнесе по искането за обезщетение.Същото е издадено при
спазване на установената форма на акта ,при което не е нищожно.Съдът не споделя
в този смисъл наведените възражения за нищожност, които биха могли да се
претендират при обжалване на материалната законосъобразност на акта ,което в
настоящето производство е недопустимо, поради изпуснат срок. Не е предмет на настоящото производство дали ИАА е
законосъобразен, каквито опити за връщане към пререшаване на въпроса по
същество прави жалбоподателят. Жалбата е подадена в условията на безсрочност по
чл. 149. ал. 5 от АПК. В тези случаи не се прилага общото правило на чл, 168. ал. 1 от АПК за проверка от съда на законосъобразността
па всички основания по чл. 146 от АПК, а съдът се ограничава само с разглеждане
на въпроса нищожен ли е актът или не, без да го отменя, ако установи, че е унищожаем. (В този смисъл: Решение № 15544/16.12.2010 г. на
ВАС - Трето отделение по адм. д. № 7502/2010 г.;
Решение № 13800/18.11.2014 г. на ВАС по адм. д. №
7654/2014 г.)
Твърдението, че решението в двете му фази на обезщетителното
производство не е връчено и съответно не е получено от адресатите
му, се опровергава от доказателствата, представени от самия жалбоподател
- те са се
снабдили с нотариален акт, т.е. реализирали
са правата си още през
1999 г. Нещо повече, сред документите, описани в самия Нот, акт № 40, том X, per. № 4432, дело №
1367 от 1999 г.. послужили за съставянето му, са описани Решение
№ 494/19.01.1999 г. на Областен
управител на област Монтана и Експертиза по ЗОСОИ. което означава,
че братята А*** са разполагали с тях. Горното твърдение (че не са получени)
цели оспорване на законосъобразността, вместо да обосновава
предпоставките за нищожност.
В АПК не съществуват
отделно формулирани основания за нищожност
на адм. актове.
Съдебната практика и теория са възприели за
критерии особено тежките нарушения на основанията за незаконосъобразност по чл. 146
от АПК. За нищожен се счита такъв акт,
който от момента на издаването
си не е бил
способен да породи правните последици, към които е насочен.Така всяка некомпетентност на административния орган води до нищожност
на ИАА. Нарушение във формата е основание за нищожност
само когато е толкова сериозно, че практически се приравнява на
липса на форма и оттам до
липса на волеизявление. Съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е основание за нищожност, но
също само когато порокът е толкова сериозен, че води до
липса на форма, съответно на волеизявление. По-различно стои въпросът с нарушенията на материалния закон - те касаят правилността
на ИАА. а не неговата валидност.
Поради това нищожен би
бил само акт. издаден
при липса на законова основа
- не съответства на нито една
правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин адресата.
Ето защо нищожността се прилага като изключение
в административното
право - единствено за актове, които
наистина са радикално опорочени. Тя е възможно най-тежката
санкция и се прилага с изключително внимание, защото засяга правната сигурност.
В настоящия случай нито един от горните
пороци не съществува.
Жалбоподателя не
посочва конкретен порок, засягащ валидността на атакуваното
решение. И това
е така, тъй като целта на оспорването е да се ревизират
квотите по оценката каквото уточнение прави процесуалния представител на Б.А. в съд.
заседание. Но това означава оспорване
на законосъобразността, което е недопустимо. Въпросът за съсобствеността има друга подведомственост
и гражданските съдилища вече са се
произнесли, като са съобразили и ревизирали разпределението на квотите по
оспорваната в настоящото производство оценка. Отсъства логика да се
търси подобно произнасяне от административния съд.
Що се отнася до изследването
на правния интерес на жалбоподателя
в зависимост от изхода на спора
за собственост пред ВКС, каквито указания се съдържат
в Решение № 7882/14.07.2023 г. по
адм. дело № 10632/2022
г. на ВАС,то следва да се приеме следното.
Жалбоподателят е адресат
на атакуваните решения на областния
управител и за него те са
позитивни, т.е. удовлетворили са претенцията му. Доколко те ще бъдат признати от един или
друг съдебен граждански състав не може да
засегне изначалната им годност да
породят пр. последици и това
не ги прави
нищожни.
По тази логика - ако се търси
валидация със СПН от административния съд на ИАА вместо
обявяване на нищожност, за да
може да се
представи по гражданските дела, където да послужи
за признаване на собствеността, има смисъл да
се претендира валидност, вместо нищожност от самия
адресат. Изрично адвокат И. го заявява на л. 6 от „Уточнение на
жалба" цит. „Искам да посоча, че издаденият
ИАА за обезщетение в полза на доверителят
ми е валиден, но той не
може да ползва
правата си по него, тъй
като никой не го зачита.".
Но в предявения първоначално иск, с който е образувано адм. дело № 416/2021 г. на АС - Монтана, както и в сегашното „Уточнение на жалба"
по адм. дело № 481/2023 г„ а и в съд. заседание
от 20.11.2023
г. претенцията е за обявяване на нищожност.
Буди интерес фактът, че въпреки
че с Решение
№ 321/01.08.2022 г. по адм. дело
№ 416/2021 г. на АС - Монтана
решението на ОУ е прогласено за нищожно,
което би трябвало да удовлетвори
Б.А., но той подава касационна жалба против него.
Това поставя под съмнение
намерението му за краен резултат
от оспорването.
Така се оказва, че независимо от изхода на настоящия спор- позитивен за жалбоподателя или не, той пак
ще обжалва, защото единственото, което би го
устроило, е съда да реши изначалния
въпрос по същество и да го
обезщети чрез друг способ или
при ново разпределение на квотите,което искане е недопустимо.
Предвид гореизложеното, съдът
намира ,че Решение№494/19.01.1999г. в двете му фази на обезщетително
производство/вкл. оценката/не е нищожно.Същото е издадено от компетентен орган
, при спазване на необходимата форма ,при липса на особено тежки
нарушения на материалния и процесуалния закон.Жалбата като неоснователна следва
да се отхвърли.
При този изход на спора, претендираните
от ответника разноски следва да се присъдят на основание чл. 143, ал.3 от АПК,във
вр. с чл.37 ЗПП ,във вр. с
чл.24 от НЗПП като юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100/сто/лв.,платими от жалбоподателя. С оглед на изложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен
съд – Монтана, ІІІ състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Б.А.
***, чрез адв. Т.И. от САК против Решение №494/19.01.1999г.
на Областен управител на Област Монтана в двете му фази на обезщетително
производство.
ОСЪЖДА Б.А. ***,ДА ЗАПЛАТИ
на Областен управител на област Монтана разноски по делото в размер на 100/сто/
лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14- дневен срок от съобщението му на
страните пред ВАС.
На основание чл.
138, ал. 3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.
137 от АПК.
Административен съдия: