Определение по дело №32/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е образувано въз основа на искова молба с вх.№229/10.01.2025 г., подадена от К. Г. Т. [ЕГН], [населено място], обл. Велико Търново, [улица], против Национална експертна лекарска комисия [населено място], за присъждане на обезщетение в размер на 6000 лв. (шест хиляди лв.), ведно със законна лихва от завеждане на исковата молба, за причинени на ищеца неимуществени вреди поради забавено разглеждане и решаване на административна преписка пред ТЕЛК – Велико Търново по Заявление вх.№ 042024021215797 от 12.02.2024 г.

Съдията-докладчик счита, че са налице основанията на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК за отвод от разглеждане на производството по следните съображения:

На 22.07.2024 г. Т. е предявил срещу Административен съд – Плевен искова молба по реда на ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за вреди, причинени от забавяне на производството по адм. д. № 338/2024 г. по описа на съда. По така предявения иск е образувано адм. д. № 617/2024 г. по описа на съда, което по реда на чл. 7, ал. 2, изр. първо от ЗОДОВ е изпратено на Административен съд - Враца, от където е изпратено по подсъдност на РС – Плевен и е образувано под № 4558/2024 г. РС - Плевен е постановил решение по делото, против което е подадена касационна жалба, образувано е въззивно гражданско дело № 854/2024 г. по описа на ОС – Плевен, насрочено за разглеждане в о.с.з. на 14.01.2025 г., т.е. към настоящия момент няма постановен и влязъл в сила съдебен акт, приключващ производството по делото.

Съдията-докладчик намира, че са налице обстоятелства, които може да породят съмнение в обективността и безпристрастността при разглеждане на делото.

Разпоредбата на чл. 144 АПК вр. чл. 22 от ГПК гарантира на страните правото на непредубеден съд по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЕКПЧОС. Законът изисква дейността по събирането и проверката на доказателствените материали и постановяването на завършващия съдебен акт да бъдат осъществени от лица, напълно освободени от всякакви възможни външни въздействия, поставящи под съмнение тяхната обективност. Съдебната практика, включително тази на Европейския съд по правата на човека, по приложението на чл. 6, §1 от Конвенцията приема, че понятието „независимост“ на съда се отнася до връзката между съдията като представител на съдебната власт и останалите граждани, докато „безпристрастността“ трябва да съществува по отношение на страните по делото. За да е налице безпристрастност, от съда се изисква да не е предубеден, що се отнася до решенията, които му предстои да вземе, и да основава съдебния си акт на база фактите, установени преди и по време на процеса.

В конкретния случай принадлежността на съдията към състава на Административен съд – Плевен, срещу когото е предявен иск по ЗОДОВ от същия ищец, може да породи съмнение у страните относно неговата обективност и безпристрастност, поради което съдията следва да се отведе от разглеждане на делото.

В този смисъл е и практиката на ЕСПЧ (решение от 10.07.2008г. по иск № 67719/01 по делото „М. срещу България“, решение от 05.04.2018. по иск № 28417/07 по делото „Боян Господинов срещу България“, решение от 25.02.1997г. по делото „Файндлей cрещу Великобритания“, решение от 03.05.2007г. по иск № 7577/02 по делото „Бочан cрещу Украйна“ пo иск 7577/02 и др.), в които ЕСПЧ е намерил нарушение на правото на справедлив процес чрез гарантиране на независим и безпристрастен съд по чл. 6, § 1 от Конвенцията. Постановените решения от Европейския съд по правата на човека в Страсбург са задължителни за спазване от всички държави-членки и правораздавателните им органи.

Воден от изложеното и на основание чл. 144 от АПК във вр. с чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Съдия Николай Господинов се отвежда от разглеждането на административно дело № 32/2025 г. по описа на Административен съд - Плевен.

Делото да се докладва на и.ф. административния ръководител - председател на Административен съд - Плевен за разпределяне на друг съдия - докладчик.

Определението не подлежи на обжалване.