О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№ II- 183 17.01.2020 година град Бургас
Бургаският
окръжен съд, втори въззивен граждански състав, в закрито заседание на 17 януари
през две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАНЯ
Р.-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдията Темелкова
гражданско дело № 18 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по постъпилата въззивна жалба от П.Р.П., М.Р.П.,М.Р.З. и Н.И.С.,всички
чрез процесуалния представител адв.В.,
против решение № 244/04.11.2019г по гр.д.№ 1387/2018г на районен съд
–гр.Карнобат,с което са отхвърлени исковете на въззивниците против Ю.Д.И. и А.С.И. за признаване на установено ,че въззивниците
–ищци са собственици на недвижим имот,представляващ дворно място с площ 870 кв.м.,находящо се в
с.Соколово,община Карнобат, съставляващо
УПИ I- 160
в кв.12 ,ведно с построените в него полумасивна
едноетажна жилищна сграда със
застроена площ от 70 кв.м. и масивна стопанска постройка със застроена площ 64 кв.м. и за осъждането
на ответниците да предадат владението на същия имот и е прието за установено по отношение на ищците ,че А.И. е собственик
на същият недвижим имот.Въззивниците
–ищци са осъдени да заплатят разноски на ответника Ю.И. в размер на
500лв.Решението е постановено при участието на трети лица- помагачи Д.Р.,Байрамали
Р. и И.Р..Ищците са получили препис от обжалваното решение на 06.11.2019г ,а
жалбата е входирана на 19.11.2019г,в срока по чл.259,ал.1 ГПК ,съдържа
реквизитите по чл.260,т.1,2,4 и 7 ГПК и е допустима. Въззивниците оспорват решението
като неправилно.Твърди се ,че поправката на констативния нотариален акт на
съпрузите Р. е извършена след като те са дарили имота на сина си и той се е
разпоредил с него в полза на ответниците и това според въззивниците означава
,че за тях не е имало правен интерес от
извършената поправка ,тъй като не са били собственици на имота.Оспорени са
изводите на първоинстанционния съд ,че Д.Р.
е влязла във владение на имота през 2004г,с подписването на
предварителен договор с ищците на 17.03.2004г
,като е започнала да го владее като свой.Съдът е приел,че това владение е
продължило до 2016г и към момента на съставяне на нот.акт № 167/2016г, с който Д.Р. и съпруга й Б. Р. са признати за собственици по давност и
наследство на осн.чл.79,ал.1 от ЗС, са изтекли повече от 10 години,в който
период ищците не са оспорили с фактически и правни действия упражняваното от
двамата съпрузи владение.По тези
съображения е направен извод за неоснователност на иска по чл108 ЗС.Тези изводи
са оспорени от въззивниците-ищци.Считат,че със сключването на предварителен
договор за покупко-продажба на имота
между страните са възникнали
облигационни правоотношения ,като до сключване на окончателен договор не
се е стигнало.По делото е установено ,че с нотариална покана от 11.07.2016г Д.Р.
ги е поканила да сключат окончателен договор
и да се прехвърли имота по нотариален ред, което според ищците означава
,че Р. не се е считала за собственик на
имота- тя не е имала съзнанието и намерението да владее имота на собствено
основание.От момента на нотариалната покана до датата на издаване на
нотариалния акт по давностно владение през м.декември 2016г не е изтекъл
необходимия давностен срок от 10 години.Според
въззивниците,при наличие на това писмено доказателство не следва да се вземат
предвид гласните доказателства ,събрани по делото.Считат,че Д. и Б.Р. не са били владелци ,а държатели на
имота.В тази връзка е цитирана съдебна
практика на ВКС относно
приложението на презумпцията на чл.69 ЗС и се прави извод ,че след като
фактическата власт е установена на основание предварителен договор за
покупко-продажба, няма как третите лица помагачи /един от тях е праводател на
ответниците/ да придобият имота на основание давностно владение.Считат,че
анализът на свидетелските показания не показва
купувачите по предварителния договор да са отблъснали правото на
собственост на ищците , а те са
установили само действия на обикновено управление от тяхна страна,но не
и такива ,сочещи на променено отношение на своене по отношение на ищците.През
2017г Д. и Б.Р. даряват имота на сина си И.Р. ,но при извършване на тази сделка
те не са били собственици на имота, което според ищците води до
нищожност на дарението.Ответникът ,от своя страна е придобил от И.Р.
имота чрез покупко-продажба, но тъй като праводателят му не е собственик на
имота, тази сделка, според въззивниците, също е нищожна.
С
оглед на тези съображения въззивниците
–ищци правят искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения
от тях иск с правно основание чл.108 ЗС ,а също така и за отхвърляне на предявения от А.С.И. насрещен установителен
иск за признаване за установено
,че е собственик на процесния недвижим имот.По отношение на насрещния иск се
заявява,че същият е недопустим в частта,в която се предявяват с него чужди
права –тези на другия ответник Ю.И. ,а по същество е неоснователен.Но съдът се
е произнесъл и уважил насрещния иск на А.И. ,т.е. според въззивниците става дума за произнасяне по претенция,различна от предявената.
В
срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв.А. Д.,процесуален представител на А.И. и Ю.И..В
него жалбата е оспорена като неоснователна.Считат ,че е без правно значение
кога е извършена поправката на ЯФГ на нотариалния акт на ответниците,тъй като в
постановлението на нотариуса е конкретизирано като основание за признаване на
правата им в имота давностно владение.Считат ,че интерпретацията на изпратената
нотариална покана от купувачите по предварителния договор е неправилна, тъй
като се касае за добросъвестни и законосъобразни действия.От неоспорения факт за
сключен предварителен договор се установява предаване на владението през
2004година;въззивниците не са осъществявали владение на имота за период от 12
години и не са оспорвали с фактически и правни действия упражняването на
фактическа власт от съпрузите Р.;купувачите не са държатели ,а владелци и
ищците нямат правен интерес да водят иск по чл.108 ЗС ,тъй като са получили
продажната цена.От показанията на разпитаните свидетели се установява безспорно
,че купувачите по предварителния договор са владяли имота като свой повече от
10 години и никой не е оспорил
владението им ,вкл. и ищците.Свидетелите установяват конкретни действия на
владение – събаряне на стопанската постройка, почистване и обработване на
двора, живеене в къщата.Ответниците
освен това са добросъвестни владелци ,защото са придобили имота от
собственик- И.Р..Молят да се постанови решение ,с което да се потвърди
обжалвания съдебен акт.
Не е
постъпил отговор на въззивната жалба от третите лица-помагачи.
При
служебната проверка на редовността на
исковата молба съдът констатира следното : исковата молба е
подписана от адв.В. ,в качеството й на пълномощник на ищците.Към исковата молба
са приложени пълномощни, в копие ,като при съпоставка с тези ,приложени към
дело № 957/2018г на КРС се констатира
,че са идентични.Това означава,че ищците не са учредили надлежна представителна
власт на адв.В. за предявяване на иска ,по който е образувано настоящото дело.На
л.208 до л.211 от първоинстанционното дело се намират пълномощни в оригинал ,с дата
23.07.2018г ,от които е видно,че ищците са упълномощили адв.В. по
гр.д.№1387/2018г/ делото ,по които е постановено обжалваното решение/,но датата
на пълномощните е 23.07.2018г, т.е. 4 месеца преди образуване на
гр.д.№1387/2018г.Това означава ,че към
подаване на исковата молба не е имало данни за редовно учредена представителна
власт на адв.В. да предявява иска.С оглед на разпоредбата на чл.101 ГПК съдът
счита,че следва да се укаже на ищците да потвърдят действията на адв.В.,извършени без
представителна власт ,като приподпишат
исковата молба, в срок до съдебното заседание.Тъй като по делото липсва
редовно оформено пълномощно за учредяване на представителна власт на адв.В. ,а
тя е подписала и въззивната жалба,
следва да се укаже също така на въззивниците да приподпишат и въззивната жалба,
като по този начин потвърдят извършените без представителна власт действия от
адв.В..
Мотивиран
от горното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ДОКЛАДВА постъпилата въззивна жалба от П.Р.П., М.Р.П.,М.Р.З.
и Н.И.С.,всички чрез процесуалния представител адв.В. против решение № 244/04.11.2019г по гр.д.№
1387/2018г на районен съд –гр.Карнобат и отговора на адв. Д. ,процесуален
представител на ответниците Ю.И. и А.И. ,съобразно мотивите на настоящото определение.
УКАЗВА на въззивниците -ищци в срок до съдебното
заседание да приподпишат исковата молба и въззивната жалба ,като по този начин
потвърдят действията по подаването им от адв.В., извършени без представителна власт.Ищците следва да
заявят писмено и дали потвърждават всички действия, извършени от адв.В. в
рамките на производството пред първата инстанция.
Препис
от определението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: