Р Е Ш Е
Н И Е
Гр..Павликени..........01.10.2019г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Павликенският районен съд гражданска колегия в публичното
заседание на трети септември през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
Районен съдия: ЕВЕЛИНА КАРАГЕНОВА
При секретаря
Венка Миланова ,като разгледа докладваното
от съдията
ГрД № ...........851.............. по описа за
.........2018............год ,за да се произнесе съдът взе предвид следното:
ИСК ПО чл.415вр.чл.422 от ГПК
с цена 1890.41лв..
Постъпила е искова молба от „А. С. В.” ЕАД гр. *** ,
представлявано от изпълнителните директори М. Д. Д. и Н. Т. С. чрез юрисконсулт И.С. по предявени обективно
съединени искове по чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК вр.чл.86 от ЗЗД срещу Д.П.С. ***
по издадена заповед по чл.410 от ГПК по Чгд № ***/2018г
на ПРС за приемане за установено по отношение на ответника, че той дължи на ищеца
1634.58лв. главница, 181.17лв. възнаградителна лихва от
14.12.2016г-14.09.2017г, 74.66лв. обезщетение за забава от
14.12.2016г-27.10.2017г ,ведно със
законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане по договор паричен кредит №***/18.09.2015г, сключен между „У. К. Ф.“ЕАД и ответника. Претендира за направени по заповедното производство
разноски и по настоящото производство
разноски.
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор от особения
представител на ответника. Моли съда да отхвърли претенциите на ищеца като
неоснователни и недоказани.
Като взе предвид становищата на страните и
представените по делото доказателства,
съдът намира за установено следното:
Въз
основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от „А. C. B.”
ЕАД гр.*** , представлявано от изп.директори М. Д. Д. и Н. Т. С. е образувано ЧГрД №***/17г
на *РС, прекратено и изпратено по компетенност на *РС и образувано Чгрд.№***/2018г. по описа на *РС, по което е издадена заповед №***/31.05.2018г., в която се разпорежда длъжникът да заплати на заявителя сумите 1634.58лв.
главница, 181.17лв. възнаградителна лихва от 14.12.2016г-14.09.2017г, 74.66лв.
обезщетение за забава от 14.12.2016г-27.10.2017г ,ведно със законната лихва от подаване на заявлението
27.10.2017г до окончателното
изплащане и 87.81лв. направени по
заповедното производство разноски. Посочено е, че вземането произтича от договор за потребителски паричен кредит №***/18.09.2015г, сключен между „У. К. Ф.“ЕАД и ответника с ОУ,неразделна част от него за сумата 3434.26лв.,
включваща 3000лв. главница, 150лв. такса за раглеждане на кредита, 284.26лв.
еднократна застрахователна премия като главницата на кредита е преведена на датата на сключване на договора по банкова
сметка ***.. Съгласно чл.7 ал.1 от ОУ към договора усвоената парична сума се олихвява
с възнаградителна лихва по ГЛП от 24.50%
в общ размер на 947.27лв. По договора ответникът се е задължил да
издължи кледита на 24бр. месечни погасителни вноски , от които 23бр. от по
182.57лв. с първа погасителна вноска с
падеж на 14.10.2015г, а последната на 14.09.2017г съгласно погасителен план,
неразделна част от договора.Ответникът кредитополучател не е издължил изцяро
паричния заем. Същият е погасил частично задължението си като е заплатил
сумата 2567.85лв., с която са погасени
1799.68лв. главница и 11.86лв. лихва за забава преди подаване на заявлението в
съда. Твърди,че на 20.07.2017г е подписан индивидуален договор за цесия с
Приложение 1 от същата дата,сключен на основание чл.2.1 от Рамков договор за цесия от 20.12.2016г между „У. К. Ф.“ЕАД и „АСВ“ ЕАД. На ответника е изпратено уведомление за цесията по чл.99 ал.3 от ЗЗД
от страна на кредитодателя посредством Български пощи ЕАД и на известието за
доставяне е отбелязано „непотърсена“, изпратено е второ уведомително писмо от
името на кредитодателя чрез куриерска фирма „Л. Е.“, като уведомлението е върнато в цялост. Писмата са изпратени на адрес
гр.Н. и., ул.“***“ №**.Позовава се на решения на ВКС за връчване на
уведомлението за цесия до длъжника чрез връчване на препис от уведомлението с исковата молба.
Моли съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че
той дължи на ищеца 1634.58лв. главница, 181.17лв.
възнаградителна лихва от 14.12.2016г-14.09.2017г, 74.66лв. обезщетение за
забава от 14.12.2016г-27.10.2017г ,ведно
със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане по договор паричен кредит №***/18.09.2015г, сключен между „У. К. Ф.“ЕАД и ответника. Претендира за направени по заповедното производство
разноски и по настоящото производство
разноски.
В писмения
си отговор ответникът чрез особения му представител оспорва исковете по
основание и размер. Твърди,че не е налице валидно сключен договор за
потребителски кредит, тъй като в
представения документ липсват подписи на
която и да е от двете страни, липсват доказателства за реално предаване на
заетата сума, оспорен е размера на претендираните суми, до длъжника не е
достигнало изявление на кредитора за
прехвърлените вземания, неконкретизирана е лихвата за забава, недоказана е
и претенцията за възнаградителна лихва.
Съдът
намира, че са предявени обективно
съденени искове по чл.415
ал.1 вр.чл.422 от ГПК вр.чл.79 от ЗЗД. Същите са процесуално допустими и компетентен да ги разгледа е РС Павликени,
тъй като постоянният адрес на ответниа е в гр. П., попадащо в съдебния район на РС
Павликени.
По делото е представен договор за потребителски паричен кредит №***/***.2015г между „У. К. Ф.“ЕАД и длъжника-ответник по делото за сума от 3000лв.. В договора са
посочени като характеристики на кредита дължимост на150лв. такса за раглеждане
на кредита, 284.26лв. еднократна застрахователна премия или кредитът
е с общ размер 3434.26лв. Длъжникът следва да върне сумата от 4
381.53лв. на 24месечни вноски от по 182.57лв. с първа падежна дата 14.10.2015г, като е уговорен фиксиран ГЛП 24.50% и ГПР
34.54%.Договорът е с 12листа като
съдържа декларация за съгласие за
обработка на лични данни и друга информация договор и ОУ,ведно с погасителен
план, както и декларация по приемане на застраховането по застрахователна
програма и сертификат на „Кредитна
протекция плюс“ с ОУ и съгласие за кредитен дебит. Действително на стр.2 където е същинският договор липсват подписи
на страните, но на всички останали страници, включително и на страницата с
погасителния план, където са повторени дължимите суми за връщане от длъжника,
погасителните вноски е поставен подпис на длъжника и на кредитодателя.
По делото
е допусната СчЕ и вещото лице Д.Б. дава заключение, че на 18.09.2015г кредитодателят е превел по сметка на длъжника сумата от 3000лв. В погасителния план във
вноската от 18257лв. се включват главница и лихва. Длъжникът е започнал погасяване на кредита като е платил
14 вноски с последно плащане на 14.11.2016г като длъжникът още на 11-та вноска
е изпаднал в забава като е платил същата на 03.10.2016 вместо на 14.08.2016г,
както и на дванадесетата вноска, която е платена на 14.11.2016г вместо на
14.09.2016г и на тринадесетата вноска, която е платена на на 14.11.2016г вместо на 14.10.2016г, а на
28.11.2016г длъжникът е изпадвнал в
забава спрямо четиринадесетата вноска, която е следвало да се плати на
14.11.2016г, както и на 28.12.2016г
изпаднал в забава на петнадесетата вноска, която е следвало да бъде
платена на 14.12.2016г. Задължението за
непогасена главница е 1634.58лв. / формиран от общата дължима по договора
главница 3434.26лв. като се приспадне платената главница от длъжника в размер
на 1799.68лв./. Размерът на задължението
за непогасена лихва е 190.97лв. / формиран като от общата дължима лихва по договора 947.27лв. е приспаднат
размера на платената лихва 756.30лв./ При изпадане на забава по силата
на Тарифа на кредитодателя от 14.12.2016г
до 20.07.2017г е 38.34лв. Съгласно Тарифа на „АСВ“ ЕАД се начислява лихва за забава, която от
20.07.2017г до 01.10.2017 е 74.65лв.
На
20.07.2017г е подписан договор за
цесия ведно с приложение 1 от същата
дата, сключен на основание рамков договор за цесия от 20.12.2016г между „У. К. Ф.“ЕАД и „АСВ“ ЕАД, с което
вземането на кредитодателя към ответника е прехвърлено в цялост на „АСВ“ ЕАД.
Съгласно представено писмо от
кредитодателя чрез „АСВ“ ЕАС са изпратени на длъжника две уведомителни писма
с дата 27.08.2017г и 01.11.2018г като видно от отбелязване на обратната
разписка на известието за доставяне на
Български пощи пратката е непотърсена, а
на обраната разписка на товарителницата
на Л. Е. , че длъжникът
не живее на посочения в договора адрес в гр.Н. и.
Съдът намира от
всички писмени доказателства и от заключението на СчЕ , че между кредитодателя
и длъжника е сключен надлежно договор за потребителски кредит, като длъжникът е
извършвал частично плащане по него , изпаднал е в забава, а последната вноска
по кредита е следвало да бъде на 14.09.2017г. Договорът не е обявяван за
предсрочно изискуем.Заявлението по чл.410 от ГПК е подадено в *РС след изтичане срока на договора- на 27.10.2017г.
По
делото се установява, че договорът за цесия е връчен на ответника чрез
особения му представител заедно с исковата молба при извършване на размяна на
книжата.Съдът намира, че е налице надлежно уведомяване на ответника чрез
особения му представител за извършената цесия, на основание чл.235 ал.3 от ГПК.
Видно от предсатвеното заключение
на вещото лице, което съдът кредитира като пълно и обективно, неплатеното
задължение на ответника по договора е 1900.20лв., от които 1634.58лв. главница,
190.97лв. договорна лихва от 14.12.2016г-14.09.2017г и 74.65лв. лихва за забава
от 20.07.2017г-01.10.2017г. Ищецът е претендирал 1634.58лв. главница, 181.17лв.
възнаградителна лихва от 14.12.2016г-14.09.2017г, 74.66лв. обезщетение за
забава от 14.12.2016г-27.10.2017г. Следва да искът да бъде уважен за пълния размер на претендираната главница,
размера на претендираната договорна възнаградителна лихва / по-малка сума от изчислената от вещото
лице/ , както и за пълния размер на претендираното обезщетение за забава
/по-малка сума от изчислевана от вещото
лице/ за процесния период.Следва ответникът да заплати и законна лихва върху
главницата от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане.
На основание
чл.78 от ГПК вр с т.12 от Тълкувателно решение №4/2013г. от 18.06.2014г. на
ОСГТК на ВКС съдът следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.В заповедното производство със заповедта за изпъление по чл.410 от ГПК е
разпоредено длъжникът да заплати 87.81лв. С оглед изхода на делото следва
отвветникът да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по
заповедното производство в пълен размер
– 87.81лв., от които 25лв. платена ДТ и 50лв.
юрисконсултско възнаграждение.
По по настоящото производство също се претендират
заплатената ДТ, платения депозит за особен представител, , платения депозит за
вещо лице и 350лв. юрисконсултско
възнаграждение. Съдът взе предвид, че по настоящото произвоство е заплатена от
ищеца 127.57лв. ДТ, 280лв. възнаграждение за вещо лице, 362.33лв.
възнаграждение за особен представител.Съдът определя юрисконсултско
възнаграждение по чл.78 ал.8 от ГПК вр.чл.25 ал.1 от НЗПП, приета с ПМС №4/2006г. в размер на 100лв.или общо длъжникът следва
да заплати на ищеца 869.90лв направени по настоящото дело разноски.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ал.1 от ГПК по отношение на „АCB“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр.***., бул.“***“ №** офис сграда ***,ет.*,офис *, представлявано от изпълнителните
директори Н. Т. С. и М. Д. Д. чрез порцесуален представител юрисконсулт
А. Б., съществуването на вземане от Д. П.С. с ЕГН ********** *** за сумата от 1890.41лв./ хиляда осемстотин и деветдесет лева и четиридесет и
една стотинки/, представляваща 1634.58лв. главница по договор потребителски
паричен кредит №***/18.09.2015г между „У. К. Ф.“ЕАД
и длъжника, 181.17лв. възнаградителна лихва за периода 14.12.2016г- 14.09.2017г
и 74.66лв. обезщетение за забава от 14.12.2016г-27.10.2017г, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда 27.10.2017г
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Д. П.С. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА „АCB“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр.***., бул.“***“ №** офис сграда ***,ет.*,офис *, представлявано от изпълнителните
директори Н. Т. С. и М. Д. Д. в размер на 87.81лв./ осемдесет и седем лева и осемдесет и една стотиники/ направени разноски в заповедното
производство по Чгрд.№***/2018г. по описа на *РС .
ОСЪЖДА Д.
П.С. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА „АCB“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр.***, бул.“***“ №** офис сграда ***,ет.*,офис *, представлявано от изпълнителните
директори Н. Т. С. и М. Д. Д. в размер на 869.90./ осемстотин шестдесет и девет лева и деветдесет стотинки/
направени разноски о настоящото дело.
Решението
подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВМ