Р Е Ш Е Н И Е

№_____

гр. Луковит, 26 февруари 2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА      

 

ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА

 

при секретаря М. Д.

като разгледа докладваното от председателя

АНД №98/2018г. по описа на съда

и  за да се произнесе, съобрази следното:

                                                                                                                                           

Производството е по реда на чл. 59 ЗАНН.

Образувано е по жалбата на „Б. ц. Д.“ ООД - гр. Л. срещу Наказателно постановление № ******** г., издадено от И. Д. – началник на сектор „Оперативни дейности“ – В. Т. в ЦУ на НАП, с което на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева на основание чл. 185, ал. 1, вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС.

С жалбата се оспорва фактическата обстановка, при която е ангажирана отговорността на дружеството. Настоява се да се съобразят обстоятелствата, при които сервитьорът Л. е извършила продажбата, за която е санкционирана – твърди се, че е била сама на работа, втора смяна и обслужвала маса с шестима клиенти. В момента, в който изваждала бутилка вода от хладилната витрина за тази маса, една от проверяващите се приближила до нея и също поискала бутилка вода. Дружеството-жалбоподател извадила общо 2 бутилки и подала едната на проверяващата, а тя й дала сума от 1 лев и 20 стотинки, които Л. оставила на бара и продължила към масата, която обслужвала. Връщайки се, проверяващата се легитимирала и не я допуснала до касовия апарат, който бил зад бара.

Правят се оплаквания, че Актът, въз основа на който е издадено обжалваното НП, е съставен от некомпетентен орган, като се развива тезата, че инспекторите по приходите от ЦУ на НАП не разполагат с териториална компетентност да извършват проверки на територията на цялата страна. Аргументите за това черпи от чл. 8 ДОПК. Позовава се на общите правила ЗАНН и териториалния принцип на компетентност. В подкрепа на тезата си посочва §2 от ДР на Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, според която компетентната ТД на НАП е тази по чл. 8 ДОПК.

По тези съображения счита, че съставеният акт е нищожен, което влече нищожност и на издаденото въз основа на него НП.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от представител адв. А.А. от САК, която поддържа жалбата и прави доказателствени искания, за да установи, че продажбата не е била завършена. В хода на съдебните прения и в писмена защита поддържа аргументите, изложени в жалбата.

Въззиваемата страна ТД НАП В. Т., се представлява само в първото съдебно заседание от главен юрисконсулт М. Ж., като оспорва оплакванията на дружеството-жалбоподател. Депозира писмена защита, в която настоява, че фактическата обстановка е правилно установена при съставянето на акта и издаване на НП. Неиздаването на фискална касова бележка намира, че е нарушение, за което правилно е ангажирана имуществената отговорност на дружеството. Обосновава неприложимост на нормата на чл. 28 ЗАНН относно маловажни случаи на нарушения с това, че би се стигнало до неравно третиране на задължените лица. Формалното нарушение е осъществено и липсата на вредни последици може да бъде обсъдена единствено при определяне размера на санкцията.

От доказателствата по делото се установява следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

„Б.ц. Д.“ ООД стопанисва обекта класически ресторант „Дипломат парк“ с площ от около 150 кв.м .

На 16.12.2017 г. около обяд св. Ц.Л. била на работа ресторанта, където работи като сервитьор от 2010 година, и обслужвала маса, на която стояли група клиенти. В този момент тя била единственият обслужващ, нямало „барман“.

Около 12.40 часа екип от двама служители на НАП извършили проверка в обекта, за целта на която искали да направят контролна покупка.

Св. П. Божилов – инспектор по приходите, и неговата колега Ф.Н. влезли в ресторанта, приближили се до бара и Н. поискала от сервитьора Л., която в момента изваждала напитки от хладилната витрина, една минерална вода от 500 мл., като й подала точна сума на монети  от 1 лева и от 20 стотинки.

Ц.Л. извадила две бутилки вода – една за Н. и една за клиентите, които обслужвала в монета. С предаването на бутилката с вода на Н., сервитьорката оставила двете монети на бара и продължила към масата, за да  сервира другата бутилка с вода.

Проверяващите излезли от ресторанта и след 1-2 минути се върнали, като се легитимирали.

В хода на проверката установили, че Ц.Л. не е издала касов бон от фискалното устройство, както и че в касата има с 22.37 лева повече от разчетената касова наличност от фискалното устройство. В момента Любенова обяснила, че не е издала фискален бон, защото е обслужвала други клиенти в момента и щяла да го направи веднага след това. Разликата в касата обяснила, че е „бакшиш“ от предишната вечер.

Констатациите и възраженията на Любенова са вписани в Протокол за извършена проверка №0239671/16.12.2017 г., подписан от инспекторите Ф.Н. и П.Б., както и на служителите в проверявания обект – св. Цветислава Любенова и св. Теменужка Маркова – администратор.

В Протокола за проверка е вписано, че като доказателство е приложена и 1 бр контролна лента.

На 20.12.2017 г. Ф.Н., в качеството на главен инспектор по приходите в НАП при ЦУ на НАП, в присъствието на св. П.Б., съставила процесния АУАН № F367632, в който описала установеното при проверката, а именно, че за извършена покупка на 1 бр. минерална вода на стойност 1.20 лева работещата в обекта Ц.Л. е приела плащане, но не издала фискална касова бележка от фискалното устройство в обекта, с което е нарушен  чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

Актът е предявен и връчен на упълномощен с изрично пълномощно представител на дружеството. В акта са вписани възражения от дружеството, че в обекта има фискално устройство и сервитьорът е длъжен да маркира всяка продажба, поради което дружеството не може да носи отговорност за пропуск на сервитьора.

В 3-дневния срок дружеството е подало възражение до директора на ТД НАП В.Т., офис П., в което подробно описва обстоятелствата, при които е извършена продажбата от сервитьора. Акцентирано е, че дружеството има над 20-годишна търговска история и стопанисва два хотелски комплекса, в които има множество търговски обекти, но въпреки това никога не са констатирани нарушения на ЗДДС.

Въз основа на съставения АУАН срещу дружеството е издадено обжалваното Наказателно постановление от И. Д. – началник на сектор „Оперативни дейности“ – В. Т. в ЦУ на НАП, с което са повторени фактическите констатации от акта и посочената като нарушена правна норма, за което наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева на основание чл. 185, ал. 1, вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС.

Посочено е, че нарушението е извършено за първи път, както и постъпилото възражение, за което е посочено, че е неоснователно. Декларативно е заявено, че при определяне на административното наказание са взети предвид тежестта на нарушението, всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, както и че не са налице предпоставки за прилагане на чл. 28 ЗАНН.

Описаната фактическа обстановка съдът приема, че се установява от следните  ДОКАЗАТЕЛСТВА:

Фактът, че за контролната покупка Ц. Л. не е издала фискална касова бележка, не е спорен – нито във административната фаза на производството, нито във въззивната. В тази насока са и констатациите, обективирани в констативен протокол, въз основа на който е съставен процесният АУАН, както и показанията на Ц. Л..

Обстоятелствата, при които е извършена контролната покупка се установяват от разпитания свидетел – инспектор по приходите П.Б., а така също и от показанията на сервитьорката Любенова, които съдът оцени, че представляват достоверен източник на факти.

Нейните показания, макар и при обективна заинтересованост, произтичаща от факта, че работи в дружеството-жалбоподател, съдът прие за достоверни. В същия смисъл са били устните й обяснения в момента, в който проверяващите са се легитимирали, изложени писмено в протокола и повторени при разпита, под страх от наказателна отговорност.

В подкрепа на част от обстоятелствата, на които е станала пряк свидетел, са и показанията на Т.. М..

Обстоятелството, че е имало разминаване във фактическата наличност на касата и тази, според данните в устройството, макар и извън предмета на обвинението съдът обсъди, доколкото същото би имало значение за преценката, която се дължи по силата на чл. 27 ЗАНН.

Свидетелството на Л., че тази сума е „бакшиш“ от предишната вечер, съдът прие за достоверно, като съобрази, че то кореспондира на писмените доказателства. От дневния финаснов отчет за предишния ден – 15.12.2017 г. е видно, че са били регистрирани 43 продажби на обща стойност 775 лева. При такъв оборот е обичайно да има сума, оставена в повече от клиентите, която представлява своеобразно възнаграждение за обслужването, от което клиентите са доволни.

Съдът изиска от ТД НАП В. Т. да представи иззетата контролна лента, за да провери верността на част от обясненията на дружеството-жалбоподател, включително дали има по-голяма поръчка в времето около часа на проверката, както и обяснението за разликата в наличността на касата фактически.

Контролната лента за 16.12.2017 г. не бе представена, като в писмо до съда от ТД НАП В. Т. дава отговор, че такава не е изземвана. Обратно на посоченото, обаче, е удостоверено в самия протокол за проверка, което кореспондира на заверените копия, представени от задълженото лице – „Б. ц.Д.“ ООД, в които липсва отчет за същата дата.

Въззиваемата страна не представи доказателства за заеманата от актосъставителя Ф.Н. длъжност към датата на съставянето на АУАН, въпреки указанията за това, дадени с разпореждането по насрочване на делото.

