№ 601
гр. ***, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20254430100561 по описа за 2025 година
Делото е образувано по искова молба от Х. П. М. с ЕГН ********** от
гр.*** ул.Г.К №4 вх.Д ап.19 против „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК
******************, гр.София район Младост 3, бул.Ал.Малинов №51 вх.А
офис 20. Ищецът твърди, че с ответника сключил договор за предоставяне на
потребителски кредит № 1033833/24.06.2021г., съгласно който договор е
приложим ЗПФУР. Посоченият годишен процент на разходите е в размер на
49,85%. Ищецът твърди, че съгласно чл.5, кредитът се обезпечава с
Поръчителство, предоставено от „Multitude Bank“ в полза на Дружеството
ответник. Посочва, че при сключването на договора за потребителски кредит
никъде не било посочено в съдържанието на договора какъв е размерът на
възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора
дружество, а едва след като усвоил сумата от 400 лв., ищецът установил, че
освен заемната сума от 400 лв., са му начислили такса за обезпечение с
поръчителство услуга предоставяна от партньор на „Фератум България“
ЕООД, в размер на 118,48 лв.
Ищецът твърди, че клаузата на ч„л.5 в договора зе кредит е нищожна,
тъй като дължимите вноски по договора за поръчителство не са посочени в
договора за кредит, нито в ОУ към договора е посочено, че сключването на
договор за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредита .
1
Твърди, че в чл.5.3 от договора е посочено, че договор за поръчителство
повишава кредитоспособността и вероятността за одобряване на кредита, но
не сочи, че е задължително условие за кандидатстването, каквото всъщност се
явява.
Посочва, че договорът за кредит не е подписан нито с квалифициран,
нито с обикновен електронен подпис, поради което липсва съгласие. Твърди,
че не е подписвал договор за поръчителство.
Твърди, че договорът е нищожен, тъй като не е спазена предвидената в
закона форма, което се отнася и за договора за допълнителна услуга.
Твърди, че договорът е недействителен, тъй като противоречи на чл.11
ал.1 т.10 ЗПК, защото не съдържа начина на изчисление на ГПР и липсва
яснота как е формиран и каква е общодължимата сума по него. Твърди, че е
посочен ГПР 49,85 %, но не е посочен начин на изчисляването, което го прави
недействителен на основание чл.22 ЗПК.
Твърди, че е посочен грешен ГПР, защото не включва дължимата сума
по предоставяне на поръчител, която сума също е разход по кредита. Твърди,
че ответникът не предоставя възможност за сключване на договора за кредит
без да бъде предоставен поръчител, за което събира допълнително
възнаграждение. Твърди, че с него се покриват разходи за предоставяне на
сумата и следва да бъдат включени в ГПР, съгласно чл.19 ал.1 ЗПК, при което
ГПР би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му
размер и съотношението между главницата и възнаграждението за
гаранцията.
Ищецът твърди, че посоченият ГПР и общодължимата сума не
отговарят на действителните такива, защото не включват възнаграждението
по договора за гаранция. Твърди, че посочените в договора по-ниски проценти
представляват нелоялна заблуждаваща търговска практика, която подвежда
потребителя.
Навежда доводи, че сумата по договора за поръчителство следва да се
включи в ГПР, тъй като представлява разход във връзка с с предоставяне на
кредита по смисъла на чл.19 ал.1 ЗПК, след като не е включена, така заобикаля
разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК. Твърди, че ако бъде включена и сумата за
възнаграждение по договора за поръчителство, то ГПР би стигнал над 70 %.
2
Твърди, че кредитодателят има задължение да извърши кредитна оценка
на кредитоспособността на потребителя преди да сключи договора за кредит.
Ищецът твърди, че целият договор за потребителски кредит следва да
бъде приет за недействителен, тьй като съдържащата се в него клауза за
предоставяне на банкова гаранция не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора; начисляването на
такса за допълнителна услуга - гарант, чийто размер не е включен в самия
договор и в посочения ГПР налага на потребителя да приеме клауза, с която не
е имал възможност да се запознае преди сключването на договора; договорът
е във вреда на потребителя, като не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и поетите
задължения на търговеца и потребителя, налагайки изключително висока
такса за допълнителна услуга.
В заключение моли съда да приеме, че са налице пороци, обуславящи
нищожността на клаузата на чл.5 от договор за потребителски кредит №
1033833/24.06.2021г, сключен между ищеца и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, с ЕИК: ******************, сьс седалище и адрес на управление:
гр.София, р-н „Младост" ж.к. Младост 3, бул. Александър Малинов №51, вх.
А, ет.9, ап. офис 20, представлявано от И.В.Д. и Д.В.На, предвиждаща
заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение -
поръчителство от „Multitude Bank“ в полза на ответника.
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор, с който ответникът
оспорва предявените искове. Съдът, като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за
установено следното:
Не се спори между страните и се установява от приложения на лист 37
договор, че между ищецът като кредитополучател, и „Фератум България“
ЕООД, е сключен Договор № 945004/07.11.2020г., с който договор на ищеца е
предоставен паричен заем в размер от 2500 лв., платим на 12 месечни вноски,
при лихва в размер на 575 лева, и посочен ГПР от 49,11 %. Видно от договора,
съгласно чл.5, заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от
„Фератум Банк“ в полза на ответното дружество.
По делото е представен договор за гаранция (поръчителство) на лист 41,
от който се установява, че на същата дата, между Фератум банк в качеството
3
на гарант и ищеца Миглена Руменова Господинова бил сключен договор, по
силата на който Гарантът предоставя гаранция , като се задължава да обезпечи
изпълнение на задълженията, произтичащи от Договора за потребителски
кредит, включително и от Общите условия, които са неразделна част от
договора. Не е спорно между страните, че възнаграждението по договора за
гаранция не е включено в ГПР по договора за кредит, а в случай, че сумата
възнаграждение по договора за гаранция бъде включена, то ГПР би
надвишило многократно пет пъти размера на законната лихва.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от
правна страна:
Относно сключения между страните договор за потребителски кредит
съдът счита, че намират приложение разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл.9 ал.1
ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит
под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
плащане. Съгласно чл.22 от ЗПК освен при неспазване на изискванията на
чл.10 ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и когато
не са спазени изискванията на чл.11 ал.1 т.7 - 12 и т.20 и чл.12 ал.1 т.7 – 9 ЗПК.
Съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали разпоредбите на
договора не противоречат на закона и добрите нрави. Касае се за вземане,
основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит, по
което длъжникът има качеството на „потребител“, от което следва, че съдът е
задължен да провери дали договорът съответства на разпоредбите на ЗПК. За
да бъде нищожна една клауза, когато не е уговорена индивидуално, е
необходимо същата да бъде неравноправна. Клаузите на Общите условия на
договорите са неравноправни, ако предвиждат санкциониране на потребителя
без вина. Съгласно разпоредбата на чл.146 ал.1 ЗЗП включените в
потребителските договори неравноправни клаузи са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално. Следователно, за да бъде нищожна съответната
договорна клауза, е необходимо наличието на две предпоставки: клаузата да
бъде неравноправна; същата да не е уговорена индивидуално. В разпоредбата
на чл.143 ЗЗП законодателят е предвидил няколко критерия, чрез които може
да се установи неравноправният характер на съответните договорни клаузи: 1/
клауза, сключена във вреда на потребителя, т.е. клауза, чрез която се
злепоставят интересите на потребителя; 2/ клауза, която не съответства на
изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни
правоотношения и равнопоставеността на съконтрахентите; 3/ клауза, която
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
или доставчика и потребителя. В чл.143 т.1 - т.19 ЗЗП са посочени 19 примера
на неравноправни клаузи. Нормата, уреждаща неравноправните клаузи в
потребителските договори, предвижда, че такава е всяка уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
4
значително неравновесие между правата на доставчика и потребителя.
Съдът намира, че от обсъдените доказателства се установи възникнало
между ищеца и ответника „Фератум България“ ЕООД правоотношение по
силата на сключен между тях договор за паричен заем от разстояние по реда
на ЗПФУР, където е предвидена възможността за предоставяне на парични
кредити от разстояние. Според чл.18 ал.2 ЗПФУР за доказване на електронни
изявления, отправени съгласно този закон, се прилага Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Комуникацията
между страните е осъществена посредством електронната страница на
кредитора, на която кредитополучателя е подал искане за получаване на
кредит, предоставена е необходимата информация и лицето се е съгласило да
получи заем.
Доколкото се касае за вид заем, който по своята характеристика е реален
договор, за да е действително съглашението, трябва реално да е предадена
съответната сума на заемателя. Фактът на реално предаване на заемната сума
от 400 лв. в случая не се оспорва от страните.
Съобразно изрично уговореното в чл.5 от Договора за кредит, заемът е
обезпечен с поръчителство от „Ferratum Bank“ в полза на кредитора. Предвид
това съдът намира, че възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство представлява разход по кредита, който неправилно не е бил
включен, като такъв при изчисляването на ГПР по договора за потребителски
кредит и общата дължима сума по същия. Съгласно § 1 т.1 от ЗПК към общия
разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на
договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита.
