Р Е Ш Е Н И Е № 252
гр.
Сливен 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на четвърти ноември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
при секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 223/2022 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 44 от Регламент
на Европейския парламент и на Съвета (ЕС) № 952/2013 за създаване на
Митническия кодекс на Съюза (Регламент 952/2013), във връзка с чл. 220 от
Закона за митниците (ЗМ) и чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Н.П.Д., ЕГН **********, с адрес ***, срещу решение № 32-152962/11.05.2022 г. на Директор на ТД Митница Бургас към Агенция „Митници“. С оспореното решение, на основание чл. 70, § 1 и § 2 и чл. 71, § 1 буква д) подбуква i i) от Регламент (ЕС) № 952/2013 за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN 20BG001*********R1/13.10.2020 г., е определена нова митническа стойност в размер 9122, 06 лв.; 2. на основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., при прилагане на ставка 10 % за вносно мито, съответстваща на декларирания тарифен код по КН ******** код по ТАРИК **********, спрямо новата митническа стойност е определено вносно митническо задължение в размер на 912, 21 лв.; 3. на основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 77, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и с чл. 77, § 2 от същия регламент данъчното събитие при внос на стоки възниква и ДДС става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни мита, а именно 13.10.2020 г. и предвид данъчната ставка от 20 %, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и на основание чл. 67, ал. 1 от същия закон е определено задължението за ДДС при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС на автомобилите, в общ размер на 2 006,85 лв., 4. На основание чл. 105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 56 от ЗДДС, във връзка с чл. 105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. са определени за вземане под отчет и досъбиране вносно мито и ДДС общо в размер на 2 116,12 лв., от които мито в размер на 661, 29 лв. и ДДС в размер на 1 454,83 лв., ведно със задължение за лихви, считано от 13.10.2020 г. до уведомяването на длъжника.
В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в
противоречие с материалния закон и с процесуалните норми, регламентиращи метода
на определяне размера на митническата стойност на внасяните в страната стоки.
Счита, че митническата стойност на стоката е определена при допуснато нарушение
на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, тъй като митническата стойност се
определя за всеки конкретен случай
и съгласно характеристиките и вида на декларираните стоки и представените
документи, въз основа на реални факти по конкретната външнотърговска сделка и
съгласно постигнатите в търговското споразумение договорености. Посочва, че при подаването
на МД процесният автомобил е бил предмет на визуален оглед от митническите
органи, и при този оглед никъде не е посочено, че има различия между декларираното
и установеното от митническия орган. Иска отмяна на административния акт. В хода на
съдебното производство жалбоподателят се представлява от надлежно упълномощен
адвокат, който поддържа жалбата на сочените в нея основания. Твърди, че не са налице основания за повторно
определяне на митническата стойност, като от митническите органи не са посочени
обстоятелствата, породили съмнения в действителността на договорната стойност. Счита, че решението е
немотивирано, постановено въз основа на необосновани заключения и изводи.
Възразява, че информацията от уебсайта autoauctions. io не е част от
митническите информационни системи респ. данните от същия не са събрани по
законоустановения ред. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът, директора на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция "Митници", оспорва жалбата. Представя административната преписка. В съдебно заседание се представлява от юриск. Л. Д., който излага становище за неоснователност на жалбата, като моли същата да бъде оставена без уважение и спорното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на всички събрани по делото писмени
доказателства, в т.ч. представената в цялост административна преписка, съдът
прие за установена следната фактическа обстановка:
На 13.10.2020 г. с MRN 20BG001008025808R1 (л. 50) жалбоподателят Н.П.Д. е декларирал стока за поставяне под митнически режим допускане за свободно обращение стока употребяван пътнически автомобил-катастрофирал, марка mercedes-benz; модел:сзоо; тип:С300; първа рег.01/01/2012г.; цвят:blaск;р.обем:3000;д-тел: няма данни; шаси: ****************. В митническата декларация за стоката са декларирани съответно: в ел. д. № 5/14 "Код на държавата на изпращане/износ" – ***; в ел. д. № 4/1 "наименование на местонахождението" — Б.; в ел. д. № 4/16 "метод за определяне на стойността" - 1 - договорна стойност на внасяните стоки (чл. 70 от Кодекса); в ел. д. № 4/14 "Цена на стоката" – 1 500. 00; в ел. д. № 4/10 "Валута" – USD; в ел. д № 4/9 "Добавяния и приспадания": код ВА - Разходи за транспорт след пристигане на мястото на въвеждане - 0,00 и код FF – Транспортни и застрахователни разходи и разходи за товаро-разтоварни и обработващи операции от мястото на въвеждане на територията на страната до местонахождението на стоките в страната – 0.00.
На база декларираните данни, към датата на приемане на МД размерът на митническата стойност за нея е определен съгласно разпоредбата на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., а именно на база договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата й за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Към митническата декларация е приложена фактура (INVOICE) от 31.07.2020 г., издадена от “G. A. E.” LLC, *** C. W., L., FL *****, ***. Митническата стойност за стоката, определена на база декларираните за нея елементи, е 1 500,00 щ. д. – цена на автомобила по приложената фактура. Определеното и взето под отчет мито е в размер на 250,92 лв., а ДДС – 552,02 лв., изчислени съобразно митническата стойност и съответната данъчна основа. Между страните няма спор, че посочените суми са платени.
Съгласно данните в приложения коносамент HLCUBSC2008AVIE7, издаден от I. LLC, автомобилът е натоварен в отправно п. Х., Т. и е с получаващо п. Б., БЪЛГАРИЯ. Същият е с получател „Фрилайн“ ООД. Представено е пред Митница Бургас писмо от „Фрилайн“ ООД, съгласно което реален получател на товар по коносамент HLCUBSC2008AVIE7 е Н.П.Д. ***.
При извършения последващ контрол от страна на митническите органи е анализирана наличната информация за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси), като на електронен сайт www. autoauctions. io била открита информация за обявена продажна цена на аукцион от дата 22.07.2020 г. със статус "продаден" (SOLD) за автомобил със същия VIN (номер на шаси) ****************. Публикуваната продажна цена била в размер на 5 025 USD и превишавала повече от три пъти декларираната пред митническите органи цена в размер на 1 500 USD при допускане за свободно обращение.
Във връзка с посочената информация възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност, поради което на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, с писмо per. № 32-295673/16.09.2021 г. били изискани доказателства за потвърждение на декларираната цена, извършените плащания във връзка със стоката (договори, кореспонденция, заявки, оферти, поръчки, документи за извършени плащания, платежни документи, банкови преводи, извлечения, разписки, документи за разходи направени от купувача, но невключени в действително платената или подлежащата на плащане цена- комисионни и възнаграждения за посредничество, разходи за контейнери, транспорт, застраховка, и други операции свързани с транспорта), както и писмени обяснения от вносителя. Писмото е връчено на 20.09.2021 г. В тази връзка, с писмо рег. № 32-306086/28.09.2021 г., жалбоподателят предоставил документи и писмени обяснения.
Със Съобщение рег. № 32-389356/03.12.2021 г. Директорът на ТД Митница Бургас уведомил Н.Д., че в изпълнение на
чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на
Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза,
предстои издаване на Решение на Директора на ТД Митница Бургас, с което се
определя нов размер на митническата стойност за стоката по МД с MRN 20BG001008025808R1/13.10.2020 г. В съобщението били посочени мотивите, на
които ще се основава решението, а именно: описание на данните от митническата
декларация и приложените към същата документи, определената митническа стойност
от 2 509,19 лева, съобразно
декларираните данни, вносно мито от 250,92 лева и размер на ДДС от 552,02 лева; данни от извършена последваща проверка, при
която е анализирана налична информация за автомобил със същите характеристики и
идентичен VIN (номер на шаси), като е посочено, че на ел. адрес https:
//autoauctions. io/ е открита информация за обявена продажна цена на аукцион с
дата 22.07.2020
г. със статус "Продадена" (Sold) за автомобил със същия VIN (номер на
шаси); публикуваната продажна цена е в размер на 5 025 щ. д. и превишава повече
от три пъти декларираната пред
митническите органи цена в размер на 1 500 щ. д. при допускане за свободно обращение. Във
връзка с посочената информация възникнали основателни съмнения относно
действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея
при определяне на митническата стойност.
В мотивите, на които ще се основава решението, посочени в съобщението до Д. се съдържат и установявания, както следва: 1. в приложения към митническата декларация „T. CERTIFICATE OF TITLE" № 10166643843073416 от 23.01.2020 г. за моторно превозно средство с VIN ***************, издаден в страната на износа е установено, че същият е издаден на името на D. M. F. На талона има отбелязани актуални мили (odometer reading) - 53688 към дата на издаване на талона и бележки - „възстановена" и „щети от наводнение" (REBUILT SALVAGE -DAMAGED FLOOD DAMAGE). На гърба на „T. CERTIFICATE OF TITLE" в полето, което удостоверява собствеността („ASSIGNMENT OF TITLE") е вписан като купувач G. A. E. LLC и дата на тази продажба е посочена 22 юли 2020 г., същата като датата на аукциона видно от ел. страница www.auoauctions.io.; 2.С приложената към митническата декларация фактура (INVOICE) № 2686 от 31 юли 2020 г. издадена от G. A. E. LLC е удостоверена продажба с купувач Н.П.Д.. Вносителят е представил впоследствие с писмо per. № 32-306086/28.09.2021 г. разписка с № 926169 от 23.07.2020 г. издадена от G. A. E. LLC, за получена сума в размер на 1 500 щатски долара. Датата на разписка 23 юли 2021 г. е следваща датата на придобиване на автомобила от G. A. E. LLC - 22 юли 2020 г, която е същата на която е проведен аукциона, видно от www.auoauctions.io., но и няколко дни преди издадената от G. A. E. LLC фактура (INVOICE) № 2686 от дата 31 юли 2020 г. Представената разписка с № 926169 от 23.07.2020 г. не може да послужи като доказателство за реално платена цена за автомобила както и издадената фактура (INVOICE) с № 2686 от дата 31 юли 2020 г. поради факта, че не дава представа за какво точно е платена тази сума (предплата, участие в търг, цена на автомобила). Поради факта, че вносителят Н.П.Д. не фигурира като купувач по издадения талон „T. CERTIFICATE OF TITLE", цената на автомобила към дата 22 юли 2020 г. когато е проведен аукциона и на която е прехвърлена собствеността му по талон („T. CERTIFICATE OF TITLE") на G. A. E. LLC е посочената продажна цена в ел. сайт www.auoauctions.io - 5 025 USD. Описаните обстоятелства удостоверяват по безспорен начин, че към датата на издаване на фактурата (INVOICE) № 2686 от 31 юли 2020 г., когато е сключена сделката между продавача G. A. E. LLC и вписания купувач Н.П.Д. цената на автомобила е посочената продажна цена в ел. сайт www.auoauctions.io - 5 025 USD; 3. Освен информация за продажната цена на автомобила в резултат от проведения аукцион на 22 юли 2020 г., има данни, че същият автомобил 2012 MERCEDES - BENZ С -CLAS, VIN ***************** е бил на аукцион преди 2 години и е бил продаден (SOLD). Отбелязано е, че при предния аукцион автомобилът е бил на цена 3 000 USD и с щети от наводнение (Water/flood Damage). Към датата на последния аукцион 22 юли 2020 г. за автомобила има информация в сайта www.auoauctions.io, че същият е на цена 5 025 USD и е възстановен (Repossession). Информацията за „възстановен след щети от наводнение" като забележка е отбелязано и на талона. Освен това на сайта www.auoauctions.io са налице 10 бр. изображения, удостоверяващи неговото състояние при последниия аукцион от 22 юли 2020 г. Наличните изображения показват, че автомобилът е възстановен след предходния аукцион от преди две години. Данните в сайта посочват за него, че е „възстановен (Primary Damage - Repossession) - и има забележка, че е „възстановен след щети от наводнение" (REBUILT SALVAGE - DAMAGED FLOOD DAMAGE) Намерената информация потвърждава описанието на автомобила към датата на деклариране за свободно обращение, съдържащо се в ел.д. 6/8 на митническата декларация - „УПОТРЕБЯВАН ПЪТНИЧЕСКИ АВТОМОБИЛ - КАТАСТРОФИРАЛ..." Във връзка с горното няма доказателства да е налице промяна в състоянието на автомобила към 22.07.2020 г. датата на аукциона и към датата на допускане за свободно обращение -13.10.2020 г.
При така изложената фактическа обстановка е
прието, че продажната цена в размер на 5 025 щ. д. е най – ниската установена действително
платена цена на автомобила при продажбата му за износ с местоназначение в
митническата територия на Съюза и същата следва да послужи за определянето на
неговата митническа стойност съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
Съгласно мотивите в съобщението, в приложената към митническата декларация фактура са налице разходи за международен транспорт в размер на 500 USD, които на основание чл. 71, нар. 1, буква д) i) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. се прибавят към митническата стойност на стоката. Същите са изчислени във връзка с осъществен международен транспорт от п. на н. H. и до п. на р. п. в Република България. Определена е нова митническа стойност на стоката, допусната до свободно обращение с МД с MRN 20BG001008025808R1/ 13.10.2020 г. в размер на 9 122.06 лв. (5 025 USD * 1.67279 валутен курс BGN/USD - продажна цена, намерена в сайт www.auoauctions.io, преизчислена в български лева - 8 405.77 лв., увеличена с транспортни разходи в размер на 716.29 лв.), като с оглед този размер на митническата стойност на основание чл. 77 § 1 б. а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. възниква ново митническо задължение, а на основание чл. 77 § 2 от Регламента същото възниква на датата на приемане на митническата декларация – 13.10.2020 г., с размер на мито – 912,21 лв. при разходи, свързани с вноса в размер на 0,00 лв. е определена данъчна основа в размер на 10 034,27 лв. и ДДС в размер на 2 006,85 лв. След сравнителен анализ на размера на вземанията, изчислен и заплатен въз основа на данните в МД с гореустановения се определя за доплащане вносно мито в размер на 661,29 лв. и ДДС за доплащане в размер на 1 454,83 лв. При тези мотиви е установен за досъбиране размер на вносно мито и ДДС за вземане под отчет и заплащане 2 116,12 лв. с отговорен д. деклараторът Н.Д.. В съобщението се съдържа информация още за това, че на основание чл. 114, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. върху размера на неизплатените вносни мита се начислява лихва за забава, върху и над размера на вносните мита, считано от датата на възникване на митническото задължение – 13.10.2020 г. до датата на уведомяването. На основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 114, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. възниква задължение за заплащане на лихва върху ДДС. Д. е уведомен, че в срок от 30 дни от получаване на писмото може да изрази становище, като в случай, че не желае да изрази становище, производството ще продължи с издаването на решение.
Съобщение рег. № 32-389356/03.12.2021 г. е връчено на Н.Д. с известие за доставяне на 06.12.2021 г. С писмо per. № 32-6794/10.01.2022 г. вносителят е предоставил становище, с което е изразил несъгласие с мотивите изложени в съобщение peг. № 32-389356/03.12.2021 г. и заявява, че представеното от него становище с писмо peг. № 32-306086/28.09.2021 г. не е взето предвид в съобщение peг. № 32-389356/03.12.2021 г.
С Докладна записка рег. № 32-149963/10.05.2022 г., изготвена от Началник на МБ Свободна зона Бургас при ТД Митница Бургас, при излагане на идентична фактическа обстановка като посочената в Съобщение рег. № 32-389356/03.12.2021 г. било предложено на Директора на ТД Митница Бургас да бъде издаден индивидуален административен акт за определяне на нова митническа стойност на стоката с МД с MRN 20BG001008025808R1/13.10.2020 г.
При пълно възприемане и възпроизвеждане на фактическите и правни констатации, съдържащи се в Съобщение рег. № 32-389356/03.12.2021 г. и Докладна записка рег. № 32-149963 от 10.05.2022 г. Директорът на ТД Митница Бургас издал процесното Решение № 32-152962/11.05.2022 г., с което на основание чл. 70, § 1 и § 2, вр. чл. 71, § 1, б. "д", подбуква "ii" от Регламент (ЕС) 952/2013 г. за стоката, поставена под режим "допускане за свободно обращение" с МД с MRN 20BG001008025808R1, подадена от Н.Д. е определена митническа стойност в размер на 9 122,06 лева; на основание чл. 77, § 1, б. "а" и § 2 и чл. 85 § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. за стоката е определено възникнало на 13.10.2020 г. вносно митническо задължение в размер 912,21 лева; на основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС е определена данъчна основа при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС за стоката в размер 10 034,27 лева, а на основание чл. 66 ал. 1 т. 2 и чл. 67, ал. 1 от ЗДДС е определено задължение за ДДС в размер на 2 006,85 лева; на основание чл. 105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и чл. 56 от ЗДДС, вр. с чл. 105 § 3 и § 4 от Регламента е определен за вземане под отчет и досъбиране вносно мито в размер на 661,29 лв. и ДДС в размер на 1 454,83 лв.; на основание чл. 77, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и чл. 83 ал. 1 от ЗДДС е посочен като д. Н.Д. за заплащане на вносно мито в размер на 661,29 лв. и ДДС в размер на 1 454,83 лева; на основание чл. 19б, ал. 3 от ЗМ, вр. чл. 108, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. е определен 10-дневен срок от уведомяване на длъжника за заплащане на определеното вносно мито и ДДС, а на основание чл. 114, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС е определено задължение за лихви върху вносно мито и ДДС, определени в общ размер за досъбиране на 2 116,12 лв., считано от 13.10.2020 г. до датата на уведомяване на длъжника за решението, както и лихва за забава за размера на дължимите вземания, които не са платени в 10-дневния срок от уведомяване на длъжника за решението.
Решението е връчено на Н.Д. на 18.05.2022 г., видно от приложеното по преписката известие за доставяне. Жалбата срещу акта е постъпила пред настоящия съд, на 30.05.2022 г.
В хода на съдебното производство административният орган представя официален превод на приобщените по преписката писмени доказателства, както следва: екранна разпечатка от сайт https://autoauctions.io, видно от която лек автомобил Mercedes-Benz; С- СLASS300 с VIN **************** е продаден за 3000 щ.д. преди две години в Х., Т. с продавач Застрахователно дружество; към дата 22 юли 2020 цената на автомобила в сайта www.autoauctions.io. е на 5 025 USD и е с бележка ремонтирано спасено имущество – повредено –предишно наводнение.; Сертификат за собственост от Т. *********, с предишен собственик :M.,S. M. с посочен с. Д. М. Ф.; Фактура от 31.07.2020 г. за продажба на лек автомобил Mercedes-Benz; С- СLASS300 с VIN ************** за сума от 1 500 щ.д. с продавач G. A. E. LLC, *** К. У., С. ***, Л., Ф. ******; Морска товарителница с доставчик „*** Интеркарго“ ООД и получател Фрилайн ООД за океански превоз с контейнер, в която е описано и процесното превозно средство с п. на н. Х., Т. и п. на р. Б.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните по делото годни писмени доказателства. Въз
основа на същите съдът формира следните изводи от правно естество:
Обжалваното решение представлява акт по смисъла
на чл. 19б от ЗМ, подлежащ на обжалване по реда на АПК по аргумент от чл. 220,
ал. 1 от ЗМ. С него се засяга неблагоприятно жалбоподателя - определени са за
досъбиране митнически задължения и лихви върху тях за стока, поставена под
режим на допускане за свободно обращение с МД с MRN 20BG001008025808R1. Предвид това съдът приема жалбата за
допустима за разглеждане като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на
съдебен контрол административен акт, в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК и пред
компетентния съд по адреса на жалбоподателя.
Разгледана по същество, жалбата се преценява и
като основателна при следните съображения:
Оспореното административно решение е
постановено от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон
правомощия, т.е. при наличието на персонална, материална и териториална
компетентност. Съгласно чл. 101 § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., размерът на
дължимите вносни или износни мита се определя от митническите органи, отговорни
за мястото, където възниква или се счита, че възниква митническото задължение
съгласно член 87, веднага щом тези органи разполагат с необходимата информация,
а по дефиницията, дадена в чл. 5, т. 39 от същия Регламент, "решение"
означава всеки акт на митническите органи, отнасящ се до митническото
законодателство, с който се извършва произнасяне по конкретен случай, и който
има правни последици за съответното лице. Разпоредбата на чл. 29 от Регламент
(ЕС) 952/2013 г. от своя страна указва, че освен когато даден митнически орган
действа като правораздавателен орган, разпоредбите на чл. 22 § 4, § 5, § 6 и §
7, чл. 23 § 3 и чл. 26, чл. 27 и чл. 28 се прилагат и за решения, взети от
митническите органи без съответното лице да е подало предварително заявление,
какъвто е и настоящият случай. Съобразно разписаното в чл. 19 ал. 7 от ЗМ, за
целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без
предварително заявление, се издават от Директора на териториалната дирекция,
където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение,
освен ако не е предвидено друго. С оглед цитираната нормативна уредба следва да
се приеме, че в случая издаденото от Директора на ТД Митница Бургас решение е
произнесено от компетентен административен орган, в пределите на неговата
териториална, материална и персонална компетентност, съобразно предоставените му
правомощия, поради което актът е валиден.
Освен валидно, при издаване на оспореното
решение не са допуснати и съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Съгласно чл. 84 ал. 1 т. 1 от ЗМ, изрично посочен в спорния акт, за
целите на прилагане на чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 след вдигане на
стоките митническите органи имат право да извършват последващ контрол чрез
проверка на точността и пълнотата на информацията в декларациите и
придружаващите документи, а според т. 2 обект на проверката може да бъде и
счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, свързани с
операции със съответните стоки или с предварителни или последващи търговски
операции, включващи съответните стоки. Според разписаното в ал. 2 на чл. 84 от
ЗМ, проверката по ал. 1, т. 2 се извършва по реда на чл. 84а и чл. 84м от ЗМ. В
случая съдът счита, че е налице хипотезата на последващ контрол на
декларирането по смисъла на чл. 84 ал. 1 т. 1 от ЗМ, за който не е предвидено
нарочно производство и няма законово изискване за издаване на заповед по чл.
84в от същия закон,
с която да бъде поставено неговото начало. В конкретния казус митническият
орган е извършил последващ контрол на подадената митническа декларация по
смисъла на чл. 84 ал. 1 т. 1 от ЗМ, тъй като е взел предвид както представените
от получателя на стоката доказателства при подаването й, така и събраната
допълнителна информация с цел установяване истинността на данните от
декларацията и законосъобразността на действията при поставяне на стоките под
режим "допускане за свободно обращение". При така извършения
последващ контрол на декларирането, съдът намира, че не е проверявана
материалната отчетност на декларатора, свързана с операции с процесната стока,
каквото е законовото изискване за извършване на контрол по реда на чл. 84а и на
чл. 84м от ЗМ по аргумент от чл. 84 ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗМ. Видно от
съдържанието на оспореното решение и приобщените към административната преписка
доказателства, от страна на Директора на ТД Митница Бургас за нуждите на
проверката на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 84 ал. 1
т. 1 от ЗМ от оспорващия е изискано да представи доказателства, потвърждаващи
декларираната цена, документи за извършените плащания към доставчика (продавач
на стоките) от купувача по фактурата, всякакви други данни, сведения, документи
и информация, удостоверяващи цената по сделката, както и документи,
удостоверяващи разходи в степента, в която са направени от купувача, но не са
включени в действително платената или подлежаща на плащане цена. В отговор на
изисканата информация оспорващият е представил разпечатка от сайта на
продавача, в която е вписана и цената на автомобила, ведно с негови
идентификационни данни, като останалите документи са приложени към самата
митническа декларация. Следователно, в случая е извършен последващ контрол на
декларирането, при което не е проверявана счетоводната отчетност на
декларатора, свързана с операции с процесната стока и с предварителни или
последващи търговски операции, включващи съответната стока, а е извършена
проверка по смисъла на чл. 84 ал. 1 т. 1 от ЗМ, т. е. на точността и пълнотата
на информацията в декларацията и
придружаващите документи, поради което и по аргумент от чл. 84 ал. 2 от
ЗМ не може да се приеме, че проверката е следвало да бъде извършена по реда на
чл. 84а и чл. 84м от ЗМ, за което да е било необходимо издаването на заповед по
чл. 84в от с. з. Спазени са и разписаните в относимата към казуса нормативна
уредба други специфични правила по издаване на административен акт от
категорията на процесния. Оспореното решение е произнесено в писмена форма като
в него, в съответствие с чл. 22 § 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013, се съдържат
мотиви, в които са посочени правните основания за издаването му с изложение на
фактическите обстоятелства, които според административния орган обосновават
разпоредения от него краен резултат.
В Дял втори, Глава трета ("Стойност на
стоките за митнически цели") от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. се съдържа
уредбата, касаеща определянето на митническата стойност, върху която се следват
митни сборове. В чл. 70 от Регламента е установен общият принцип за определяне
на митническата стойност въз основа на договорната стойност, т. е. въз основа
на действително платената или подлежаща на плащане цена на стоката при
продажбата й за износ с местоназначение митническата територия на Съюза. В чл.
74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 са предвидени вторични методи за определяне на
митническата стойност, като те имат субсидиарен характер по отношение на
метода, регламентиран в чл. 70, от една страна, а от друга - по отношение на
посочените в самия чл. 74 методи. В този смисъл е и практиката на СЕС,
обективирана в Решение на СЕС от 16.06.2016 г. по дело С-291/15. За да се
премине към субсидиарния метод за определяне на митническата стойност на
стоката обаче е необходимо да са налице основателни съмнения по отношение на
декларираната в митническата декларация митническа стойност на въвеждащата се
на територията на Съюза стока. Тези съмнения следва да бъдат доведени до знанието
на вносителя на стоката, което в случая е сторено, и ако не бъдат разяснени,
едва тогава ще е налице възможност за определяне на митническата стойност на
стоката, но по някои от предвидените субсидиарни методи. Терминът
"основателни съмнения" е дефиниран в Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни
правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза,
като неговото проявление следва да се установява във всеки отделен случай
съобразно конкретно установените факти и обстоятелства. Следователно, за да се
пристъпи към вторичните методи за определяне на митническата стойност,
административният орган трябва да изложи аргументи защо не могат да намерят
приложение правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Затова точно и
ясно трябва да бъдат разписани основанията, поради които митническата стойност
не може да бъде определена по реда на чл. 70 § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г.,
както и основанията за избор на съответния заместващ метод, по който се
определя митническата стойност.
В чл. 140 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от
24.11.2015 г. е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни
стойности в случаите, когато митническите органи имат основателни съмнения дали
договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума,
посочена в чл. 70 § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., и тези съмнения не са
отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Относимо
към тълкуването на тази норма е даденото такова в Решение на СЕС по дело
С-291/15 година, в което съдът приема, че за да определят митническата
стойност, митническите органи могат да не вземат предвид декларираната цена на
внесените стоки и могат да прибегнат до вторични методи за определяне на
митническата стойност на внесените стоки и по-специално продажната цена на
идентични стоки, ако съмненията им относно договорната стойност на стоките
продължат, след като са поискали предоставяне на цялата информация или на
всички допълнителни документи и след като са дали на съответното лице подходяща
възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които се
основават посочените съмнения.
Настоящият съдебен състав счита, че в
конкретния казус митническите органи не са изпълнили задължението си да
обосноват наличието на "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140
от Регламент (ЕС) 2015/2447. Според дадената там регламентация именно в тежест на
митническия орган е да докаже възникналите у него основателни съмнения, че
декларираната стойност е по-ниска от други идентични стоки, които са внесени
приблизително по същото време. Видно от съдържанието на оспореното решение, митническата
стойност на процесния автомобил е определена, като отново е приложен чл. 70 от
Регламента, но при завишаване на стойността поради възприетото от органа
становище, че действително платената или подлежаща на плащане цена в случая е
установената в хода на проверката продажна цена на аукцион с дата 22.07.2020 г. на автомобил
със същия номер на шаси в страната на износа в размер на 5
025 щ.д. (8 405,77 лева), увеличена с транспортните разходи в
размер на 716,29 лева и след отхвърляне от страна на митническите органи на
декларираната от жалбоподателя цена на автомобила на база представен INVOICE
от 31.07.2020
г., издаден от G. A. E. LLС и придружаващ МД с MRN 20BG001008025808R1. В тази връзка следва да се отбележи, че това
е допустимо единствено, когато се прилагат вторичните методи и резервният метод
за остойностяване на стоката за митнически цели, посочени съответно в чл. 74 §
2 и § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., което очевидно не е предприето в случая
от митническите органи. В този смисъл е налице нарушение на законовите
разпоредби относно реда и начина, по който следва да бъде определена
митническата стойност.
Отделно от това, позоваването в процесното
решение на налична на интернет адрес https: //autoauctions. io/ информация за
автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси) в страната
на износа с обявена продажна цена от 5 025 щ.д. не е достатъчно за обосноваване на т.
нар. "основателни съмнения". Това е така, тъй като посочената
информация не е част от митническите информационни системи и данните не са
събрани по надлежния ред, разписан в закона, за да могат да се ползват с
доказателствена сила. При това положение следва да се приеме, че липсват
каквито и да са сравнителни данни, които да обосноват извода на решаващия орган
относно по-ниската цена, декларирана при първоначалното определяне на
митническата стойност, а това лишава съда от възможност да направи преценка и
относно законосъобразността на тези изводи на митническия орган. От друга
страна, видно от приобщената по делото административна преписка, оспорващият е
предоставил всички документи, с които разполага и въз основа на които може да
бъде направен категоричен извод относно твърдяната митническа стойност, т. е.
оказал е необходимото съдействие за извършване на митническите формалности и
контрол. Според разписаното в чл. 145 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 фактурата,
свързана с декларираната договорна стойност, се изисква като придружаващ
документ. Още при първоначалното определяне на митническата стойност на стоката
е представен INVOICE от 31.07.2020 г., издадена от G. A. E., LLС, в която Н.Д. е вписан като купувач с посочена продажна цена
на процесния автомобил. Представеният Сертификат за собственост сочи, че
автомобилът е придобит от Д. М. Ф. дата 23.01.2020 г., но този документ не може да докаже
собствеността върху превозното средство към датата на процесната фактура
(Invoice) от 31.07.2021 г., нито данните, съдържащи се в нея. Т.е. цитираният сертификат не
игнорира доказателствената стойност на посочения документ, чието съдържание
удостоверява извършената продажба с посочения в същата собственик и продавач –
G. A. E., LLС. Още повече, че според доказателствата мястото
на експедиция на автомобила е именно Х.,Т. Независимо от това, в решението на Директора
на ТД Митници Бургас не са изложени никакви мотиви, свързани с предоставените
във връзка с вноса документи, от който анализ да се установи по категоричен
начин, че въпреки положеното от двете страни по спора усилие, е възникнало в
действителност съмнение на посочената от жалбоподателя декларирана митническа
стойност на вносната стока. Непредставянето на договор между страните по
сделката, а само на фактура не може да доведе до формирания от митническия
орган извод, че декларираната митническа стойност не е договорната стойност,
действително платена или подлежаща на плащане. Фактурата замества липсата на
договор и сама по себе си не може да бъде основание за неприемане на посочената
в нея митническа стойност, поради което е необходима по-обстойна проверка от
административния орган, за да обоснове възникнали съмнения за декларираната
стойност. Действително не са представени доказателства относно извършени
плащания от купувача към продавача, но това автоматично не води до извода,
възприет от административния орган, че е налице липса на данни, сведения,
документи и информация, удостоверяващи цената по сделката, нито освобождава
митническия орган, върху когото пада доказателствената тежест да докаже възникналите
у него основателни съмнения, че декларираната стойност е по-ниска от други
идентични стоки, внесени в приблизително същото време. Кaкто вече бе посочено,
позоваването в митническото решение на данните от проведен на 22.07.2020 г. аукцион,
обявени на посочения в акта интернет адрес, не са достатъчни за обосноваване на
т. нар "основателни съмнения", още повече, че тази информация не е
събрана по надлежния ред. При това положение следва единствено верният извод,
че декларираната митническа стойност към датата на приемане на МД с MRN 20BG001008025808R1/13.10.2020 г. е договорната стойност, т. е. тази която е
действително платена и подлежаща на плащане по представената INVOICE от 31.07.2020 г., а това е
така, тъй като декларираната митническа стойност на внесената стока съответства
на всички предоставени търговски, транспортни и други документи, които касаят
съответната сделка. Изложеното мотивира съда в настоящия му състав да приеме,
че оспореният административен акт е постановен в противоречие с материалния закон.
При горните съображения настоящата съдебна
инстанция намира, че в процесния случай е постановен отказ за приемане на
митническата стойност по декларацията на оспорващия и е определена нова такава
и нови стойности на обвързаните с нея вносно мито и ДДС, без това да е
обосновано по категоричен начин. В този смисъл обжалваното решение № 32-152962/11.05.2022 г. на
Директора на ТД Митница Бургас при Агенция „Митници“ е незаконосъобразно, като
е постановено в противоречие с материалноправните разпоредби на закона, което
налага неговата отмяна. Предвид незаконосъобразното определяне на нова
митническа стойност на стоката, незаконосъобразно се явява и определянето на
допълнителни задължения на оспорващия за мито и ДДС на стоката, за която е подадена
митническата декларация, както и лихва върху определените суми, поради което
обжалваното решение подлежи изцяло на отмяна.
При този
изход на спора и с оглед своевременно направеното искане, на основание чл. 143
ал. 1 от АПК в полза на оспорващия следва да бъдат присъдени сторените в
производството разноски в размер на 310 лева, от които 300
лева платен адвокатски хонорар и 10 лева държавна такса.
С оглед изхода на спора, претенцията на административния орган за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, е неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, от АПК Административен съд - Сливен
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Н.П.Д., ЕГН **********, с адрес ***, Решение № 32-152962/11.05.2022 г. към MRN 20BG001008025808R1/13.10.2020 г. на Директор на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция „Митници“.
ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на Н.П.Д., ЕГН **********, с адрес ***, направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 310, 00 (триста и десет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от
същото, пред Върховния Административен съд на РБ.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :