Решение по КНАХД №492/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във връзка с чл. 208 - 228 от Административно-процесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на М. Д. Г., [ЕГН] с адрес гр. Добрич, [улица], срещу Решение № 96 от 07.05.2025 г., постановено по нахд № 1253/2024 г. по описа на Районен съд Добрич, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-0851-000409/09.05.2025 г. за налагане на касатора на глоба в размер на 200 лева на основание на основание чл. 179, ал. 2, във вр. с, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 42, ал. 2, т. 1 от с.з. и за налагане на глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушаване на чл. 123, ал. 1, т. 1 от същия закон.

В касационната жалба са изложени оплаквания за допуснати процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Оспорва се извършената от районния съд преценка на доказателствата по делото и изводите за доказаност на извършеното нарушение. В съдебно заседание касаторът се явява лично и заявява, че поддържа жалбата и всички възражения в нея. Моли решението на съда и наказателното постановление да бъдат отменени като незаконосъобразни.

Ответникът по касационната жалба, началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Добрич, И.Н., редовно уведомен, не се явява и представлява в съдебно заседание и не изразява становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич дава заключение за законосъобразност на първоинстанционното съдебно решение и пледира неговото оставяне в сила.

Административен съд – Добрич, ІІ касационен състав намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените в жалбата касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Касационният жалбоподател е наказан за това, че на 21.01.2024 г., в 18:50 часа, по околовръстен път ІІ-97, на 300 метра след кръговото кръстовище за КК Албена в посока към бул. “Добруджа, управлява товарен автомобил марка „АУДИ КУ 3“ с рег. № [рег. номер], като по време на изпреварване не осигурява достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното ППС марка „Опел Вектра“ с рег. № [рег. номер], като го удря със задната част на своя автомобил и допуска ПТП с материални щети, след което напуска местопроизшествието. За описаните деяния е съставен АУАН № 1126872/21.03.2025 г. и на 09.05.2025 г. е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление. В административно-наказателното производство деянията са квалифицирани като нарушения на чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като съответно същите са санкционирани с предвидените административни наказания по чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.

С обжалваното решение Районен съд- Добрич е разгледал по същество жалба срещу Наказателно постановление № 24-0851-000409/09.05.2025 г. и е приел, че са доказани извършените две административни нарушения от М. Д. Г., за които й са наложени административните наказания "глоба" в размер на 200 лева, както и „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от един месец.

Съдът е изложил и изводи, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни лица и в предвидените в ЗАНН срокове, като съдържат всички реквизити, предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Изложил е мотиви за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство. Като се е позовал на доказателствата по делото е счел за доказани и описаните в НП нарушения.

По отношение на нарушението на чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП въззивният съд е приел, че доказателствата по делото установяват, че при предприемане на маневра изпреварване на прав участък от пътя, водачът на изпреварващия автомобил се е прибрал по-рано в своята дясна пътна лента, поради което е засегнал предната лява страна на автомобила, който е изпреварвал.

По отношение на нарушението на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, в мотивите на решението е прието, че твърденията на Г., че не спряла, защото се опасявала от агресивно поведение на водача и пътника, двама мъже, в другия автомобил, противоречат на твърдението й, че не разбрала за съприкосновение, т.е. удар между двата автомобила. С тези съображения е прието, че е налице елементът вина и за извършването на второто нарушение, изразяващо се в напускане на мястото на произшествието.

Съдът е изменил наказателното постановление в частта на правната квалификация на първото нарушение като е приел, че непрецизно за нарушението на чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, касаещ маневрата „изпреварване“, наказващият орган е визирал предложение пето на чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, т.е. маневрата „разминаване“ вместо предложение шесто, което се отнася за „изпреварване“. По тези съображения наказателното постановление е изменено в частта, визираща конкретната маневра, указана в чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.

Касационната инстанция счита обжалваното съдебно решение за валидно, допустимо и правилно, като при неговото постановяване не са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон.

Не са налице релевираните с касационната жалба основания за отмяна на съдебния акт по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, обсъдил е доводите на страните.

Основното възражение на касатора е, че съдът е трябвало да отмени НП, поради различна фактическа обстановка. Касаторът е поддържал твърдения, че всъщност другият участник, водачът на изпревареното МПС, е отнел предимство, понеже вместо да спре на знак „STOP“, излизайки на главен път от отбивката за магазин „Техномаркет“, е завил надясно, отнемайки предимството на касатора, в посока към [улица]. Това принудило водача на изпреварващия автомобил, т.е. касатора, да предприеме незабавна маневра вляво, за да се избегне ПТП.

Касационният състав счита, че евентуално нарушение, извършено от водача на изпреварвания автомобил, не оневинява водача на изпреварващия автомобил за неправилното изпреварване. Нормата на чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, задължава водача, който изпреварва да осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство. В случая отговорността е ангажирана заради това, че при предприетата маневра изпреварване Г. е допуснала съприкосновение с изпреварвания автомобил, решавайки да се прибере по-рано в своята пътна лента като по този начин не е осигурила достатъчно разстояние между двата автомобила.

Във възражение срещу АУАН Г. заявява, че действително тя, в качеството си на водач на МПС на посочените в АУАН време и място е предприела маневрата изпреварване отляво на другия автомобил с обяснението, че това се е наложило, за да избегне ПТП. В това възражение Г. сочи, че не усетила съприкосновение между двата автомобила като с тези твърдения обяснява защо не е останала на мястото на произшествието. Същевременно в Докладна записка на мл.автоконтрольор М.М., извършил разпитите на участниците в произшествието, се посочва, че на въпроса, защо Г. не е останала на място, същата отговорила, че било тъмно и се уплашила от водача на другия автомобил и спътника му да не се саморазправят с нея. Във свидетелските си показания, дадени в съдебното заседание от 05.03.2025 г., младши автоконтрольор потвърждава причината за напускане на произшествието, която Г. е споделила с него непосредствено след инцидента.

Логично е да се заключи, че е имало съприкосновение между двата движещи се автомобила, което е достигнало до знанието на водача на изпреварващия автомобил, за да се породят у него опасения от реакцията на водача и пътника в другия автомобил.

Касационният състав намира, че районният съд правилно е установил действителната фактическа обстановка, която се припокрива с описанието на деянията в АУАН и НП. Видно от мотивите на решението, правните изводи в него са изцяло аргументирани с писмените и гласните доказателства по делото, вкл. и с твърденията на самия административно наказан. В тази връзка касационният състав приема, че за целта на установяване на действителните факти в производството пред районния съд са събрани достатъчно допустими, относими и необходими доказателства. При тези обстоятелства и данни, както и при липса на други доказателства, касационният състав приема изводите на Добричкия районен съд за доказаност на извършените нарушения за законосъобразни, логични и в съответствие с установената фактическа обстановка по делото.

Правомощията на касационната инстанция при извършваната нея проверка се разпростират върху спазването на правилата, свързани със събирането, проверката и оценката на доказателствата, които са предвидени, за да изключат произволното формиране на това убеждение. В случая при формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са установени порочни действия на въззивния съд.

Извършеното от съда уточнение на правната квалификация на нормата, предвиждаща наказуемост на деянието, е съобразно правомощията на въззивната инстанция.

С оглед изложеното касационната инстанция намира, че не са налице сочените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Добричкият административен съд, ІІ касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 96/07.05.2025 г., постановено по АНД № 1253/2024 г. по описа на Районен съд - Добрич.

Решението не подлежи на обжалване.