При кандидатстването за кредит при „Фератум България“ ЕООД
потребителят няма възможност за избор на обезпечение и за да получи
кредит, единствена възможност е да сключи договор за гаранция с „Ferratum
Bank“. „Ferratum Bank“ е посочен за възможен поръчител от самия кредитор
„Фератум България“ ЕООД, поради което ответното дружество е наясно с
условията за предоставяне на поръчителство от „Ferratum Bank“ и в частност с
възмездния характер на договора за гаранция. Насочвайки потребителя към
въпросното дружество-поръчител, кредиторът изначално е запознат с
разходите, които потребителят ще се задължи да направи във връзка с
договора за кредит, поради което тези разходи освен, че са пряко свързани с
договора за кредит, но също така са и известни на кредитора още при
сключването му. Ответникът навежда доводи, че сключването на договор за
поръчителство не е задължително и личен избор на потребителя е да сключи
такъв договор или да предостави личен гарант. Видно е, че в чл.5 от договора
е предвидено единствено обезпечение на договора за кредит с поръчителство,
предоставено от „Ferratum Bank“ и потребителят няма право на избор, каквито
5
са твърденията на ответника.
По изложените съображения съдът приема, че разходите по
обезпечението е трябвало да се вземат предвид при формирането на ГПР по
кредита и да се включат в общата дължима сума. Като не е сторено това,
потребителят е бил заблуден относно действителния размер на крайната сума,
която следва да плати по договора. Дължимата сума по договора в размер на
400 лева главница и 13,52 лева лихва е завишена с ТАКСА ГАРАНЦИЯ в
размер на 118,48 лева, посочена в т.3 „Разходи по кредита“. Реалните разходи
по кредита, които ще направи - при главница от 400 лв., дължима за срок от 30
ДНИ са общо 532 лева и включват освен чистата стойност на кредита, също
договорна лихва от 13,52 лева и възнаграждение на гаранта от 118,48 лева.
Видно от заключението на вещото лице, ищецът е заплатил на ответното
дружество общо сума в размер на 532 лева, от които главница, лихва и такса
гаранция. От заключението се установява, че на 03.08.2021г. „Фератум
България“ ЕООД е прехвърлило на „Мултитюд банк“ сумата от 118,48 лева,
което е станало автоматично без платежно нареждане в дена на постъпване на
сумата.
Посочения в договора годишен процент на разходите от 49,58 % не
съответства на действително приложимия между страните и ако се включи и
такса поръчителство, ГПР би станал многократно над пет пъти законната
лихва, като в заключението си вещото лице е посочило, че ГПР би бил в
размер на 2930%. Това води до извода за нарушение на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК,
което води до недействителност на самия договор за заем по силата на чл.22
ЗПК.
По тези съображения, съдът счита, че предявеният иск е основателен и
като такъв следва да бъде уважен.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените деловодни разноски в размер на 50 лева за
държавна такса, 250 лева депозит за вещо лице и 15 лева куриерска услуга.
По отношение на претенцията за адвокатско възнаграждение : Видно е,
че по делото е постъпило копие от фактура №**********/25.04.2025г., в която
е отразено заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 2200 лева,
колкото е претендирана като разноски. Към фактурата е приложен и касов
бон.
Ответникът не е направил възражение за прекомерност до момента на
приключване на съдебното дирене. С оглед обстоятелството, че не е направено
възражение за прекомерност, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 2200 лева с ДДС.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
6
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл.26 ал.1 ЗЗД вр. чл.22
вр. чл.10 ал.1 ЗПК и чл.143 ЗЗП КЛАУЗАТА на чл.5 от Договор за
предоставяне на потребителски кредит № 1033833/24.06.2021г. сключен
между Х. П. М. с ЕГН ********** от гр.*** ул.Г.К №4 вх.Д ап.19 в качеството
на Кредитополучател и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК
******************, гр.София район Младост 3, бул.Ал.Малинов №51 вх.А
офис 20, като Кредитор.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК „Фератум България“ ЕООД,
ЕИК ******************, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к.Младост 3, бул.Александър Малинов № 51, вх.А, ет.9, ап.офис 20 ДА
ЗАПЛАТИ на МИГЛЕНА РУМЕНОВА ГОСПОДИНОВА с ЕГН ********** с
постоянен адрес: гр.***, ж.к.„Дружба 2“ бл.226 вх.А ап.3 сумата от 2515 лв.
направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ***ския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
7