№ 288
гр. П***, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20215220103854 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „А1 България“ ЕАД чрез пълномощника си адвокат Й. твърди,
че на 25.03.2016 г. сключил с ответника „ТЛС-Транспорт Логистика и
Спедиция“ ЕООД договор за използване на електронни съобщителни услуги
***, партида ***, ID на договор ***. С Приложение *** от 25.03.2016 г. за
срок от две години били активирани мобилни телефонни услуги с планове
Мтел Бизнес модул XS и Бизнес XL. С Приложение *** от 30.03.2016г. за
срок от две години била активирана услуга Мтел Auto Control, а на 13.06.2018
г. с Приложение № 2 към договора за срок от две години били добавени
допълнителни телефонни номера, активирани по двете приложения със
съответни тарифни планове. Твърди, че по договора били издадени 4 броя
фактури на обща стойност 1 052.11 лв. Поддържа, че поради неизпълнение на
задълженията на абоната за заплащане на използваните мобилни услуги
договорът за електронни съобщителни услуги бил едностранно прекратен,
считано от 30.10.2018 г. и на абоната била начислена неустойка за
неизпълнение и неспазен срок на действие, уговорена в приложенията за
активиране на всяка отделна мобилна услуга/пакет от услуги, за които срокът
на действие не е изтекъл. Твърди, че за посочените вземания се е снабдил със
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която е постъпило
възражение от страна на длъжника. Поради това моли да бъде установено в
отношенията между страните съществуването на вземанията, за които е
издадена заповед за изпълнение, а именно: сумата от 344.14 лв. (след
направения частичен отказ от иска), представляваща месечни такси и
потребление за използване на услуги по договор *** за периода от 09.06.2018
1
г. до 08.10.2018 г., и сумата от 4 356.89 лв., представляваща неустойка за
неизпълнение на договор ***, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до
окончателното плащане. Претендира присъждане на разноските в исковото
производство. Представя писмени доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „ТЛС-Транспорт Логистика
и Спедиция“ ЕООД, редовно уведомен за образуваното против него съдебно
производство по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК, не е подал отговор на исковата
молба. В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител. Не
е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът като установи, че на ответника са указани последиците от
неспазването на правилата за размяна на книжа между страните и от
неявяването му в съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане
на делото в негово отсъствие и предвид вероятната основателност на иска с
оглед заявените в исковата молба обстоятелства и представените по делото
писмени доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1
и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, без да излага
мотивите си за него.
Предмет на делото са предявени по реда на чл. 422 от ГПК кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 92, ал.
1 от ЗЗД за съществуване на вземания за незаплатена стойност на ползвани
електронни съобщителни услуги и неустойка при предсрочно прекратяване на
договор за електронни съобщителни услуги.
Основателността на исковете предполага съществуване на валидно
облигационно правоотношение между страните по договор за електронни
съобщителни услуги, изпълнение на задължението на ищеца да предостави
електронни съобщителни услуги на абоната и настъпване на срока за
плащане.
От ангажираните от ищеца писмени доказателства – договор № *** от
25.03.2016 г., фактура № *** от 12.07.2018 г., фактура № *** от 13.08.2018 г.,
фактура № *** от 12.09.2018 г., фактура № *** от 12.10.2018 г., кредитно
известие № *** от 13.11.2018 г. и Общи условия за взаимоотношенията
между „А1 България“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените
мобилни наземни мрежи на „А1 България“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и
LTE, се установява, че през исковия период страните са били надлежно
обвързани в облигационно правоотношение по договор за електронни
съобщителни услуги, а ищецът е изпълнил задължението си да предостави на
ответника договорените електронни съобщителни услуги. Няма данни
ответникът да е заплатил стойността на потребените услуги, което е породило
потестативното право на ищеца да развали договора и да ангажира
имуществената отговорност на ответника за виновното неизпълнение на
задълженията му чрез заплащане на уговорената неустойка при предсрочно
2
прекратяване на договора.
При тези данни съдът прави извод за вероятната основателност на
исковете, поради което следва да бъде постановено решение, с което да бъде
същите да бъдат уважени изцяло.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца сторените разноски в заповедното и исковото производство в пълен
размер.
По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 1 и чл. 238, ал. 1
от ГПК Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
„ТЛС – Транспорт, логистика и спедиция“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес
на управление: гр. П***, ул. „М***“ ***, *** представлявано от управителя
Д*** А*** Д***, дължи на „А1 България“ ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес
на управление: гр. С***, ***, район „И***“, ул. „К***“ ***, представлявано
от главния изпълнителен директор А*** В*** Д*** и изпълнителния
директор М*** М***, на основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и
чл. 92, ал. 1 от ЗЗД сумата от 344.14 лв., представляваща месечни такси и
потребление за използване на услуги по договор *** за периода от 09.06.2018
г. до 08.10.2018 г., и сумата от 4 356.89 лв., представляваща неустойка за
неизпълнение на договор ***, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
01.07.2021 г., до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2326/2021 г. по описа на Районен
съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА „ТЛС – Транспорт, логистика и спедиция“ ЕООД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. П***, ул. „М***“ ***, ***
представлявано от управителя Д*** А*** Д***, да заплати на „А1 България“
ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С***, ***, район „И***“,
ул. „К***“ ***, представлявано от главния изпълнителен директор А*** В***
Д*** и изпълнителния директор М*** М***, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК разноски в исковото производство за държавна такса в размер на 116.09
лв. и разноски в заповедното производство за държавна такса в размер на
108.18 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 419 лв.
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 239, ал. 4 от ГПК.
В едномесечен срок от връчване на решението ответникът може да
поиска отмяна на решението пред Окръжен съд – Пазарджик на основанията,
посочени в чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на ищеца чрез пълномощника му, а на
ответника – на адреса на управление.
3
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4