Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 901
град Варна;05.03.2019год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , ХVІ-ти състав, в публично заседание на двадесет и
трети януари през две хиляди и
деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря
ГАЛЯ ДАМЯНОВА , като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №11714 по описа за 2018год. , за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
претендира от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати
на ищеца сумата от 10 000 (десет хиляди) лева, явяваща се незаплатена главница
по договор за заем от 23.02.2016год., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда - 31.07.2018год. до окончателното
изплащане.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното
право: На 23.02.2016г. с В.Н.В.
сключват неформален договор за заем на парична сума в размер на 10 000лв.
По силата на уговореното с договора превежда сумата от
неговата банкова сметка *** „У. Б.“ АД
по банкова сметка *** „И. А. Б.“ АД, като в основанието за превод сочи заем. Разбират се с ответника да му
върне парите до 31.03.2016год. От тогава до ден днешен прави многократни опити
да получи даденото, но ответникът въпреки обещанията които дава не му връща парите.
Ответникът в
срока за отговор по реда на
чл.131 от ГПК, депозира отговор на
исковата молба. Оспорва иска по
основание и размер. Не оспорва, че сумата от 10 000 лв. му е преведена по
посочения начин и ден. Оспорва наведените от ищеца твърдения, че дължи връщане
в цялост на процесната сума. Излага, че дължи на
ищеца сумата от 4000лв., представляваща остатък на заетата сума от 10 000лв.
Сочи, че на два пъти е върнал на ищеца в присъствието на свидетели по 3 000лв.
Оспорва, че срокът за връщане на парите е
31.03.2016год. Уговореният срок за връщане на цялата сума – 5 години от
получаване на сумата, сочи че впоследствие е предоговорен,
като страните се съгласяват сумата от 6000 лв. да бъде върната преди срока, а
остатъка от 4000лв. след уговорения срок от 5 години.
В съдебно заседание
искът се поддържа. В хода по същество проц.представител на ищеца моли за уважаване на иска и
присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез проц.представител поддържа отговора на исковата молба. В
хода по същество на делото, не изразява становище.
Съдът въз
основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните и при
съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Като
писмени доказателства по делото са приети преводно нареждане от 23.02.2016г. –
оригинал; информация за сметка за период от 23.02.2016г. до 23.02.2016г.
В полза
на ищеца са ангажирани гласни доказателства, чрез показанията на св. А. А. А.
От показанията на свидетеля А. се установява следното: Х. му е бил управител до
2015г. В. го познава, излизали са, били са няколко пъти в заведение. Във Варна,
в Каварна са били на приятелски обяди. Не му е
известно Х. и В. в какви взаимоотношения са. Няколко пъти са обядвали заедно и
това е. На един обяд си спомня, че се случва Х. и В. да говорят за пари, за
вземане на пари, и че трябва да бъдат върнати на другия месец. Този обяд е преди
две години, зимата – февруари, март. Спомня си, че за един месец трябва да се
върнат парите. Това е единственото, което чува. Мисли, че сумата е 10000 лв. Х.Н. дава
на В. и се уговарят да бъде върната до един месец. Впоследствие не знае
нищо.Доколкото знае мисли, че сумата не е върната.
За
безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните са приети
следните обстоятелства: че процесната сумата от 10
000лв. е преведена от банкова сметка *** „ У. Б.“АД по банкова сметка *** „И. А. Б.“АД, като заем;
че първоначалният срок за връщане на заетата от ищеца на ответника сума е
31.03.2016г., както и че процесната сума е преведена
по банков път от ищеца на ответника.
Гореизложената фактическа обстановка мотивира съдът да изведе следните правни изводи :
Безспорно от събраните в хода на производството по делото
доказателства се установява,че между страните в настоящото производство е възникнало
облигационно правоотношение, произтичащо от договор за заем.
Приетите по делото преводно нареждане от 23.02.2016г.
– оригинал; информация за сметка за период от 23.02.2016г. до 23.02.2016г.
установяват, че ищецът е превел на ответника процесната
сума, като същата е преведена от банкова сметка *** „ У. Б.“АД по банкова сметка *** „И. А. Б.“АД. Това
обстоятелства е прието и за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните, като за безспорни и ненуждаещи се от доказване са
приети и следните факти: че процесната сума е
преведена и получена като заем, че първоначалният срок за връщане на заетата от
ищеца на ответника сума е 31.03.2016г.Така установените и доказани
обстоятелства се потвърждават и от събраните в хода на настоящото производство
гласни доказателства, черпени от показанията на св. А. А. А.
Възраженията на ответника, че е налице частично
плащане и предоговаряне на уговорения срок за връщане на заема, не се доказаха
по никакъв начин в хода на производството по настоящото дело.
С оглед доказаността на
горепосочената договорна обвързаност между страните в настоящото производство
за ответника възниква задължение да върне
процесната сума от 10 000лв. до 31.03.2016год. Няма доказано от страна на ответника
изпълнение в уговорения срок. Тъй като ответникът не доказа да е изпълнил
изискуемо и ликвидно задължение , в качеството му на заемополучател,
същият следва да бъде осъден да върне на ищеца в качеството му на заемодател , сумата
от 10 000лв. Ето защо исковата претенция, разглеждана в настоящото
производство се явява доказана по основание и размер и следва да се уважи в
цялост.
Като законна последица от уважаването на иска, следва
да се присъди законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
в съда-31.07.2018год. до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода от делото пред настоящата инстанция,
следва да се уважи искането на ищеца за присъждане на сторените по делото
разноски, съгласно списък на разноските по делото. Разноските по делото се
изразяват в платена държавна такса в размер от 400лв. и 830лв. платено
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА В.Н.В., ЕГН:********** с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на Х.Н.Н., ЕГН:**********
с адрес: *** със съдебен адрес:***,офис №*, чрез адв.
А.В.В., сумата от 10 000 (десет хиляди) лева, явяваща се
незаплатена главница по договор за заем от 23.02.2016год., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 31.07.2018год.
до окончателното изплащане, на основание
чл.240 от ЗЗД .
ОСЪЖДА В.Н.В., ЕГН:**********
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Х.Н.Н., ЕГН:********** с адрес: *** със съдебен адрес:***,офис
№*, чрез адв. А.В.В.,
сумата от 1230лв./хиляда двеста и
тридесет лева/ , представляваща реализирани от ищеца
съдебно деловодни разноски,изразяващи се във внесена държавна такса в размер от
400лв. и платено адв.възнаграждение в размер от
830лв., на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
на страните, ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.ХРИСТОВА/