РЕШЕНИЕ№ 3871
гр. Пловдив, 15.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на девeтнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова,
като разгледа докладваното гр. дело № 17060 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Кредитреформ България”
ЕООД против Е.Д.К. кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240 ЗЗД във връзка чл. 6 ЗПФУР и по
чл. 92 ЗЗД, във вр. с чл. 99 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 350 лв.-
неплатена главница по Договор за кредит
№ *** от 29.09.2015 г. и сумата от 80, 24 лв. – наказателна лихва за периода
30.10.2015 г. до 31.01.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба –
29.10.2018 г., до окончателно изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 29.09.2015 г. между „4финанс“ ЕООД, опериращо на
пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“ и Е.Д.К. е сключен
Договор за кредит № *** по реда на чл. 6 от ЗПФУР, от разстояние. Счита, че
договорът е оформен съгласно разпоредбите на чл. 3 във вр. с чл. 2 ЗЕДЕУУ.
Посочва, че кредитополучателят е подал заявка за отпускане на кредит след
регистрация в системата „Вивус“ на интернет страницата на кредитодателя
www.vivus.bg, като имал цялата преддоговорна информация - стандартен европейски
формуляр, общи условия, проект на договора. След подаване на заявката, проект
на договора за кредит се предоставял на кредитополучателя на интернет
страницата на „Вивус“. С натискане на бутон „подпиши“ се считало, че той е
подписал договора, както и, че се е запознал с Общите условия. Договорът между
„4финанс“ ЕООД и ответната страна бил сключен на 29.09.2015 г. По силата на
договора в полза на последната била отпусната сумата в размер от 350 лв., за
период от 30 дни с падежна дата 29.10.2015 г. Сумата от 350 лв. била
предоставена на кредитополучателя чрез паричен превод посредством Изипей. С настъпване
на падежа на договора – 29.10.2015 г., кредитополучателят не погасил дължимите
суми и изпаднал в забава. На основание т. 13. 3 б. „а“ от ОУ, при изпадане в
забава длъжникът следвало да заплати и надбавка за наказателна лихва, изчислима
като сбор от наказателния лихвен процент, в размер на законната лихва – 10, 01%
и уговорения в специалните условия на договора лихвен процент – в случая 0%,
като общият размер на наказателната лихва възлизал на 80, 24 лв. дължима за
периода 30.10.2015 г. – 31.01.2018 г. На 01.02.2018г. „4финанс“ в качеството си
на цедент, прехвърлило на “Кредитреформ България” ЕООД – цесионер вземанията по
процесния договор, за което прехвърляне било изпратено уведомление до длъжника.
Към настоящия момент липсвало изпълнение от длъжника. По изложените съображения
се моли за уважаване на предявените искове, ведно със законните последици.
В законоустановения
срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната страна Е.Д.К. не е депозирала отговор на
исковата молба.
Съдът,
като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Районен
съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правно основание кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240 ЗЗД във връзка чл. 6 от Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние и по чл. 92 ЗЗД, във вр. с чл.
99 ЗЗД.
Ищецът
твърди, че в качеството му на цесионер е кредитор на длъжника за вземане,
произтичащо от сключен с цедента договор за кредит от разстояние. По отношение на
тези договори, освен общите нормативни правила, установени със Закона за
задълженията и договорите, намират приложение и тези, съдържащи се в Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и
платежните системи, Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги и Закона за потребителския кредит.
Легалната
дефиниция на този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от
ЗПФУР, съгласно която договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние
е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и
обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит
от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца-доставчик на
услугата. За доказването на преддоговорната информация и на електронните
изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ
и електронния подпис – сега Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги (загл., изм. с ДВ, бр. 85 от 2017 г.), а съгласно, ал. 3
преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго
средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща,
се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за
установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
В
разпоредбата на чл. 3 от Закона за електронния документ и електронния подпис в
редакцията му действала към момента на сключване на твърдения договор за кредит
от разстояние (ред. ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г.) електронният документ
представлява електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг
носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Следователно в
случаите, в които законът изисква писмена форма, независимо дали същата е за
действителност или за доказване, тя се счита спазена, след като е съставен
електронен документ. В случая в производството по делото не се установи между
страните да е възникнало валидно облигаторно правоотношение по силата на
договор за кредит от разстояние, тъй като не се установи такъв договор да е
сключен надлежно, при спазване на посочените изисквания.
По
делото е представен единствено договора за кредит и Общите условия към него,
свален от системата на кредитодателя, който не носи подписа на потребителя. Не
е представена попълнена от ответната страна в качеството й на длъжник заявка, в
която да е обективирана волята й за сключване на такъв договор. Не се установи
и обстоятелството, че така представеният договор е сключен при условията на
Закона за електронния документ и електронния подпис, в точност, че именно
ответната страна, през системата на кредитодателя на сайта www.vivus.bg, е подала заявка за
сключване на договора и е генерирала сключване на договор чрез натискане на
бутона „подпиши“. Както се посочи – такава заявка не е представена в
производството по делото. Дори да беше така, в процеса не са ангажирани
доказателства, че изявлението в електронна форма за сключване на договор за
кредит е направено от ответната страна. Следователно не са ангажирани
доказателства, при изрично разпределена от съда доказателствена тежест в
определението по чл. 146 ГПК, да е налице изявление от ответника, съобразно
специалните законови изисквания, с което последният да е обвързан от договора с
твърдяното съдържание.
Отделно,
не се установява спазване на изискванията на чл. 18 ЗПФУР, т.к. няма данни
първоначалният кредитор като доставчик да е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информация на потребителя, като е спазил сроковете по чл. 12,
ал. 1 или 2 от същия закон, както и, че е получил съгласието на потребителя за
сключването им - чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР. Няма доказателства да е била
предоставена преддоговорна информация, както и реално ОУ да са получени, при
което и не може да се приеме, че задължението по чл. 18, ал. 1, т. 1 ЗПФУР е
изпълнено.
Не
се установява и реалният договор за заем да произвежда действие, предвид
липсата на доказателства за получаване на главницата от ответника.
Представеното платежно нареждане няма характер на разписка по смисъла на чл.
77, ал. 1 ЗЗД, доколкото не носи подписа на получателя. Така представената
разписка, в която са посочени имената на ответната страна, нейният единен граждански
номер и номера на договора за кредит, представлява доказателство, че
кредитодателят “4файнанс” ЕООД е предоставил по системата на Изипей посочената
сума на разположение на длъжника, която може да бъде получена чрез представяне
на личен документ. В случая обаче не се установява тази сума реално да е получена
от длъжника. Нещо повече, дори посоченият документ да установяваше това
правнорелеванстно обстоятелство, доколкото не се установи страните да са
постигнали съгласие по така описания договор с твърдяното от ищеца съдържание,
то не може да се достигне до извод, че тази сума е заплатена именно по
процесния договор с посоченото съдържание.
Тъй като не бе установено чрез събраните по делото
доказателства, че е възникнало твръдяното притезателно право за заплащане на
главницата по договор за кредит от разстояние, предявените искове за заплащане
на неустойка за неизпънение на това задължение на длъжника, също следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
Освен, че в производството по делото не се установява
наличието на валидно вземане по договор за кредит от разстояние, не се установява
и последното да е прехвърлено от кредитора на ищеца, т.е. последният да е
материалноправнолегитимиран да предяви по съдебен ред твърдените парични
притезания. Това е така, доколкото по делото не е приложен в цялост договор за прехвърляне
на вземания № ***, сключен между “4финанс” ЕООД и ищецът “Кредитреформ
България” ЕООД, от който да се установи какви са действителните уговорки между
страните. Представена е единствено първата и последна страница от този договор,
което възпрепятства съда да съобрази налице ли е валидно правоотношение по
договор за цесия.
При
този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски се следват
на ответника. В производството по делото, не се установи ответникът да е сторил
разноски, поради което и такива не следва да бъдат присъждани.
Така
мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Кредитреформ България” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Шандор
Петьофи“ № 10, против Е.Д.К., ЕГН **********, с адрес ***, кумулативно
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във
вр. с чл. 240 ЗЗД във връзка чл. 6 ЗПФУР и по чл. 92 ЗЗД, във вр. с чл. 99 ЗЗД
за заплащане на сумата в размер на 350 лв.- неплатена главница по Договор за кредит № *** от 29.09.2015 г. и
сумата от 80, 24 лв. – наказателна лихва за периода 30.10.2015 г. до 31.01.2018
г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на исковата молба – 29.10.2018 г., до окончателно изплащане на вземането.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