РЕШЕНИЕ
№ 965
гр. Велико Търново, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря МАРТИНА Б. ГАДЖАЛОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20244110102760 по описа за 2024 година
Обективно съединени искове с правно основание чл. 432,ал.1 от КЗ , вр. с
чл.45 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД .
Ищцата Д. П. Ш. твърди, че на **.**.**** г., около *,** ч. в с. *** пътувала
на предна дясна седалка с поставен обезопасителен колан в л.а. „***“ с рег.№
********, управляван от К. С. С.. Излага, че движещият се зад тях товарен
автомобил „***“ с рег.№ ******** не спазил необходимото безопасно
разстояние за движение, вследствие което ударил в задната част движещия се
пред него лек автомобил, в който тя пътувала и причинил ПТП. Навежда, че в
резултат на силния камшичен удар краката и тялото и се ударили в седалката и
облегалката на автомобила, при което получила травматични увреждания,
които описва подробно в исковата молба. Заявява, че пристигналите органи на
КАТ изготвили протокол за ПТП, в който ответното дружество било посочено
като застраховател по застраховка “Гражданска отговорност“. Заявява, че
освен физическите е претърпяла и психически болки и страдания, както и
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение. Посочва, че е
отправила претенция до ответника на **.**.**** г. за заплащане на
обезщетение, на която до момента няма отговор. Моли съда да осъди
1
ответника да и заплати сумата от 15000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в резултат на ПТП от **.**.**** г.,
сумата от 278,50 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди и
законна лихва, считано от **.**.**** г. до окончателното изплащане.
Претендира разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си адв.М. от
САК поддържа исковата молба.
Ответникът «ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве» АД гр.София с отговора на
исковата молба оспорва предявените искове по основание и размер. Не
оспорва наличието на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за
сочения в исковата молба автомобил за процесния период. Оспорва, че ищцата
е присъствала на процесното ПТП, тъй като не е посочена в изготвения
протокол за ПТП. Оспорва изключителната вина на водача на товарния
автомобил и заявява, че вина има ищцата, която е била без поставен
предпазен колан и е разсейвала водача К. С., който се е движил с
несъобразена скорост и е спрял внезапно, в резултат на което е настъпило
ПТП. Релевира възражения за съпричиняване от страна на ищцата и водача.
Оспорва размера на претендираното обезщетение като прекомерно завишен.
Оспорва претърпените травми описани в исковата молба да са в резултат на
процесното ПТП. Оспорва механизма на ПТП, както и наличието на
причинно-следствена връзка между ПТП и описаните вреди. Моли съда да
отхвърли исковете. Претендира разноски. В съдебно заседание не изпраща
представител.
Съдът, като обсъди становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира установено следното от фактическа страна:
На **.**.**** г. в *,** часа в района на с. *** , ул. »***» до № ** е
реализирано ПТП между МПС « ***» с рег.№ ******** управляван от М. М.
Р. – участник 1 и МПС с рег.№******** управляван от К. С. С.- участник 2,
при което участник 1 поради неспазване на необходимото безопасно
разстояние блъска движещият се преди него и намаляващ скоростта на
движение или спиране участник 2, според отразеното в констативен протокол
за ПТП № */**.**.**** г. На водача на товарния автомобил е съставен АУАН
№ ******/**.**.**** г. и е издадено наказателно постановление № **-****-
******/**.**.**** г. , с което за нарушение на чл.23,ал.1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание глоба. НП е влязло в законна сила на
2
**.**.**** г. От писмо на началник сектор ПП при ОД МВР В.Търново е
видно, че Д. П. Ш. е била в л.а. «***» към момента на настъпване на
произшествието. Приети са амбулаторни листи за извършени медицински
прегледи на ищцата, за изследвания, фактури и касови бонове, рецепти за
изписано лечение. На **.**.**** г. пред ответното застрахователно дружество
е заведена претенция от ищцата за заплащане на застрахователно
обезщетение. Събрани са и гласни доказателства. Св.С. е зет на ищцата.
Посочва, че е управлявал лекия автомобил, в който тя е пътувала на предна
дясна седалка. Твърди, че намалил скоростта до 20-30 км/ч заради поставен
знак на входа на с. *** за път в ремонт, при което движещият се отзад бус го
ударил и ги хвърлил на два метра напред. Слезли от колата, дошла полиция, а
баба му казала, че я болят краката. По-късно казала, че е ходила на лекар и че
има тромб. В порядъка на месец-два жена му ходела да я обгрижва, тъй като
било опасно. Правели и компреси на краката по един-два пъти на ден. Излага,
че и досега бабата се обръща назад, когато я вози, спомняла си ПТП. Твърди,
че всички в автомобила били с поставени обезопасителни колани. По делото е
изготвена съдебно- медицинска експертиза. Вещото лице е дало заключение,
че на **.**.**** г. ищцата е получила оток с възпаление на повърхностните
вени на дясна подбедрица. Получените травми са в резултат от удар и
притискане между твърди тъпи предмети в областта на долни крайници,
предимно на дясна подбедрица и са причинили на ищцата временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Срокът на лечение и
възстановяване е около два месеца. Не са настъпили усложнения при
възстановяването на ищцата и към момента тя е напълно възстановена.
Налице са съответствия между описаните травми в исковата молба и тези в
медицинските документи. При този вид травми се провежда задължително
медикаментозно лечение, което е по-продължително, с цел предотвратяване
на тромбози. Не е задължително провеждането на рехабилитация и няма
данни за такава. Травмите биха могли да се получат, както с поставен, така и
без поставен предпазен колан. Травмите са настъпили вътре в автомобила. В
съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си. Заключението от
изготвената съдебно –автотехническа експертиза е, че към момента на
възникване на произшествието пътната обстановка е била нормална. Товарния
автомобил се е движил попътно след лекия автомобил, като може да се
приеме скорост от 30 км/ч за лекия автомобил и от 50 км/ч за товарния
3
автомобил. Опасността за водача на товарния автомобил е възникнала във
всеки един момент, когато пред него се е движил лекия автомобил, а водачът
на лекия авомобил не е имал техническа възможност да възприеме товарния
като опасност и да реагира, за да предотврати ПТП. Водачът на товарния
автомобил е имал възможност да възприеме лекия автомобил, но той не е
реагирал на опасността, или е закъснял. Имал е възможност да предотврати
ПТП при движение на разстояние по-голямо от необходимото за спиране
навреме. Водачът на лекия автомобил и пасажерът не са допринесли за
настъпване на ПТП.Лекия автомобил е оборудван с предпазни триточкови
колани на всички места. Коланът осигурява защита до голяма степен, като
ефикасността е най-малка при удар отзад заради инерционните сили, които
въздействат – първоначално в посока напред за автомобила и в посока назад за
тялото на пътника. При удар отзад коланът предпазва от придвижване на
тялото във втора фаза по посока на таблото и челното стъкло, но не се
ограничава свободното движение на крайниците и главата. Ищцата е стояла
на предна дясна седалка. В съдебно заседание вещото лице поддържа
заключението си.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Разпоредбата на чл.432 от КЗ дава право на увреденото лице да предяви
пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като по силата на
договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие отговорността на застрахованото лице за причинени от
него имуществени и неимуществени вреди на трети лица. Постановяването на
положителен за ищеца резултат изисква пълно и главно доказване от негова
страна на следните кумулативно изискващи се материалноправни
предпоставки: валидно възникнало застрахователно правоотношение по
договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите;
виновно противоправно поведение на водача на застрахования автомобил през
периода на действие на застрахователната полица; настъпили вреди /
имуществени и/или неимуществени/ за увреденото лице и пряката причинно-
следствена връзка между противоправното поведение и вредите. Следва да се
докаже и размера на претендираното обезщетение. По делото се установи по
безспорен начин, че товарен автомобил „*** **“ с рег.№ ******** към датата
на произшествието е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност
4
“ при ответното дружество. От приетите като доказателства констативен
протокол за ПТП, АУАН и НП, както и от заключението на вещото лице по
САТЕ, кредитирано от съда, като компетентно и обосновано се доказва, че
вина за пътно-транспортното произшествие има водачът на товарния
автомобил. Той, като движещ се зад лекия автомобил, в който е пътувала
пострадалата, не е реагирал на опасността навреме, или е закъснял при
реакцията си , въпреки, че е можел да възприеме по всяко време лекия
автомобил. Според вещото лице водачът на лекия автомобил не е допринесъл
за настъпване на пътно-транспортното произшествие и той не е имал
възможност , за разлика от водача на товарния автомобил да възприеме
товарния автомобил като опасност и да предотврати ПТП. Вещото лице
посочва още, че автомобилът е оборудван с предпазни триточкови колани. С
оглед механизма на пътно-транспортното произшествие и получените
травматични увреждания от ищцата, тя е пътувала с поставен предпазен колан
на предна дясна седалка в автомобила. От приетите като доказателства
медицински документи за извършените прегледи и изследвания на ищцата,
както и от кредитираното от съда, като компетентно и обосновано заключение
на вещото лице по изготвената СМЕ, съдът приема за доказано, че ищцата в
резултат на претърпяното пътно-транспортно произшествие е претърпяла
травматични увреждания – оток с възпаление на повърхностните вени на
дясна подбедрица, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Според вещото лице травмите са получени вътре в автомобила, в
резултат на удар и притискане между твърди и тъпи предмети в областта на
долните крайници, предимно на дясна подбедрица и могат да се получат,
както при поставен, така и при непоставен предпазен колан. Срокът на
лечение и възстановяване на претърпените телесни увреждания е около два
месеца, като ищцата е възстановена напълно. В този смисъл са и показанията
на св.С., които се ценят от съда при условията на чл. 172 от ГПК, но се
подкрепят от останалия доказателствен материал. От тези показания се прави
извод, че ищцата е получила травмите, за които е съобщила още след
настъпване на произшествието и че поради опасността от тромбоза е
получавала помощ от дъщеря си около месец-два, като и към този момент
усеща безпокойство, когато се вози в автомобила на свидетеля. Изложеното
дотук мотивира съда да приеме, че в резултат на инцидента ищцата е
претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, както
5
физически, така и психически. При доказан фактическия състав на
непозволеното увреждане съдът счита иска за обезщетение за неимуществени
вреди за основателен, като размерът на обезщетението следва да се определи
по справедливост съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Справедливостта
не е абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при
определяне на размера на обезщетението съгласно указанията, дадени в ППВС
№ */**** г. Тези обстоятелства са вида, характера и степента на увреждане,
състоянието на пострадалия, вида, начина и продължителността на
провеждане на лечението, интензитета и продължителността на претърпените
болки и страдания, както при настъпване на увреждането, така и през целия
възстановителен процес, физическите и психологическите последици за
увредения, възможността/ невъзможността за пълно възстановяване,
възрастта на пострадалия и др. В настоящия случай ищцата в резултат на
пътно-транспортното произшествие е претърпяла телесни повреди, които
според медико-биологичните си характеристики се квалифицират като леки.
Възстановителният процес е протекъл нормално, без усложнения в рамките на
около два месеца, като няма данни за настъпили последващи усложнения,
тоест налице е пълно възстановяване на физическите травми. Лечението е
било само медикаментозно, няма събрани данни болките дори в първите дни
от ПТП да са били изключително силни и с голям интензитет. Претърпените
психически травми са неминуема и пряка последица след преживяното пътно-
транспортно произшествие, но не се доказва същите да са довели до негативно
отражение върху ищцата повече от обичайното за случая. Отчитайки
изброените по-горе обстоятелства и като взе предвид, че към датата на ПТП
ищцата е била на ** г., тоест , ПТП не е ограничило социалният и статус и
работоспособността и, така, както би повлияло на човек в трудоспособна
възраст, както и като взе предвид социално-икономическите условия в
страната към датата на произшествието, съдът счита, че справедливият
размер на обезщетение, който ще репарира претърпените неимуществени
вреди от ищцата е 8000 лева. Иска е основателен и доказан и следва да бъде
уважен до този размер, като за разликата до пълния претендиран размер от 15
000 лева следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. Що се отнася до
релевираните възражения от ответника за съпричиняване, всички те са
неоснователни, опровергани от приобщените по делото доказателства.
6
Ищцата е пътувала с поставен предпазен колан на предна дясна седалка на
автомобила и не е допринесла за реализиране на ПТП. Не е налице случайно
деяние по смисъла на чл.15 от НК, тъй като ПТП е можело да бъде избегнато,
като вината за настъпването му е единствено на водача на застрахования при
ответника лек автомобил. Относно сумата от 278,50 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, приложените рецепти, амбулаторни
листи, фактури и касови бонове установяват закупените медикаменти
свързани с лечението на травмите, претърпени след ПТП. Иска в тази му част
е основателен и доказан и следва да бъде уважен така, както е предявен.
Следва да се уважи и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва
върху присъдената главница. При определяне началния момент на дължимост
на лихвата за забава принципно е приложима разпоредбата на чл.497, ал.1,
т.1, вр. с чл.496, ал.1 от КЗ / изтичане на 15 работни дни от предявяване на
претенцията и представяне на необходимите документи/. Съгласно чл. 496,ал.1
от КЗ застрахователят трябва да се произнесе по претенцията не по-късно от
три месеца от предявяването и. При предявена претенция от **.**.**** г.
законна лихва за забава се дължи и следва да бъде присъдена, считано от
**.**.**** г. до окончателното изплащане. За периода **.**.**** г.-
**.**.**** г. искането следва да се отхвърли.
При този изход на делото, тъй като ищцата е била частично освободена от
заплащане на държавна такса по делото на основание чл.78,ал.6 от ГПК
ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ВТРС държавна такса в размер на 219,76 лева върху уважените
искове, ведно с 5 лева такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Ответникът на основание чл. 78,ал.1 от ГПК следва да заплати на ищцата
сумата от 168,71 лева , представляващи заплатената държавна такса от 111,13
лева и внесени 200 лева депозит за вещо лице за СМЕ , съобразно уважената
част от иска. По искането на представляващия ищеца адвокат М. М. да му се
определи възнаграждение по реда на чл. 38,ал.2 от ЗА за оказаната безплатна
правна помощ съдът, съобразявайки обема на предоставената правна защита,
фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените съдебни
заседания, цената на иска и съобразявайки Решение от 25.01.2024 г. на Съда на
Европейския съюз по дело *-**/** по преюдициално запитване на СРС,
задължително при правоприлагането от националния съд съгласно чл. 633 от
ГПК, счита, че следва да определи адвокатското възнаграждение в размер на
7
1230 лева, които ответникът да му заплати. Ответникът претендира разноски
за юрисконсултско възнаграждение, които съдът на основание чл. 78,ал.8 от
ГПК, вр. с чл. 25,ал.1 от НПП определя на 200 лева, от които съгласно
чл.78,ал.3 от ГПК ищцата следва да заплати сумата от 91,63 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД «Далл Богг: Живот и Здраве» АД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.София, район « Изгрев»,
ж.к«Дианабад», бул.»Г.М.Димитров» № 1 ДА ЗАПЛАТИ на Д. П. Ш. с ЕГН
********** от гр.***, ул.» ***» №**,ет.*, ап.** сумата от 8000 / осем
хиляди/ лева главница, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди и сумата от 278,50 / двеста седемдесет и осем лева и 50
ст./ главница- обезщетение за имуществени вреди в резултат на настъпило на
**.**.**** г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от **.**.**** г. до окончателното изплащане, като
за разликата от 7000 / седем хиляди/ лева до пълния предявен размер от 15000
/ петнадесет хиляди/ лева главница, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди и за законна лихва върху главниците за периода от
**.**.**** г. до **.**.**** г. ,ОТХВЪРЛЯ исковете, като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗАД «Далл Богг : Живот и Здраве» АД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.София, район « Изгрев»,
ж.к«Дианабад», бул.»Г.М.Димитров» № 1 ДА ЗАПЛАТИ на Д. П. Ш. с ЕГН
********** от гр.***, ул.» ***» №**,ет.*, ап.**сумата от 168,71 / сто
шестдесет и осем лева и 71 ст./ направени по делото разноски.
ОСЪЖДА ЗАД «Далл Богг : Живот и Здраве» АД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.София, район «Изгрев», ж.к«Дианабад»,
бул.»Г.М.Димитров» № 1 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ВТРС сумата от 219,76 / двеста и деветнадесет лева и 76
ст./ държавна такса, ведно с 5 / пет/ лева такса при служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА ЗАД «Далл Богг : Живот и Здраве» АД с ЕИК *********,
8
седалище и адрес на управление гр.София, район «Изгрев», ж.к«Дианабад»,
бул.»Г.М.Димитров» № 1 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М. М. М. от САК сумата
от 1230 /хиляда двеста и тридесет/ лева адвокатско възнаграждение по
чл.38,ал.2 от ЗА.
ОСЪЖДА Д. П. Ш. с ЕГН ********** от гр.В.Търново, ул.» ***»
№**,ет.*, ап.** да заплати на ЗАД «Далл Богг: Живот и Здраве» АД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.София, район « Изгрев», ж.к
«Дианабад», бул. »Г.М.Димитров» № 1 сумата от 91,63 / деветдесет и един
лева и 63 ст./ разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд Велико Търново, чрез Районен съд Велико
Търново.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
9