Решение по дело №872/2019 на Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 29.09.2021 г.

                                                                          

В       И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, първи въззивен граждански състав, в публично съдебно заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА

                                        ЧЛЕНОВЕ: РОСИНА ДОНЧЕВА

                                                              СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ

                                                                                                                                                                                                                 

при секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Дончева гр. д. № 872 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 82 от 10. 06. 2016 г., постановено по гр. д. № 270/2015 г. на Ихтиманския районен съд е признато за установено по отношение на ответницата Г.Н.Г., по предявен срещу нея от С. С. З. иск, с правно основание чл. 108 ЗС, че С. С. З. е собственик на недвижим имот, находящ се в с. К., община К., Софийска област, представляващ поземлен имот (дворно място) с площ от 240 кв. м., съставляващ УПИ …………, в кв. .. по регулационния план на с. К., одобрен със Заповед № РД-15-183/07. 08. 1990 г. на кмета на община К., ведно с построените в имота полумасивна жилищна сграда с мазе със застроена площ от 80 кв. м. и навес, при граници на имота: улица с о.т. …-…, УПИ …..-…, УПИ …-…, улица с о.т. …. Предявеният от С. С. З. срещу Г.Н.Г. иск е отхвърлен в осъдителната му част за предаване на владението на процесния имот.

С решение № 443/29.09.2019 г., постановено по гр.д. № 572 по описа за 2016 г. на СОС е отменено решението на Ихтимански районен съд, в частта с която е отхвърлена претенцията на С. С. З. срещу Г.Н.Г.  за предаване на владението на процесния имот и вместо това Г.  Н.Г. е осъдена, на осн. чл. 108 от ЗС да предаде на С. С. З. владението върху процесния имот.

С Решение № 169 от 28.11.2019 г., постановено по гр.д. № 2559/2018 г. по описа на ВКС на РБ е обезсилено въззивно решение № 443 от 29.09.2017 г. и определение № 460 от 29.03.2018 г. по възз.гр.д. № 572/2016 г. на СОС и делото върнато за разглеждане от друг състав, със задължителни указания. Указанията на ВКС са да се установи дали спорът между страните по иска с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД е приключил с влязло в сила решение, в случай, че установи, че не е приключил - да спре на осн. чл. 229, ал. 4 ГПК производството до приключването му с влязло в сила решение.

С определение № 13/03.01.2020 г., производството по гр.д. № 872/2019 г. по описа на Софийски окръжен съд е спряно до приключване на производството по гр.д. № 854/2016 г. по описа на РС-Ихтиман с влязло в сила съдебно решение.

С определение от 26.03.2021г . производството по делото е възобновено.

С исковата молба С. С. З. е предявила ревандикационен иск по чл. 108 ЗС срещу Г.Н.Г. за осъждането й да предаде владението върху процесния недвижим имот, с твърдения, че е изключителен негов собственик, придобит чрез извършен законен строеж, наследство и давностно владение, обективирано в Нотариален акт № …, том .., рег. № …., н. д. № …/….г. След смъртта на сина й Н. К. през м. март 2014 г. в имота се самонастанила ответницата със семейството й, които отказвали да го напуснат, като по този начин пречила на ищцата да го ползва. Претендира и присъждане на разноските за производството.

В отговора на исковата молба ответницата Г.Н.Г., чрез процесуалния си представител адв. И.А., оспорва иска с твърдения, че живее със семейството си в имота от 2002 г., от когато започнали да се грижат за покойния Н. К.. Ответницата и Н. К. на 15. 12. 2012 г. сключили предварителен договор за продажба на имота, с уговорката до изповядване на сделката по нотариален ред собственикът да се снабди с акт за собственост, но това не се случило до неговата смърт през м. март 2014 г.

Постановеното първоинстанционно решение е обжалвано от ищцата с въззивна жалба, подадена чрез процесуалните й представители адв. Н. С. и адв. Б.Б., в частта, с която искът е отхвърлен в осъдителната му част, с доводи за неговата неправилност и необоснованост. Излага съображения, че не се е дезинтересувала от имота, нито пък го е изоставила, а ответницата е само държател на имота.По същество искането е съда да постанови решение, с което ответницата Г.Г. да бъде осъдена да предаде владението върху  процесния недвижим имот. Претендират се направените за производството разноски.

Ответницата по жалба чрез пълномощника си оспорва същата, като моли за потвърждаване на обжалваното решение, което счита за правилно и законосъобразно. Твърди, че ищцата никога не е владяла процесния недвижим имот, както и че към момента на сключване на предварителния договор същата не е била съсобственик. Излага, че ищцата никога не се е интересувала от сина си докато е бил жив, като за него се грижела ответницата по жалба и нейните родители. Посочва, че упражнява фактическата власт върху имота на основание сключения предварителен договор. Моли решението на РС-Ихтиман да бъде потвърдено.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните с оглед предмета на обжалване, приема за установено от фактическа страна следното:

Установява се от нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит чрез извършен законен строеж, наследство и давностно владение № …, том .., рег. № …., н. д. № …/…. г., съставен от нотариус Р. Г., под № … на НК и район на действие РС – гр. Ихтиман, че С. С. З. е призната за собственик на недвижим имот, находящ се в с. К. и представляващ: поземлен имот (дворно място) с площ от 240 кв. м., съставляващ УПИ ….-… в кв. .. по регулационния план на с. К., одобрен със заповед № РД-15-183/07. 08. 1990 г. на кмета на община К., ведно с построените в него полумасивна жилищна сграда с мазе, със застроена площ от 80 кв. м. и навес, при граници: улица с о.т. …-…, УПИ …..-…, УПИ …-…, улица с о.т. ….

От удостоверение за наследници № 762/28. 12. 2015 г. се установява, че след смъртта на Н. Г. К., починал на 18. 02. 2014 г. негова наследница е останала майка му С. С. З..

По делото е представен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 15. 12. 2012 г. между Н. Г. К. като продавач и Г.Н.Г. като купувач, с който продавачът се е задължил да продаде на купувача собствения му недвижим имот, предмет на настоящото дело, за сумата от 15 000 лева. В чл. 2, ал. 1, б. „а“ от договора е посочено, че в деня на подписването му купувачът заплаща на купувача 9 500 лева, а остатъкът от сумата от 5 500 лева купувачът ще изплати на продавача при нотариалното сключване на сделката, уговорено със срок до 01. 07. 2014 г. В чл. 6 от договора е посочено, че владението на имота се предава от продавача на купувача в деня на сключване на предварителния договор, със запазване правото на продавача правото му на пожизнено ползване върху сутерена на жилищната сграда.

С Решение № 196/28.12.2018 г., постановено по гр.д. № 854/2016 г. по описа на РС – Ихтиман, първи състав е обявен за окончателен сключения между ищцата Г.Н.Г. - купувач и Н. Г. К. – продавач, предварителен договор за покупко–продажба от 15.12.2012 г. на недвижим имот, представляващ поземлен имот с площ от 231 кв. м, съставляващ  УПИ …. – …, в квартал .. по регулационния план на с. К., одобрен със Заповед № РД № 15-183/07.08.1990 г. на кмета на община К., ведно с построената в имота полумасивна жилищна сграда, при граници на имота: от две страни улици, УПИ …..-… и УПИ …-…, за  продажната цена в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, изплатена частично от купувача до размера от 9500,00 /девет хиляди и петстотин/ лева.

Съдът е предоставил двуседмичен срок от влизането в сила на решението на ищеца да заплати на ответника остатъка от продажната цена в размер на 5500,00 лева.

С решение № 312/05.09.2019 г., постановено по в.гр.д. № 265 по описа за 2019 г. на Софийски окръжен съд е потвърдено решение № 196/28.12.2018 г., постановено по гр.д. № 854/2016 г. по описа на РС-Ихтиман, първи състав.

С определение № 487/28.05.2020 г., постановено по гр.д. № 430/2020 г. по описа на ВКС, III г.о. е оставена без разглеждане касационната жалба на С. С. З. против въззивно решение № 312/05.09.2019 г., постановено по възз.гр.д. № 265/2019 г. по описа на Окръжен съд- София и прекратено производството по гр.д. № 430/2020 г. по описа на ВКС.

С определение № 464/01.12.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 3305/2020 г. по описа на ВКС на РБ, III г.о. е потвърдено определение № 487/28.05.2020 г., постановено по гр.д. № 430/2020 г. по описа на ВКС, III г.о.

С молба от 14.12.2020 г. по гр.д. № 854/2016 г. по описа на РС-Ихтиман е представена вноска бележка, от която е видно, че сумата от 5500 лева е преведена на С. С. З., представляваща остатък от продажна цена по предварителен договор. Платежният документ е представен и по настоящото дело, приет с протоколно определение от 15.09.2021 г.

По делото са събрани гласни доказателства, от показанията на които се установява, че имотът повече от 10 години, както и към момента се владее от ответницата и нейните родители. Свидетелката К. заявява, че не си спомня къде точно се намира процесният имот, но от 10 години не бил ползван от ищцата, тъй като в него се настанило ромско семейство, което не я допускало до него.

Свидетелят З. заявява, че познава ответницата и Н. К., тъй като е адвокат и ги е консултирал във връзка с продажбата на имота и е изготвил приложения по делото предварителен договор. Свидетелят В., който живее в съседство с процесния недвижим имот, заявява, че от 2001-2002 г. в къщата живеели Г.Г. и Н. К., до смъртта си. Преди 2-3 години ответницата и родителите й му споделили, че са закупили имота.

С оглед на така приетата за установено фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Решението е влязло в сила като необжалвано в частта, с която е установено правото на собственост на ищцата върху процесния имот. Производството е висящо пред настоящата инстанция в частта, с която е отхвърлена претенцията за предаване на неговото владение.

 Решението е правилно в обжалваната му част. Съображенията за това са следните:

         Както се посочи, с Решение № 196/28.12.2018 г., постановено по гр.д. № 854/2016 г. по описа на РС – Ихтиман, първи състав е обявен за окончателен сключения между ищцата Г.Н.Г. - купувач и Н. Г. К. – продавач, предварителен договор за покупко–продажба от 15.12.2012 г. на недвижим имот, представляващ поземлен имот с площ от 231 кв. м, съставляващ  УПИ …. – …, в квартал .. по регулационния план на с. К., одобрен със Заповед № РД № 15-183/07.08.1990 г. на кмета на община К., ведно с построената в имота полумасивна жилищна сграда, при граници на имота: от две страни улици, УПИ …..-… и УПИ …-…, за  продажната цена в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, изплатена частично от купувача до размера от 9500,00 /девет хиляди и петстотин/ лева. Съдът е предоставил двуседмичен срок от влизането в сила на решението на ищеца да заплати на ответника остатъка от продажната цена в размер на 5500,00 лева. Решението е влязло в законна сила на 01.12.2020 г.,  с определение № 464, постановено по ч.гр.д. № 3305/2020 г. по описа на ВКС на РБ, III г.о., с което е потвърдено определение № 487/28.05.2020 г., постановено по гр.д. № 430/2020 г. по описа на ВКС, III г.о. Видно от представената вноска бележка, сумата от 5500 лв. /пет хиляди и петстотин лева/ е преведена на С. С.З. на 14.12.2020 г., представляваща остатък от продажна цена по предварителния договор.

Предварителният договор за продажба на имот, е основание за упражняване на фактическа власт от купувача по договора.  Спорът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е преюдициален по отношение на установяване последната от предпоставките за уважаване на иска за ревандикация – наличие или липса на основание за упражняваната от ответника (купувач по договора) фактическа власт върху имота -така Определение № 94/27.02.2019 г., постановено по гр.д. № 2559/2018 г., I-во г.о. на ВКС и Решение № 803/16.11.2010 г. по гр.д. № 938/2009 г. на I-во г.о. на ВКС.

В случая се установява, че конститувния иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е уважен, остатъка от продажната цена заплатен на ищцата, поради което съдът приема, че ответницата владее имота на правно основание. Правото на собственост е преминало у купувача и представлява правопроменящ факт и основание за упражняване на фактическа власт. Не е налице третата предпоставка за уважаване на ревандикационния иск – имота да се владее от ответника без правно основание. Въззивната жалба се явява неоснователна и първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната му част, като правилно и законосъобразно.

       По разноските:

       Пред настоящата инстанция ответницата по жалба не е претендирала разноски.

      На основание чл. 294, ал. 2 ГПК въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВКС, но такива не са претендирани от касатора.

       Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

        

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 82 от 10. 06. 2016 г., постановено по гр. д. № 270/2015 г. на Ихтиманския районен съд, в ЧАСТТА, с която е отхвърлена претенцията на С. С. З. срещу Г.Н.Г. по предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС, за предаване владението върху следния недвижим имот, находящ се в с. К., община К., Софийска област, представляващ поземлен имот (дворно място) с площ от 240 кв. м., съставляващ УПИ ….-…, в кв. .. по регулационния план на с. К., одобрен със Заповед № РД-15-183/07. 08. 1990 г. на кмета на община К., ведно с построените в имота полумасивна жилищна сграда с мазе със застроена площ от 80 кв. м. и навес, при граници на имота: улица с о.т. …-…, УПИ …..-…, УПИ …-…, улица с о.т. ….

          Решението е влязло в сила като необжалвано в частта, с която е установено правото на собственост на С. С. З. по предявения иск с правно основание чл.108 ЗС.

    

        Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ с касационна жалба.

    

                

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                     2.