Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
… октомври 2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в закрито заседание на седми октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
след като изслуша
докладваното от съдията Радева т.д.№1751 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ.
Делото е образувано по жалба с вх.№20190828153723
на “С.Л.Х.Ц.“ ЕООД, ЕИК********, срещу ОТКАЗ № 20190530135830 от 21.08.2019г.
на АВ – ТР, с който е отказано вписване по партидата на този търговец
обстоятелство по чл.63, ал.4 ЗМИП.Твърдяната незаконосъобразност от
жалбоподателя е свързана с това, че независимо от факта, че страната е
представила изискуемите по закон документи, от които се установява, че
действителен собственик по смисъла на закона е М.Л.Д.Д., роден на ***година,
гражданин на Великобритания, с адрес Княжество Монако, МС 98000, л Е.А.П.Г.№**.Мотивите
за отказ на длъжностното лице са – липса на описание на притежаваните от
едноличния собственик на капитала на дружеството права, всички необходими данни
относно ЮЛ, чрез което пряко се упражнява контрол, както и заявление за
вписване на тези данни, заедно с посоченото като действителен собственик
лице.Жалбоподателят твърди, че този отказ е незаконосъобразен, защото за
действителният собственик по смисъла на закона е отбелязано, че притежава
достатъчен процент от акциите, дяловете и правото на глас, включително посредством
държане на акции на приносител и тези обстоятелства са надлежно отразени в поле
550 от заявлението.по преценка на заявителя не е представено по- подробно
описание на притежаваните от едноличния собственик права.Твърди, че вместо да
впише заявените обстоятелства длъжностното лице неправомерни и извън своите
правомощия се е произнесло относно обстоятелства, които не са заявени за вписване.Неизпълнението
на задължението за заявяване за вписване на определени обстоятелства е
основание за налагане на административно наказание, но не е основание за
постановяване на отказ.Моли съда да отмени атакуваният акт е да укаже на
Агенцията да извърши вписване на заявените обстоятелства.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подадено е заявление с вх.№20190530135830, обективиращо
искане за вписване на обстоятелства касателно действителен собственик, като
такъв е посоченият М.Л.Д.Д. с дата на раждане ***година, с гражданство –
Великобритания и с държава на пребиваване – Княжество Монако с постоянен адрес Монако,
МС 98000, Л Есторил, 31 Авеню ******,
което е лице, което пряко или косвено притежава достатъчен процент от акции,
дьлове или правата на глас, включително посредство държане на акции на
приносител, съгласно параграф 2, ал.1,т.1 от ДР на ЗМИТ.Към заявлението
страната е представила декларация по чл.63, ал.1 и ал.4 ЗМИП, съдържаща тези
данни, като в нея е посочено лице за контакт по чл.63, ал.4, т.3 ЗМИТ – Р.Т.Н.,
ЕГН **********, с българско гражданство и постоянен адрес ***.2019 година ********ет.5,
ап.30.Декларацията е с положен апостил и нот. заверка на подписа на управителя
на дружеството. Към заявлението страната е представила документ за платена
държавна такса, адвокатско пълномощно, декларация по чл.13, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ.
Преценявайки допустимост и основателност на
искането длъжностното лице по регистрацията е постановило отказ да впише данни
за действителните собственици по партидата на българското дружество.Този отказ
е мотивиран с това, че не е заявен за вписване действителният собственик на
дружеството- ФЛ.
При така установеното съдът достига до следните
изводи:
Жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 61.
(1) ЗМИП учредените
на територията на Република България юридически лица и други правни образувания
и физическите лица за контакт по чл.
63, ал. 4, т. 3
са длъжни да получават, да разполагат и да предоставят в определените по
закон случаи подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица,
които са техни действителни собственици, включително с подробни данни относно
притежаваните от тях права.Обстоятелствата, които
подлежат на вписване са посочени в разпоредбата на чл.63, ал.4 ЗМИП, а именно:
1.
идентификационните данни за действителните собственици - физически лица,
включително:
а) имената;
б) гражданството;
в) единният граждански номер за лицата по чл. 3, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация;
г) датата на раждане за лицата, различни от тези по
буква "в";
д) държавата на пребиваване, ако е различна от
Република България или от държавата по буква "б";
2. данните за юридическите лица или други правни
образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол върху лицата по чл. 61, ал. 1 и по чл. 62, ал. 1, включително фирма, номер в национален регистър, правна
форма според националното законодателство, седалище и адрес на управление и
идентификационните данни по т. 1 за представляващите лица;
3. данните по т. 1, букви "а" -
"г" на физическо лице за контакт, постоянно пребиваващо на територията
на Република България, когато по партидата на лицето по чл. 61, ал. 1, съответно по чл. 62, ал. 1,
не са вписани данни за постоянно пребиваващ на територията на Република
България законен представител - физическо лице, което предоставя нотариално
завереното си съгласие за това;
Жалбоподателят не е
посочил ЧЮЛ, което е едноличен собственик на капитала на българското дружество,
доказателства за неговото съществуване ( правосубектността).Ето защо липсата на
деклариране на пълните данни относно действителния собственик на капитала - ФЛ,
чрез посочване на подробни данни относно притежаваните от него права, както е данни за ЮЛ чрез което пряко/непряко осъществува контрол
върху ТД, регистрирано по българското законодателство, е основание за
постановяване на отказ за вписване.
Не може да бъде споделена
тезата на жалбоподателя, че единствено и само в правомощията на заявителя е да
посочи кои данни следва да впише по партидата си. Заявителят няма право на тази
преценка, а е длъжен да спази закона. Спазването на закона се проверява от
длъжностното лице по регистрацията, тъй като валидността на заявените
обстоятелства се преценява от него и тази преценка е част от дължимата преценка
съобразно нормата на чл.21 ЗТРРЮЛНЦ. След като заявлението не съдържа посочване
на обстоятелства, подлежащи на самостоятелно вписване, правилно длъжностното
лице е постановило отказ.Тази информация е част от задължителното съдържание на
образец Б7 и липсата и не може да бъде санирана с даване на указания или вписване
само на заявените данни (В този смисъл Решение№ 195 ОТ 07.08.2019 Г. ПО Т. Д. № 481/2019 Г.
На АС – Варна).
Ето защо съдът намира, че
неоснователността на жалбата налага същата да бъде оставена без уважение.
При изложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба
свх.№20190828153723 на “С.Л.Х.Ц.“ ЕООД, ЕИК********, срещу ОТКАЗ №
20190530135830 от 21.08.2019г. на АВ – ТР, с който е отказано вписване по
партидата на този търговец обстоятелство по чл.63, ал.4 ЗМИП.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от
връчването му на страната.
СЪДИЯ: