№ 33447
гр. София, 11.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110163242 по описа за 2024 година
Производство е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по молба на ответника, С. (С.) по детски болести „Проф. И."
Е. , с която се иска съдът да допълни постановеното Решение №
***/02.06.2025 г. по гр.д. № 63242/2024 г.. С молбата се претендира третото
лице-помагач Д. М. Р. да бъде осъдено да заплати на С. по детски болести
„Проф. И.“ Е. законната лихва върху присъденото обезщетение от 816.30 лева,
считано от датата на предявяване на обратния иск (10.12.2024 г.) , както и да
заплати ½ от разноските, присъдени в полза на ищцата С. А. (в размер на
287.51 лева) и ½ от разноските, присъдени в полза на СРС (в размер на 176.41
лева).
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна Д. М. Р., е депозирала
отговор, с който оспорва молбата като неоснователна. Излага твърдения, че с
постановеното решение вече е осъдена да заплати направените от ответника
разноски в размер на 431,26 лв. , както и че е изплатила изцяло присъдените
суми на 27.06.2025 г. , за което прилага и доказателство.
Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото,
намира следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за
разноските. Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и
доколкото молбата за изменение на решението в частта за разноските на
1
другата страна е депозирана в срока за неговото обжалване, съдът намира, че
същата е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради
съображения:
С Решение № ***/02.06.2025 г. съдът се е произнесъл изчерпателно по
въпроса за разпределението на отговорността за разноски между страните в
процеса. В мотивите и диспозитива на решението ясно са разпределени
разноските съобразно изхода на спора за всяка от страните и на основание чл.
78 от ГПК, като съдът е постановил следното:
1. Осъдил е С. „Проф. И.“ Е. да заплати на ищцата С. А. сумата от 575,01
лв. разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
2. Осъдил е С. „Проф. И.“ Е. да заплати по сметка на Софийския районен
съд сумата от 352,81 лв. разноски (държавна такса и депозит за вещо
лице), на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
3. Осъдил е третото лице-помагач Д. Р. да заплати на С. „Проф. И.“ Е.
сумата от 431,26 лв. разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Искането на молителя Д. Р. да бъде осъдена да поеме половината от
разноските, които болницата дължи на ищцата и на съда, е неоснователно.
Отговорността за разноски има процесуален характер и се урежда от
нормите на ГПК, а не от материалноправните норми, уреждащи
отговорността за вреди по Кодекса на труда.
Отговорността на третото лице-помагач Д. Р. е ангажирана по
предявения срещу нея обратен иск от страна на работодателя. По този иск
съдът е присъдил на работодателя разноски съобразно уважената част от
претенцията, а именно 431,26 лв. Тези разноски представляват направените от
самия работодател разходи за воденето на обратния иск. Разноските, които
работодателят е осъден да плати на първоначалния ищец, не могат да се
квалифицират като част от вредата по смисъла на чл. 203 от КТ, за която
служителят носи имуществена отговорност. В Решение № 10 от 29.09.2016 г.
по к. д. № 3/2016 г. Конституционният съд /КС/ посочва още, че по своята
правна същност отговорността за разноски е обективна, безвиновна
отговорност и не е отговорност за вреди, тъй като обхваща само направените
разноски в съдебното производство, като е изградена върху разбирането за
неоснователно предизвикан правен спор и е своеобразна санкция за това.
2
Поради изложеното, съдът не е пропуснал да се произнесе по
разноските, а ги е разпределил съгласно установените в ГПК правила.
Претенцията на молителя не е за допълване на решението поради пропуск, а
по същество представлява несъгласие с начина, по който са разпределени
разноските.
В този смисъл и предвид развитите от съда съображения, настоящия
съдебен състав счита искането за изменение на постановеното по делото
решение в частта му за разноските за неоснователно.
С оглед изложеното съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на С. по детски болести „Проф. И." Е., с ЕИК ***,
за допълване на Решение № ***/02.06.2025 г., постановено по гр. д. №
63242/2024 г. по описа на Софийски районен съд, в частта му за разноските.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3