Р Е Ш Е Н И Е №..................
град Свиленград,
29.04.2021година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна
колегия, в публично съдебно заседание на двадесет и втори април през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Добринка Кирева
при секретар: Ангелина Добрева, като разгледа докладваното от Съдията Административно наказателно дело №162 по описа за 2021година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ,
раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №20-0351-000814 от 17.09.2020година
на Началника на група към ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград ,с което на М.О.С. с ЕГН ********** *** за
нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП на основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание „ГЛОБА”
в размер на 500лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 6месеца и за нарушение на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП на
основание чл.183,ал.1,т.1,пр.2 е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 10лева .
Жалбоподателят М.О.С. в законно предвидения
срок обжалва горе цитираното НП,което счита за неправилно и
незаконно-съобразно. Твърди се в жалбата
,че процесното НП е издадено в нарушение на материалния и процесуален закон ,без
да се излагат конкретни съображения. С оглед на изложеното моли съда за пълна отмяна на обжалвания акт.
В жалбата се претендират присъждане на
разноски за адвокат на основание чл.38,ал.2 вр. с ал.1,т.3 от ЗА.
В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован,съгласно чл.61,ал.2 от ЗАНН, не се явява . За него се явява
адв.Т.,която сочи,че и моли съда да
отмени обжалваният акт,като се излагата твърдения за незнание от негова
страна,че процесният автомобил е бил дерегистриран. По изложените доводи моли
съда да отмени обжалваното НП, единствено
относно наложеното наказание за
твърдяното нарушение по чл.140 от ЗДвП,а в останалата част ,сочи че не оспорват
същото .
Претендира присъждане на разноски по реда
на чл.38 от ЗА.
Административнонаказващият
орган/АНО/- Началника на група към ОД на
МВР Хасково, РУ Свиленград, не изпраща представител и не взема становище.
Страна
Районна прокуратура –Хасково,
ТО Свиленград, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът,
след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На
30.05.2020г. на път трети клас№5509 ,находящ се в община Свиленград-в северна
индустриална зона на общински път от село Левка в посока центъра на гр.Свиленград ,свидетелите-
полицейски служители И.В.Х. и А.М.А.,
изпълнявали служебните си задължения,когато около 19,40часа спрели за проверка
лек автомобил марка „Опел”,модел „Зафира“ с рег.№ Х 7873 КА.
Установили,че МПС било
управлявано от водача –жалбоподател,а собственик на автомобила бил Мелиха Вели
Ахмед от гр.Хасково.
Полицейските служители
извършили служебна проверка в системата на КАТ и установили,че към момента на
проверката моторното превозно средство било дерегистрирано /с прекратена
регистрация/ на 19.02.2020г. на основание чл.143,ал.15 от ЗДвП.
Също така при поискване на
контролния талон към СУ на МПС,водачът не го представил,тъй като не го носил в
себе си.
Водача обяснил,че лекият
автомобил е на негов приятел и го бил взел да си свърши работа,но не знаел,че
автомобилът е дерегистриран,нито предполагал,тъй като имал поставени рег.
Табели.
Контролният орган – св. И.В.Х.
в присъствието на А.М.А. съставил на нарушителя –жалбоподател АУАН серия АA № 874802/30.05.2020 г. за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и за
нарушение на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП.
В констатиращия Акт фигурира отбелязано изрично и времето на проверката, в
резултат на която е констатирано нарушението. АУАН е редовно предявен и връчен
на жалбоподателя - нарушител, който не вписал възражения против
констатациите.
Срещу Акта в
законоустановения 3-дневен срок не е постъпило Възражение.
За така извършеното нарушение била
уведомена РП Свиленград, която с Постановление
за отказ да се образува наказателно производство от 17.08.2020година е постановила
отказ да образува наказателно производство по образуваната преписка и е
прекратила същата,поради липса на субективен момент относно твърдяното
престъпление,а именно знание от страна на жалбоподателя,че автомобилът е бил дерегистриран.Разпоредено
е препис от постановлението да се изпрати на АНО.
Няма данни по АНПр, кога и
изпратена на РП Хасково,ТО Свиленград и няма данни ,кога горепосоченото
постановление е входирано в регистратурата на АНО,на която дата реално да е бил уведомен АНО.
Сезиран надлежно с Постановление за отказ да се образува наказателно
производство, след получаване на образуваната с него преписка, Началника на
група към ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград , е издал процесното Наказателно постановление /НП/ №20-0351-000814 от 17.09.2020година,
въз основа на АУАН.
НП е редовно връчено – на
-жалбоподателя по делото на 16.02.2021 година, видно от Разписката,
инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена –датирана и подписана.
Материалната
компетентност на актосъставителя и на Началника на група към ОД на МВР
Хасково, РУ Свиленград да издават съответно АУАН
и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед №
8121з-515/14.05.2018 година на Директора на ОДМВР - Хасково.
По АНПр е приложена справка
за нарушител/водач,видно от която жалбоподателя има множества нарушения по
ЗДвП.
Изложената
фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в
АУАН, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание, свидетели – И.В.Х. и А.М.А.. Писмените доказателствени източници, по тяхното
съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като
цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна
преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на И.В.Х. и А.М.А., които са безпротиворечиви, логични и
взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост
на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към
жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по
отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради
служебното им качество – служители на ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната
зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да
обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно
пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития,
които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на
противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна
те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени
източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни
доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя.
С правна
преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства,
приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които
не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло
по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по
признак – авторство.
При така установената фактическа
обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в
законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от
Разгледана
по същество, жалбата се явява основателна.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на службата му и в
предписаната от закона форма,като доводът изложен в жалбата в тази му част не
се споделя от съда.
Извършвайки служебна проверка за процесуалната
законосъобразност на НП и предпоставилия го АУАН, съобразно правомощията си в
настоящото контролно производство, съдът не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения в производството по издаването му, нито такива разкриващи
недостатъци във формата и съдържанието,
които да налагат неговата отмяна.
Същото е издадено от компетентен орган, в
съответствие с процесуалните правила на ЗАНН, въз основа на законосъобразен
АУАН, спазена е и установената за това форма и ред, както и изискуеми
реквизити, съгласно разпоредбата на чл.57 ЗАНН.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на
ал.2 и ал.3 на чл.34 от ЗАНН срокове.
От своя страна, АУАН по съдържанието си също,
безспорно удовлетворява процесуалните изисквания досежно неговото минимално съдържание, в съответствие
с императивното предписание на чл.42 ЗАНН.Като във всеки от актовете и е
обективирано с дължимата конкретика пълно, ясно и точно описание на
фактическото нарушение, предмет на повдигнатото административнонаказателно
обвинение, против жалбоподателя.
Напълно идентична и съвпадаща правна квалификация е
приел и АНО, като в проявление на
санкционната си власт в издаденото НП е посочил съответния осъществен
административнонаказателен –санкционен състав, чийто елементи се субсумират с
неизпълнението на предписаните от закона задължения, считайки ги за
осъществени, на което основание и е наложил предвидените административни
наказания.
Налице е пълно фактическо и правно единство между
АУАН и НП, поради което няма каквото и да е съмнение относно конкретната
фактическа деятелност на жалбоподателя, респ. за какво нарушение е наказан, от
тук и не може да се приеме за накърнено или ограничено правото му на защита.
Още повече, последната се реализира
против фактите, а не против тяхната правна квалификация, като в конкретиката на
казуса същите са били известни и точно,ясно оповестени.
Поради това липсва допуснато процесуално нарушение,
досежно този реквизит от формата и минимално изискуемото съдържание на АУАН,
още повече предвид наличието на пълно съвпадение във възприетата
материалноправна квалификация на всяко от твърдяните нарушения, между
констатиращия акт и санкционния - НП. В тези фактически и правни рамки, в
спазване на императивното предписание на чл.57,ал.1,т.6 ЗАНН,вр.т.7 –относимо към НП, се е произнесъл и АНО подвеждайки нарушението с неговите обективни
елементи, под действието на приложимият за същото санкционен -административнонаказателен състав, на
основание който същото подлежи на наказване, с който е завършил дейността
по правното му квалифициране,
предпоставяща правна преценка, дължима в крайния заключителен акт, ползващ се с
правораздавателни характеристики.
От материалноправна страна, преценено с оглед
приложението на материалния закон, съдът намира следното.
Съгласно
разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП, действала към момента на извършване на
нарушението – по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя страна,
разпоредбата на чл. 175, ал.3 ЗДвП предвижда санкция за лице, което управлява
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
От събраните по делото гласни и писмени
доказателства се установява по безспорен и категоричен начин ,че на 30.05.2020 г., въззивникът жалбоподател
управлявал процесният лек автомобил, като се движел
на път трети клас№5509 ,находящ се в община Свиленград-в
северна индустриална зона на общински път от село Левка в посока центъра на гр.Свиленград . Безспорно е и това, че около 19,40часа, бил спрян за проверка от служители на РУ на МВР Свиленград.Установява се
от гласните доказателства, че при извършената проверка полицейските служители
установили, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателят е бил със
служебно прекратена регистрация по чл.143,ал.15 от ЗДвП. Респективно, към момента на управлението и проверката посоченият по-горе
лек автомобил не бил регистриран по
съответния законов ред.
Не се спори, че
управляваният от жалбоподателя автомобил безспорно е моторно
превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, както и че същият е
бил управляван от жалбоподателя на път, отворен за обществено ползване.
Липсват ангажирани от страна на АНО
доказателства,които да установяват,че процесното МПС е било предмет на
разпоредителна сделка,както и че в двумесечен срок от придобиването ,новият
собственик не е изпълни задължението си по чл. 145, ал.1 ЗДвП и чл. 14 и сл. от
Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. да регистрира превозното средство на
свое име, ,но това обстоятелство не се оспорва от страна на въззивника.
В случая приложение намира
разпоредбата на чл. 143, ал.15 ЗДвП (в сила от 27.12.2017г.), съгласно,
която – служебното прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако
новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок да пререгистрира
автомобила. Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, а не
по волята на административен орган, поради което и не е било необходимо
контролните органи да информират собственика за прекратяването на
регистрацията (законът не им вменява и такова задължение).
От изложеното
дотук става ясно, че са налице всички елементи от обективната страна на състава
на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП.В същото време обаче, за да се приеме,
че е извършено нарушението, а именно неизпълнение на задължението да се
управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани, е необходимо да са налице и
доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че управляваният от
него автомобил е с прекратена
регистрация.
Такива
доказателства в настоящото производство не бяха представени и не се
събраха.Напротив, става ясно, че жалбоподателят е управлявал МПС, което е било
собственост на Мелиха Вели Ахмед /съгласно писмените доказателства приложени по
АНПр/и същото е било с поставени по съответния ред регистрационни табели,
издадени за същото.
В конкретния
случай при служебното прекратяване на регистрацията, водачът-несобственик на
съответното превозно средство няма как да узнае за служебното прекратяване на
регистрацията ако не е уведомен за това.Липсата на уведомяване и наличието на поставени регистрационни
табели на автомобила са попречили на нарушителя да осъзнае
общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на
автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици.Липсата
на субективна страна от състава на нарушението по чл.175, ал.3 от ЗДвП прави
деянието, извършено от жалбоподателя несъставомерно поради липса на
субективният елемент на визираното нарушение, тъй като той не е знаел, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно и поради
това не е знаел, че не следва да го управлява по пътищата, отворени за
обществено ползване.
При така
установеното съдът намира, че макар от обективна страна да са налице елементите
от състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, то липсват каквито и да било
доказателства за това, деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно.Това
определя нарушението като несъставомерно, поради липса на субективна страна.
Предвид
изложеното съдът намира, че неправилно и в нарушение на материалния закон е
ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършено от него нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП, поради което, като материално незаконосъобразно,
издаденото наказателно постановление в тази му част следва да се отмени.
ІІ.Относно визираното в обжалваният акт нарушение по пункт 2-ри-визиращ
самостоятелно административно нарушение, правно квалифицирано: с нормата на чл. 100,
ал.1, т.1 ЗДвП, субсумиращо състава на чл. 183, ал.1, т.1 от с.
закон/т.2 от НП/,доколкото в съдебно заседание пълномощника на жалбоподателя
твърди,че в тази част НП не се обжалва ,то съдът не дължи произнасяне.
Относно разноските в настоящото производство :
По делото се констатираха
действително направени разноски от страна на жалбоподателя в размер на 300 лв. за адвокатски хонорар ,съобразно
представения Договор за правна защита и съдействие и поисканото
присъждане на основание чл.38 от ЗА,а от страна на АНО не се претендира такива.
Съгласно разпоредбата на чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ.
От изложеното следва, че в полза
на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат
правилата на ГПК. В случая е представен
Договор за правна защита и съдействие, видно от които е жалбоподателят
е представляван безплатно в настоящото производство на основание чл.38,
ал.1,т.2 от ЗА и в тази връзка е отправено искане за присъждане на разноски от
страна на адв.Т..
Основанията, при
които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие, са
предвидени в чл. 38, ал. 1 ЗАдв.: 1/ лица, които имат право на издръжка; 2/ материално
затруднени лица; 3/ роднини, близки или на друг юрист. В посочената разпоредба
не е уредено изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените
основания при сключване на договора за правна помощ. Преценката дали да окаже
безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не ,се извършва от самия
адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента.
Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал
безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и ал. 2
ЗАдв.: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от основанията по чл.
38, ал. 1, т. 1 – 3 ЗАдв.; в съответното производство насрещната страна да е
осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно решение за страната,
представлявана от съответния адвокат /чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с чл. 78 ГПК/. При осъществяване на посочените предпоставки и заявено
своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът е длъжен
да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ
адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв., като осъди другата страна да го заплати. При
негативно решение за страната, представлявана от съответния адвокат, адвокатът
няма право да получи адвокатско възнаграждение, поради което преценката дали да
окаже безплатната правна помощ е негова.
От изложеното следва, че в полза
на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300лева .
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си
състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
като неправилно Наказателно
постановление /НП/ №20-0351-000814 от 17.09.2020година на Началника на
група към ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград ,с което на М.О.С. с ЕГН ********** *** за
нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП на основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание „ГЛОБА”
в размер 500лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 6месеца .
ОСЪЖДА „ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ” на МВР –гр.Хасково със
седалище и адрес на управление гр.Хасково,бул. България №85 ДА ЗАПЛАТИ на адв.Д.Я.Т. ***, сумата в размер на 300 лв. , представляваща адвокатско възнаграждение за представителство по АНД №162/2021г. по описа на РС Свиленград.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :.........................