Определение по дело №31732/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 6091
Дата: 7 февруари 2024 г. (в сила от 7 февруари 2024 г.)
Съдия: Лора Любомирова Димова Петкова
Дело: 20221110131732
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 6091
гр. София, 07.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20221110131732 по описа за 2022 година


Извършена е проверка по реда на чл.140, ал.1 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на М. Д. Д. срещу К. О. М., с която е
предявен установителен иск за признаване в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 15 000 лв., представляваща задължение по договор за заем от
26.08.2020 г., както и сумата от 3 000 лв., представляваща възнаградителна лихва, за които
суми срещу ответника в качеството му на солидарен длъжник е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6378/2021 г. по описа на
СРС, 88 с-в.
Ищецът твърди, че на 26.08.2020 г. в гр. София бил сключен договор за заем между
М. Д. Д. в качеството й на заемодател и „РОК ЕНД ИНВЕНТС“ ООД в качеството на
заемател, а ответникът К. О. М. се задължил по договора в качеството му на поръчител.
Съгласно сключения договор заемателят следвало да върне заетата сума до 02.09.2020 г.,
както и да изплати уговорената възнаградителна лихва в размер на 3 000 лв., но тъй като
изпълнение не постъпило в срок заемателят подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу двамата длъжници – заемополучател и поръчител.
Била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която спрямо „РОК ЕНД ИНВЕНТС“
ООД влязла в сила, а на длъжника К. О. М. била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК,
съответно заповедният съд указал на кредитора да предяви установителен иск по чл. 415
ГПК.
Направени са доказателствени искания за прилагане на ч.гр.д. № 6378/2021 г. по
описа на СРС, 88 с-в по настоящото дело, както и за събиране на писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника К. О. М., подаден
чрез назначения от съда особен представител адв. К. Г.. В отговора е направено изявление,
че същият представлява частна жалба срещу заповедта за изпълнение от 13.02.2021 г.,
издадена по ч.гр.д. № 6378/2021 г. в частта за разноските и се иска да бъде администрирана.
Направено е възражение за недопустимост на исковия процес с твърденията, че съдът е
следвало да върне исковата молбата поради неизпълнените в срок указания за внасяне на
държавна такса, а не да дава повторна възможност на ищеца за изпълнение на дадените
указания. Ответникът твърди, че не дължи процесните суми, защото в заповедното
производство кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист срещу другия длъжник „РОК
1
ЕНД ИНВЕНТС“ ООД, като заявява, че по този начин би се стигнало до неоснователно
обогатяване. Сочи, че е недоказано предаването на заетата сума. Поддържа, че сключеният
договор за заем е нищожен, тъй като противоречи на закона – на чл. 152, ал. 2 ЗЗД,
заобикаля го, с уговорките му се накърняват добрите нрави
Предявените искове с исковата молба намират правната си квалификация в чл.
422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 141 ЗЗД във вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже, че е сключен договор за
поръчителство, по силата на който ответникът се задължил да отговаря солидарно със
заемателя за изпълнение на задълженията по сключен договор за заем, по който ищецът е
предоставил в заем на заемателя заемната сума, че е уговорена възнаградителна лихва в
претендирания размер, както и че е настъпил падежът за изпълнение на задълженията.
В тежест на ответника е да докаже своите възражения.
По отношение на възражението за недопустимост на процеса, следва да бъде
посочено, че непредставянето на документ за внесена държавна такса към исковата молба
касае редовността на исковата молба, а не допустимостта на производството. Освен това с
факта на внасяне на държавна такса в последващ момент е отстранена констатираната
нередовност и по аргумент от чл. 101, ал. 2 ГПК, съдът приема, че към настоящия момент
недостатъците са отстранени.
По отношение на изявлението на ответника, че с отговора на исковата молба
предявява частна жалба срещу заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, съдът намира за
необходимо да укаже на особения представител, че в съответствие с Тълкувателно решение
№ 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, в исковото производство по чл. 422 ГПК съдът ще се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство, т.е. към настоящия момент заповедта за изпъленение, издадена по ч.гр.д. №
6378/2021 г. не е влязла в сила, а въпросът за разноските подлежи на разглеждане в
настоящото производство. При това положение следва да бъде дадена възможност на
ответника, чрез назначения му особен представител да посочи поддържа ли частната си
жалба, така както е заявена в отговора на исковата молба.
В условията на евентуалност е предявен насрещен иск за недължимост на
присъдените със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
6378/2021 г. по описа на СРС, 88 с-в.
С предявения насрещен иск, ответникът по първоначалния иск К. О. М., чрез
назначения от съда особен представител адв. К. Г., е поискал да бъде признато за установено
спрямо ищеца М. Д. Д., че сключеният договор за заем е нищожен, като се твърди, че
уговорената възнаградителна лихва в размер на 3000 лв. е нищожна, тъй като размерът
противоречи на добрите нрави
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещния иск от М. Д. Д., в който се
поддържа, че същият е недопустим, неоснователен, неоснователен, необоснован и
недоказан.
По отношение на насрещния иск съдът намира за необходимо да укаже на К. О.
Маноиолов, действащ чрез назначения от съда особен представител адв. Г., да уточни дали
претендира, че уговорката за възнаградителна лихва в договора за заем е нищожна, каквито
доводи се съдържат в исковата му молба или претендира, че целият договор за заем е
нищожен като изложи конкретни фактически твърдения във връзка с основанията за
нищожност, които претендира.
Съдът намира, че приложените от страните писмени документи са относими,
необходими и допустими и следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Следва да бъде приложено и ч.гр.д. № 6378/2021 г. по описа на СРС, 88 с-в.
2
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът



ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 19.03.2024 г. от 14:30 ч., за
когато да се призоват страните, вкл. и ответникът по обратния иск ДЛВ ЕООД.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства.
УКАЗВА на К. О. М., действащ чрез назначения особен представител адв. К. Г., в
едноседмичен срок от връчване на съобщение да уточни и да посочи поддържа ли частната
си жалба, така както е заявена в отговора на исковата молба, съгласно мотивите на
настоящото определение.
УКАЗВА на К. О. М., действащ чрез назначения особен представител адв. К. Г., в
едноседмичен срок от връчване на съобщение с писмена молба с препис за насрещната
страна да уточни претенициите си по предявения насрещен иск като посочи да уточни дали
претендира, че уговорката за възнаградителна лихва в договора за заем от 26.08.2020 г.е
нищожна, каквито доводи се съдържат в исковата му молба или претендира, че целият
договор за заем е нищожен като изложи конкретни фактически твърдения във връзка с
основанията за нищожност, които претендира.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3 ГПК, те
могат да вземат становище по изготвения проектодоклад и дадените със същия указания,
най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на
спора. ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им указва, че постигнатото по общо
съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най - доброто съдебно
решение, а и спестява на страните половината от разноските за държавна такса, тъй като
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ответника и препис
от отговора на насрещната исковата молба
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3