Въпреки процесуалното бездействие съдът прие, че Ф.Н. е заемала длъжността „главен инспектор по приходите“ в ЦУ на НАП. Този извод съдът формира въз основа на отбелязване на това й качество в протокола за проверката, акта за нарушението и издаденото НП, които кореспондират с отразеното в издаваните официални документи извън настоящото производство – болничните листове, представени по делото като причина за поисканите отлагания на съдебното заседание. В подкрепа на този извод са и показанията на разпитания свидетел – Б..

Въз основа на описаната фактическа обстановка, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

 

По процесуалните възражения

Съдът отхвърля защитната теза, че актосъставителят Ф.Н. не е разполагала с териториална компетентност при съставянето на АУАН.

Съгласно общата процесуална норма на чл. 37, ал. 1 ЗАНН материално компетентни да съставят актове са длъжностните лица, посочени изрично в съответните нормативни актове или определени от ръководителите на съответните ведомства, на които е възложено приложението или контролът по приложението на съответните нормативни актове.

Съгласно специалния закон - чл. 193, ал. 2 ЗДДС актовете за нарушения на същия се съставят от органите по приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.

Освен директната законова норма, по делото е представена и изрична Заповед от 23.12.2015 г. на изпълнителния директор на НАП, с която в т. 2.1. е определил органите по приходите да съставят актове по редица закони, включително ЗДДС, като от кръга на длъжностните лица са изключени само директорите на дирекции и органите по чл. 7, ал. 1, т. 2 ЗНАП (териториалните директори и техните заместници). С тази заповед в рамките на оперативната самостоятелност ръководителят на ведомството – НАП, е изключил определена категория длъжностни лица, попадащи в родовото понятие „орган по приходите“, което съгласно чл. 7, т. 4 ЗНАП включва и заеманата от актосъставителя Ф.Н. длъжност „главен инспектор по приходите“.

Нито в законовата норма, нито в заповедта на изпълнителния директор има териториално разпределение на правомощията по съставяне на актове за нарушения на ЗДДС.

Със заповедта на изпълнителния директор – т. 1, има учредяване на териториална компетентност на длъжностните лица, издаващи НП – наказващите органи.

В случая териториалната компетентност е спазена при издаване на обжалваното НП е спазена.

Съдът не споделя тезата на жалбоподателя, че териториалната компетентност следва да се определи по правилата на ДОПК, защото процесния акт е издаден по реда на ЗДДС, който урежда компетентността по правилата на вече коментирания чл. 193, ал. 2 ЗДДС. В случая не се  касае за производство по установяване на данъци, което се развива по реда на ДОПК, за което биха намерили приложение нормите за териториалната компетентност, а се коментира компетентност в административнонаказателно производство, която се преценява по правила на чл. 37 ЗАНН.

Съдът констатира, че описаното в акта и в НП нарушение, неправилно е квалифицирано като такова по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/2006 г., съгласно който независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.

Това е разпоредба от подзаконов нормативен акт – Наредба Н-18/2006 г., приет въз основа на законовата делегация от чл. 118, ал. 2 и ал. 4 ЗДДС.

Наредбата урежда детайлно редица технически изисквания към фискалните устройства, реда за тяхното одобряване, издаването на касови бележки и други.

Основното законово задължение за регистрираните или нерегистрирани лица по ЗДДС да издадат фискална касова бележка от фискално устройство, обаче произтича от нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, която обаче не е посочена като нарушена правна норма нито при съставяне на акта, нито при издаване на НП.

При това неправилно с посочване на нарушение по чл. 25 от Наредбата е приложена и санкционната норма на чл. 185, ал. 1 ЗДДС, предвиждаща, санкция в размер от 500 до 2000 лв за юридическо лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1.

Неправилно към санкционната норма е посочената и привръзка към чл. 118, ал. 4 ЗДДС, която е нормата, делегираща правомощия на министъра на финансите да уреди вече посочените отношения с наредба.

Ако изначално органът по приходите е приел, че поведение в случая действително съставлява нарушение на норма от Наредба Н-18, то тогава санкцията следва да се наложи на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС, съгласно който  извън случаите на ал. 1( за неиздаден документ по чл. 118, ал. 1), за допуснато нарушение на чл. 118 или нормативните актове по прилагането му, се предвиждат санкции.

Горното мотивира съда да приеме, че е допуснато процесуално нарушение при квалифициране на описаното нарушение, което влече като последица отмяна на обжалваното НП.

Воден от горните съображения, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № ********* г., издадено от И. Д. – началник на сектор „Оперативни дейности“ – В. Т. в ЦУ на НАП, с което на „Б. ц. Д.“ ООД -  Луковит е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС, вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Ловеч в 14-дневен срок от връчването му.

Препис от решението да се изпрати на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………………