№ 142
гр. Варна, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Росица Сл. Станчева
Ирена Н. Петкова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20253000500191 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба вх.№2234/24.01.2025г. по описа на ОС-Варна,
депозирана от ЕТ „Дом-И.Р.“, ЕИК *********, чрез процесуален представител
адв. И. К. И., против Решение № 1457/23.12.2024г. на ОС – Варна,
постановено по гр. д. № 260/2024г., с което е осъден въззивника да заплати на
С. А. Н., ЕГН **********, сумите: 29 000 лева, представляваща
възнаграждение, дължимо по договор от 15.05.2022 г. за правна защита и
съдействие по изп. д. 20218950400423 и изп. д. 20218950400056 и 5 903,85 лв.,
представляваща обезщетение за забава за заплащане на главницата от 29 000
лв. за периода от 15.05.2022 до 8.02.2024 г.; 3 000 лв., представляваща
възнаграждение, дължимо по анекс № 1/15.05.2023 г. за продължаване срока
на същия договор и 290,72 лв., представляваща обезщетение за забава за
заплащане на главницата от 3 000 лв. за периода от 15.05.2022 до 8.02.2024г.;
7 000 лв., представляваща възнаграждение, дължимо по договор от 13.05.2022
г. за правна защита и съдействие пред първа инстанция по т. д. 644/2021 г. на
Окръжен съд Варна и 1 428,95 лв., представляваща обезщетение за забава за
заплащане на главницата от 7 000 лв. за периода от 13.05.2022 до 8.02.2024 г.;
1
7 000 лв., представляваща възнаграждение, дължимо по договор от 15.12.2022
г. за правна защита и съдействие пред втора инстанция по т. д. 644/2021 г. на
Окръжен съд Варна (в. т. д. № 97/2023 г. на ВАпС) и 1 008,95 лв.,
представляваща обезщетение за забава за заплащане на главницата от 7 000 лв.
за периода от 15.12.2022 г. до 8.02.2024 г., на основание чл. чл. 79 и 86 ЗЗД,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
исковете в съда – 09.02.2024 г. до окончателно изплащане на вземанията, както
и разноски.
В жалбата се излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно.
Твърди се, че не са изложени мотиви по наведените в отговора на исковата
молба възражения- сочи се, че въобще не е коментирана липсата на
изпълнение от страна на ищеца по договора за процесуално представителство.
Твърди се, че ответникът е бил лишен от публичен процес, както и ищецът е
упражнявал недопустим натиск на съдебния състав, подавайки многобройни
жалби и оплаквания срещу съдията-докладчик. Освен това се сочи, че са
неправилни мотивите за липса на доказателства, че издаден запис на заповед
обезпечава изпълнението на договора за процесуално представителство.
Твърди, че абстрактната сделка е оспорена вече в гр. д. №325/24г. По описа на
ОС-Варна като прикриваща каузалната сделка, поради което и решаващият
състав е следвало да съобрази, че ищецът два пъти е поискал да му бъде
присъдена сумата от 29 000 лв., за която вече е снабден с изпълнителен лист.
Излага се, че неправилни са изводите на съда досежно направените
възражения за нищожност и унищожаемост на договорите. Сочи, че въобще
не е имало основание за сключването им, тъй като действия по тях не са
извършени. Действията по подписване на предлагани от ищеца документи са
извършвани при крайна нужда, тъй като ответникът е следвало да се защити
по образуваните срещу него претенции. Неправилно се сочи, че не е
допуснато привличането на трето лице –помагач «Ново финанс» ООД.
Излагат се и множество съображения по съществото на спора. Моли се за
отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на исковете.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от С. А.
Н., с който жалбата се оспорва, като подробно се излагат възражения за
неоснователност на всички посочени в жалбата аргументи. Твърди, че
изпълнение е налице, което се установява от приетата от ответника работа, а и
адвокатът не е длъжен да престира резултат. Моли решението да бъде
2
потвърдено.
Постъпила е частна жалба вх.№7146/12.03.2025г. по описа на ОС-Варна,
депозирана от С. Н. чрез процесуален представител адв. Ж., срещу
Определение №1149/28.02.2025г., с което е оставена без уважение молба на Н.
с вх. № 33073/27.12.2024 г. за изменение на решение № 1457/23.12.2024 г. по
гр. д. № 260 по описа за 2024 г. на ВОС, ХІІ-ти състав в частта за разноските
чрез присъждане на по-голям размер възнаграждение за безплатната защита.
Счита, че по ч. гр. д. №64/24г. по описа на ОС-Варна следва да бъде
определено минимално адвокатско възнаграждение от 3 857,21 лв., а
дължимото съобразно Наредбата адвокатско възнаграждение по гр. д.
№260/24г. възлиза на 6 315,38 лв. Моли определението в атакуваната част да
бъде отменено и постановено ново, с което искането за присъждане на
разноски в посочените размери бъде изцяло уважено.
Отговор по частната жалба не е депозиран от ответника Р., но е
депозирана частна жалба срещу цитираното определение №1149/28.02.2025г.
в останалата му част, с която е допълнено решение № 1457/23.12.2024 г. по
гр. д. № 260 по описа за 2024 г. на ВОС, ХІІ-ти състав, на основание чл. 248
ГПК, като е осъден И.В. Р. да заплати на С. А. Н., сумите: 2 233,31 лв.
разноски по делото и 120 лв. разноски за обезпечението, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК. Излага се, че определението в атакуваната част е
незаконосъобразно, тъй като адвокат Ж. е извършвал безплатна защита на адв.
Н., не се явил нито веднъж в съдебно заседание, а ищецът се е защитавал сам.
Отговор срещу частната жалба е подаден от ищеца Н., който излага, че
присъдените разноски са представлявали държавни такси. Освен това сочи, че
освен работата в открито съдебно заседание, адвокатът извършва работа и
депозирайки писмени становища, молби и други процесуални действия. Моли
определението в атакуваната част да бъде потвърдено.
Съдът, като съобрази депозираните въззивна и частни жалби, намира, че
същите са депозирани в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащи на
обжалване съдебни актове.
За да се произнесе по въззивната жалба, съдът съобразява следното:
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236
ГПК и е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК
по т. д. № 1/2011 г. на ВКС). Произнасянето съответства на предявени
обективно кумулативно съединени осъдителни искове на кредитор,
3
претендиращ възнаграждение, уговорено с договори за адвокатска защита и
съдействие и съглашение за изменение на един от тях.
Производството пред Окръжен съд – Варна е образувано по обективно
кумулативно съединени осъдителни искове, предявени от С. А. Н., ЕГН:
********** срещу ЕТ „Дом – И.Р.“, ЕИК: ********* за реално изпълнение на
задължение на договорни задължения за заплащане на възнаграждение за
осъществено процесуално представителство в изпълнителни и в искови
производства от страна на ищеца в полза на ответника, както следва: 1) По
договор за правна защита и съдействие от 15.05.2022 г. – сумата от 29 000 лв.;
2) По анекс № 1/15.05.2023 г. към договор за правна защита и съдействие от
15.05.2022 г. – сумата от 3 000 лв.; 3) По договор за правна защита и
съдействие от 13.05.2022 г. – сумата от 7 000 лв.; 4) По договор за правна
защита и съдействие от 15.12.2022 г. – 7 000 лв. Исковете са с правно
основание по чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 36, ал. 1 и ал. 2 ЗАдв и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете са били основани на твърдения за сключен договор за правна
защита и съдействие на 15.05.2022 г. между С. А. Н. от една страна като
довереник и ЕТ „Дом – И.Р.“ от друга страна като довереник, по силата на
който доверителят е приел да осъществява процесуално представителство на
довереника в изп. д. № 20218950400423 и изп. д. № 20218950400056, и двете
по описа на ЧСИ с рег. № 895, при дължимо възнаграждение в размер на
29 000 лв., платимо при сключване на договора. Срокът на последния е до
15.05.2023 г. С анекс № 1/15.05.2023 г. срокът на предходния договор бил
продължен до 15.06.2023 г. и било уговорено допълнително възнаграждение в
размер на 3 000 лв., отново платимо при постигане на съгласието за
изменението на главния договор. На 15.03.2022 г. страните сключили договор
за правна защита и съдействие, по силата на който доверителят – адв. С. Н. да
осъществява процесуално представителство в полза на довереника ЕТ „Дом –
И.Р.“ в исковото производство пред Окръжен съд – Варна по т. д. № 644/2021 г.
срещу възнаграждение в размер на 7 000 лв., платимо при сключване на
договора. Посочено е, че на 15.12.2022 г. страните сключили договор за правна
защита и съдействие, по силата на който доверителят – адв. С. Н. да
осъществява процесуално представителство в полза на довереника ЕТ „Дом –
И.Р.“ в исковото производство пред Апелативен съд – Варна по в. т. д. №
97/2023 г. срещу възнаграждение в размер на 7 000 лв., платимо при
4
сключване на договора. Посочено е, че по никой от договорите не е извършено
плащане на уговорените възнаграждения. С оглед на това е поискано
осъждането на ответника да заплати дължимите суми, ведно с обезщетения за
забава в размера на законната лихва.
В срока по чл. 131 ГПК исковете са оспорени от ответника, от които са
наведени възражения за тяхната нищожност, унищожаемост и
неоснователност. Счетено е, че договорите изцяло са нищожни, поради
противоречие със закона, а в условията на евентуалност - поради заобикаляне
на закона, поради накърняване на добрите нрави или поради привидност, като
прикриваща сделка за безплатна адвокатска помощ. Отново в условията на
евентуалност е обосновано становище за унищожаемост на уговорките,
поради измама, тъй като защитата била първоначално уговорена като
безплатна такава, съответно като сключени при крайна нужда. Аналогични
съображения са наведени по отношение на уговорките за заплащане на
горепосочените възнаграждения. Наведено е и правоизключващо възражение
за недължимост на договорното възнаграждение, поради виновно
неизпълнение на насрещното такова – за осъществяване на процесуално
представителство от страна на адв. С. Н. в съответните искови и изпълнителни
производства. Впоследствие в открито съдебно заседание е наведено
възражение за недопустимост на претенцията за заплащане на договорно
възнаграждение в размер на 29 000 лв. по договор за правна защита и
съдействие от 15.05.2022 г., поради издаден изпълнителен лист №
5273/09.11.2023 г. по ч. гр. д. № 14469/2023 г. по описа на РС – Варна въз
основа на падежирал запис на заповед и понастоящем висящо производство
по чл. 422, ал. 1 ГПК с предмет вземането по изпълнителния лист.
Обжалваното решение изцяло кореспондира на процесуалните действия
на страните и съдът го намира за допустимо. Дадената с окончателния доклад
на делото от първоинстанционния съд правна квалификация исковете по чл.
79 и чл. 86 ЗЗД, макар и непрецизирана, кореспондира с наведените с исковата
молба твърдения за осъждане на ответника реално изпълнение на договорни
задължения за заплащане на възнаграждение на лице, предоставил адвокатска
помощ и съдействие по сключени възмездни договори за адвокатски услуги,
предвид забавата на клиента да изпълни задължението си. Доказателствена
тежест е разпределена, както по осъдителните искове, така и по
правоизключващите възражения на ответника, наведени с отговора на
5
исковата молба.
Неоснователни са доводите на въззивника за недопустимост на
производството в частта му, в която е претендирана сумата от 29 000 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение по договор за адвокатска помощ
и съдействие от 15.05.2022 г. с довод, че е налице висящо исково производство
за установяване на дължимостта на вземането в идентичен размер,
обективирано в запис на заповед от 09.09.2022 г. С въвеждането на твърдения
или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис
на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или
обезпечителния характер на ценната книга. Затова и безспорно наведените от
страната възражения за наличие на каузално правоотношение са обект на
изследване, но това следва да бъде сторено в производството по чл.422 ГПК,
тъй като установяване основателността на възраженията за наличие на
каузално правоотношение, прикрито с менителничната сделка, би имало за
последица погасяване на вземането по записа на заповед. Фактът, че подобно
възражение за наличие на каузална сделка е наведено в заповедното
производство във втората му фаза- по чл.422 ГПК, не води до извод за
недопустимост на установяване наличието на каузалната сделка и предявяване
иск за изпълнение по нея в отделно исково производство по общия исков ред.
Вярно е, че е налице преюдициалност в двете производства, но преюдициално
е решението по настоящото дело, а не решението в производството по чл.422
ГПК. Още повече, възражението за наличие на каузално правоотношение е
въведено в производството по чл.422 ГПК след образуване на настоящото
исково производство, което има за предмет реално изпълнение на сключената
между страните каузална сделка. Затова и възраженията за недопустимост са
неоснователни.
За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от
фактическа страна:
Не е спорно между страните и се установява от приложените писмени
доказателствени средства по делото (л. 8 – 46 от делото на ВОС), че
25.03.2021 г. И.В. Р., в качеството на ЕТ „Дом – И.Р.“ е упълномощил адв. С. А.
Н. да осъществява процесуално представителство и да защитава законните
интереси на упълномощителя пред редица органи на власт, включително и
6
съдебните такива с правата да изготвя, подписва, подава искове, отговори на
искови и на допълнителни искови молби, жалби, заявления и др. от негово име
и за негова сметка, включително и пред ЕСПЧ, съответно да подписва и
получава справки и документи, да заплаща държавни такси и да
преупълномощава други адвокати.
Видно от договор за правна защита и съдействие от 15.05.2022 г.
страните са уговорили довереникът – адв. С. Н. да извършва процесуално
представителство и защита на правата, и на законните интереси на ЕТ „Дом –
И.Р.“ по изп. д. № 20218950400423 и изп. д. № 20218950400056, по описа на
ЧСИ Л. Станев с рег. № 895 срещу възнаграждение в размер на сумата от
29 000 лв., платима при сключване на договора по избор на клиента – по
посочена от довереника банкова сметка или в брой, както и разноските във
връзка с изпълнението на работата, за които се представят документи.
Договорът е ограничен със срок до 15.05.2023 г.
На 15.05.2023 г. страните са уговорили с Анекс № 1 към горепосоченият
договор продължаването на срока на същия до 15.06.2023 г. срещу
допълнително възнаграждение в размер на 3 000 лв.
С договор за правна защита и съдействие от 13.05.2022 г. страните са
уговорили довереникът – адв. С. Н. да извършва процесуално
представителство и защита на правата, и на законните интереси на ЕТ „Дом –
И.Р.“ по т. д. № 644/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна до завършването
му пред всички съдебни инстанции срещу възнаграждение в размер на 7 000
лв. с вкл. ДДС, платима при сключване на договора по избор на клиента – по
посочена от довереника банкова сметка или в брой, както и разноските във
връзка с изпълнението на работата, за които се представят документи.
Въпреки че с горепосоченият договор е уговорено цялостно
процесуално представителство пред всички съдебни инстанции по
образуваното т. д. № 644/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с договор
за правна защита и съдействие от 15.12.2022 г. страните отново са уговорили
довереникът – адв. С. Н. да извършва процесуално представителство и защита
на правата, и на законните интереси на ЕТ „Дом – И.Р.“ в производството по в.
т. д. № 97/2023 г. по описа на Апелативен съд – Варна до завършването му
пред всички съдебни инстанции срещу възнаграждение в размер на 7 000 лв. с
вкл. ДДС, платима при сключване на договора по избор на клиента – по
7
посочена от довереника банкова сметка или в брой, както и разноските във
връзка с изпълнението на работата, за които се представят документи.
С приложеното пълномощно от 03.07.2023 г. от И.В. Р., в качеството на
ЕТ „Дом – И.Р.“ упълномощителят е предоставил на адв. С. А. Н. правомощия
да осъществява процесуално представителство и да защитава законните
интереси на упълномощителя пред всички съдебни инстанции в Република
България, включително да оттегли жалба с вх. № 5938/08.03.2023 г. по описа
на ВОС по в. гр. д. № 527/2023 г. оп описа на ВОС. Не се претендира
възнаграждение за осъществено представителство по посоченото дело в
настоящото производство. Идентичен е извода на съда и по отношение на
приложената справка за задължения, тъй като не съдържа нови сведения, а
единствено служи за систематизиране на вземанията на адв. С. Н. от ЕТ „Дом
– И.Р.“ и В.В. към 12.04.2023 г.
На 30.10.2023 г. е получена покана от В.И.В. (син на И.В. Р.), адресирана
до ЕТ „Дом - И.Р.“ за заплащане в срок до 03.11.2023 г. на дължими суми, сред
които са хонорар за процесуално представителство по т .д. № 644/2021 г. на
ВОС в размер на 7 000 лв., ведно с обезщетение за забава в размера на
законната лихва за периода от 13.05.2022 г. до 29.10.2023 г. в размера на
сумата от 1 163 лв., дължим хонорар за процесуално представителство по в.
т.д. № 97/2023 г. на ВАпС в размер на 7 000 лв., ведно с обезщетение за забава
в размера на законната лихва за периода от 15.12.2022 г. до 29.10.2023 г. в
размера на сумата от 743 лв., дължим хонорар в размер на сумата от 29 000 лв.
за защита и процесуално представителство по изп. д. № 20218950400423 и
изп. д. № 20218950400056, и двете по описа на ЧСИ с рег. № 895, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва, равняващо се на сумата от
4 807.77 лв., както и хонорар по анекс № 1 за периода от 15.05.2023 г. до
15.06.2023 г. в размера на сумата от 3 000 лв.
По изп. д. № 20218950400056, по описа на ЧСИ Л. Станев с рег. № 895
упълномощеното лице е подало жалба вх. № 14291/29.06.2021 г. по описа на
ЧСИ срещу извършено разпределение от 03.06.2021 г. на събраната сума
вследствие на осребряване на недвижими имоти – Обект 1А и Обект 1Б,
находящи се в гр. Варна, р-н „Одесос“, бул. „Мария Луиза“ № 8, ет. 1.
В т. д. № 644/2021 г. по описа на ОС – Варна, адв. С. Н. е взел участие
като е представлявал ЕТ „Дом – И.Р.“ в открито съдебно заседание, проведено
8
на 27.09.2022 г., в което е изслушано заключение и са поставени допълнителни
въпроси на вещо лице, и на свидетели. По в. т. д. № 97/2023 г. на ВАпС
процесуалният представител е взел участие като е подал писмени бележки.
Не е спорно между страните и се установява от приложената заповед №
6895/09.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК, че същата е издадена въз основа на запис на заповед
от 09.09.2022 г. с падеж на задължението на 09.12.2022 г., с която е
разпоредено на длъжника ЕТ „Дом – И.Р.“ да заплати на кредитора С. А. Н.
сумата от 29 000 лв. вече се коментира по-горе защо цитираното
обстоятелство е неотносимо към предмета на настоящия спор.
Във връзка с наведените от ответника възражения за наличие на
уговорки за безплатна адвокатска защита са събрани гласни доказателства, от
които се установява следното:
В показанията на свидетеля В.С.Г. не съдържат данни за придобити
преки впечатления за уговорка между страните да се осъществява безплатно
адвокатската помощ и съдействие по изпълнителните дела № 20218950400056
и № 0218950400423 на ЧСИ с рег. № 895, съответно т. д. № 644/2021 г. на ОС –
Варна и в. т. д. № 97/2023 г. на ВАпС. Показанията единствено съдържат
сведения за предоставен от свидетеля заем за потребление на въззивника в
размер на сумата от 20 000 лв.
От показанията на свидетеля В.И.В. – син на въззивника, преценени в
условията на чл. 172 ГПК, се установява, че свидетелят наред с въззивната
страна са посещавали неколкократно кантората на адв. С. Н. през периода от
2021 г. до 2023 г., където подписвали различни документи, сред които и
договори за адвокатска помощ и съдействие. Свидетелят изрично е посочил,
че въззивникът, макар с влошени зрение и слух, е имал възможност да се
запознае с договорите за адвокатска помощ и съдействие преди да ги
подпише. Свидетелят излага, че първоначалната уговорка, постигната между
страните през 2021 г., била за оказване на безплатна адвокатска помощ.
Впоследствие, страните преуредили отношенията си, като сключили
възмездни договори за адвокатска помощ. Свидетелят сочи, че предал на адв.
Н. сумата от 20 000 лв. от името на ЕТ „Дом – И.Р.“, което не било
необичайно. Не е възприел да е реализирано заплащане на адвокатски хонорар
в размер на сумата от 29 000 лв.
9
Въз основа на така установената фактическа обстановка по делото
се налагат следните правни изводи:
Договорът за адвокатска услуга, имащ характера на специфичен договор
за поръчка, се сключва между клиент и адвокат, като същият е формален. В
него следва да бъде посочено освен страните и предмета на възложената
работа, така и договореното между страните възнаграждение, което
представлява задължение на възложителя за изпълнение. При плащане на
възнаграждението при сключване на договора и отбелязването за това в него,
че е платено в брой, договорът може да има и характера на разписка за
извършеното плащане.
В случая са сключени в писмена форма три договора за адвокатска
помощ и съдействие, като единия от тях е изменен с анекс (допълнително
споразумение). Неоспорени са подписите, удостоверяващи авторството на
насрещните по договора волеизявления на страните, насочени към пораждане
на желаните от тях правни последици – сключване на договора за адвокатска
услуга. Не е спорно и че не са заплатени уговорените възнаграждения.
Нищожността е най – тежкият порок на сделките. Тя е правоизключващ
юридически факт, характеризиращ се като обективно състояние, осуетяващо
настъпването на желаните от страните правни последици от момента на
сключването й и не може да бъде заздравена. Императивните норми,
уреждащи нищожността на сделките, не могат да бъдат дерогирани по волята
на страните, които са ги сключили. Договорната автономия не е абсолютна, тя
е ограничена от чл. 9 ЗЗД, според който страните могат да свободно да
определят съдържанието на договора, доколкото той не противоречи на
повелителни норми на закона и на добрите нрави. Когато тази забрана не е
спазена, при оценката на правното действие на договора, съдът трябва да се
ръководи от принципа на законността и да приложи закона точно. Порокът на
сделката поради противоречие със закона се състои в сключване на сделката
при нарушаване на императивна правна норма, включващо в себе си
постигане на забранен от закона резултат. Този порок е установим при
съпоставката на съдържанието на сделката с правилото на закона.
Заобикалянето на закона е трудно установимо от съдържанието на
договора, защото той се сключва в съответствие със закона. При това
основание за нищожност, страните целят един неправомерен краен резултат,
10
който постигат чрез сключване на една или повече сделки, които формално не
нарушават закона.
В случая сделките за възмездно процесуално представителство пред
орган на изпълнението в изпълнителни производства и пред съдебни органи в
искови производства, нито са сключени в нарушение на императивна правна
норма, нито макар да са позволени от закона, с тях е постигнат забранен от
закона резултат. Напротив, същите са сключени в съответствие на закона, съгл.
чл. 36, ал. 1 ЗАдв, според която разпоредба адвокатът има право на
възнаграждение за своя труд и е постигнат правомерен резултат – дължимост
на възнаграждение за полагане на адвокатски труд. Размерът на посоченото
възнаграждение поначало се определя с договора за адвокатска услуга,
сключен между адвоката и клиента (арг. чл. 36, ал. 2 ЗАдв). От
систематичното, граматическото и логическото тълкуване на разпоредбите на
чл. 38, ал. 1, т. т. 1 – 3 от ЗАдв следва извода, че оказването на безплатната
адвокатска помощ съставлява правна възможност, упражнима по преценка на
адвоката, предоставящ услугата, при условие, че клиентът е лице, което има
право на издръжка; е материално затруднено лице; или е роднина, близък на
адвоката, или е друг юрист. От ангажираните писмени доказателствени
средства по делото не се установява, нито, че е постигната уговорка между
страните за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в исковите и
изпълнителните производства, нито, че клиента попада в някоя от
изчерпателно изброените в чл. 38, ал. 1, т. т. 1 – 3 от ЗАдв категории лица.
При формиране на своите изводи относно накърняване на добрите нрави
чрез сключване на договорите за адвокатска услуга от 13.05.2022 г., 15.05.2022
г., 15.12.2022 г. и анекса от 15.05.2023 г., съдът съобрази, че добрите нрави са
морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната
последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им съдът следи служебно
(в този смисъл мотивите на т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г.,
ОСТК на ВКС). Такива принципи са принципът на справедливостта, на
добросъвестността в гражданските и търговските правоотношения, на
равнопоставеността на гражданскоправните субекти, на правната сигурност в
гражданските правоотношения, на предотвратяването на несправедливото
11
облагодетелстване. Въпросът дали поведението на даден правен субект
съставлява действие, накърняващо добрите нрави и злепоставящо чужди
интереси с цел извличане на собствена изгода, се преценява с оглед
конкретния случай към момента на извършване на сделката. В настоящото
производство, съобразявайки съдържанието на договорите и на анекса, съдът
намира, че се касае за доброволно и свободно постигнати уговорки между
равнопоставени субекти, по силата на което професионалист, снабден със
специални знания, да извърши определени правни и фактически действия,
насочени към защита на правата и законните интереси на насрещната страна –
непрофесионалист в изрично посочени изпълнителни и искови производства, а
последният да заплати възнаграждение за положен труд, независимо от
постигнатия краен резултат. Поради тази причина, настоящата инстанция
приема, че не е налице визираният от въззивника порок на договорите –
нищожност, поради противоречие с добрите нрави.
Наведените възражения, че договорите са подписани само с оглед
осигуряване на възможност при уважаване положително произнасяне по
спора в полза на възложителя Р., на същият да бъдат признати разноски за
адвокатско възнаграждение, съдът квалифицира като такива за нищожност
поради относителна симулативност на уговорката за плащане на
възнаграждение. Твърдението за наличие симулативност на уговорките за
плащане на адвокатско възнаграждение подлежат на доказване от оспорващия
сключените договори като нищожни. Разкриването на симулацията се
извършва единствено чрез представяне на „обратно писмо“, съответно чрез
свидетелски показания в случаите на т.нар. "начало на писмено доказателство"
– т. е. наличие на писмени доказателства, изхождащи от насрещната страна
или удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят
вероятно твърдението, че съгласието е привидно /чл. 165, ал. 2 ГПК/, или
изрично насрещната страна е изразила съгласие за допускане на разпит на
свидетели. По делото не е представен документ, който удостоверява или води
до извод за вероятност на твърдението за относителна симулация на
договорите за адвокатска услуга, касаеща тяхната възмездност. Нито пък
въззиваемата страна е изразявала съгласие привидността да бъде разкривана
посредством разпит на свидетели, поради което показанията на свидетелите
В.Г. и В.В. не могат да послужат за установяване на симулативен характер на
сделката.
12
Предвид извода на съда за валидност на атакуваните сделки, следва да
бъдат разгледани възраженията за тяхната унищожаемост.
Като основание за унищожение на договорите, понятието "измама" по
смисъла на чл. 29 ЗЗД се свързва с въвеждане в заблуждение на някоя от
страните по договора (решение № 1216/02.06.2009 г. по гр. д. № 3981/2007 г.,
IV г. о. на ВКС). Мотивите за сключване на сделката за възмездна адвокатска
защита и съдействие, когато е съзнаван характера й, не са елемент от състава
на нормата на чл. 29 ЗЗД. Нереализирането на правните очаквания, поради
които е сключена сделката – осъждане на насрещната страна в изпълнително,
респективно в исково производство да заплати разноските на процесуалния
представител на клиента – доверител, не е основание за унищожаемостта на
сделката, поради измама. Не са ангажирани доказателствени средства, от
които да може да бъде направен извод, че въззивната страна е била подведена,
че ще и бъде оказвана безплатна адвокатска помощ. Напротив, въззивникът е
имал възможност свободно да се запознае със съдържанието на договорите
непосредствено преди подписването им. Следва да бъде отчетено
обстоятелството, че последният е и търговец – професионалист, чийто
стандарт на дължима грижа при сключване на сделки и извършване на правни
действия е завишен спрямо този на обичайния гражданскоправен субект.
Състоянието на крайна нужда се характеризира с липса или
недостатъчност на материални средства за задоволяване на основни
потребности, например за издръжка – лична и на семейството, за лечение, за
плащане на изискуеми задължения и др., което състояние да е въздействало
върху волята на страната по сделката, упражнявайки натиск, и я е мотивирало
да я сключи, като е необходимо да може да се заключи, че при нормални
обстоятелства страната не би го сторила (така решение № 206/12.12.2019 г. по
гр. д. № 1368/2018 г., IV г. о., решение № 87/10.07.2017 г. по гр. д. №
3941/2016 г., III г. о. на ВКС).
В конкретния случай не са събрани убедителни доказателства, че
договорът е сключен от ЕТ „Дом – И.Р.“, поради крайна нужда по смисъла на
изложеното по - горе. Действително, в показанията на двамата разпитани пред
първоинстанционния съд свидетели се съдържат индиции, че въззивникът се е
намирал в затруднено финансово положение, но въпреки това не е бил
заставен да ангажира тъкмо въззиваемият да му съдейства за организиране на
13
защитата му и осъществяване на процесуално представителство в
изпълнителните производства пред ЧСИ с рег. № 895, съответно в исковите
производства пред ОС – Варна през 2021 г. и ВАпС през 2023 г. Не се
установява и наличието на явно неизгодни условия в сключените договори,
предвид размера обжалваемите интереси в различните искови и изпълнителни
производства.
От гореизложеното следва, че не бил налице порок на волята у
въззивника при сключването на атакуваните сделки, поради което сделките не
са унищожаеми.
Недоказано е възражението на въззивника за недължимост на
адвокатските хонорари, поради неизправност на довереника, изразяваща се в
неизпълнение на задълженията му за оказване на адвокатска помощ и
съдействие по различните изпълнителни и искови производства. По
първоинстанционното дело са приложени писмени материали, от които е
видно, че защитата от адв. С. Н. се е изразявала в подаване на жалба срещу
разпределение на парични средства, получени при осребряване на недвижим
имот, изразяване на становища по искови молби, разпити на вещо лице и на
свидетели, съответно подаване на писмени бележки, в които е изразено
становище относно правилното произнасяне на съдебния орган по висящите
пред него спорове. Обстоятелството, че адвокатската защита не е кулминирала
в желания от въззивника резултат – отхвърляне на исковите молби, съответно
прекратяване на изпълнителните производства, не обуславя извод за
неизправност на довереника по договорите за адвокатска помощ и съдействие.
Това е така, тъй като както вече се коментира, постигането на определен
резултат не е част от надлежното изпълнение по договорите. Правна защита и
съдействие е престирана от въззиваемата страна по сключените договори,
поради което и същата е изправна и законосъобразно упражнява правото си да
иска реално изпълнение на поетото от поръчителя задължение за заплащане
на договорените адвокатски възнаграждения. Същите се дължат ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на падежа по
всеки от договорите до подаване на исковата молба, както и след подаване на
исковата молба до окончателното изплащане. Исковете следва да бъдат
уважени изцяло, а първоинстанционното решение в посочения смисъл следва
да бъде потвърдено.
14
По частните жалби срещу определение № 1149/28.02.2025 г. по гр. д.
№ 260/2024 г. по описа на ОС – Варна съдът намира следното:
При присъждане на разноските, съдът отчита даденото разрешение на
СЕС в решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 по тълкуването на чл. 101,
пар. 1 ДФЕС, че (арг. чл. 633 ГПК), съобразно което размерите на
адвокатските възнаграждения, определени с Наредба № 1/2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, съставляват правила, противоречащи на
чл. 101, пар. 1 от ДФЕС, вр. с чл. 4, пар. 3 от ДФЕС, поради което
задължителният им характер е отречен.
След постановяване на посоченото решение на СЕС е постановено
определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т. о., в
което е застъпено становището, че регламентираните от Наредба № 1/2004 г.
минимални размери на адвокатските възнаграждения не представляват
обвързващи съда правила, но могат да служат единствено като ориентир при
определяне служебно на възнагражденията. Тези размери, както и приетите за
подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с
оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът
на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди
всичко фактическата и правна сложност на делото.
В случая следва да бъде отчетено, че претендираните разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение са под минималния общ размер на
дължимото такова, установен с алгоритмите на чл. 7 ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 4 от
Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа, който възлиза на сумата
от 7 684.19 лв. без вкл. ДДС или 9 221.03 лв. с вкл. ДДС. Съдът отчита и че
разгледания спор се отличава с невисока степен на фактическа сложност и
правна сложност, при оспорени фактически и правни изводи касателно
действително осъществената фактическа обстановка и наличие на спорни
въпроси по отношение на валидността и унищожаемостта на сделката.
Защитата на ответната страна се изразява в съставяне и депозиране на искова
молба, отговор на молба за частично прекратяване на исковото производство,
неколкократни искания за отвод на съдебния състав, подаване на молба за
определяне на срок при бавност, изразяване на становища по отношение на
доказателствените искания на ответника, молба за разглеждане на делото при
закрити врата, както и депозиране на писмени бележки пред
15
първоинстанционния съд след обявяване на край на устните състезания.
Предвид гореизложеното, при определяне на дължимия адвокатски
хонорар, настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е
определил възнаграждение за безплатно предоставена адвокатска помощ и
съдействие в справедлив размер, тъй като същата е предоставена в непълен в
сравнение с обичайния обем от процесуални действия, които е следвало да
предприеме процесуалния представител, съответно в определени моменти
ищецът самостоятелно е бранил правата си. Частната жалба на С. Н. следва да
бъде оставена без уважение.
Частната жалба на ответника Р. също е неоснователна, доколкото
присъдените допълнително разноски касаят не размера на адвокатското
възнаграждение, а заплатени от ищеца държавни такси по уважените искове.
Предвид крайния извод на настоящата инстанция не следва да бъдат
ревизирано произнасянето на първоинстанционния съд в частта по
разноските.
Не следва да се присъждат разноски в настоящото производство, тъй
като нито има подобно искане от въззиваемата страна, нито са ангажирани
доказателства в тази насока.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 1457/23.12.2024г. на ОС – Варна,
постановено по гр. д. № 260/2024г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. №7146/12.03.2025г. по
описа на ОС-Варна, депозирана от С. Н. чрез процесуален представител адв.
Ж., срещу Определение №1149/28.02.2025г., с което е оставена без уважение
молбата на Н. с вх. № 33073/27.12.2024 г. за изменение на решение №
1457/23.12.2024 г. по гр. д. № 260 по описа за 2024 г. на ВОС, ХІІ-ти състав в
частта за разноските чрез присъждане на по-голям размер възнаграждение за
безплатната защита.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 7405/14.03.2025г. по
описа на ОС-Варна, депозирана от ЕТ „Дом-И.Р.“ чрез адв. К., срещу
определение №1149/28.02.2025г. в частта, с която е допълнено решение №
16
1457/23.12.2024 г. по гр. д. № 260 по описа за 2024 г. на ВОС, ХІІ-ти състав, на
основание чл. 248 ГПК, като е осъден И.В. Р. да заплати на С. А. Н., сумите:
2 233,31 лв. разноски по гр. д. №260/24г. по описа на ОС-Варна и 120 лв.
разноски в обезпечителното производство.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните, при
наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване
съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17