Решение по дело №284/2017 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………./24.02.2020 г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

                          

                      СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ

 

при секретар Г. Стефанова,

и прокурора

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 284 по описа за 2017 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искове, предявени от Б.К.Б. срещу М.Г.М. и Г.М.Г. за разваляне на договор за продажба, сключен на 27.10.2014 г. с нотариален акт № 64, том III, дело 405/2014 г. ВН № 192, на апартамент № 6, находящ се в гр. Варна, ж. к. "Младост", бл. 115, вх. 1, ет. 2, идентификатор 10135.3512.87.11.6 по КККР на гр. Варна, одобрени със заповед РД-18-64/16.05.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, с площ от 60.90 кв. м, при съседи: на същия етаж 10135.3512.87.11.5, под обекта: 10135.3512.87.11.3 и над обекта 10135.3512.87.11.9, ведно с принадлежащото му избено помещение № 6, както и 0.7778 % идеални части от общите части на сградата с идентификатор 10135.3512.87.11 и от правото на строеж върху държавна земя в I м. р. на гр. Варна, върху която е построена процесната сграда, поземлен имот идентификатор 10135.3512.87, поради неизпълнение на задължението на продавачите за прехвърляне на собствеността, на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД и за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца следните суми: 80 183 лв., представляваща платената на ответниците от ищеца цена на продадения имот, 1560 лв., представляваща разноски по сделката и 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от отстранението: стрес и повишаване на кръвното налягане, на основание чл. 189, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на предявяването на исковете: 28.07.2015 г., с присъждане на разноски.

Ответникът М.М. оспорва исковете. Претендира разноски.

Ответницата Г.М. не е депозирала отговор.

По същество ищецът и ответникът М. поддържат становищата.

Г.М. не изразява становище.

Ответникът М.М. представя подробни писмени бележки.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Исковете и отговорът са допустими и надлежно предявени.

По същество:

По сключването на атакувания договор:

От представения от ищеца заверен препис (л. 120) се установява, че е сключен договор с цитирания нотариален акт, чрез който ответникът лично и от името на ответницата е следвало да прехвърли на ищеца описания в исковата молба имот срещу цена в размер 20 000 евро (закръглената данъчна оценка), която е следвало да бъде преведена по банковите сметки на продавачите (16 666 евро на М.М. и 3 334 евро на Г.М.Г.) след подписването на нотариалния акт.

По твърдението на ищеца за привидността на уговорката за цената и по плащането на цената:

От представения от ищеца заверен препис (л. 140) се установява, че на 01.10.2014 г. между същите страни е сключен предварителен договор, в който е уговорена цена в размер 41 000 евро, от която продавачът е получил капаро в размер 4100 евро (т.1.4), за което договорът представлява разписка, а остатъка продавачите е следвало да получат при сключването на окончателния договор. Страните са уговорили, че имотът се продава с подобрения и обзавеждане, за които не се дължи отделна цена (т. 3.1).

От представените дебитно авизо (л. 156) и кредитно авизо (л. 157), двете от 27.10.2014 г. е видно, че са извършени плащания от ищеца по сметки на ответниците сумите, които са посочени като дължими по нотариалния акт.

От представеното дебитно авизо (л. 313) също от 27.10.2014 г. е видно, че ищецът е платил по сметка на ответника и сумата 33 053.53 лв. с основание ремонт и обновление. Сумата е равна на 16 900 евро. Всички суми, платени по банков път и капарото са равни на 41 000 евро, която е посочена като дължима в предварителния договор.

В показанията си свидетелят Красимир Стайков (л. 413) сочи тази цена.

Съдът приема, че договорът е действителен и само цената е уговорена привидно и прикрива уговорка за цена в размер 41 000 евро, която е платена.

По насрещната престация:

Подобренията не могат да бъдат отделени, поради което уговарянето на отделна цена за тях е безпредметно. Уговарянето на отделна цена за мебелите е възможно, но страните не са уговорили отделна цена.

В съдебната практика се приема, че когато страните не са се съгласили каква част от имота се прехвърля срещу миналите и каква част - срещу бъдещите издръжка и грижи, договорът е единен, тъй като не може да се предполага, че прехвърлителят би прехвърлил нещо срещу миналите грижи, без да си осигури такива и за в бъдеще (решение № 88 от 16.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 528/2012 г., IV г. о., ГК).

По същите съображения и тъй като страните изрично са заявили, че няма да посочат отделна цена за движимите вещи, съдът приема, че е бил сключен единен договор. Поради това искането на ответника за приспадане цената на подобренията и обзавеждането е неоснователно.

Разноски на ищеца по сключване на договора:

С удостоверение (л. 57) от нотариуса са представени документи за разноските на ищеца по нотариалния договор: вносни бележки от 27.10.2014 г. за платени местен данък за придобиване на имот в полза на Община Варна в размер 1017.05 лв. (л. 58) и такса за вписване в размер 39.15 лв. (л. 59) и сметка/ фактура № ********** от 27.10.2014 г. за платени нотариална такса и ДДС в размер 492.52 лв. или с преводните такси общо 1560 лв.

лист втори от решение от 24.02.2020 г. по гр. д. № 247/2017г. ВОС, ХII-ти състав

 

По отстраняването:

С решение № 6, постановено на 03.01.2018 г. по гр. д. № 2954 по описа за 2015 г. на ВОС ищецът е осъден да предаде на третото лице Ю. Тошкова Калчева, при участието на М.М., владението върху продадения имот т.е. е отстранен. Решението следва да бъде зачетено.

Ответниците не са изпълнили задължението да прехвърлят собственост.

По делото няма доказателства, поради което съдът приема, че ищецът не е знаел за правата на третото лице т.е. е добросъвестен.

Искът за разваляне на договора е основателен.

По искането за солидарно осъждане:

В съдебната практика се е приемало, че отговорността на продавачите за евикция е солидарна само когато са съпрузи (решение № 162 от 17.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1317/2012 г., III г. о., ГК).

Продавачите в процесния случай са съсобственици.

Само от факта, че в предварителния договор не са разграничени сумите, дължими на всеки от продавачите, не може да се изведе солидарност.

Искането за солидарно осъждане е неоснователно.

Солидарността е обезпечение, поради което неоснователността на искането за солидарно осъждане не обуславя неоснователност на исковете, а само разделно осъждане.

Ищецът не е уточнявал, но съдът приема, че исканията са за евентуално осъждане на ответниците да върнат припадащите се суми от прикритата цена според квотите в разваления договор.

Поради развалянето ответниците следва да бъдат осъдени да върнат на ищеца, както следва: М.М. – 66 819.17 и Г.Г. – 13363.83 лв.

За разноските, сторени от ищеца за сключване на договора, ответниците отговарят солидарно.

От показанията на свидетелите се установява, че ищецът е бил силно разстроен от отстраняването и изпитвал вина, че е пропилял сумите, спестени от него и от родителите му и изгубил дома на семейството си. Семействата на ищеца и на родителите му са отчаяни от отстранението.

Съдът приема, че ответниците са причинили твърдяната вреда на ищеца.

По размера на обезщетението:

Ответникът е знаел, че изпълнението на задължението за прехвърляне на собственост при сключването на договора на 27.10.2014 г. ще е невъзможно, защото още на 27.05.2014 г. е давал обяснения по досъдебното производство (л. 125). Знанието на представителя се приема за знание на упълномощителя. Договорът е сключен от ответниците именно, за да се освободят от имота, тъй като са били застрашени от отстранение. Вредата е причинена умишлено.

Това обуславя определяне на максимален размер на обезщетението.

Няма обстоятелства, които да обуславят намаляване на размера.

Съдът приема, че претендираният размер на обезщетението е справедлив.

Ответниците следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят 10 000 лв.

Ответниците следва да заплатят на ищеца сторените разноски в размер 900 лв. – възнаграждение на адвокат, независимо, че списъкът е представен след даване ход на делото по същество, тъй като определението би могло да бъде и отменено, за да се даде възможност на ищеца да предяви искането.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

РАЗВАЛЯ договора за продажба, сключен на 27.10.2014 г. с нотариален акт № 64, том III, дело 405/2014 г. ВН № 192, на апартамент № 6 (шест), находящ се в гр. Варна, ж. к. "Младост", бл. 115, вх. 1, ет. 2, идентификатор 10135.3512.87.11.6 (десет хиляди и сто тридесет и пет, три хиляди и петстотин и дванадесет, осемдесет и седем, единадесет, шест) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със заповед РД-18-64/16.05.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, с площ от 60.90 (шестдесет цяло и деветдесет стотни) кв. м, при съседи: на същия етаж 10135.3512.87.11.5, под обекта: 10135.3512.87.11.3 и над обекта 10135.3512.87.11.9, ведно с принадлежащото му избено помещение № 6 (шест), както и 0.7778 % (нула цяло и седем хиляди и седемстотин и седемдесет и осем десетохилядни процента) идеални части от общите части на сградата с идентификатор 10135.3512.87.11 и от правото на строеж върху държавна земя в I м. р. на гр. Варна, върху която е построена процесната сграда, поземлен имот идентификатор 10135.3512.87, поради неизпълнение от продавачите М.Г.М. и Г.М.Г. на задължението за прехвърляне на собственост, по иска предявен от Б.К.Б. ЕГН ********** срещу М.Г.М. ЕГН ********** *** и Г.М.Г. ЕГН ********** настоящ адрес във Великобритания, на основание чл. 87, ал. 3 връзка чл. 189 ЗЗД.

ДАВА на ищеца шестмесечен срок да извърши отбелязване на влязлото в сила решение.

След изтичането на този срок вписването на исковата молба губи действието си.

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Б.К.Б. срещу М.Г.М. и Г.М.Г. за заплащане солидарно на ищеца сумата 80 183 лв., представляваща платената на ответниците от ищеца цена по разваления договор.

ОСЪЖДА ответниците да върнат на Б.К.Б., както следва: М.Г.М. – 66 819.17 (шестдесет и шест хиляди и осемстотин и деветнадесет лева и 17 ст.) и Г.М.Г. – 13363.83 лв. (тринадесет и хиляди и триста и шестдесет и три лева и 83 ст.), представляваща платената на ответниците от ищеца цена по разваления договор, на основание чл. 189, изр. 2, предл. 1 от ЗЗД и солидарно да му заплатят сумите: 1560 (хиляда и петстотин и шестдесет) лв., представляваща разноски, сторени от ищеца по разваления договор, на основание чл. 189, изр. 2, предл. 2 от ЗЗД и 10 000 (десет хиляди) лв., представляваща обезщетение за претърпени от отстранението неимуществени вреди: стрес и повишаване на кръвното налягане, на основание чл. 189, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на предявяването на исковете: 28.07.2015 г. до окончателното им изплащане, както и сумата 900 (деветстотин) лв., представляваща сторените по делото разноски за възнаграждение на адвокат, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВАпС.

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: