№ 14473
гр. София, 28.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:В.Б.В.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от В.Б.В. Гражданско дело № 20221110138193 по
описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********** срещу К. Н.
С., ЕГН **********, Л. Н. Г., ЕГН ********** и С. В. С., ЕГН ********** и тримата с адрес
гр. София, общ. „Триадица“, ул. „Б.“ № 31, ет. 1, ап. 1, с която са предявени по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК установителни искове за следните суми: 3364,37 лв. – главница за стойността
на доставената от дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ул. „Б.“ № 31, ет. 1, с абон. № *******, през периода от м. 1.05.2018 г. до м.
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 14.06.2021 г. до окончателното плащане; 409,38
лв. – обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до 28.04.2021 г.; 64,37 лв. – главница
за услугата дялово разпределение за периода от м. 1.05.2018 г. до м. 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 14.06.2021 г. до окончателното плащане; 11,28 лв. – обезщетение за
забава за периода 01.07.2018 г. до 28.04.2021 г., като сумите се разпределят както следва: К.
Н. С. – 560,73 лв. - главница за стойността на доставената от дружеството топлинна енергия
периода от м. 1.05.2018 г. до м. 30.04.2020 г., 68,23 лв. - обезщетение за забава за периода от
15.09.2019 г. до 28.04.2021 г.; 10,73 лв. -главница за услугата дялово разпределение за
периода от м. 1.05.2018 г. до м. 30.04.2020 г., 1,88 лв. – обезщетение за забава за периода
01.07.2018 г. до 28.04.2021 г., Л. Н. Г. - 560,73 лв. - главница за стойността на доставената
от дружеството топлинна енергия периода от м. 1.05.2018 г. до м. 30.04.2020 г., 68,23 лв. -
обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до 28.04.2021 г.; 10,73 лв. - главница за
услугата дялово разпределение за периода от м. 1.05.2018 г. до м. 30.04.2020 г., 1,88 лв. –
обезщетение за забава за периода 01.07.2018 г. до 28.04.2021 г., С. В. С. – 2242,91 лв. -
главница за стойността на доставената от дружеството топлинна енергия периода от м.
1.05.2018 г. до м. 30.04.2020 г., 272,92 лв. - обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г.
1
до 28.04.2021 г.; 42,91 лв. - главница за услугата дялово разпределение за периода от м.
1.05.2018 г. до м. 30.04.2020 г., 7,52 лв. – обезщетение за забава за периода 01.07.2018 г. до
28.04.2021 г.,за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
33779/2021 г. по описа на СРС, 57 състав. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в
качеството им на собственици на процесния имот, като към това правоотношение са
приложими Общите условия на дружеството, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са ги
обвързали, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за
процесния период на ответниците топлинна енергия, като не е заплатена дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което
претендира заплащане на обезщетение за забава върху главницата.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са депозирали отговор, с който сочат, че нямат
възражения по посочената сума и претендират разсрочено изпълнение на задълженията към
ищеца за срок от 5 години.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове за
установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 33779/2021 г. по описа на СРС, 57 състав.
Основателността на исковите претенции с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал.
1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за стойността на доставената топлинна енергия и мораторната лихва
върху нея се обуславя от наличието на следните предпоставки: съществуването на
договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия; реално доставена
такава през процесния период, размерът на която да възлиза на претендираната сума;
вземането да е станало изискуемо; длъжникът да е изпаднал в забава.
Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол
№ 7 от 23.10.2014 г. на СД на „Т.С.“ ЕАД и одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
ДКВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
Видно от приетия като доказателство по делото договор от 03.06.2020 г., сключен между
ищеца и „Техем Сървисис“ ЕООД последното се е задължило да извършва услугата дялово
разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна собственост, а „Т.С.“
ЕАД се е задължило да приема предоставените данни и въз основа на тях да определя и
събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.
От представения и приет като доказателство по делото протокол, е видно, че от етажната
собственост, част от която е и процесният имот, е взето решение да се сключи договор за
извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „Техем Сървисис“.
2
От приетото извлечение от сметки за абонат № ******* и съобщения към фактури е видно,
че начислената стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г., е в размер на 2117,04 лв. за главница, като е отразено изравнение – 83,16 лв., а
за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. – 1386,02 лв.
От приетите по делото нотариален акт № 200 от 20.07.1993 г. и удостоверение за
наследници, се установява, че ответниците са материалноправно легитимирани да отговарят
по предявените искове.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
С оглед на направеното признание на иска от страна на ответниците по делото и
приключване на съдебното дирене, както и с оглед на направеното от процесуалния
представител на ищеца искане за постановяване на решение по реда на чл. 237 от ГПК,
съдът намира следното:
Налице са предпоставките на чл. 237, ал. 1 от ГПК, а именно: с отговора на исковата молба
ответниците К. Н. С., Л. Н. Г. и С. В. С. са извършили признание на иска по основание и
размер на вземането на „Т.С.“ ЕАД, прекратено е съдебното дирене, налице е и искане от
страна на процесуалния представител на ищеца за постановяване на решение по реда на чл.
237 от ГПК.
На следващо място съдът намира, че са спазени изискванията на чл. 237, ал. 3 от ГПК, като
признатото право не противоречи на закона или добрите нрави, а на второ място е признато
право, с което страната може да се разпорежда.
С оглед на гореизложеното предявените от ищеца искови претенции за установяване
съществуване на вземането за главница в размер на 3364,37 лв. – главница за стойността на
доставената от дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ул. „Б.“ № 31, ет. 1, с абон. № *******, през периода от м. 1.05.2018 г. до м. 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 14.06.2021 г. до окончателното плащане; 409,38 лв. –
обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до 28.04.2021 г.; 64,37 лв. – главница за
услугата дялово разпределение за периода от м. 1.05.2018 г. до м. 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 14.06.2021 г. до окончателното плащане, които суми се разпределят
между ответниците както следва: К. Н. С. – 560,73 лв. - главница за стойността на
доставената от дружеството топлинна енергия периода от м. 1.05.2018 г. до м. 30.04.2020 г.,
68,23 лв. - обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до 28.04.2021 г.; 10,73 лв. -
главница за услугата дялово разпределение за периода от м. 1.05.2018 г. до м. 30.04.2020 г.,
Л. Н. Г. - 560,73 лв. - главница за стойността на доставената от дружеството топлинна
енергия периода от м. 1.05.2018 г. до м. 30.04.2020 г., 68,23 лв. - обезщетение за забава за
периода от 15.09.2019 г. до 28.04.2021 г.; 10,73 лв. -главница за услугата дялово
разпределение за периода от м. 1.05.2018 г. до м. 30.04.2020 г., С. В. С. – 2242,91 лв. -
главница за стойността на доставената от дружеството топлинна енергия периода от м.
1.05.2018 г. до м. 30.04.2020 г., 272,92 лв. - обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г.
до 28.04.2021 г.; 42,91 лв. - главница за услугата дялово разпределение за периода от м.
3
1.05.2018 г. до м. 30.04.2020 г., както и законната лихва върху главниците, дължима от
14.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, следва да бъдат уважени, като на
основание чл. 237, ал. 2 от ГПК, не е необходимо съдът да излага мотиви за това.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение на ТЕ:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски в размер на
76,73лв., за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от исковете.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съобразно с уважената част от исковите претенции, като в полза на
ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер от 660,76 лв., за платена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение /определено от съда в размер на 100 лв./,
съразмерно на уважената част от исковете.
Искането на ответниците за разсрочване на изпълнението е неоснователно, доколкото
съгласно чл. 241, ал. 1 ГПК такова се допуска по преценка на съда с оглед имотното
състояние на страната или на други обстоятелства, а в случая не са ангажирани никакви
доказателства нито относно имотното им състояние, нито за наличието на други
обстоятелства, които да обосноват разсрочването.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, против
К. Н. С., ЕГН **********, Л. Н. Г., ЕГН ********** и С. В. С., ЕГН ********** и тримата с
адрес гр. София, общ. Триадица, ул. „Б.“ № 31, ет. 1, ап. 1, искове с правно основание чл.
422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че К. Н. С. дължи на „Т.С.“
ЕАД следните суми - 560,73 /петстотин и шестдесет лв. и 73 стотинки/ лева главница,
68,23 /шестдесет и осем лв. и 23 стотинки/ лева мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г.
4
до 28.04.2021 г.; 10,73 /десет лв. и 73 стотинки/ лева главница за услугата дялово
разпределение за периода от м. 1.05.2018 г. до м. 30.04.2020 г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 14.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 1,88 лв., – обезщетение за забава за периода 01.07.2018г. до
28.04.2021г.; Л. Н. Г. дължи на „Т.С.“ ЕАД следните суми - 560,73 /петстотин и шестдесет
лв. и 73 стотинки/ лв. - главница за стойността, 68,23 /шестдесет и осем лв. и 23 стотинки/
лева мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 28.04.2021 г.; 10,73 /десет лв. и 73
стотинки/ лева главница за услугата дялово разпределение за периода от м. 1.05.2018 г. до м.
30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 14.06.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 1,88 лв.
обезщетение за забава за периода 01.07.2018 г. до 28.04.2021 г.; С. В. С. дължи на „Т.С.“
ЕАД следните суми - 2242,91 /две хиляди двеста четиридесет и два лв. и 91 стотинки/
лева главница, 272,92 /двеста седемдесет и два лв. и 92 стотинки/ лева мораторна лихва за
периода от 15.09.2019 г. до 28.04.2021 г.; 42,91 /четиридесет и два лв. и 91 стотинки/ лева
главница за услугата дялово разпределение за периода от м. 1.05.2018 г. до м. 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 14.06.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 7,52 лв., – обезщетение за забава за
периода 01.07.2018 г. до 28.04.2021 г.; за които суми е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 33779/2021 г. по описа на СРС, 57 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК К. Н. С. и Л. Н. Г. ДА ЗАПЛАТЯТ на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК **********, сумата от по 14,58 /четиринадесет лв. и 58 стотинки/ лева разноски в
заповедното производство, а С. В. С. – 47,57 /четиридесет и седем лв.и и 57 стотинки/ лева,
както и разноски в исковото производство както следва: К. Н. С. и Л. Н. Г. – всеки по 125,61
/сто двадесет и пет лв. и 61 стотинки/ лева, а С. В. С. – 409,54 /четиристотин и девет лв. и 54
стотинки/ лева.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на страните
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5