Р Е Ш Е Н И Е
15.05.2023 г.
Номер 100 2 0 2 3 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилски административен съд
на двадесет и пети април 2 0 2 3 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Антоанета Масларска
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно дело № 54 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно - процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 194 ал. 2 т. 1, чл. 197 ал. 1 т. 3, чл. 200 ал. 1 т. 15 и чл. 204 т. 3 от ЗМВР.
Младши инспектор Д.Р.Х. /мл. автоконтрольор към отдел „Пътна полиция“ при СДВР/, ЕГН **********, чрез адв. Г. В., обжалва Заповед с рег. № 513з - 163/09.01.2023 г. на Директора на СДВР, с която му е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 6 /шест/ месеца, считано от датата на връчване на заповедта.
Твърди се, че оспорената заповед е немотивирана и незаконосъобразна, издадена при противоречие с материалноправни разпоредби и съществено нарушение на административнопроизводствените правила и несъобразяване със закона. Излагат се съображения в подкрепа на изразеното становище за неизвършване на твърдяното нарушение. Твърди се за неизяснена фактическа обстановка довела до неправилен анализ довел до издаване на незаконосъобразен административен акт. Моли да бъде отменена обжалваната заповед. Претендира разноски по делото.
Ответникът по жалбата – редовно призован, не се представлява по делото. В писмени бележки, процесуалният му представител юр. Б. оспорва жалбата изцяло, като счита, че същата е неоснователна, а издадената заповед законосъобразна. Моли същата да се потвърди, като се претендира и юрисконсултско възнаграждение.
По делото е разпитан и свидетелят С.В.С..
Кюстендилският административен съд, след преценка на доводите и съображенията на страните, както и на събраните писмени доказателства и свидетелски показания, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбоподателят е субект на правото на съдебно оспорване, жалбата е постъпила в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК и в този смисъл е допустима.
Д. Р.Х. е мл. автоконтрольор към отдел „Пътна полиция“ при СДВР. Наложено му е дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 6 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, за нарушение на служебната дисциплина, установено от извършена проверка, приключила със справка № 513р-113835/21.11.2022 г. по описа на СДВР. Нарушението се изразява в това, че на 24.04.2022 г. в 16.03 ч., при изпълнение на служебните си задължения на бул. „България“ в гр. София, е извършил проверка на Г. С. като водач на лек автомобил с рег. № СВ0101 РС. Проверката е извършена чрез използването на радиостанция за отдалечен достъп /РСОД/. При проверката водачът не е представил свидетелство за регистрация на МПС – част 2, за което му е съставен фиш с. GT № 1169359 за нарушение по чл. 100 ал. 1 т. 2 от ЗДвП. Други нарушения не са установени. Към момента на проверката С. е с отнето свидетелство за управление на МПС и същият се явява неправоспособен водач на МПС. Тази информация е налична в РСОД, но Х. не е констатирал, че Г. С. е загубил придобитата правоспособност да управлява МПС по реда на чл. 157 ал. 4 от ЗДвП и не е възстановил правата си по реда на чл. 157 ал. 5 от ЗДвП. Служителят не е извършил справка в АИС „Граничен контрол“ на лицето, с оглед установяване налице ли е условието за придобиване на правоспособност на лицето, с оглед установяване налице ли е условието за придобиване на правоспособност в Конфедерация Швейцария. В случая, проверяваното лице е криминално проявено, с отнето СУМПС още през 2014 г. Наличието на тези данни и представянето на чуждестранно свидетелство за управление на МПС е следвало да събуди подозрение у полицейския служител и същият да положи необходимите усилия да изясни всички факти и обстоятелства, с оглед изпълнение на служебните му задължения в цялост. При положение, че служителят е разполагал с възможността за достъп до информация за задграничните пътувания на водача, за него е било възможно и задължително да провери редовността на представеното му чуждестранно СУМПС. Същото е с дата на издаване 15.06.2021 г., а видно от писмо № 513р-102656/20.10.2022 г. по описа на СДВР, съдържащо справка за задграничните пътувания на Г. К. С. за периода от 1.04.2021 г. до 05.07.2022 г., същият считано от 15.04.2021 г. до датата на издаването на швейцарското свидетелство за управление на МПС – 15.06.2021 г., няма регистрирани излизания извън територията на Република България. Това обстоятелство е следвало да породи съмнения в проверяващия служител, относно валидността и редовността на представения от водача документ за правоуправление и да предприеме последващи действия по компетентност. Липсата на каквито и да са действия от страна на служителя на МВР за установяване истинността на представеното чуждестранно СУМПС, прави извършената проверка формална, направена без изясняване на всички данни и обстоятелства, касаещи същата. Служителят е следвало да предприеме съответните действия по компетентност и да извърши съответните справки, за да разкрие обективната истина относно валидността и истинността на представеното му СУМПС.
С деянието си мл. автоконтрольор Х. не е изпълнил задълженията си на служител, извършващ проверки по контрол на пътното движение, съгласно специфична длъжностна характеристика № 513р-81966/02.10.2018 г., като не е осъществил контролната дейност съгласно предоставените му правомощия.
Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е на основание чл. 194 ал. 2 т. 1,
чл. 197 ал. 1 т. 3, чл. 200 ал. 1 т. 15 от ЗМВР, във вр. с чл. 204 т. 3 от ЗМВР. Същата не е била обжалвана по административен ред. С жалба от 30.01.2023 г. заповедта е обжалвана пред АдмС - Кюстендил, като с вх. № 672/10.02.2023 г. Началник отдел „Човешки ресурси“ - СДВР изпраща цялата административна преписка по повод издадената заповед по компетентност до АдмС - Кюстендил, подробно описана, съгласно текста.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Обжалваната заповед е законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните правила и материалния закон и следва да бъде обявена за такава, съответно жалбата да се отхъврли, като съображенията за това са следните:
В разпоредбата на чл. 197 ал. 1 от ЗМВР са изброени дисциплинарните наказания, които могат да се налагат на служителите в МВР, като в т. 3 е предвидено и наказанието “порицание”, каквото е и наложеното на жалбоподателя Х. с процесната заповед, в размер от 6 месеца. В чл. 204 от същия закон са определени и органите, компетентни да налагат дисциплинарните наказания, като в т. 3 и т. 4 изрично е посочено, че всички наказания по чл. 197 ал. 1 т. 1 - 3 от ЗМВР се налагат от ръководителите на структурите по чл. 37, съответно служители на висши ръководни и ръководни длъжности. Заповедта е издадена от компетентен орган, какъвто се явява Директорът на СДВР, видно от йерархичните нива на длъжностите на държавните служители в МВР.
Дисциплинарно – наказващият орган /ДНО/ е приел, че на 24.04.2022 г. Х., като мл. автоконтрольор /младши инспектор към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, е нарушил виновно длъжностните си задължения, като при изпълнение на служебните си задължения не е извършил цялостна проверка за валидност на чуждестранно СУМПС, като не са предприети адекватни действия и не са извършени съответните справки за това. Горното се явява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 200 ал. 1 т. 15 от ЗМВР – „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове“, за което на основание чл. 197 ал. 1 т. 3 от ЗМВР – за неизпълнение на служебни задължения е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца до 1 година. ДНО е приел, че Х. виновно е нарушил цитираните разпоредби и му е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 6 месеца, считано от датата на връчване на заповедта.
Обжалваната заповед е издадена в срока по чл. 195 ал. 1 пр. 1 от ЗМВР.
Предмет на съдебното производство е законосъобразността на тази заповед.
Жалбоподателят Х. е служител на МВР. Същият е държавен служител - мл. инспектор – мл. автоконтрольор към отдел „Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи. Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е валиден административен акт, тъй като е издадена от компетентен орган по см. на чл. 204 от ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизити по чл. 210 ал. 1 от ЗМВР. Съгласно чл. 204 на ЗМВР дисциплинарното наказание “порицание” се налага от ръкодителя на структурата по чл. 37. В конкретният случай това е Директорът на СДВР - чл. 204 т. 3 във вр. с чл. 37 от ЗМВР.
Дисциплинарното нарушение е установено въз основа на извършена проверка, приключила със справка рег. № 513р-113835/21.11.2022 г. по описа на СДВР, изготвена от комисия, назначена със Заповед № 513з-8231/26.09.2022 г., изменена и допълнена със Заповеди №№ 513з-8851/14.10.2022 г. и 513з-9671/09.11.2022 г. на Директора на СДВР. Комисията предлага на Д.Х. да бъде наложено наказание порицание за срок от 6 месеца. С рег. № 513р-120085/06.12.2022 г. до същия е изпратена писмена покана за даване на писмени обяснения. Същият е дал такова обяснение /сведение/ от 05.01.2023 г. /лист 428 по делото/.
В чл. 194 ал. 2 от ЗМВР са посочени дисциплинарните нарушения, като т. 2 е за неизпълнение на служебните задължения, а в чл.197 ал. 1 т. 3 от ЗМВР е посочено, че за неизпълнение на служебни задължения, се налага дисциплинарно наказание “порицание”. В чл. 200 ал. 1 е посочено кога се налага дисциплинарно наказание “порицание”, като в т. 15 като такова е посочено: “неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове”.
Нарушение на служебната дисциплина е виновно неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения, при което фактически осъщественото деяние обективно несъответства на правнодължимото поведение на служителя. Това деяние следва да бъде установено чрез събраните по преписката и делото доказателства, че е извършено от жалбоподателя, чрез установяване на съществените субективни и обективни признаци на дисциплинарното нарушение, за да бъде наложено дисциплинарното наказание с оспорената заповед. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест между страните, дисциплинарно – наказващия орган следва да установи съществуването на твърдените от него факти и изпълнението на законовите изисквания при издаването на заповедта, с която е наложено наказанието. Съдът в Определение № 81/13.02.2023 г. е указал на ответникът да докаже осъществяването на фактическите основания за издаването на оспорения административен акт – чл. 170 ал. 1 от АПК. Недоказването на тези обстоятелства обосновава несъответствие на оспорения акт с материалноправните разпоредби на чл. 197 ал. 1 т. 3 и чл. 200 ал. 1 т. 15 от ЗМВР. В случая, настоящият съдебен състав счита извършеното нарушение за доказано.
Съгласно чл. 208 от ЗМВР дисциплинарното производство може да започне и без издаването на нарочна заповед, но трябва да се обективира първото действие за установяване на нарушението, с което е започнало дисциплинарното производство. В случая на 07.07.2022 г. е издадена Заповед № 8121з-870/07.07.2022 г. на Министъра на вътрешните работи за проверка на данни за наличие на дисциплинарна отговорност на служители на СДВР. В СДВР е постъпил доклад № 4575р-1768/31.08.2022 г. по описа на дирекция „Инспекторат“ – МВР.
Съгласно нормата на чл. 210 ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото; времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени; доказателствата, въз основа, на които е установено; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 200 ал. 1 т. 15 и представлява неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. На съдът е известно, че мотивите на административния акт могат да се намират и в доказателства, съдържащи се в административната преписка, като в случая оспорената заповед е следвало да има съдържанието посочено в чл. 210 от ЗМВР, още повече, че законодателят е употребил израза “задължително се посочват”. Нормата е императивна. В случая, въпреки че в заповедта не са посочени и отразени всички доказателства, съдържащи се в административната преписка, съдът приема извършеното нарушение за доказано.
Дисциплинарното нарушение е констатирано в хода на проверка, приключила със справка рег. № 513р-113835/21.11.202 г. по описа на СДВР.
От събраните сведения, проведените разговори и проверената служебна документация, касаеща изясняване на данните по постъпилия доклад в СДВР сe установява по безспорен начин извършеното нарушение.
