№ 1576
гр. София, 26.03.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 40 СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Силвия Б. Русева
при участието на секретаря ХРИЗАНТЕМА П. ПЕТРОВА
и прокурора Р. Д. Н.
Сложи за разглеждане докладваното от Силвия Б. Русева Частно наказателно
дело № 20251100201226 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
За Софийска градска прокуратура – редовно призована, се явява
прокурор Р. Н..
Явява се инспектор Г., упълномощена със Заповед № Л-266/04.09.2024г.
на Началника на Затвора, гр. София, да го представлява в съдебни
производства.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА В. К. В. – редовно призован, доведен от
Затвора – гр. София, се явява.
За него се явява адвокат М. В. от САК – упълномощен защитник.
СТАНОВИЩЕ НА СТРАНИТЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ИНСПЕКТОР Г.: Да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
ОСЪДЕНИЯТ В.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото и като взе предвид и становищата на страните
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
1
ПРОДЪЛЖАВА ХОДА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
Самоличността на В. К. В., установена при предходното съдебно
заседание, както и със разяснени права.
СЪДЪТ ОТНОВО РАЗЯСНИ на лишения от свобода правата, които има
в наказателния процес, включително правата на страните на отвод по чл. 274
от НПК и правото му по чл. 275 от НПК.
ОСЪДЕНИЯТ В.: Разбрах правата, които имам. Отводи няма да правя.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпилите писмени доказателство по делото:
Постъпило писмо от Министерство на правосъдието – Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ във връзка с исканата справка относно
движение на подадената жалба срещу заповед № 03/04.02.2025г. на началника
на затвора гр. София, както и копие на самата заповед.
Постъпило копие на цялата преписка във връзка с последната заповед №
03/04.02.2025г. на началника на затвора гр. София по наложеното
дисциплинарно наказание.
Постъпил актуален доклад от ИСДВР Р. Б., във връзка с указанията,
дадени от съда в предходното съдебно заседание и актуален доклад от
инспектор-пробация за пробационен надзор.
Постъпило е психологическо заключение от инспектор-психолога.
Представена е и справка за изтърпяване на наказанието към днешна дата
и остатъка му.
Страните /поотделно/: Да се приемат представените документи.
Предвид становищата на страните и относимостта на доказателствата
към предмета на делото,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА, ПРИЕМА и ПРИЛАГА посочените писмени материали по
делото:
копие на цялата преписка във връзка с последната заповед №
03/04.02.2025г. на началника на затвора гр. София по наложеното
дисциплинарно наказание, включително копие на цитираната заповед;
актуален доклад от ИСДВР Р. Б.;
актуален доклад от инспектор-пробация;
психологическо заключение от инспектор-психолога;
справка за изтърпяване на търпяното наказание към днешна дата и
2
остатъка му.
Направено е искане с молба от страна на защитата за допускане до
разпит на лицето – М.С.Ц., в ролята му на свидетел. Целта на разпита е да се
установи кой точно е оставил в кутийката на осъдения В. въпросните
забранени вещества.
АДВ. В.: Вече не го поддържаме това искане.
ОСЪДЕНИЯТ В.: Не го поддържам и аз.
ПРОКУРОРЪТ: Да не се допуска искането.
Като изслуша становището на страните, както и предвид, че
направеното искане не се поддържа дори от страната, която го е направила, а
и защото счита, че допускането на искания свидетел не би помогнало,
съществено за изясняване на факти и обстоятелства за предмета на
настоящото дело
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел по настоящото дело
лицето М.С.Ц..
Предвид липсата на други доказателствени искания от страните и, като
намери делото изяснено от фактическа страна, както и
на основание чл. 283 от НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА доказателствата по делото.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
АДВ. В.: Моля да уважите молбата на В. К. В. като основателна, като
аргументите, които ще изложа това са следните:
Същият се е поправил и престоя му в затвора не би допринесъл за
повече поправяне. Доказателства за това съм изложила в искането си,
представила съм и писмени доказателства относно трудовата му заетост,
3
както и обстоятелството, че е семеен. Няма да се преповтарям. Единствено ще
се спра на събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства и
по-конкретно - доклада на инсп. Б..
Първоначалното заключение, дадено от инсп. Б. категорично не отговаря
на личността на осъдения В. по отношение на твърдяното – злоупотреба и
редовна употреба с алкохол и наркотични вещества. Това беше и причината в
предходно съдебно заседание, съдът да допусне повторно заключение, с което
да бъде даден отговор на въпроса дали по отношение на В. има данни да
употребява системно алкохол и наркотични вещества и дали има проблеми
свързани с тяхната употреба, както и дали има проблем, предвид факта, че
към момента не употребява алкохол и наркотични вещества, тъй като е лишен
от тази възможност.
Намирам, че инсп. Б. категорично не се е съобразила със задачите, които
Съдът й е поставил. Отделно от това, тя повторно не е събеседвала с
осъденото лице, нито към изготвянето на предходния доклад, нито към
изготвянето на повторния, тя си е направила труда да проведе разговор с
осъденото лице, за да може да придобие, макар и бегла представа за неговата
личност. Това което е направила инсп. Б. във връзка с дадените от Съда
указания е просто да препише нещо, което фигурира и в първоначалния
доклад. Следва да се има предвид, че от представеното в днешното съдебно
заседание писмено доказателство -данни в подкрепа на оценката, обща оценка
на осъдения е видно, че от таблицата на л. 18 в графата системна употреба на
алкохол, заедно с лекарствени средства и здравни проблеми и всички въпроси,
свързани с употребата на алкохол и наркотици, било системна или
непрекъсната, отговорът, който е подчертан е „не“ и в графата е записан код
„0“. Относно злоупотребата с наркотици, положението е същото, дори при
оценка „1“ за всеки епизодично използван наркотик и са посочени – кокаин,
екстази, както и други наркотици, като оценката е „1“ , означава епизодично и
кореспондира със заявеното от В., че преди повече от 10-15 години е пробвал
наркотици, но тъй като не му е харесала употребата им, той не употребява и е
заявил, че не употребява и алкохол. Не мога да се съглася със становището на
инсп. Б. и твърдя, че няма данни към момента В. в местата за лишаване от
свобода да е употребявал. Повече от ясно е, че не би следвало в местата за
лишаване от свобода осъдените лица да имат възможност да употребяват
алкохол и наркотици. Отделно от това, не това беше въпроса, на който тя
трябваше да отговори. Аз Ви моля изобщо да не кредитирате заключението на
инсп. Б. по отношение на личността на осъденото лице, тъй като то е
направено формално и дори предубедено, единствено и с цел да не бъде
уважено искането на осъдения. Дори при повторно дадени указния от Съда, тя
не е отговорила по същество на въпроса, камо ли да си направи труда да
направи някакво изследване.
По отношение на доклада от пробационния служител, считам, че
същият не е обективен, тъй като пробационния служител отново не е
събеседвал с осъденото лице. Намирам, че този доклад е направен само и
4
единствено от данните в досието на осъдения, които обаче са неточни и
неверни, тъй като инсп. Б. е правила заключения по принцип, слагайки
всички осъдени лица под общ знаменател, че всяко осъдено лице по
презумпция употребява алкохол и наркотици и злоупотребява с тях.
Единственият доклад, който е изготвен на база на лични впечатления е
този за експертната оценка на психичното и емоционално състояние на
осъденото лице, заключението на инспектор-психолога, която категорично се
разминава в заключенията си с тази, дадена от доклада за пробационен надзор
и твърденията на инсп. Б.. Само ще обърна внимание на Съда, че и инсп. Б. и в
от доклада за пробационен надзор е отбелязано, че лицето не може да се
справи с проблемите си, че не разбира това, което е направил и няма реална
представа за себе си и за околния свят. Съвсем различно е становището на
инспектор-психолога, който е посочил, че лицето много добре разбира
случилото се и извършеното от него, има реална представа за себе си и за
околния свят, че няма никакви данни за каквито и да било количествени и
качествени промени на съзнанието му, че няма данни за помрачаване на
съзнанието, няма данни за изменения - психични и психологични, в резултат
на употребата на наркотици и алкохол.
В тази връзка Ви моля да не кредитирате доклада на инсп. Б. и доклада
за пробационен надзор, като Ви моля да се базирате на експертната оценка,
тъй като тя е единствения документ, от който бихме могли да направим
заключение дали действително има данни осъденото лице да не се е
поправило и да не осъзнава това, което е направило и да се очаква съвсем
скоро време да извърши друго престъпление или пък да злоупотребява със
забранени субстанции. Считам, че отговорите на тези въпроси са
отрицателни, съгласно експертната оценка, предвид обстоятелството, че
целите на генералната превенция са постигнати по отношение на осъденото
лице. Дори намирам, че продължителния престой в затвора, по-скоро би
способствал той да се върне към старите си навици, отколкото да се поправи и
превъзпита. Най-добрият начин за социализация е семейната среда и сред
обществото има приятелски кръг, макар че според заключението на социалния
работник в затвора - това са лица с криминални прояви, но това не е така – той
работи и няма данни за работещите му колеги в търговския обект на „Бела
ВМ“ ЕООД да са криминално проявени и този обект се посещава от такива
лица. Смятам, че това заключение е по принцип и по презумпция, защото той
е осъждан, следователно се очаква да общува единствено и само с осъдени
лица. В този смисъл Ви моля да постановите съдебно решение, с което да
уважите направеното искане.
ОСЪДЕНИЯТ В.: Ще Ви помоля да уважите молбата ми за условно и
предсрочно освобождаване, тъй като смятам, че затворът е за лица, които имат
нужда да се поправят, а аз смятам, че още преди да вляза в затвора и да понеса
наказанието си за минало деяние преди години, съм доказал на обществото, че
се опитвам да се поправя, както и със създаването на свой собствен бизнес, с
реабилитирането ми през 2023 г. Смятам, че заслужавам да изляза малко по-
5
рано от зададеното ми наказание.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да оставите без уважение молбата на В. К. В. за
условно и предсрочно освобождаване от остатъка на наложеното наказание.
В тази връзка намирам, че не в полза на осъдения са събраните доказателства
по делото, в частност доклада и становището на затворническата
администрация.
Не е налице втората предпоставка, визирана в закона, а именно В. да е
дал достатъчно доказателства за своето поправяне в рамките на
пенитенциарното заведение. Безспорно се сочат дефицитни зони, върху които
следва да се работи. Безспорно е посочено, че последното му дисциплинарно
наказание е наложено на 10.01.2025г. и съгласно заповед от 28.01.2025г. е
освободен от работа, т. е. той към момента на изготвяне на доклада, не е
трудово устроен. Едно от основанията за добро поведение е именно да е
показал добро отношение към работата и към режимните изисквания, което
видно от датата на налагане на това наказание, то е съвсем прясно и към
момента не може да се твърди подобно нещо, дори два пъти е наказван.
Независимо, считано срока, който остава да се търпи, че същият не е
голям, все още рискът от рецидив се сочи, че е 67т., т. е. – среден, поради
което ще Ви помоля да оставите молбата без уважение.
ИНСПЕКТОР Г.: Началникът на затвора възразява на молбата на В. и
моли да я оставите без уважение. Счита, че не са налице достатъчно
доказателства за неговото поправяне – рискът от рецидив не е занижен,
продължава да бъде в средни стойности. Рискът за обществото също е в
средни стойности. Не е награждаван, наказван е, общо два пъти и към
момента не е трудово устроен. Същият изтърпява общ режим – открит тип.
АДВ. В.: Във връзка с изложените твърдения и от прокурора и от
представителя на началника на затвора, ще заявя, че той работи към днешна
дата, като подзащитният ми ще потвърди.
ОСЪДЕНИЯТ В.: Работя в „Морски дар“, като разфасоваме риба, от
14.03.2025 работя там.
АДВ. В.: По отношение твърденията от прокурора, че не се е поправил,
6
Ви моля да имате предвид, че една от причините да му бъде наложено това
сравнително ниско наказание във връзка с престъплението, за което беше
обвинен от ОП Русе и да му бъде определен такъв режим на изтърпяване на
наказанието е, че прокурора, наблюдаващия от досъдебното производство,
след провеждане на няколко лични срещи с В., направи извода, че
действително той се е поправил и се съгласи споразумението да бъде
сключено при тези доста благоприятни за него условия. Намирам, че това
също е доказателство, че той се е поправил. Предвид факта, че работи и
остатъка от наказанието - 2 месеца и при зачитането на работните дни, не мога
да твърдя със сигурност, че този 1 месец би допринесъл с нещо да се поправи,
ако той вече не се е поправил. Дори рискът да е определен към среден, той в
никакъв случай не е висок. Не смятам, че ще има промяна в риска след 1
месец, защото той така или иначе след около 1 месец и 1 седмица ще бъде
освободен от затвора и този кратък период няма да повлияе на неговото
превъзпитание.
ОСЪДЕНИЯТ В.: Искам да кажа, че не смятам, че инспекторът или
друг, който би допринесъл за моето поправяне, тъй като вече съм се поправил
и за тези 4-5 месеца, те не работят с мен и не очаквам и в близкия месец някой
да работи с мен. С инсп. Б. съм се срещал единствено, когато съм писал молби
за работа, които са доста и когато ме е назначавала. По други поводи не съм се
срещал с нея. Единственият, който адекватно ми задава въпроси и съм
разговарял с нея беше психоложката.
Моля молбата ми да бъде уважена.
СЪДЪТ дава възможност за последна дума наосъденото лице.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ:
ОСЪДЕНИЯТ В.: Моля да бъда предсрочно освободен и молбата ми да
бъде уважена.
СЪДЪТ се оттегли на съвещание.
След съвещание съдът установи следното.
Настоящото производство е по реда на чл. 437 от НПК, вр. чл. 70 от НК.
Образувано е по искане на осъденото лице В. К. В. за условното му
7
предсрочно освобождаване по изтърпяваното от него наказание „Лишаване от
свобода“, като е подадена молба чрез защитника му адв. В..
СЪДЪТ приема, както приемат и всички останали страни, че е налице
първата законова предпоставка по чл.70 от НК, а именно наложеното
наказание да е изтърпяно поне наполовина. В случая се касае за наложеното
наказание за срок от 10 месеца по НОХД № 906/2021г. на ОС - Русе.
В съдебно заседание защитникът и самият осъден поддържат молбата.
Защитата акцентира, че са налице кумулативно двете предпоставки на чл.70,
ал. 1 от НК, че В. е дал убедителни доказателства, че се е поправил и
превъзпитал, отделно, че формалната предпоставка е налице - да е изтърпял
по-голямата част от наказанието си. Счита, че остатъкът от наказанието, като
престой в затвора, не би допринесъл за неговото поправяне и превъзпитание, а
напротив – може да влоши настъпилите положителни промени у В..
Акцентира върху това, че той е работил през по-голямата част от престоя си в
затвора.
Самият осъден счита, че се е поправил още преди да започне
изтърпяване на наказанието му и престоят му в затвора не би допринесъл за
неговото поправяне и превъзпитание, тъй като с него не се работи от страна на
социалния инспектор. Възразява срещу изготвения доклад от социалния
инспектор. Счита, че е изготвен формално, не отговаря на истинското
положение на нещата и моли съдът да не го кредитира, както и пробационния
доклад, а да кредитира единствено доклада, изготвен от инспектор-психолога.
Прокуратурата оспорва молбата. Счита, че не е налице предпоставката
да е дал достатъчно доказателства за своето поправяне и превъзпитание.
На същото становище е и представителят на затворническата
администрация, който акцентира, че не е награждаван, напротив – наказван е
дисциплинарно. Отделно все още е на „общ“ режим.
Като се запозна с материалите по делото и изслуша становището на
страните в съдебно заседание, Съдът намира за установено следното:
Молбата, подадена от осъденото лице В., чрез защитника му М. В., е
допустима.
Относно основателността й: Защитата твърди, че доклада на инсп. Б. е
формален, но изводите в него се подкрепят и от пробационния доклад.
От друга страна, актуалната експертна оценка за психичното и
емоционално състояние на В. включва изследване на неговата психо-социална
годност и интелектуални качества, но не изследва важни области, като
възможността за социална реинтеграция, осъзнаване степента на извършеното
деяние, приема ли вината си. Всички тези въпроси са разгледани в социалния
доклад на инсп. Б. и в този на пробационния служител. Въпреки, че
експертната оценка е по-положителна, тя също завършва с извод, че
криминалогичната прогноза спрямо В. е само „относително благоприятна“.
Психологът не е дал категорично положително становище, че той е готов за
8
социална реинтеграция извън местата за лишаване от свобода. В доклад на
инсп. Б., както и в пробационния доклад се сочи, че той не приема вината си и
не приема това, което е извършил, не дефинира факторите, допринесли за
извършване на правонарушението. В., при първоначалното снемане на
статуса, е казал, че в младостта си е „пробвал“ наркотици и не му е харесало, в
същият момент, последното му осъждане е за държане на наркотични
вещества. Отделно, още през 2017 г. има друго осъждане за държане на
наркотични вещества, преди това - през 2014г. е осъждан за шофиране след
употреба на алкохол. В същият момент твърди, че не употребява алкохол и не
употребява наркотични вещества, както пред съдебния състав, така и по
принцип. В съдебно заседание, осъденият демонстрира, че не приема престоя
си в затвора като мярка, която може да спомогне по отношение на специална
превенция - да го превъзпита и да го подготви за в бъдеще да не извършва
противоправни деяния. Напротив – той заяви, че се е поправил още преди да
влезе в затвора и престоят му в затвора е безсмислен. Всичко това кара
Съдът, вече от лични впечатления, да приеме изложеното в доклада на
пробационния служител и на инсп. Б. за достоверно, противно на
възраженията на защитата, тъй като демонстрираното от осъденото лице
поведение в съдебно заседание, кореспондира с оценката и на пробационния
служител и на инсп. Б., посочена в доклада, че не осъзнава важни области.
Отделно, в доклада на инсп. Б., рискът от рецидив е доста висок, среден – 67,
но все пак към горната част. Отделно, В. не е преминал към „лек“ режим,
което е изискуема стъпка към условното предсрочно освобождаване.
Действително, срокът, който остава за изтърпяване, е кратък – около 2 месеца,
но съотнесен към продължителността на наказанието „Лишаване от свобода“
от 10 месеца, определено на В., си и е значителен период. Предвид
показаното от В. в днешното съдебно заседание, макар и за краткия оставащ
период от време, Съдът намира, че той следва да изтърпи оставащия срок,
като изказва и надеждата, че участието му в днешното съдебно заседание и
оставащият период от време ще формира у него възприемане на престоя в
затвора, като възможност да преосмисли поведението си, да се превъзпита, ще
повдигне правосъзнанието му така, че за в бъдеще да има едно критично
отношение към собствените си постъпки, като не извършва правонарушения и
да не изпада повече в ситуации, в които да моли Съда за условно предсрочно
освобождаване. За момента, Съдът не вижда той да е дал убедителни
доказателства, че се е поправил и превъзпитал, напротив –при положение, че
и преди е осъждан, специалната превенция и сега не му е подействала, така,
че счита престоя си в местата за лишаване от свобода за излишен и
безсмислен. Условното предсрочно освобождаване не е просто етап от плана
на престоя в затвора, то е предвидено като изключение за осъдени лица, които
са дали повече от изискуемото и очакваното стандартно добро поведение на
лишените от свобода лица, превъзпитали са се и са готови за социална
реинтеграция. Съдът не намира, че на този етап В. е показал такова поведение
и такова положително развитие на личността и възгледите си.
9
Така мотивиран,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденото лице В. К. В., с ЕГН:
**********, подадено чрез защитника му адв. В., за условно предсрочно
освобождаване от остатъка на определеното му наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 10 /десет/ месеца, наложено с присъда по НОХД №
906/202г. на ОС- Русе.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не е окончателно и може да се обжалва и
протестира в 7-дневен срок от днес пред САС по реда на Глава 22.
Съдебното заседание приключи в 12:10 часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
10