№ 381
гр. Пазарджик, 15.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети С. през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20255200500422 по описа за 2025 година
Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№ 4178 по
описа за 2023 година е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: *********, седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ №87, да заплати на
П. М. М. с ЕГН ********** от гр. П., ж. к. „*****“ *********, на основание
чл.432, ал.1 КЗ, сумата от 8000 лв. - застрахователно обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за причинени
неимуществени вреди от застрахователно събитие, настъпило на 14.05.2022г. в
гр. Б. на бул. „*****“ по вина на водача на застрахования при ответника лек
автомобил марка „********“, модел „*****“ с рег. №******, ведно със
законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на
22.11.2023г. до плащането.
Отхвърлен е иска за разликата над 8000лв. до предявения размер от
15000 лв., както и иска за законна лихва за забава за периода от датата на
застрахователната претенция - 12.07.2022 г. до подаването на исковата молба в
съда.
1
Осъдено е ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ №87, да заплати на Х. И. П. с
ЕГН ********** от гр. Б., обл. П., бул. „*****“ №***, на основание чл.432,
ал.1 КЗ, сумата от 6500 лв. - застрахователно обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ за причинени неимуществени
вреди от застрахователно събитие, настъпило на 14.05.2022г. в гр. Б. на бул.
„*****“ по вина на водача на застрахования при ответника лек автомобил
марка „********“, модел „*****“ с рег. №******, ведно със законната лихва за
забава от подаването на исковата молба в съда на 22.11.2023г. до плащането.
Отхвърлен е иска за застрахователно обезщетение за разликата над
6500лв. до предявения размер от 10000 лв., както и иска за законна лихва за
забава за периода от датата на застрахователната претенция -12.07.2022г. до
подаването на исковата молба в съда.
Осъдена е ЗД“Бул Инс“ АД да заплати на Х. И. П. с ЕГН ********** от
гр. Б., обл. П., бул. „*****“ №***, на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата от
1780 лв. - застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ за причинени имуществени вреди от
застрахователно събитие, настъпило на 14.05.2022г. в гр. Б. на бул. „*****“ по
вина на водача на застрахования при ответника лек автомобил марка
„********“, модел „*****“ с рег. №******, ведно със законната лихва за
забава от подаването на исковата молба в съда на 22.11.2023г. до плащането,
като е отхвърлен иска за разликата над 1780лв. до предявения размер от 2780
лв., както и иска за законна лихва за забава за периода от датата на
застрахователната претенция -12.07.2022 г. до подаването на исковата молба
в съда.
Осъдено е ЗД“ Бул Инс“ АД, да заплати на адвокат Д. С. Т. от САК,
личен №*****, на основание чл.38, ал.2 ЗА, адвокатско възнаграждение в
размер на 2148.42 лв.
Осъдена е ЗД“Бул Инс“ АД, да заплати на Районен съд - Пазарджик, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, съдебни разноски размер на 1002.82 лв.
Осъдена е П. М. М. с ЕГН ********** от гр. П., ж. к. „*****“ *********
да заплати на ЗД“Бул Инс“ Бул инс“ на основание чл.78, ал.3 ГПК, съдебни
разноски в размер на 816.67 лв.
2
Осъден е Х. И. П. с ЕГН ********** от гр. Б., обл. П., бул. „*****“
№*** да заплати на ЗД „Бул Инс“АД, на основание чл.78, ал.3 ГПК, съдебни
разноски в размер на 662.91 лв.
В срок така постановеното решение е обжалвано от ЗД „Бул Инс“ АД.
Дружеството обжалва решението в частта , с която са осъдени да
заплатят на П. М. М. обезщетение за неимуществени вреди над 5 000 лева до
присъдените 8 000 лева.
Молят в тази част решението да бъде отменено и иска до размер на 8000
лева отхвърлен. Молят съответно и разноските да бъдат изменени с оглед
изхода на спора.
Относно причинените увреждания на ищцата П. М. били представени
следните медицински документи :
- Лист за преглед на пациент в КДБ/Спешно отделение №8386/14.05.22
г,, с Основна диагноза по МКБ: 540.0 Контузия на раменния пояс и
мишницата, заедно с консултация от ортопед-травматолог ,като данните от
консултацията не могат да бъдат прочетени поради неразбираем почерк.
Доколкото е видно били направени образни (рентгенови) изследвания на
„рамо и на челюсти". Пострадалата е отказала болнично лечение.
- Съдебномедицинско удостоверение № 91 от 16.05.22 г.
Представената медицинска документация удостоверявала, че вследствие
на пътен инцидент от 14.05.2022 г. П. М. М. е получила травматични
увреждания, изразяваща се в повърхностни наранявания - контузии,
охлузвания и подкожни кръвонасядания с малки наранявания на кожата
предимно в лявата половина на тялото (главата, лявото рамо, гръден кош и
корема, както и левия долен крайник), подробно описани в представено
Съдебномедицинско удостоверение № 91/16.05.22 г.
Преди това на 14.05.22 г. е била на преглед в спешно отделение на
болнично заведение, за което има представен медицински документ.
Тези повърхностни наранявания в тяхната съвкупност са причинили
временно разстройство на здравето неопасно за живота - лека телесна повреда
(чл.130, ал.1 от ИК).
Нямало представени данни за настъпили усложнения в оздравителния
3
период, чиято обичайна продължителност е около две - три седмици.
Съдът неправилно кредитирал свидетелските показания относно
уврежданията на ищцата. Те били вътрешно противоречиви и заинтересовани.
Въпреки, че свидетелите твърдят, че са ограничили контактите си с ищците
депозират показания, че са запознати с техните увреждания и болките, които
търпят от тях. Нелогични били показанията на свидетелите, че П. е
провеждала рехабилитация, тъй като за охлузни рани и натъртвания
рехабилитация не се превежда. Тези увреждания са отминали до 20 дни от
датата на инцидента.
Видно било от експертизата ,че не се са установени особености в психо-
физическото състояние на ищцата М. ,сочещи, че тя е претърпяла болки и
страдания с по - голям от обичайния интензитет.
Установено било ,че липсват анатомични увреждания, като за период 15-
20 дни следва да настъпи пълно възстановяване.
ПТП настъпило на 14.05.2022г., т.е преди повече от 2 години и
половина. Определеното от първоинстанционният съд обезщетение в размер
на 8 000 лева само за натъртвания и охлузвания, получени от ищцата, от които
се е възстановила за 15-20 дни било силно завишено и противоречал, както на
принципа на справедливостта - чл. 52 ЗЗД, така и на съдебната практика при
определяне на обезщетения при сходни увреждания.
Справедливия размер според жалбоподателя би била сумата от 5 000
лева, а не 8 000 лева, колкото е определил състава на Пазарджишкия районен
съд.
При определяне на дължимото обезщетение следвало да се държи
сметка за обществените представи за справедливост в аспекта на
съществуващите обществено- икономически условия към момента на
увреждането, както и създадения от съдебната практика ориентир.
Така например с Решение № 213 от 19.11.2019г. на ВКС, III ГО, по гр.д.
№ 714/2019г., състав на ВКС е определил за справедливо обезщетението за
неимуществени вреди такова в размер на 12 000 лева за несравнимо много по-
тежки увреждания от тези, получени от ищцата, а именно за: две травми, като
едната - счупването на костите на лявата предмишница, а втората - фрактурата
на дясната подбедрица, което счупване е наложило стационарно и оперативно
4
лечение, последвано от спазване на режим и лечение в домашни условия и
рехабилитация за продължителен период от около 11 месеца, през който
лицето е било освидетелствано като временно нетрудоспособно. За тези
увреждания, които изобщо не са съотносими като тежест с леките травми на
ищцата, съставът на ВКС е намерил, че обезщетение от 12 000 лв. е адекватно
на претърпените от ищцата морални вреди.
Претендират разноски.
В срок е постъпил писмен отговор на тази жалба от П. М..
Оспорва жалбата ,като сочи ,че е подадена и насрещна жалба ,с
претенция за присъждане на по-висок размер обезщетение.
В жалбата не се оспорвало настъпването на ПТП и механизма му,
участието на застрахования при въззивника водач, противоправното му
поведение, вината му за настъпване на ПТП, вредоносния резултат, причинен
на ищеца и причинно-следствената връзка между вредите и деянието
Изложени са подробни доводи относно фактическата обстановка ,
касаеща настъпването на ПТП , механизма и виновността на водача,
предизвикал ПТП.Направени са искания ,съдът да приеме за безспорни редица
обстоятелства, което искане е неотносимо към въззивното производство и
очевидно механично възпроизведено от защитата в първоинстанционното
производство.
Въззивният съд посочва само ,че макар и инстанция по същество
проверява валидността на решението изцяло , допустимостта в обжалваната
част , а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата,
доколкото не констатира нарушение на императивни правни норми.
Жалбата е само против осъдителната част на решението по отношение
само на един от ищците и с нея се оспорва само размера на присъденото
обезщетение като несправедлив.
По делото било установено, че освен множеството физически
увреждания, пострадалата е претърпяла и продължителен хроничен
емоционален стрес. От заключение на вещото лице по назначената съдебно-
медицинска експертиза, както и от приложените медицински доказателства
било установено ,че уврежданията на ищцата по своя медико-биологичен
характер представляват:
5
1. Контузия на нервус исшиадикус;
2. Контузия на раменния пояс и мишницата:
3. Контузия на главата с кръвонасядане по лявата челна област с оток
и охлузване с размери 3 х 3 см. и кръвонасядания;
4. Оток и кръвонасядане по теменно - тилната област с диаметър 4
см.;
5. Кръвонасядане на дясната буза с размери 6 х 4 см.;
6. Кръвонасядане по външната част на брадичката от лявата страна с
размери 4 х 2 см.;
7. Разкъсно - контузна рана на брадичката с размери 0,8 х 0,8 см.;
8. Контузия на гръдния кош с масивно кръвонасядане по горната
лява гръдна част с размери 13 х 9 см. (коланна травма);
9. Силни болки при вдишване;
10. Контузия на корема с масивно кръвонасядане в долна средИ.
област (коланна травма) с размери 14x9 см.;
11. Контузия на лявото рамо с отоци и кръвонасядания по предно-
горната и странична повърхности с размери 24 х 14 см.;
12. Разкъсно - контузна рана на лявото рамо с размери 1 х 0,7 см.;
13. Контузия на лявата предмишница с масивно кръвонасядане от
лакета до китката с размери 29 х 12 см.;
14. Контузия на лявата подбедрица с кръвонасядане по страничната й
повърхност с размери 15x7 см.;
15. Две окръглени рани на лява подбедрица с размери 0,5 х 0,5 см.;
16. Контузия на дясното коляно с охлузване с размери 2x2 см. и оток и
кръвонасядане с размери 7x3 см.;
17. Главоболие, болки в тила и главата, насинявания и охлузвания,
гадене;
18. Множество отоци и белези в областта на глезена, коляното, лявата
поясна област, брадата и долната челюст и ограничения на дъвченето,
говоренето.
6
Непосредствено след пътния инцидент, пострадалата П. М. М.
постъпила по спешност с екип на ЦСМП, в средно-тежко общо състояние и
след изпадане в безсъзнание, последвано от шок и нервна криза в „МБАЛ -
Пазарджик“ АД.
Подложена била на редица манипулации, изследвания и
рентгенографии. От болницата е изписана поради нейното изрично
настояване, свързано с притесненията й породени от усложнената
епидемиологична обстановка и постъпващите пациенти, заболели с СОУ16-
19. Претърпяла редица интервенции и и били поставени следните
окончателни диагнози, които по своя медико-биологичен характер се
изразяват в следното: 1. „Контузия на раменния пояс и мишницата; 2.
„Контузия на главата; 3. Контузия на корема; 4. Контузия на крайниците.
Ищцата имала силни болки в областта на главата (кръвонасядания и
отоци), в областта на шията, гърдите, корема, лявото рамо, лявата
предмишница, лявата подбедрица, дясното коляно. Оплаквала се от
дезориентация, главоболие, виене на свят и гадене. Имала силни болки от
множество мекотъканни хематоми в ляво и дясно. Контузните рани на
крайниците, лицето и в областта на цялата глава били болезнени и
загрозяващи.
След изписването на пострадалата от болничното заведение, тя
продължила лечението си в домашни условия. Лекувала се медикаментозно
лечение ,като имало последващи контролни прегледи.
Лечебният и възстановителен период продължавал и в настоящия
момент, а се очаква да продължи и за продължителен период от време, като
прогнозите са за около половин година.
Продължавало и медикаментозното лечение ,като ищцата била
подложена на строго наблюдение с рехабилитационни процедури.
Установено било от свидетелските показания , че пострадалата е била
обездвижена, на легло и с яка на врата .
Според свидетелските показания, ищцата изпаднала в безсъзнателно
състояние. Сътресението на мозъка, протекло със загуба на съзнание
доказвало твърденията за главоболие, болки в тила и главата, гадене .
Вследствие на катастрофата физическото състояние на П. М. М. било
7
тежко, но по-голямата травма била психическа. След инцидента била силно
тревожна, психически нестабилна, плачлива, потисната, лесно раздразнителна
и нервна.
За продължителен период от време ищцата не можела да обслужва сама
санитарно - битовите си нужди. Възстановителния период бил по-дълъг от
месец.
Изложени са доводи,че определения размер е справедлив
Подържа се, че са налице трайни последици за здравословното
състояние - особено психическо. Присъденото обезщетение дори било
занижено.
Претендират се разноски.
Направено е възражение за прекомерност на разноските на другата
страна.
В срока за отговор е постъпила насрещна въззивна жалба от П. М..
Решението е обжалвано в частта, в която първоинстанционният съд е
отхвърлил иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. във вр. с чл. 45 ЗЗД и с
правно основание чл. 86 ЗЗД. във вр. с чл. 84. ал. 3 ЗЗД над присъдените 8 000
лв. (осем хиляди лева) до сумата от 12 000 лв. (дванадесет хиляди лева),
предявени като частичен иск от 35 000 лв. (тридесет и пет хиляди лева), ведно
с дължимата лихва за забава върху присъденото парично обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от датата на предявяване на претенциите
пред застрахователя (12.07.2022 г.) до окончателно изплащане на дължимата
сума.
Присъденото на П. М. М. застрахователно обезщетение не било
достатъчно да репарира действително претърпените от нея неимуществени
вреди. Тъй като исковете били предявени и като частични се прави искане и
за произнасяне и относно общия размер на присъденото парично
обезщетение, като счита, че предявените искове искове пред Окръжен съд-
Пазарджик/очевидно се има предвид Районен съд Пазарджик/ са доказани
изцяло по основание и размер.
Правилно съдът приел, че на 14.05.2022 г., около 19:15 ч. в гр. Б., обл.
П., на бул. ***** е настъпило ПТП с участието на МПС марка „********“,
модел „*****“ с рег. № ******, управлявано от Ц.И.Ц., ЕГН: **********,
8
негова собственост и МПС марка „****“, модел „****“ с рег. № *****,
управлявано от Х. И. П.. ЕГН: **********, негова собственост. Процесният
пътен инцидент настъпил при отлична видимост, при суха пътна настилка и
през светлата част от денонощието, а вследствие на него са пострадали
ищците в първоинстанционното производство . П. М. М. е била пътник на
задната седалка - зад водача. Двамата пострадали - водача и
жалбоподателката при инцидента били с правилно поставени предпазни
обезопасителни колани, което е намалило значително претърпените от тях
травматични увреждания.
Изследван бил механизма на произшествието, като от прието
заключение на вещото лице - автоинженер по назначената по делото
автотехническа експертиза се установило, че механизмът на процесния
инцидент е следният:
„На 14.05.2022 год. около 19:15 часа в светлата част на деня и
благоприятни пътно- климатични условия, при добра видимост и почти прав и
хоризонтален пътен участък от бул. „*****“ се е движел в посока от Юг на
Север, лекия автомобил „**** ****“ срег. № *****, управляван от ищеца Х. И.
П.. Заедно с него в автомобила пътували още трима пътници. Скоростта на
движение на автомобила съгласно гласните доказателства била невисока и
нормална за населено място.
По същото време в противоположна посока от Север на Юг, по бул
„*****“ се движел лекия автомобил „ ******** ***** “ е рег. № ******,
управляван от Ц.И.Ц..
Когато движението на двата насрещно движещи се автомобила било в
зоната на наличния паркинг пред Община Б. и когато дистанцията между
двата автомобила била около 20-25 метра, Ц.Ц. предприел маневра „завой на
ляво“ към паркинга, като навлезнал почти перпендикулярно в лентата за
движение на л.а. „ **** “.
Водачът на „**** “ реагирал на спиране като под малък ъгъл отклонил
автомобила наляво, снижил скоростта, но поради факта, че „ ******** “
навлезнал дълбоко в пълния спирачен път на „****“, протекъл удар в лентата
за движение на „****“. За л.а. „****“ ударът бил челен, а за „ ******** “ -
страничен от дясно.
9
Причините за настъпване на пътнотранспортното произшествие били:
-Водачът на л. а. ,. ******** ***** “ Ц.Ц. не управлявал автомобила с
нужното внимание и не е наблюдавал пътната обстановка пред себе си;
-Предприел е маневра „завой на ляво“ в момент и по начин и на място,
когато не е било безопасно, като с автомобила си е навлязъл в лентата за
насрещно движение и дълбоко в „опасната зона “ за спиране на лек автомобил
„ **** “. “
Издадено е наказателно постановление № 22-0340- 0005 83/15.06.2022 г.
по описа на РУ-С., получено на 24.06.2022 г.. влязло в законна сила на
09.07.2022 г. , съставен е бил Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 340р-8347/14.05.2022 г. по описа на РУ-гр. С., ..ПК’1, към ОДМВР -
гр. Пазарджик; Акт за установяване на административно нарушение.
Механизмът на произшествието и вината на водача били установени.
Предявени били претенции към ответника, които съдържат
уведомление за настъпване на процесното ПТП и претенции за изплащане на
застрахователни обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени
вреди.
Ответникът направил в първоинстанционното производство възражение
за съпричиняване ,което не било доказано.
Решението било неправилно , поради неправилно приложение на
материалния закон.
Съдът не отчел всички получени от жалбоподателката телесни
увреждания, продължителността на лечението и възстановяването й,
наличието на продължителни физически и психически увреждания, наличието
на видими белези и т.н. Неправилно бил определен и занижен размер на
присъденото обезщетение от 8000 лв.
По делото се установило, че освен множеството физически увреждания,
пострадалата пътничка е претърпяла и продължителен хроничен емоционален
стрес.
Подробно са обсъдени уврежданията на ищцата, предприетите действия
по лечението и и заключението на СМЕ.
Твърденията са ,че ищцата е приета в средно тежко общо състояние и
10
,че е изпаднала в безсъзнание.
Подробно и по напълно идентичен начин с обсъждането в отговора на
въззивната жалба на ответника, са описани състоянието на ищцата и
търпените от нея страдание – физически и психически.
Тези вреди били в причИ. връзка с ПТП.
Отговорността на виновния водач се покривала от застраховката
„Гражданска отговорност“, сключена със ЗД „Бул Инс” АД.
Присъдения размер обезщетение бил несправедлив, въпреки ,че съдът
кредитирал заключението на експерта относно търпените от ищцата болки и
страдания.
Установено било ,че пострадалата е била на легло за продължителен
период от време. Тя била тревожна и стресирана, което е довело до нови
болки и страдания.
Възстановителния период бил продължителен ,като съдът не съобразил
възрастта на пострадалата.
Обезщетеното следвало да бъде съобразено със социално-
икономическата обстановка в страната.
Жалбоподателката подържа ,че са налице трайни последици за
здравословното й състояние - особено психическо. Счита ,че справедливия
размер на обезщетението за претърпените вреди е 12 000 лева.
Относно предявените от пострадалата искове за дължима лихва,
начислена върху претенциите й за неимуществени вреди:
Правото на увреденото лице да претендира обезщетение от
застрахователя възниквало едновременно с правото на деликтно обезщетение
и е функционално обусловено от него. Лихвата за забава при непозволеното
увреждане започвала да тече от датата на увреждането и се дължи без покана
(чл. 84, ал. 3 ЗЗД).
На основание чл.493.ал.1,т.5 КЗ застрахователят е задължен да покрие
спрямо ищеца, в качеството му на увредено при процесното ПТП лице,
отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава за плащане на
обезщетение за вреди от датата на предявяване на претенцията от увреденото
лице, а след изтичане на срока по чл. 496,ал.1 КЗ, предвид липсата на
11
произнасяне и плащане на обезщетение дължи законната лихва върху
обезщетението за собствената си забава. В тази връзка, искът за плащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от датата на
предявяване на претенциите пред застрахователя (12.07.2022 г.) до
окончателното плащане на обезщетението за вреди /неимуществени и
имуществени/ е основателен и следвало да бъде уважен .В този смисъл -
Решение № 50043 от 06.06.2023г.на ВКС по т.д. №53 по описа за 2022г.,1 т.о.
В конкретния случай, претендират лихва за забава от датата на
уведомяването на застрахователното дружество - 12.07.2022 г. до
окончателното плащане.
Жалбоподателката претендира разноски ,като прави възражение за
прекомерност на разноските на другата страна.
В срок е постъпил отговор на насрещната жалба.
Ответникът по нея счита ,че решението в отхвърлителната част над 8
000 до 12 000 лева, следва да бъде потвърдено ,като правилно.
Претендира разноски.
Във връзка с доводите в насрещната жалба сочат , че решението ,в
частта ,с която е отхвърлен иска до размер на 15 00 лева е влязло в сила.
Също така считат, че искането за произнасяне по целия размер на
обезщетението, направено в насрещната жалба е странно и неразбираемо и
противоречи на заявеното от ищцата П. М. искане за защита пред ОС -
Пазарджик, като въззивна инстанция.
С оглед предмета на обжалване от ответника спорът бил пренесен пред
въззивната инстанция ,само относно размера над присъдените 5 000 лева до
уважения размер от 8 000 лева, т.е. пред въззивната инстанция не е пренесен
спор за правилността на решението, в частта относно това, че искът е приет за
основателен, а само досежно размерът на присъденото обезщетение в полза на
П. М. и правилното приложение на принципа на справедливостта, залегнал в
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
Неоснователни се подържало ,че ищцата била в „тежкото състояние"
причинено при ПТП.
След обстойни прегледи лекарите установили: 1. Контузия на раменния
12
пояс и мишницата, 2. Контузия на главата, 3. Контузия на корема и 4.
Контузия на крайниците.
Травматичните увреждания на ищцата, получени при пътния инцидент
се изразявали в повърхностни наранявания - контузии, охлузвания и подкожни
кръвонасядания с малки наранявания на кожата предимно в лявата половина
на тялото (главата, лявото рамо, гръден кош и корема, както и левия долен
крайник), подробно описани в представено Съдебномедицинско
удостоверение № 91/16.05.22 г.
Преди това на 14.05.22 г. е била на преглед в спешно отделение на
болнично заведение, за което има представен медицински документ.
Тези повърхностни наранявания в тяхната съвкупност причинили
временно разстройство на здравето неопасно за живота - лека телесна повреда
(чл.130, ал.1 от НК) .
Нямало представени никакви медицински данни за настъпили
усложнения в оздравителния период, чиято обичайна продължителност е
около две - три седмици.
Съдът неправилно кредитирал свидетелските показания относно
уврежданията на ищцата. Те били вътрешно противоречиви и заинтересовани.
Не били установени по делото някакви особености в психо-физическото
състояние на ищцата М. определящи, че тя е претърпяла болки и страдания с
по - голям от обичайния интензитет, ,на практика липсвали анатомични
увреждания, като за период 15-20 дни следва да настъпи пълно
възстановяване.
Произшествието е от 14.05.2022г., т.е преди повече от 2 години и
половина. Определеното от първоинстанционният съд обезщетение в размер
на 8 000 лева като справедливо само за натъртвания и охлузвания, получени от
ищцата, от които се е възстановила за 15-20 дни, според не оспорената СМЕ,
било силно завишено и противоречи, както на принципа на справедливостта -
чл. 52 ЗЗД, така и на съдебната практика при определяне на обезщетения при
сходни увреждания.
Считат за справедливо обезщетение в размер на 5000 лева.
Изложени са доводи относно искането за освобождаване на
жалбоподателката по насрещната жалба от заплащане на такса , като са
13
посочили ,че тя е получила сумата от дължимото обезщетение.
С този въпрос въззивната инстанция няма основание да се занимава ,
тъй като е в правомощията на администриращия жалбата съд да се произнесе
по него и той го е сторил.
Претендират разноски за въззивното производство.
Съдът , като прецени валидността на решението ,допустимостта му в
обжалваната част в съответствие с разпоредбата на чл.269 от ГПК ,за да се
произнесе ,взе предвид следното:
В исковата си молба против ЗД „Бул Инс“ АД ищците П. М. М. и Х. И.
П. твърдят , че на 14.05.2022 г., около 19:15 ч. в гр. Б., обл. П., на бул. *****
настъпило ПТП. с участието на МПС марка „********“, модел „*****“ с рег.
№ *****, управлявано от Ц.И.Ц., ЕГН: **********, негова собственост и
МПС марка „****“, модел „****" с рег. № *****, управлявано от Х. И. П.,
ЕГН: **********. негова собственост.
Произшествието настъпило при отлична видимост, при суха пътна
настилка и през светлата част от денонощието, а вследствие на него
пострадали ищците - пътници в МПС марка „****“. Х. И. П. бил водач на
лекия автомобил, а П. М. М. се возила на задната седалка - зад водача.
Двамата пострадали при инцидента са били с правилно поставени предпазни
обезопасителни колани, което е намалило значително претърпените от тях
травматични увреждания.
За пътния инцидент бил съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 340р- Х347/14.05.2022 г. по описа на РУ-гр. С. „ПК", към
ОДМВР - гр. Пазарджик. Според отразеното в него виновен за настъпването
на произшествието е водачът на МПС марка „********“, модел „*****“ с рег.
№ ****** - Ц.И.Ц., който движейки се с несъобразена скорост, при неспазване
на правилата за движение по пътищата, предприема маневра за завиване на
ляво с цел паркиране в паркинг пред Община Б. и не пропуска движещия се с
предимство в насрещната пътна лента лек автомобил, в който са се возили
ищците.
На виновния водач бил съставен АУАН. сер. „СА". с бл. №
6А645909/14.05.2022 г. на РУ - гр. С.. Административно-наказателната
преписка приключила с издаването на наказателно постановление № 22-0340-
14
0005X3/15.06.2022 г. по описа на РУ-С. към ОДМВР-Пазарджик, влязло в
сила.
Непосредствено след пътния инцидент, пострадалата П. М. М.
постъпила по спешност с екип на ЦСМП, в средно-тежко общо състояние и
след изпадане в безсъзнание, последвано от шок и нервна криза в „МБАЛ -
Пазарджик“ АД гр. Пазарджик. Видно от приложения Лист за преглед на
пациент № 008386/14.05.2022 г. и допълнителен лист за преглед на пациент по
описа на лечебното заведение, ищцата била подложена на редица
манипулации, изследвания и рентгенографии. От болницата е изписана
поради нейното изрично настояване, свързано с притесненията й породени от
усложнената епидемиологична обстановка и постъпващите пациенти,
заболели с Ковид. При престоя си в „МБАЛ - Пазарджик" АД ищцата
претърпяла редица интервенции. След обстоен преглед, лекарите й поставили
следните окончателни диагнози, които по своя медико-биологичен характер се
изразяват в следното: 1. „Контузия на раменния пояс и мишницата“; 2.
„Контузия на главата“; 3. Контузия на корема; 4. Контузия на крайниците.
Пострадалата получила придружаващи заболявания, изразяващи се в
силни болки в областта на главата (кръвонасядания и отоци), в областта на
шията, гърдите, корема, лявото рамо, лявата предмишница, лявата
подбедрица. дясното коляно. Оплаквала се от дезориентация, главоболие,
световъртеж, виене на свят и гадене. Пътничката е получила изключително
силни болки с множество мекотъканни хематоми в ляво и дясно. Контузиите
рани на крайниците, лицето и в областта на цялата глава били болезнени и
загрозяващи.
Видно било от Съдебномедицинско удостоверение № 91/16.05.2022 г..
изд. от д-р Б.П. - съдебен лекар и началник ОКПСМ при МБАЛ „Пазарджик“
АД, че пациентката е претърпяла телесни увреждания, изразяващи се в
следното:
2. Контузия на нервус исшиадикус;
3. Контузия на раменния пояс и мишницата;
4. Контузия на главата с кръвонасядане по лявата челна област с оток
и охлузване с размери 3x3 см. и кръвонасядания;
5. Оток и кръвонасядане по теменно - тилната област с диаметър 4
15
см.;
6. Кръвонасядане на дясната буза с размери 6x4 см.;
7. Кръвонасядане по външната част на брадичката от лявата страна с
размери 4x2 см.;
8. Разкъсно - контузна рана на брадичката с размери 0,8 х 0,8 см.;
9. Контузия на гръдния кош с масивно кръвонасядане по горната
лява гръдна част с размери 13x9 см. (коланна травма);
10. Силни болки при вдишване;
11. Контузия на корема с масивно кръвонасядане в долна средИ.
област (коланна травма) с размери 14x9 см.;
12. Контузия на лявото рамо с отоци и кръвонасядания по предно-
горната и странична повърхности с размери 24 х 14 см.;
13. Разкъсно - контузна рана иа лявото рамо с размери 1 х 0,7 см.;
14. Контузия на лявата предмишница с масивно кръвонасядане от
лакета до китката с размери 29 х 12 см.;
15. Контузия на лявата подбедрица с кръвонасядане по страничната й
повърхност е размери 15x7 см.;
16. Две окръглени рани на лява подбедрица е размери 0,5 х 0,5 см.;
17. Контузия на дясното коляно с охлузване с размери 2x2 см. и оток и
кръвонасядане с размери 7x3 см.;
18. Главоболие, болки в зила и главата, насинявания и охлузвания,
гадене;
19. Множество отоци и белези в областта на глезена, коляното, лявата
поясна област, брадата и долната челюст и ограничения на дъвченето,
говоренето.
След изписването на пострадалата от болничното заведение, тя
продължава лечението си в домашни условия. Съставен бил план за домашно
медикаментозно лечение с последващи контролни прегледи.
В резултат на причинените й травми ищцата имала болки в областта на
увредените участъци. Поради тази причина потърсила допълнителна
медицинска помощ, изразяваща се периодични контролни прегледи.
16
Препоръчано и било да извършва минимални движения и да не се
натоварва. Лечебният и възстановителен период продължавал и към момента,
а се очаквало да продължи за около половин година.
Поради естеството на лечението и проведените интервенции, ищцата
била подложена на строго наблюдение с рехабилитационни процедури.
Получените травми се отразили изключително зле на психическото
здраве на ищцата. След инцидента била силно тревожна, психически
нестабилна, плачлива, потисната, лесно раздразнителна и нервна. Тъй като
нервните кризи се задълбочавали, преследвал я споменът от инцидента, което
е довело до състояние на постоянен стрес и нервна криза.
Към настоящия момент, ищцата имала понижено настроение,
тревожност, нарушения на паметта и вниманието, изпитва панически страх, че
случилото се може да се повтори в бъдеще. Тя била неспокойна и притеснена,
което пречело на нормалния й начин на живот.
Ищцата оценява претърпените неимуществени вреди на 15 000 лв.
(петнадесет хиляди лева), като предявява иск в такъв размер , като частичен
иск от 35 000 лв. /тридесет и пет хиляди лева/, която сума претендира ведно с
дължимата лихва за забава върху присъденото парично обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от датата на предявяване на претенциите
пред ответното дружество (12.07.2022 г.) до окончателно изплащане на
дължимата сума.
Тъй като решението е обжалвано само в частта относно присъденото
обезщетение на ищцата П. М., съдът не обсъжда изложените обстоятелства
относно претенцията за неимуществени вреди на другия ищец ,както и
относно претенцията за имуществени вреди.
Съдът ще цени доказателствата относно уврежданията на другия ищец
,доколкото съпоставката с тези на ищцата би допринесла за определяне на
справедливо обезщетение за нея , като се има предвид ,че по отношение на Х.
П. и двете страни не са оспорили справедливостта на обезщетението.
С молба, изпратена по пощата с обратна разписка с рег. № ИД Р8 1404
00ВКЕ5 4. получена от ЗД „Бул Инс“ АД на 12.07.2022 г. били предявени
претенции към застрахователя и заведена щета за претърпени неимуществени
вреди, съответно е образувана неимуществена щета № ********** за П. М.
17
М..
Проведена била кореспонденция между страните ,като по отношение на
втория ищец бил постановен отказ да се изплати обезщетение , а по
отношение на П. М. липсвало произнасяне.
Ищцата счита ,че са налице всички основания на чл. 432, ал. 1 от КЗ и
чл. 86 ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в претендирания размер , като иска е предявен като частичен.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
застрахователното дружество.
Не оспорват допустимостта на предявените искове. Правят оспорване по
основание и размер.
