Определение по дело №538/2020 на Административен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 376

 

 гр.Стара Загора, 22.10.2020г.

 

   Старозагорският административен съд, VIII състав, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ

 

при участието на секретаря......................................................, като разгледа адм.д. № 538 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба на М.Д.И. ***, чрез адвокат Г.М. *** срещу:

1.                Министерство на правосъдието – гр.София за присъждане на основание чл.284 от ЗИНС на обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищеца, претърпени при пребиването му в различни пенитенциарни заведения, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба за следните периоди:

- 2 000 лева обезщетение за времето от 13.06.2005г. до 30.07.2005г. за пребиваването на ищеца в Следствения арест в гр.Пловдив;

 - 8 000 лева обезщетение за времето от 01.08.2005г. до 01.03.2007г. за пребиваването на ищеца в Затвора – в гр.Пловдив;

 - 4 000 лева обезщетение за времето от 01.04.2008г. до 31.03.2009г. за пребиваването на ищеца в Затвора – гр.Пазарджик;

2. Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр.София (ГД ИН) за присъждане на основание чл.284 от ЗИНС на обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищеца, претърпени при пребиването му в различни пенитенциарни заведения, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба за следните периоди:

 - 6 000 лева обезщетение за времето от 15.01.2010г. до 15.03.2010г., от 20.03.2013г. до 15.04.2013г. и от 31.08.2015г. до 31.11.2015г. за пребиваването на ищеца в Следствения арест в гр.Хасково (по 2 000 лева за всеки отделен период);

 - 10 000 лева обезщетение за времето от 01.04.2017г. до 11.01.2018г. за пребиваването на ищеца в ЗО „Атлантик“, функциониращо към Затвора – гр.Ловеч.

 

 

Исковата молба е двукратно оставяна без движение за отстраняване на констатирани нередовности.

 

По делото е постъпила молба с вх.№5400/01.10.2020г. от процесуалния представител на жалбоподателя, представляваща уточнение на исковата молба, в която се сочи, че исковата молба се поддържа досежно периодите на пребиваването на ищеца в Следствен арест – Хасково и ЗО „Атлантик“, функциониращо към Затвора – гр.Ловеч, като не се поддържат претенции за периодите, касаещи пребиваването на ищеца в Следствен арест – Пловдив, Затвора – гр.Пловдив и Затвора – гр.Пазарджик. С уточнението не е конкретизирано дали се касае за оттегляне или отказ от иска.

 

Препис от исковата молба е изпратена на ответниците по иска, като с вх.№5813/21.10.2020г. е постъпил отговор на исковата молба от процесуален представител и на двамата ответници. В отговора на исковата молба е направено възражение за частично погасяване на иска по давност, но не е взето становище по отношение на заявеното, че не се поддържат претенции за периодите, касаещи пребиваването на ищеца в Следствен арест – Пловдив, Затвора – гр.Пловдив и Затвора – гр.Пазарджик.

 

Въпреки, че от заявеното от ищеца не става ясно дали се касае за частично оттегляне или частичен отказ от иска, съдът намира, че са налице основания за връщане на исковата молба и прекратяване на производството в частта, касаеща предявения иск за обезщетение за периодите на пребиваването на ищеца в Следствен арест – гр.Пловдив, Затвора – гр.Пловдив и Затвора – гр.Пазарджик. Съгласно чл.232 от ГПК, приложим по силата  на чл.144 от АПК ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласие на ответника до приключване на първото заседание по делото, а съгласно чл.233 от ГПК, приложим по силата на чл.144 от АПК, ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. В хипотезата на чл.233 от ГПК отказът от иска е признание на ищеца, че искът му е неоснователен, поради което съгласие от ответника не се изисква. Съгласие от ответника се изисква при оттегляне на иска, но само в случаите, когато това е направено след приключване на първото заседание по делото. В настоящия случай такова заседание не е проведено, следователно съгласие на ответника за частичното прекратяване на делото не е необходимо, независимо дали се касае за частичен отказ или частично оттегляне на иска.

 

С оглед на горното съдът намира, че предявения от М.Д.И. *** иск срещу Министерство на правосъдието – гр.София за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищеца, претърпени при пребиването му в различни пенитенциарни заведения, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба за следните периоди:

- 2 000 лева обезщетение за времето от 13.06.2005г. до 30.07.2005г. за пребиваването на ищеца в Следствения арест в гр.Пловдив;

 - 8 000 лева обезщетение за времето от 01.08.2005г. до 01.03.2007г. за пребиваването на ищеца в Затвора – в гр.Пловдив;

 - 4 000 лева обезщетение за времето от 01.04.2008г. до 31.03.2009г. за пребиваването на ищеца в Затвора – гр.Пазарджик,

се явява недопустим и исковата молба в тази й част следва да бъде върната, като в тази част образуваното съдебно производство следва да бъде прекратено.

 

Производството по делото следва да продължи по исковата молба на М.Д.И. *** срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр.София (ГД ИН) за присъждане на основание чл.284 от ЗИНС на обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищеца, претърпени при пребиването му в различни пенитенциарни заведения, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба за следните периоди:

 - 6 000 лева обезщетение за времето от 15.01.2010г. до 15.03.2010г., от 20.03.2013г. до 15.04.2013г. и от 31.08.2015г. до 31.11.2015г. за пребиваването на ищеца в Следствения арест в гр.Хасково (по 2 000 лева за всеки отделен период);

 - 10 000 лева обезщетение за времето от 01.04.2017г. до 11.01.2018г. за пребиваването на ищеца в ЗО „Атлантик“, функциониращо към Затвора – гр.Ловеч.

 

Мотивиран от изложеното и на основание чл.232 и чл.233 от ГПК, вр. чл.144 АПК, Административен съд Стара Загора

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ВРЪЩА искова молба на М.Д.И. *** срещу Министерство на правосъдието – гр.София за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищеца, претърпени при пребиването му в различни пенитенциарни заведения, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба за следните периоди:

- 2 000 лева обезщетение за времето от 13.06.2005г. до 30.07.2005г. за пребиваването на ищеца в Следствения арест в гр.Пловдив;

 - 8 000 лева обезщетение за времето от 01.08.2005г. до 01.03.2007г. за пребиваването на ищеца в Затвора – в гр.Пловдив;

 - 4 000 лева обезщетение за времето от 01.04.2008г. до 31.03.2009г. за пребиваването на ищеца в Затвора – гр.Пазарджик, като недопустима.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. №538/2020г. по описа на Административен съд Стара Загора, в тази му част.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните, чрез Административен съд Стара Загора, пред Върховен административен съд.

 

След влизане в сила на определението, делото да се докладва за насрочването му в открито съдебно заседание за разглеждане на исковата молба на М.Д.И. *** срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр.София.

 

 

 

                                                                          СЪДИЯ: