№ 13890
гр. София, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:М.И.И.А.
при участието на секретаря С.К.К.
като разгледа докладваното от М.И.И.А. Гражданско дело № 20221110113297
по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за
плащане общо на сумата от 7055,29 лева, представляваща получена от ответника без
правно основание, ведно със законната лихва върху главницата считано от предявяване
на исковата молба в съда-14.03.2022 год. до окончателното плащане.
Ищецът-„Е.Е.С.“ ЕООД излага, че между него и ответника са съществували
трудови правоотношения по силата на Трудов договор №23/30.10.2020 год., като
ответникът е заемал длъжността „шофьор товарен автомобил (международни
превози)“, при основно трудово възнаграждение 610 лева, увеличено на 650 лева-със
Споразумение №14/04.01.2021 год.. Сочи, че трудовото правоотношение е прекратено
на основание чл. 325,т.1 от КТ, считано от 18.05.2021 год.. Поддържа, че на ответника
е предоставена дебитна карта №4796 8740 0543 1489, за да покрива разходи по време
на пътуванията, както и да тегли, полагащите му се дневни командировачни пари, като
е било уговорено трудовите възнаграждения да се изплащат по банков път по посочена
от него банкова сметка. Излага, че по време на действие на трудовия договор К. М. е
изпълнил 18 международни курса, за което са му начислени командировачни пари в
размер на 3726 евро-равностойността на 7 287,40 лева (27 евро на ден съгласно
Приложение №3 от Наредбата за служебните командировки и специализации в
чужбина). Твърди, че при извършена проерка на извлеченията от направените
разплащания и тегления от ответника, чрез служебната дебитна карта, е установено, че
е изтеглил значително по-голяма сума от дължимите му се дневни командировъчни
пари. Поддържа, че тегленето на сумите е правил при завръщането си от курс, на
1
банкомати в гр. София, както следва: на 07.11.2020 год.-680 лева, на 16.11.2020 год.-
810 лева, на 23.11.2020 год.-700 лева, на 01.12.2020 год.-680 лева, на 10.12.2020 год.-
730 лева, на 18.12.2020год.-670 лева, на 30.12.2020 год.-730 лева, на 13.01.2021 год.-
810 лева, на 28.01.2021 год.-1030 лева, на 09.02.2021 год.-1140 лева, на 22.02.2021 год.-
860 лева, на 05.03.2021 год.-810 лева, на 15.03.2021 год.-750 лева, общо в размер на 10
400 лева респ. е получил 6642,60 лева в повече без правно основание, като се е
обогатил за сметка на работодателя. Поддържа, че след прекратяване на трудовото
правоотношение в дружеството е получен документ от Пътна полиция Ровиго
/Италия/, с който на К. М. е ноложена глоба в размер на 208,47 евро /412,69 лева/,
която е платена от „Е.Е.С.“ ЕООД и с която сума ответникът се е обогатил
неоснователно.
Ответникът-К. С. М. е депозирал в срок отговор на исковата молба, в който
оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Твърди, че за ищеца
съществува друг ред за реализиране на имуществената му отговорност. Твърди, че
между страните е уговорено да получава трудово възнаграждение, допълнително
полагащите му се възнаграждение за нощен труд, придобит трудов стаж и
професионален опит, а с оглед спецификатана извършваната работа и допълнително
възнаграждение за всеки извършен международен превоз на стоки и товари, и
командировъчни. Твърди, че е получил процесната сума с ясно съзнание, че му се
дължи като трудово възнаграждение, поради което и по арг. от чл. 271, ал.1 от КТ не
дължи връщане на добросъвестно получените възнаграждения и обезщетения по
трудовото правоотношение.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2
и ал. 3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа
страна:
По делото е безспорно, че между страните е възникнало трудово
правоотношение по силата на Трудов договор №23/30.10.2020 год., че ответникът е
заемал длъжността „шофьор товарен автомобил (международни превози)“, че
първоначално е уговорено трудово възнаграждение в размер на 610 лева, което
впоследствие е увеличено на 650 лева.
С декларация от 26.03.2021 год. от К. С. М. до ищеца, първият е пожелал
командировъчните пари да се превеждат по сметка на С.И.Л..
Със Заповед за прекратяване на трудов договор №19/18.05.2021 год. трудовото
правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ,
считано от 18.05.2021 год..
Приети като доказателства по делото са 18 заповеди за командировка в
чужбина, с които работодателят „Е.Е.С.“ ЕООД е командировал К. С. М. да извършва
2
превози извън България, в които заповеди е посочен период на командировката и
сумата за дневни пари.
В Заповед №1/31.10.2020 год., с период на командировката 31.10.2020 год. до
07.11.2020 год. е посочен размер на дневните пари-216 евро. В разходен касов ордер
№1/07.11.2020 год. е посочено, че на ответника следва да се плати сума в размер на
685,73 лева, с основание „командировка №1“ до Италия.
В Заповед №2/07.11.2020 год., с период на командировката 09.11.2020 год. до
14.11.2020 год. е посочен размер на дневните пари-162 евро. В разходен касов ордер
№2/16.11.2020 год. е посочено, че на ответника следва да се плати сума в размер на
815 лева, с основание „командировка България-Италия-България 2-ри курс-815 лв.
Изплатени по служ. ДСК“.
В Заповед №3/17.11.2020 год., с период на командировката 17.11.2020 год. до
22.11.2020 год. е посочен размер на дневните пари-162 евро. В разходен касов ордер
№3/23.11.2020 год. е посочено, че на ответника следва да се плати сума в размер на
700 лева, с основание „за направа на 3 курс България-Италия-България по служебна
ДСК карта“.
В Заповед №4/24.11.2020 год., с период на командировката 24.11.2020 год. до
29.11.2020 год. е посочен размер на дневните пари-162 евро. В разходен касов ордер
№/01.12.2020 год. е посочено, че на ответника следва да се плати сума в размер на 680
лева, с основание „за командировка БГ-ИТ курс 4 преведени по служебна ДСК карта“.
В Заповед №5/01.12.2020 год., с период на командировката 02.12.2020 год. до
09.12.2020 год. е посочен размер на дневните пари-216 евро. В разходен касов ордер
№5/10.12.2020 год. е посочено, че на ответника следва да се плати сума в размер на
730 лева, с основание „за командировка БГ-ИТ курс 5 преведени по служебна ДСК
карта“.
В Заповед №6/12.12.2020 год., с период на командировката 12.12.2020 год. до
17.12.2020 год. е посочен размер на дневните пари-162 евро. В разходен касов ордер
№4/18.12.2020 год. е посочено, че на ответника следва да се плати сума в размер на
630 лева, с основание „за командировка БГ-ИТ курс 6 преведени по служебна ДСК
карта“.
В Заповед №7/19.12.2020 год., с период на командировката 19.12.2020 год. до
26.12.2020 год. е посочен размер на дневните пари-216 евро. В разходен касов ордер
№7/30.12.2020 год. е посочено, че на ответника следва да се плати сума в размер на
730 лева, с основание „за командировка БГ-ИТ курс 7 преведени по служебна ДСК
карта“.
В Заповед №8/05.01.2021 год., с период на командировката 05.01.2020 год. до
12.01.2021 год. е посочен размер на дневните пари-216 евро. В разходен касов ордер
№8/13.11.2021 год. е посочено, че на ответника следва да се плати сума в размер на
3
810 лева, с основание „за командировка БГ-ИТ курс 8 преведени по служебна ДСК
карта“.
В Заповед №9/16.01.2021 год., с период на командировката 16.01.2021 год. до
23.01.2021 год. е посочен размер на дневните пари-216 евро. В разходен касов ордер
№9/28.01.2021 год. е посочено, че на ответника следва да се плати сума в размер на
1030 лева, с основание „за командировка БГ-ИТ курс 9 преведени по служебна ДСК
карта“.
В Заповед №10/29.01.2021 год., с период на командировката 29.01.2021 год. до
07.02.2021 год. е посочен размер на дневните пари-270 евро. В разходен касов ордер
№10/09.02.2021 год. е посочено, че на ответника следва да се плати сума в размер на
1140 лева, с основание „за командировка БГ-ИТ курс 10 преведени по служебна ДСК
карта“.
В Заповед №11/12.02.2021 год., с период на командировката 12.02.2021 год. до
21.02.2021 год. е посочен размер на дневните пари-270 евро. В разходен касов ордер
№11/22.02.2021 год. е посочено, че на ответника следва да се плати сума в размер на
860 лева, с основание „за командировка БГ-ИТ курс 11 преведени по служебна ДСК
карта“.
В Заповед №12/05.02.2021 год., с период на командировката 25.02.2021 год. до
03.03.2021 год. е посочен размер на дневните пари-189 евро. В разходен касов ордер
№12/05.03.2021 год. е посочено, че на ответника следва да се плати сума в размер на
810 лева, с основание „за командировка БГ-ИТ курс 12 преведени по служебна ДСК
карта“.
В Заповед №13/08.03.2021 год., с период на командировката 08.03.2021 год. до
13.03.2021 год. е посочен размер на дневните пари-162 евро. В разходен касов ордер
№13/15.03.2021 год. е посочено, че на ответника следва да се плати сума в размер на
750 лева, с основание „за командировка БГ-ИТ курс 13 преведени по служебна ДСК
карта“.
В Заповед №14/16.03.2021 год., с период на командировката 16.03.2021 год. до
24.03.2021 год. е посочен размер на дневните пари-243 евро. С преводно нареждане от
07.04.2021 год. по сметка на С.И.Л. е преведена сума в размер на 860 лева, с основание
„командировка и заплата К.-14 курс“.
В Заповед №15/28.03.2021 год., с период на командировката 28.03.2021 год. до
03.04.2021 год. е посочен размер на дневните пари-189 евро. С преводно нареждане от
07.04.2021 год. по сметка на С.И.Л. е преведена сума в размер на 50 лева, с основание
„командировка и заплата К.-15 курс окончат“.
В Заповед №16/09.04.2021 год., с период на командировката 09.04.2021 год. до
17.04.2021 год. е посочен размер на дневните пари-243 евро. С преводно нареждане от
4
19.04.2021 год. по сметка на С.И.Л. е преведена сума в размер на 880 лева, с основание
„командировка и заплата К.-16 курс“.
В Заповед №17/23.04.2021 год., с период на командировката 23.04.2021 год. до
30.04.2021 год. е посочен размер на дневните пари-216 евро. С преводно нареждане от
06.05.2021 год. по сметка на С.И.Л. е преведена сума в размер на 900 лева, с основание
„командировка и заплата К.-17 курс“.
В Заповед №18/07.05.2021 год., с период на командировката 07.05.2021 год. до
14.05.2021 год. е посочен размер на дневните пари-216 евро.
Приета като доказателство по делото е и справка за извършени транзакции с
предоставената на ответника дебитна карта №4796 8740 0543 1489.
Видно от Формуляр 352 пътна полиция, ответникът е извършил нарушение на
пътния кодекс-чл.174, ал.4, хипотеза 18, за което е платил глоба в размер на 208,47
евро.
В приетата съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице е дало заключение, че
след преглед и анализ на ведомости и платежни фишове за работни заплати се
установява, че ответникът е получил нетно трудово възнаграждение в размер на
3325,44 лева, като във ведомостите, в полето подпис, срещу сума има положен подпис.
Дава заключение, че по счетоводни данни сумите за трудови възнаграждения са
изплатени, а направените удръжки за осигурителни вноски и данъци за сметка на
работника са начислени, удържани и внесени от работодателя в НАП. Установява се,
че на ответника са платени командировъчни пари в размер на 3726 евро, равняващи се
на 7287, 40 лева, които съответстват на сумите посочени в заповедите за командировки
и на Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина и Приложение
№3. В заключението си вещото лице е посочило, че изплатените в брой трудови
възнаграждения, преведените суми на С.И.Л. и изтеглените в брой са в общ размер на
17 255,44 лева, като е налице разлика от 6642, 60 лева.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
За основателността на предяведния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1
от ЗЗД в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да докаже
факта на получаване на процесните суми от ответника, без да са налице основания за
това.
Ответникът следва да докаже, наличието на основание за изплащане на сумите,
ако такива са извършени спрямо него.