Съгласно действащата към датата на проверка разпоредба на чл. 65 ал. 5 от Инструкция № 8121з-749 от 20 октомври 2014 г. за реда и организцаията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, издадена от министъра на вътрешните работи 4проверката задължително започва с извършването на справка по регистрационен номер на МПС и данни за водача и пътуващите лица чрез РСОД, а когато РСОД е повредена или нарядът не разполага с такава – чрез ОДЦ/ОДЧ.“ Инструкцията е изменена /ДВ, бр. 82 от 14.10.2022 г., в сила от 01.11.2022 г., като в чл. 62 е създадена нова ал. 6, в която е предвидено, че „Проверката задължително започва с извършването на справка по регистрационен номер на МПС и/или идентификационен номер на рама, данни за водача, валидност на СУМПС и данни на пътуващите лица чрез РСОД, а когато РСОД е повредена, нарядът не разполага с такава или при друга невъзможност – чрез ОДЦ/ОДЧ. Справка за валидността на СУМПС, издадени от други държави – членки на ЕС, се извършва в системата „EUCARIS RESPER“ чрез РСОД или ОДЦ/ОДЧ. В случая, Х. не е извършил справка в АИС „Граничен контрол“ на лицето С., с оглед установяване налице ли е условието за придобиване на правоспособност в Конфедерация Швейцария, въпреки че са били налице данни, че същият е с отнето СУМПС още през 2014 г. Липсата на действия от страна на служителя, а именно да извърши съответните справки, в това число и за задграничните пътувания на водача, за да установи валидността на представеното му СУМПС, прави извършената от него проверка непълна и в голяма степен формална.
С действията си служителят е нарушил разписаното в длъжностната му характеристика № 11547/02.06.2015 г. – Раздел ІІ: „проверява редовността на документите, които трябва да носят водачите…“, утвърдена със Заповед № 513з-3586/05.06.2015 г. на Директора на СДВР, с която се е запознал /Протокол № 513р-81966/02.10.2018 г./. Като служител на Пътна полиция Х. е бил длъжен да предприеме всички съобразени със закона действия за предотвратяване на нарушения на Закона за движение по пътищата. Факт е обаче настъпилият вредоносен резултат от извършеното нарушение – допуснал е да не се извърши цялостна проверка за валидност на СУМПС, което би предотвратило последващо нарушение на проверявания водач. За огромно съжаление, именно последващо нарушение на проверявания водач С., стана известно на цяла България, като доведе до отнемането на живота на две лица.
Неоснователно се явява твърдението на жалбоподателя, че като служител на Пътна полиция, не е извършил нарушението посочено в атакуваната заповед. Това твърдение не кореспондира с установениите факти по делото.
Съгласно чл. 206 ал. 1 от ЗМВР, ДНО е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. В заповедта си ДНО е отразил, че е постъпило писмено обяснение на служителя. Приложени са покана за даване на писмени обяснения от 03.10.2022 г. от ДНО, видно от поставеният подпис от Х. получена на 10.10.2019 г. На 10.10.2022 г. служителят е дал обяснения. В този смисъл, му е дадена възможност да направи искания и възражения, както и да участвува в дисциплинарното производство, приключило с атакуваната заповед.
Съгласно чл. 206 ал. 2 от ЗМВР при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. При налагане на наказанието ДНО орган е извършил обективна и цялостна оценка на тежестта на извършеното нарушение, настъпилите от него вредни последици, съответно цялостното поведение на служителя по време на службата му и е наложил наказание с възможния минимален законов срок, отговарящо на извършеното от Х..
ДНО е длъжен да извърши всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение. Изхождайки от всички доказателства по делото и цялостният им анализ, настоящият състав счита, че се доказва безспорно както обективния елемент на дисциплинарните нарушения “неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове“, така и субективният елемент на деянието, а именно знанието, че извършените действия представляват неизпълнение на цитираните нормативни актове..
Настоящият състав на съда, счита че предвид изложените съображения, процесната заповед се явява издадена в съответствие с процесуалните и материално - правните разпоредби, поради което се явява законосъобразен административен акт и жалбата срещу нея е неоснователна.
С оглед изхода на делото, съдът ще присъди юрисконсултско възнаграждение на ответната страна.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Р.Х. ***, със съдебен адрес:***, ЕГН **********, чрез адв. Г. В., срещу Заповед с рег. № 513з - 163/09.01.2023 г. на Директора на СДВР, с която е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 6 /шест/ месеца на младши инспектор Д.Р.Х. – младши автоконтрольор към отдел „Пътна полиция“ при СДВР.
ОСЪЖДА Д.Р.Х., с посочен по – горе адрес и лични данни, да заплати на СДВР, с адрес: гр. София, ул. „Антим“ № 5, сумата от 80 /осемдесет/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него.
Административен съдия: