РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. Кюстендил, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Мая Др. Стойнева
като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело
№ 20221500500234 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 2920/05.04.2022 г. от В. С. М.
чрез процесуалния му представител по пълномощие адв. А. В. насочена срещу Решение №
147 от 10.03.2022 г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по гр.д. № 1428/2021 г. по
описа на същия съд.
С обжалвания първоинстанционен акт РС – Кюстендил е оставил без уважение
исковата претенция на В. С. М. против З. Г. С., да бъде признато за установено спрямо
ответницата, че ищецът е собственик на три броя климатици марка „Дженерали“ 12LMC,
производство 2015 г., всеки на стойност от по 1250 лева, закупени от него със собствени
средства, като се осъди ответницата да предаде владението върху същите на ищеца, поради
липса на основание за задържането им, като неоснователна и недоказана; осъдил е З. Г. С. да
заплати на В. С. М. сумата в размер на 1000 лева за извършени подобрения – ремонт на баня
/заплатен труд на майстор/, находяща се в собствената на ответницата къща в с. ***, ул.
„****“ № ***, с която тя се е обогатила за сметка на ищеца без да има основание за това, до
размера на обедняването, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
депозиране на исковата молба /06.07.2021 г./ до окончателното й изплащане, като
претенцията до пълния и предявен размер от 7350,00 лева или за сумата от 6350,00 лева,
съставляваща стойността на това, с което ответницата се е обогатила за сметка на ищеца без
да има основание за това, до размера на обедняването, като стойност на подобрение
1
поставяне на ПВЦ дограма на втория етаж на къщата /същия адрес/, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба, е оставил без
уважение като неоснователна; осъдил е З. С. да заплати на В. М. сумата в размер на 191,84
лева разноски по водене на делото с оглед изхода на спора, респективно е осъдил В. М. да
заплати З. С. сумата в размер на 1123,13 лева - разноски по водене на делото с оглед изхода
на спора.
Въззивникът обжалва постановеното първоинстанционно решение в частта, в която
районният съд е оставил без уважение предявеният от В. С. М. против З. Г. С. иск по чл.
108 от ЗС относно процесните три броя климатици, като ответницата бъде осъдена да
предаде владението върху същите на ищеца поради липса на основание за задържането им, с
аргументи за неговата неправилност в смисъл на незаконосъобразност.
Счита, че при постановяване на решението си в обжалваната му част, съдът бил
тълкувал едностранчиво събраните по делото писмени и гласни доказателства и
заключението на в.л. Твърди, че по делото по безспорен начин било установено, че
ответницата владее процесните климатици без правно основание. Акцентира върху
безспорното по делото обстоятелство, че той бил изгонен от жилището, в което живеел с
ответницата, респективно не е могъл да вземе със себе си документи, доказващи
собствеността върху процесните вещи. Подчертава, че съдът неправилно бил кредитирал
само показанията на свидетелите на ответницата, като сочи наличие на заинтересованост в
свидетелските показания на св. Х., а не се бил съобразил с показанията на св. З. А..
Възразява като неправилни срещу изводите на съда, че ищецът се домогвал да докаже, че е
закупил процесните климатици със свои средства, както и че в и.м. двата броя климатици
били индивидуализирани по начин, различен от описания от в.л. Акцентира върху
необсъждането от страна на съда на представено писмено доказателство касов ордер №
1735/05.10.2016 г. Излага довод, че ответницата не разполагала с достатъчно големи доходи
за закупуване на вещите.
Прави се искане за изменение на първоинстанционното решение в обжалваната част
и постановяване на ново решение, с което ответницата бъде осъдена да предаде владението
върху процесните климатици или да възстанови паричната им равностойност към настоящия
момент по заключението на в.л Т..
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна З. Г.
С. – Т., чрез пълномощника й адв. М. Е., с който се оспорва депозираната въззивна жалба
като неоснователна. Възразява срещу твърденията на въззивника, че районният съд бил дал
вяра само на показанията на свидетелите на ответната страна, като сочи, че за да постанови
решението си относно иска по чл. 108 от ЗС, съдът не бил обсъждал свидетелски показания
на ответната страна. Подчертава, че ищецът бил отстранен от жилището въз основа на
съдебно решение по ЗЗДН. Навежда подробни аргументи за недоказаност на предпоставките
за уважаване на предявения ревандикационен иск, респективно счита първоинстанционното
решение за правилно и законосъобразно в обжалваната му част.
Иска се оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на решението в
2
обжалваната му част. Претендират се разноските във въззивното производство.
Кюстендилският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Производството пред Районен съд – Кюстендил е образувано по искова молба на
В. С. М. против З. Г. С..
В исковата молба, чийто нередовности в обстояателствена част и петитум са
отстранени с две уточняващи молби се твърди, че страните живели на семейни начала за
периода от 2015г. до 2021г. Първоначално в гр. Кюстендил в наета от тях квартира, а в
последствие се установили да живеят в къщата на родителите на ответницата в с. С..
Ответницата имала две деца от сключен преди това брак, по отношение на които страните
полагали съвместни грижи , а ищецът твърди, че се грижел за тях като за свои деца,
включително и в битово отношение – относно създаване на уютна и комфортна а живеене
обстановка.
В тази връзка, ищецът акцентирайки на обстоятелството, че имал много по-големи
финансови възможности от ответницата, закупил множество на брой движими вещи и
конкретно процесните три броя климатици , описани по следния начин: марка „Дженерали“
12LMC, производство 2015 г., всеки на стойност от по 1250,00 лева, закупени от него със
собствени средства
Сочи се, че връзката между страните била преустановена, поради това, че
ответницата установила връзка с друг мъж, понастоящем неин съпруг. Същата успяла да
изгони ищеца от къщата като се снабдила със заповед за защита от домашно насилие.
Твърди, че принудителното му напускане на къщата, в която живеели по гореописания
начин препятствала възможността да вземе притежавани от него вещи, включително и
процесните и документи свързани с тях.
Ответницата отказва да върне процесните климатици, като ги задържа без правно
основание за това.
Предвид това е заявено искане да бъде признато за установено спрямо З. Г. С., с адрес:
с. ***, ул. „****“ № ***, че В. С. М., от гр. ***, ул. „*****“ № ***, ет.****, ап. ****, е
собственик на три броя климатици марка „Дженерали“ 12LMC, производство 2015 г., всеки
на стойност от по 1250,00 лева, закупени от него със собствени средства, като се осъди
ответницата да предаде владението върху същите на ищеца, поради липса на основание за
задържането им
Ответницата навежда доводи за недопустимост и неоснователност на предявения иск.
Сочи, че искът е на недопустим поради изтекла давност за предявяването му. Заедно с
това поддържа становище за неоснователен поради това, че ищецът не бил собственик на
процесните климатици. Не отрича, че в дома на родителите й има климатици - два, всеки на
стойност 1200 лева., закупени м. октомври 2016 г. с лични средства на нейния баща. Отрича
3
представената от ищеца квитанция към приходен касов ордер да се отнася за закупените от
баща й климатици, като сочи неустановеност къде са поставени тези климатици, а и същите
не били индивидуализирани. Навежда доводи за недоказаност на претенцията поради
несъответствие между броя на претендираните климатици и броя на тези по касовия ордер.
Иска предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
Изложение на фактически основания и заявени във връзка с тях претенции в и. м.
настоящата инстанция не сочи, предвид висящността на производството само в частта по
предявения ревандикационен иск, респективно в този смисъл следва да е и изложението в
настоящото решение относно установяване на фактическа обстановка и фактически , и
правни изводи.
От събраните в първоинстанционното производство а се установяват следните
факти:
Ищецът се легитимира като собственик на процесните три климатика, позовавайки се
на представени 2 бр. квитанции към приходен касов ордер, първата от които с №
1735/05.10.2015 г. за два броя климатици марка „Дженерали“ 12LMCA, производство 2015г.,
на обща стойност 2 500 лева или всеки на стойност от по 1250 лева и втората с №
1986/05.10.2015 г. за един брой климатик „Дженерали“ 12LMCA на стойност 1 250 лева. В
посочените документи е вписано името на ищеца.
За установяване на спорните обстоятелства относно тези вещи ищецът е поискал
събиране на гласни доказателства, като в първоинстанционното производство е разпитан св.
З. А.. В показанията си свидетелят сочи, че познава ищеца, а ответницата само визуално.
Относно закупуване на два броя климатици е предоставял на ищеца в заем сума от 1 500
лева, която не му достигала за закупуването им. Свидетелят е посещавал жилището, в което
страните живеели в гр. **** и в същото е имало монтирани климатици и знае, че М. е
закупил климатици марка „Дженерали“. Известно му е, че страните се установили да
живеят в къща на родителите на ответницата в с. ****. Свидетелят не е посещавал къщата,
виждал я е само отвън и е видял, че има монтирани климатици/ очевидно се има предвид
външните тела/. От ищеца знае, че закупените от него климатици били демонтирани от
жилището в гр. **** и монтирани в къщата в с. ***.
В показанията на св. Г. В. Г., разпитан по искане на ищеца не се съдържат никакви
данни за процесните вещи.
По искане на ответницата са разпитани св. А. Х. и св. А. И..
В показанията си св. Х. – майка на ответниците е категорична относно това, че към,
момента, в който страните се установили да живеят в къщата в с. ****, която била
обзаведена и годна за обитаване. Свидетелката сочи, че имат климатици само на първия
етаж – два на брой, закупени от съпруга й, като за единия притежават документи, а за
другия били изгубени.Категорично отрича да са монтирани климатици, собственост на
ответника.
В показанията на св. Иванова не се съдържат данни за процесните вещи.
4
В първоинстанционното производство е прието заключение по допуснатата
оценителна експертиза, изготвено от в. л. А. Т.. На експертизата са възложени единствено и
само задачи относно оценяване на процесните вещи, респективно пазарни цени,
действителна пазарна стойност. Според заключението общата цена на двата климатика,
закупени през 2015 година, към датата на депозирането на исковата молба - 06.07.2021год., е
сума в размер на 1400.00 лева без монтаж, а със монтаж 1760.00 лева /1400.00 + 2x180,00/.
Освен това в.л. е извършило оглед на жилищната сграда за установяване на вещи от
вида на процесните и е установило наличие на три климатика от този вид, разположени на
първия етаж, описани в т..1, 1.2 и 1.3 от заключението. Климатиците са марка GENERAL
модел ASHG12LMCA и са разположени, както следва: от южната страна на къщата марка
GENERAL модел ASHG12LMCA с външно тяло Е 011401 и вътрешно тяло Е 022205. 0т
северната страна на марка GENERAL модел ASHG12LMCA с външно тяло Е 038706 и
вътрешно тяло Е 058060. От източната страна на къщата марка GENERAL модел
ASHG12LMCA с външно тяло Е 011527 и вътрешно тяло Е 022033. Климатик с номер на
външно тяло Е 038706 и вътрешно тяло - Е 058060, отговаря на данните от Гаранционната
карта с номер и дата на продажба: 4012/05.10.2016г. с клиент: Г. Х., с адрес на монтаж:
с.****,ул,“***“№ ****. Климатикът, монтиран от южната страна на къщата, както и
климатикът монтиран от източната страна на къщата, са с еднакви първи три цифри на
външното и на вътрешното тяло, а именно ЕО 11 и Е 022, и били закупени през 2015 година,
според данни на ответницата заявени пред вещото лице Т.. Вещото лице е поискало от
последната предоставяне на гаранционни карти за тези климатици, но отговорът бил, че не
може да ги намери. При тези данни е направен извод, че именно това са климатиците
закупени с квитанция за приходен касов ордер №1735, дата 05.10.2015г. от В. С. М., от ЕТ
„****“ – ***. Цената на климатик марка GENERAL модел ASHG12LMCA е 1250.00 лева,
включваща доставка и монтаж, или двата климатика са на обща стойност 2500 лева.
Пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.
При така установените факти, първоинстанционният съд е приел, че искът с правно
основание чл.108 от ЗС е неоснователен, тъй като не са налице предпоставките визирани в
посочената законова разпоредба за уважаването му. Изложени са подробни мотиви за
недоказаност на наличието на всяка от тях въз основа на правилно изведени фактически
изводи.
ОС-Кюстендил, като съобрази всичко изложено, намира от правна страна следното:
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима. Депозирана е в
законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и е подадена от
лице, легитимирано и разполагащо с правен интерес от обжалване на решението,.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК, настоящата инстанция
констатира, че обжалваното решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил, а
5
същото е и допустимо в обжалваната част..
При извършване на въззивния контрол за правилност върху първоинстанционното
решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след
преценка на събраните доказателства, намира, че обжалваното решение следва да бъде
потвърдено в обжалваната му част. Съображенията за това са следните:
Въззивният съд осъществява решаваща правораздавателна дейност. 3а да се произнесе
по спорния предмет, в рамките на основанията, въведени във въззивната жалба, въззивният
съд е длъжен да извърши своя преценка на фактическия и доказателствен материал, като и
да направи собствени правни изводи, включително и по възраженията и доводите на
страните.
Настоящата инстанция съобразно правомощията си по чл. 271 от ГПК споделяйки
изцяло мотивите на първоинстанционния съд препраща към тях.
Разпоредбата на чл. 108 от ЗС е с ясно по смисъл съдържание и предвижда
възможност за защита правата на невладеещия собственик спрямо всяко лице, което я
държи или владее без основание.
Както правилно е посочил и КнРС според константната съдебна практика, за да се
уважи искът по чл. 108 от ЗС, следва да се установи в условията на кумулативност, че
вещта, предмет на иска е собственост на ищеца, че ответникът я владее и ползва без да има
правно основание или евентуално правното основание е отпаднало.
Предвид тези пояснения и при правилно разпределена от първоинстанционният съд
доказателствена тежест, ищецът е следвало да установи, че е собственик трите броя
климатици, за които се твърди, че са разположени в къщата на родителите на ответницата и
същата ги държи .
За ответницата е доказателствената тежест да установи, че ги държи, респективно
владее на правно основание.
По първата предпоставка. Като придобивно основание за правото си на собственост
ищецът сочи възмездна сделка – договор за покупко-продажба и легитимацията си основава
на горепосочените два броя квитанции към приходен касов ордер От съдържанието на тези
писмени доказателства може да се изведе извод, че ищецът е закупил три броя климатици
модел GENERAL 1 2 LMCА, всеки на стойност от по 1 250 лева, респективно е заплатил
стойността им и с това е придобил тези движими вещи.
От съществено значение за настоящия правен спор е обаче, да бъде установено, че
сочените от ищеца климатици с местоположение – жилището на ответницата да са именно
придобитите от него в собственост климатици. И именно негова е доказателствената тежест
да установи това. Абсолютно неприемливо е поддържаното във въззивната жалба становище
за необоснованост на обжалваното решение, поради неговата необоснованост, в резултат на
едностранчиво възприемане на гласните доказателства, необсъждане на доказателствата в
6
тяхната съвкупност и невъзприемане заключението на в. л.
При подробното изложение на установените факти и обстоятелства от настоящата
инстанция следва извод, че по делото не е установена идентичност на претендираните от
ищеца вещи и тези намиращи се в дома на родителите на ответницата. Преди всичко а
ищеца е известно съдържанието на квитанциите. Установява се дата на покупката, стойност
и вид на вещите, но не и конкретна индивидуализация на придобитите климатици. Липсват
каквито и да било доказателства, че именно придобитите климатици от ищеца са тези ,
намиращи се в къщата в с. *****.
Показанията на св. А. са възприети правилно от първоинстанционния съд не е вярно
твърдението, че не са взети предвид.с твърдението, че е дадена вяра на св. Х., която е
заинтересована от изхода на делото.
Свидетелят А. е виждал климатици от горепосочения модел в обитаваното жилище от
страните в гр. Кюстендил, като не знае дали същите са монтирани в къщата в с. ****. Отвън
свидетелят очевидно е видял външни тела на климатици, но какви са последните няма
впечатления. Няма лични впечатления и за демонтажа на климатиците от жилището в гр.
Кюстендил, респективно разполагането им в къщата в с. *******. Изрично сочи, че ищецът
е заявил пред него тези обстоятелства.
Заключението на вещото лице също не установява подобни обстоятелства.Преди
всичко, както бе посочено и по-горе вещото лице не е имало задача свързана с
индивидуализация на вещите. Независимо от това, при възприемане на заключението и в
частта, съдържаша индивидуализация за климатиците – три на брой установени при огледа
на вещото лице не може да се направи извод за идентичност между тях и климатиците по
касовите ордери, поради липса на индивидуализиращи белези отразени в тези документи.
Изводът на вещото лице, че два от климатиците са тези закупени през 2015 г. от
ищеца на 05.10.2015 г. по първата от квитанциите е абсолютно необоснован. Така и не става
ясно на база на какви данни е направен подобен извод. Съвпадение на част от цифрите
формиращи номера на външни и вътрешни тела на два от климатиците и данните на
ответницата, че те са закупени през 2015 г., но не може да представи гаранционни карти не
обуславят подобен извод , тъй като това е едно предположение.
Категорично установено е, че един от климатиците е този придобит от трето за спора
лице Г. Х., като не се спори, че това е бащата на ответницата.
Предвид това не се установи първата предпоставка ищецът да е собсвеник на
климатиците – три на брой , които са държани от ответницата в обитаваната от нея къща.
Не се установи и държането им, респективно владеенето на същите да е без
основание. .
Във въззивната жалба се акцентира върху обстоятелства свързани с това, че
ответницата заявила притежавани по-малко на брой климатици от установените от в. л.,
невъзможност да представи документи за тях, че са нейни, респективно на родителите й
собствени вещи, както и съмнение, че същата е унищожила документите за притежаваните
7
от ищеца климатици, предвид принудителното му напускане на къщата.
Неведнъж е посочвано в съдебната практика, че съдебните актове не могат да се
основават на предположения и съмнения. Освен това сочените разминавания и неточности в
твърденията на ответницата са без значение. Доводите са и неправилни от процесуална
гледна точка, тъй като ако се възприемат, това означава недопустимо разместване на
доказателствената тежест. От значение на делото е установяването на релевантните факти и
обстоятелства, на които ищецът основава претенцията си и при спор относно собствеността
на движимите вещи е да се установи, Както многократно бе посочвано, ищецът е длъжен да
докаже, че е придобил три броя климатици и именно същите тези климатици се владеят или
държат от ответницата по начина описан в исковата молба – в къщата, която обитава,
което не е равнозначно на разбирането на въззивника изложено във въззивната жалба, че
ответницата не доказвала собствеността върху три от климатиците в дома си, като неясно на
какво основание се твърди, че вещото лице установило наличие на четири климатика..
Не се установява и третата предпоставка – ответницата да държи или владее
климатици собственост на ищеца, без да има основание за това.
Като следствие от горното не може да се приеме също, че ответницата ползва вещи на
ищеца без да има правно основание за това. Всичко това е достатъчно да обоснове извод за
неоснователност на ревандикационната претенция изцяло.
Решението на КнРС, с което искът с правно основание чл. 108 е отхвърлен е
правилно и следва да бъде потвърдено в тази част.
По разноските:
Предвид неоснователността на въззивната жалба на въззивника не се следват разноски
по водене на делото за настоящата инстанция. На въззиваемата се дължат разноски сторени
във въззивното производство в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение с
представени доказателства за това. Неоснователно е възражението на насрещната страна по
чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение по размер. Същото
както бе посочено е в размер на 400 лева, което е в минималния размер съгласно
приложимата в случая разпоредба на чл.7, ал.2, т 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и то в редакцията преди изм. ДВ,
бр.88/2022 г.
. Воден от горното, КнОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 147 от 10.03.2022 г. на Районен съд – Кюстендил,
постановено по гр.д. № 1428/2021 г. по описа на същия съд, в ЧАСТТА МУ, в която е
оставена без уважения исковата претенция на В. С. М., с ЕГН ****, с адрес гр. ****, ул.
„***“ № ***, ет.*** ап. *****, против З. Г. С., с ЕГН **********, с адрес: с. *****, ул. „****
8
№ ****, да бъде признато за установено спрямо ответницата, че ищецът е собственик на три
броя климатици марка „Дженерали“ 12LMC, производство 2015г., всеки на стойност от по
1250,00 лв., закупени от него със собствени средства, като се осъди ответницата да предаде
владението върху същите на ищеца, поради липса на основание за задържането им, като
неоснователна.
В останалата част решението на КнРС е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА В. С. М., с ЕГН *****, с адрес гр.****, ул. „*****“ № ****, ет.****, ап. ***
да заплати на З. Г. С. с ЕГН **********, с адрес: с. ****, ул. „****“ № **** сумата от 400
лева разноски по водене на делото във въззивното производство.,
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9