В производството по делото се установи, че между страните в настоящото
производство е възникнало трудово правоотношение по силата на Трудов договор
№23/30.10.2020 год., че ответникът е заемал длъжността „шофьор товарен автомобил
5
(международни превози)“, че първоначално е уговорено трудово възнаграждение в
размер на 610 лева, което впоследствие е увеличено на 650 лева.
Няма спор и че по време на действието на трудовия договор ищецът е
командировал ответника, във връзка с трудовите му функции, да извърши 18 курса
извън страната, за което са издавани описаните по-горе заповеди за командировка, в
които е посочен периода на командировката и дължимата сума за дневни пари.
Спорно между страните е дали ответникът е получил претендираната сума от
6642,60 лева като дължимо възнаграждение респ. добросъвестно ли я е получил или
дължи връщането й.
Съгласно т. 1 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС, при
първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД е налице предаване, съответно
получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. още при самото получаване
липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго.
В случая от събраните писмени доказателства и приетата съдебно-техническа
експертиза, съдът приема, че ищецът установява факта на получаване от ответника на
претендирана сума, поради което за последния възниква задължение да докаже
основанието за получаването на плащането и неговото задържане.
Съгласно трайната съдебната практика-плащането, било то авансово или
окончателно, на недължимо трудово възнаграждение, е такова при начална липса на
основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. В т. 1 на ППВС № 1/1979 г. е прието още, че то не
подлежи на връщане в случая на чл. 82, ал. 1, изр. 1 КТ 1951 г. (отм.), сега - чл. 271, ал.
1 КТ. В настоящия случай ищецът твърди, че ответникът изтеглил от дадената му за
служебно ползване дебитна карта сума от 6642,60 лева, която е в повече от дължимите
и изплатени командировъчни пари в размер на 7287,40, съобразно издадените
заповеди за командироване.
Според Тълкувателно решение № 135 от 1.12.1965 г. на ОСГК - плащането на
недължимо възнаграждение е плащане на нещо при начална липса на основание.
Искането за връщане на така платеното обаче не се основава само на чл. 55 ЗЗД, но и
на ограничението по чл. 271, ал. 1 от КТ. Съгласно чл. 8, ал. 2 от КТ,
добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага
до установяване на противното, което води до извода, че получилия възнаграждението
служител, като плащане във връзка с трудовото си правоотношение, не дължи
връщането му, тъй като е добросъвестен към момента на получаването, понеже
добросъвестността му се предполага до доказване на противното от този, който
твърди, че не е бил добросъвестен. (Решение № 791 от 17.01.2011 г. по гр. д. №
271/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о.).
При приложение на оборимата презумпция, установена с разпоредбата на чл. 8,
6
ал. 2 КТ съдът е длъжен до доказване на противното да приеме, че това
възнаграждение е получено добросъвестно. Ответникът не носи тежестта да доказва,
че е получил сумата със съзнанието, че за него съществува правото да я получи,
защото това му съзнание се предполага от чл. 8, ал. 2 КТ до несъмненото доказване на
противното от ищеца (чл. 154, ал. 2, изр. 1 ГПК, във вр. с чл. 8, ал. 2 КТ). Понятието за
добросъвестност е изяснено с актуалното и към момента Тълкувателно решение № 79
от 1965 година на ОСГК, съгласно което преценката за това дали работникът или
служителя следва да върне сумите или не, определящо е субективното отношение на
получателя към основанието за получаване на сумите. За да отпадне задължението му
за връщане на сумите – достатъчно е той да е имал съзнанието, че за него е съществува
правото да ги получи. Добросъвестен е този работник или служител, който не е знаел
за липсата на правно основание за получаване на съответните суми. Изхожда се от
принципа, че добросъвестността е правно начало, което изисква точно и честно
отношение, взаимно уважение и изпълнение на правата и задълженията, в
съответствие със законовите разпоредби. Извън обсега на чл. 82, ал. 1, изр. 1 КТ (отм.),
сега чл. 271, ал. 1 КТ, остават въпросите за основанието на добросъвестността, по –
конкретно грешката на получателя относно правото да получи сумите. Без значение е
следователно и дали грешката му се дължи на неправилна преценка на фактите или на
правото. И в двата случая той не е длъжен да връща добросъвестно получените от
него трудови възнаграждения и обезщетения. Това освобождаване се налага от
особеният им характер, предназначен да задоволи ежедневните му нужди (ТР 79-1965-
ОСГК).
В конкретния случай съдът приема, че ответникът е бил добросъвестен към
момента на получаване на процесната сума в размер на 6642,60 лева. В подкрепа на
този извод са издаваните от ищеца разходни касови ордери след всяка от
командировките, в които е посочена сумата дължима на ответника, както и
основанието за плащането, а именно командировката и нейния номер. В разходните
касови ордери, в графите получил сумата и изплатил сумата, фигурират подписи.
Няма спор между страните, че тези суми са превеждани по дебитната карта дадена от
ищеца на ответника. Ищецът, в исковата молба твърди, че сумите са теглени от
ответника в дните, в които не е бил в командировка, както следва: на 07.11.2020 год.-
680 лева, на 16.11.2020 год.-810 лева, на 23.11.2020 год.-700 лева, на 01.12.2020 год.-
680 лева, на 10.12.2020 год.-730 лева, на 18.12.2020год.-670 лева, на 30.12.2020 год.-
730 лева, на 13.01.2021 год.-810 лева, на 28.01.2021 год.-1030 лева, на 09.02.2021 год.-
1140 лева, на 22.02.2021 год.-860 лева, на 05.03.2021 год.-810 лева, на 15.03.2021 год.-
750 лева. Тези суми обаче, изцяло съвпадат със сумите по издадените касови ордери, а
тегленето им е извършвано също в деня, в който е издаден ордера. От изложеното
следва, че доколкото ответникът е подписал ордера, той е бил запознат и с
основанието на превеждане на сумата и е имал ясното съзнание, че има право да
7
получи именно посочената в ордера и преведена по дебитната карта сума, която се
дължи от работодателя за съответната командировка. Действително по делото няма
ангажирани доказателства, че е уговорено по-високо възнаграждение, различно от
посоченото в заповедите, но доколкото от страна на работодателя, и през цялото време
на трудовите правоотношения, на ответника са превеждани по-големи суми от
уговорените, то съдът приема, че ищецът едностранно е увеличил възнаграждението
на ответника в унисон с разпоредбата на чл. 118, ал. 3 от КТ.
Предвид изложеното съдът приема, че ответникът е получил добросъвестно
претендираната сума от 6642,60 лева, респ. не дължи връщането й, а предявения иск
следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на сумата от 412,69 лева иска е основателен. Наложената на
ответника глоба от Пътна полиция на Италия за извършено нарушение на пътния
кодекс-чл.174, ал.4, хипотеза 18 е за извършено от ответника нарушение, поради което
неследва да се понася от работодателя. Няма спор, че глобата е платена с дадената от
ищеца на ответника дебитна карта, поради което ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 412,69 лева.
По разноските:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сторените в производството разноски съразмерно с уважената част от
претенциите в размер на 67,39 лева.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника
сторените в производството разноски в размер на 875,60 лева, съразмерно с
отхвърлената част от претенциите.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. С. М., ЕГН **********, със съдебен адрес:
*********************** да заплати на „Е.Е.С.“ ЕООД, ЕИК ************, със
съдебен адрес: *******************************, на основание чл. 55, ал.1, пр.1 от
ЗЗД, сумата от 412,69 лева (четиристотин и дванадесет лева и шестдесет и девет
стотинки), ведно със законната лихва считано от предявяване на исковата молба-
14.03.2022 год. до окончателното плащане на сумата, като отхвърля иска за разликата
до пълния предявен размер от 7055,29 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА К. С. М., ЕГН ********** да заплати на „Е.Е.С.“ ЕООД, ЕИК
************, на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД, сумата от 67,39 лева (шестдесет и седем
лева и тридесет и девет стотинки), представляваща сторените в производството
разноски съразмерно с уважената част от претенциите.
8
ОСЪЖДА „Е.Е.С.“ ЕООД, ЕИК ************ да заплати на К. С. М., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 3 ЗЗД, сумата от 875,60 лева (осемстотин
седемдесет и пет лева и шестдесет стотинки), представляваща сторените в
производството разноски съразмерно с отхвърлената част от претенциите.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9