ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 280
гр. Бургас, 26.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседА.е на двадесет и шести януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20232100500024 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК, вр.чл.418, ал.4 ГПК и е
образувано по частната жалба на "Банка ДСК" ЕАД, ЕИК ********* против Разпореждане
№ 3268 от 28.11.2022 г. по ч.гр.д.1380/2022 г. на Районен съд Несебър, в частта, с която е
отхвърлено заявлението на "Банка ДСК" ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК срещу длъжника А. Т. С., за сумата от 120 лв - разходи при изискуем кредит
и за сумата от 2,40 лв – държавна такса.
Твърди се, че сумата от 120 лв е претендирана като разход по изискуем кредит и
е регламентирана в Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Банката прилага по
извършваните услуги на клиентите. Сочи се, че кредитополучателят бил запознат с
Тарифата, действащата към момента на сключване на договора, а дължимостта на тези такси
била регламентирана в ОУ към договора за кредит. По изложените съображения се иска
разпореждането да бъде отменено като неправилно в обжалваната част и за сумата от 120 лв
бъде постановено издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Сочи се още, че разходите при изискуем кредит не представляват такса, а още по-
малко - такса, свързана с управлението на кредита. Излагат се съображения в този смисъл:
Обстоятелството, че това не е такса личи от самото наименовантие – разходи. Поради това,
че се касае за разходи, в Тарифата на БАНКА ДСК АД, регламентиращи таксите и
комисионните който клиентите заплащат по предоставени от Банката услуги, липсва
описание на действията, обосноваващи тези разходи. Претендираната сума не е такса и
защото не се дължи във връзка предоставяна от банката услуга, за която клиента да дължи
възнаграждение. Твърди се, че таксите за управление на кредита представляват такива
такси, които кредиторът събира за обслужване на кредита докато отношенията с клиента
следват своя нормален ход, т.е.докато задължението се обслужва съгласно договореното,
поради което разходите, свързани с настъпването на предсрочната изискуемост очевидно
излизат от тази рамка.
1
Твърди се, че претендираната сума от 120 лв включва разходите на кредитора,
свързани основно с намиране на длъжника и връчването на покани за доброволно
изпълнение, нотариални покани, уведомления за предсрочна изискуемост. Твърди се, че
правно нелогично и необосновано е тези разходи да останат за сметка на кредитора, при
положение, че те възникват във връзка с некоректното поведение на длъжника. Сочи се, че
включването им в Тарифата на БАНКА ДСК АД е с оглед осигуряване на пълна и изначална
яснота за клиента, за максималния размер на дължимото и ограничаване на отговорността на
кредитополучателя, независимо от реално направените от кредитора разходи по неговото
откриване и уведомяване, в случай на обявяване на предсрочна изискуемост, в следствие на
допусната забава.
Твърди се, че изискването на чл.10а, ал.4 ЗПК се отнася само прилаганите от
банката такси и/или комисиони, а не за разходите.
Претендира се съдът да отмените обжалваното разпореждане в частта му, с която
е отхвърлено заявлението на БАНКА ДСК АД относно претендираната сума в размер на 120
лв, и да постанови издаване на заповед за изпълнение и на изпълнителен лист за сумата от
120 лв, представляваща дължим от длъжника разход за изискуем кредит, както и на
жалбоподателя да се присъди пълният размер на заплатената държавна такса от 134,56 лв.
Претендират се и съдебни разноски в настоящото производство разноски, вкл. за
юрисконсултско възнаграждение.
Частната жалба е подадена в законовия срок, от легитимирано лице, против акт
на съда, подлежащ на обжалване, поради което съдът я намира за допустима.
С оглед твърденията на жалбоподателя и представените по делото доказателства,
съдът приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред заповедния БРС е образувано по заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от "БАНКА ДСК" срещу длъжника А. Т. Р. за
следните суми, дължими по Договор за кредит за текущо потребление от 16.02.2022 г.: 6 205
лв, представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление, 360,36 лв -
договорна лихва за периода от 16.02.2022 г. до датата на настъпване на изискуемост –
31.10.2022 г., 39,64 лв - обезщетение за забава за периода от 01.11.2022 г. до 24.11.2022 г., и
сумата от 120 лв – разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Към заявлението са приложени договорът за кредит за текущо потребление,
ведно с приложимите Общи условия, уведомление за настъпила предсрочна изискуемост на
задълженията по договора, Приложение № 3 – Такси по кредити за текущо потребление,
Уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост и потвърждение за получаването му,
както и извлечение от счетоводните книги на банката за сметката на длъжника. Посочено е,
че страните по делото са сключили договор за кредит за текущо потребление, приложен към
заявлението, по който длъжникът е получил сумата от 6 205 лв, която следва да издължи за
срок от 109 месеца с договорен годишен променлив лихвен процент 8.51% и ГПР 8.85%.
С обжалваното разпореждане Районен съд-Бургас е отказал издаване на заповед
за изпълнение и изпълнителен лист по отношение на търсената сума от 120,00 лв,
представляваща разходи за изискуем кредит и е присъдил разноски на заявителя съобразно с
уважената част от заявлението.
2
Настоящата съдебна инстанция намира подадената частна жалба за
неоснователна.
Сумата от 120,00 лв се претендира в заявлението като представляваща разходи
при изискуем кредит. С такова основание сумата е посочена в приложеното към заявлението
Извлечение от счетоводните книги на Банката-заявител. Към заявлението е приложено и
Приложение № 3 към Договора за кредит за текущо потребление – Извлечение от Тарифата
за лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК прилага по извършвани услуги на
клиента, в което като т.5 е посочена „такса“ „Разходи при изискуем кредит“ в размер на 120
лв. Приложение № 3 е подписано от длъжницата като кредитополучател.
Действително кредитополучателят предварително е бил уведомен и е подписал
Общите условия към договора за кредит за текущо потребление, като по този начин се е
съгласил да заплати на банката (т.18, изр.2 от ОУ) таксите за принудително събиране на
вземането, платени от кредитора.
Съдът не споделя изложените от частния жалбоподател аргументи, че
претендираните Разходи при изискуем кредит в размер на 120 лв нямат характера на такса.
Съдът продължава да поддържа приетото от него нееднократно по повод същия
казус, че независимо от наименованието на претендираната сума като "разход по изискуем
кредит", по съществото си същата представлява такса, която е дължима без срещу
заплащането й да се предоставя реална услуга в полза на кредитополучателя.
Освен обстоятелството, че самата Банка е определила тези разходи като вид такса
в Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК прилага по извършвани
услуги на клиента, в полза на извода, че се касае за вид такса е и обстоятелството, че
Банката е определила един фиксиран размер на тази такса, а именно 120 лв, която е дължима
от всички клиенти, преустановили редовното обслужване на кредита си, независимо от
особеностите на всеки конкретен случай. В един и същ размер се дължи обсъжданата такса
независимо от броя, вида и естеството на конкретни действия, които банката предприема
във връзка с обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Върху размера на предварително
определената такса не оказват влияние също така нито размера и вида на отпуснатия кредит,
нито броя задължени лица, които следва да бъдат уведомени за настъпилата предсрочна
изискуемост, нито някакви други обстоятелства. Съдът не споделя аргументите на
жалбоподателя, че размерът на този разход е предварително определен на база извършена
предварителна оценка на вредите, които биха настъпили от неизпълнение на задължението
на кредитополучателя за осигуряване на съдействие по получаване на изходяща от
кредитора кореспонденция, тъй като кредиторът не би могъл да знае във всеки отделен
случай каква кореспонденция ще се развие, колко и какви действия ще се наложи да
предприеме, което е условие за предварителното остойностяване на вредите, които в един
бъдещ момент биха могли да настъпят.
Ето защо настоящият състав продължава да споделя становището, застъпено в
трайната съдебната практика, че клауза, предвиждаща подобна предварително определена
по размер такса, свързана с обявяването на предсрочна изискуемост, е уговорена в
нарушение на чл.10а, ал.4 от ЗПК, съгласно която норма "видът, размерът и действието, за
което се събират такси и/или комисиони, следва да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит".
Претендираната такса от 120 лв противоречи и на императивното правило на
чл.33 от ЗПК.
3
Предвид разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, настоящият съдебен състав
приема, че претендираната сума от 120 лв, наименована "Разход при изискуем кредит", не
следва да се присъжда, тъй като по съществото си представлява "такса" /без предоставяне на
услуга/, която има неравноправен характер и е недействителна.
Поради съвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното разпореждане
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 3268 от 28.11.2022 г. по ч.гр.д.1380/2022 г. на
Районен съд Несебър, в частта, с която е отхвърлено заявлението на "Банка ДСК" ЕАД, ЕИК
*********, за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу длъжника А. Т. С.
с ЕГН **********, за сумата от 120 лв - разходи при изискуем кредит и за сумата от 2,40 лв
– държавна такса.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4