Не оспорват наличието на валидно застрахователно правоотношение по
отношение на лек автомобил “******** *****” с рег, № ****** към датата на
настъпване на произшествието - 14.05.2022г.
Оспорен е механизма на ПТП.
По отношение на П. М. оспорват иска по размер.
Претендираното обезщетение било силно завишено като размер и не
съобразено със справедливостта. Справедливо считат обезщетение в размер
от 5 000 - 6 000 лева
Представената медицинска документация удостоверявала, че вследствие
на пътен инцидент от 14.05.2022 г. П. М. М. е получила травматични
увреждания, изразяваща се в повърхностни наранявания - контузии,
охлузвания и подкожни кръвонасядания с малки наранявания на кожата
предимно в лявата половина на тялото (главата, лявото рамо, гръден кош и
корема, както и левия долен крайник), подробно описани в представено
Съдебномедицинско удостоверение №91/16.05.22 г.
Преди това на 14.05.22 г. е била на преглед в спешно отделение на
болнично заведение, за което има представен медицински документ.
Тези повърхностни наранявания в тяхната съвкупност причинили
временно разстройство на здравето неопасно за живота - лека телесна повреда
(чл.130. ал.1 от НК).
Нямало данни за настъпили усложнения в оздравителния период, чиято
18
обичайна продължителност е около две - три седмици.
Съдът , като прецени доказателствата по делото , доводите на страните и
съобрази изложеното във въззивните жалби с оглед разпоредбата на чл.269 от
ГПК , за да се произнесе ,взе предвид следното:
И двете страни в жалбите си не излагат доводи относно механизма на
ПТП , виновността на водача, наличието на застрахователно правоотношение
и съответно наличието или липсата на съпричиняване ,каквито доводи са
изложени и обсъждани от първоинстанционния съд.
Въззивната инстанция намира ,че фактическата обстановка , приета от
първоинстанционния съд , относно механизма на ПТ и отговорността на
ответника ,като застраховател е правилна .Съдът е преценил всички
доказателства по делото и в съответствие със закона и съдебната практика е
приел фактическа обстановка в тази част , която се възприема от въззивния съд
и тя е следната:
От констативен протокол за ПТП с пострадали лица №340р-8347 от
14.05.2022 г., ,който не е оспорен е установено, че на същата дата в гр. Б. на
бул. „*****“ е реализирано ПТП между лек автомобил марка „****“, модел
„***“ с рег. №*****, управляван от ищеца Х. И. П. и лек автомобил марка
„********“, модел „*****“ с рег. №****** с водач Ц.И.Ц.. Като причина е
посочено поведението на водача на л. а. „********“, който предприел маневра
за завиване наляво с цел паркиране на паркинг, без да пропусне движещият се
в насрещната пътна лента л. а. „****“. Констатирано е ПТП с материални
щети и две леко пострадали лица – З.Д.П. и П. М. М.. Механизма на
настъпване на ПТП е установен и показанията св. Ц.И.Ц., който всъщност е
виновния водач за настъпване на ПТП. За допуснатото нарушение виновният
водач Ц.И.Ц. е санкциониран с НП №22-0340-000583 от 15.06.2022 г., което е
прието като доказателство по делото.
Механизма на ПТП е изясняван и чрез заключението на приетата
съдебна автотехническа експертиза
Установява се настъпило застрахователно събитие, вината за което е на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника,
което ангажира отговорността му за обезщетяването на произтеклите от ПТП
имуществени и неимуществени вреди.
19
До застрахователя е отправено искане от ищцата П. М. чрез адв. Т. на
12.07.2022 година. Застрахователят – ответник със свое писмо от 14.07.2022
година е поискал представяне на допълнителни доказателства ,като за
искането си е уведомил представителят на ищцата. Изрично е посочено в
писмото обаче ,че тези доказателства се изискват във връзка с щети на ППС
марка “****“.
Няма данни по делото да са представени пред застрахователя исканите
свидетелство за управление на ППС и контролен талон към него ,както и
влязлото в сила наказателно постановление или друг съдебен акт.
Със свое писмо от 19.05.2022 година застрахователят е изискал от ОД на
МВР съставеното наказателно постановление и информация дали е влязло в
сила и е получило отговор.
С писмо от 21.07.2022 година застрахователното дружество е оказало
изплащането на неимуществени вреди на другия ищец-Х. П. и не се е
произнесъл по претенцията на ищцата П. М..
За да се произнесе по поставения във въззивните жалби въпрос относно
справедливостта на присъденото обезщетение за неимуществени вреди на
ищцата П. М. , съдът съобрази следното:
От доказателствата по делото – в частност показанията на св. Ц. е видно
,че две от жените , пътуващи в автомобила , управляван от Х. П. имали
оплаквания , поради което по отношение на тях била осъществена медицинска
помощ.
От представената медицинска документация на ищцата е видно ,че
констатациите са ,че пациентът е адекватен , контактен , стабилен с нормално
кръвно налягане.Предприети са рентгенографски изследвания на рамо и
челюсти.
В представеното съдебно-медицинско удостоверение , издадено на
датата на ПТП е направено заключение ,че при прегледа на ищцата М. е
установена контузия на раменния пояс и мишницата; контузия на нервус
ишиадикус; разкъсно – контузни рани; кръвонасядания и охлузвания по
главата, лицето , тялото и крайниците.
За изясняване вида и характера на уврежданията , причинени на ищците
,по делото е прието заключение на съдебно – медицинска експертиза.
20
Експерта е извършил оценка на представената медицинска
документация . От лист за преглед на пациент № 008386/14.05.2022 г. и
допълнителен лист за преглед на пациент по описа на „МБАЛ - Пазарджик"
АД. гр. Пазарджик –на името на П. М. М. е видно ,че е постъпила в
отделението на 14.05.22 г. в 20.08 часа и напуснала в 22.09 ч. Основната
поставена диагноза е „Контузия на раменния пояс и мишницата“. Направени
са изследвания - ПКК, кръвна захар, рентген на рамо и на челюсти и
консултация с ортопед.
Експерта е взел предвид при изготвяне на заключението си и
констатираната обективна находка , отразена в издаденото съдебно-
медицинско удостоверение.
Травматичните увреждания на ищцата са описани по следния начин :
синкаво кръвонасядане по лявата челна област на главата; синкаво
кръвонасядане по теменно-тилната област в ляво, по лявата буза и брадичката;
синкаво кръвонасядане на гърдите в ляво и лявото рамо; синкаво
кръвонасядане по предна коремна стена; кръвонасядане по лявата
предмишница и лакета; кръвонасядания по лява подбедрица с малки рани и
кръвонасядане на дясно коляно външно;
Отразено е в заключението ,че тези травматични увреждания са
резултат от действието на твърди тъпи предмети като общ механизъм и добре
отговарят да са получени, както е видно от материалите по делото, а именно
при станалото ПТП по механизма „Травма в автомобила“ – пасажер на задна
лява седалка. Касае за мекотъканни увреждания, локализирани предимно в
лявата телесна половина на пострадалата. Те са получени при удар във вратата
на автомобила и в облегалката на седалката на водача. Няма медицински
данни за настъпили усложнения в оздравителния процес на уврежданията.
При обичаен ход те оздравяват без да останат трайни последици за здравето на
пострадалата за период от около 3 седмици. Травматичните увреждания
генерират болкови усещания в острия период на травмата , което може да
наложи прием на болкоуспокояващи.
Няма медицински данни по делото да е търсена специализирана
консултация и лечение, свързани с подобна симптоматика.
Веднага следва да се отбележи ,че не е установено по делото ищцата да
е изпадала в безсъзнателно състояние и шок ,както се твърди в исковата
21
молба.
Заключението на експерта не е оспорено от страните.
За да установи претенциите си ищцата е ангажирала и гласни
доказателства- проведен е разпит на двама свидетели.
Св. Угринов е познат на ищците по делото и му е известно за
претърпения от тях инцидент.
Случайно е бил очевидец на ситуацията и твърди, че състоянието на и на
двамата след инцидента било лошо- имали травми от колана –боляли ги
гърдите, вратовете и крайниците.
Не е известно на този свидетел дали лицата са имали болничен престой.
След няколко дни ги посетил в дома им. Били много стресирани ,не
можели да се движат и той им носел храна и лекарства.
Според свидетеля можели да стават със затруднения и такова било
състоянието и на двамата 2-3 месеца.
Твърди,че П. имала яка на шията и после ходела на рехабилитация, като
за последното данните са му от от П. М..
Ищците били притеснени и затворени ,като основно Х. П. се
притеснявал ,че не може да работи.
По искане на ищците този свидетел по два пъти в седмицата им купувал
болкоуспокояващи.
Свидетелят Я. също е приятел на ищците по делото.
Видял ги един – два дни след катастрофата , като по лицата и имало
травми-повече по лицето на П..
Твърди,че два месеца не излизали от тях , като основното им
притеснение било свързано с невъзможността да реализират доходи.
Ищцата П. М. избягвала общуването с него ,но имала оплакване от
коляното и раменните стави.
И двамата се придвижвали сами ,но трудно.
Този свидетел виждал ищците след инцидента в рамките на месец два
или три пъти , като не си спомня да са били гипсирани или превързани.
Свидетелят твърди,че около два месеца и двамата ищци не работили
22
,като после започнали рехабилитация,като не му е известно кога и къде е
провеждана такава.
При така установената фактическа обстановка ,съдът намира
предявения иск с правно основание чл.432 от КЗ за доказан по основание .
За да определи размера на дължимото обезщетение , ръководейки се от
справедливостта , съдът взе предвид вида и характера на уврежданията на
ищцата и основно заключението на експерта ,касаещо уврежданията и
възстановяване и.
Ищцата към момента на ПТП била на 28 години.
Травматичните увреждания на ищцата основно се изразяват в
кървонасядания: синкаво кръвонасядане по лявата челна област на главата;
синкаво кръвонасядане по теменно-тилната област в ляво, по лявата буза и
брадичката; синкаво кръвонасядане на гърдите в ляво и лявото рамо; синкаво
кръвонасядане по предна коремна стена; кръвонасядане по лявата
предмишница и лакета; кръвонасядания по лява подбедрица с малки рани и
кръвонасядане на дясно коляно външно;
Според експерта ,чието заключение е прието по делото, няма
медицински данни за настъпили усложнения в оздравителния процес на
уврежданията. При обичаен ход тези увреждания оздравяват без да останат
трайни последици за здравето на пострадалата за период от около 3 седмици.
Болки има в острия период на травмата, което предполага прием на
болкоуспокоителни.
Не е установено по делото ищцата да е била в безсъзнание, не е
установено твърдяното в исковата молба ,че на ищцата е предложено
болнично лечение и такова не е проведено , поради нейния отказ. Не е
установено още този вид увреждания да изискват рехабилитационни
процедури и такива да са пили предписани и проведени.
Показанията на свидетелите в тази част съдът изобщо не кредитира , тъй
като те са лишени от каквато и да била конкретност .Не им е известно нито
кога , нито къде ,нито поради какви причини е провеждана рехабилитация и
по отношение на кого ог двамата ищци .Като те въпроизвеждат само чутото
от ищците.
В останалата си част показанията на свидетелите ,всъщност са напълно
23
съответни на заключението на експерта ,като единствено твърденията им,ч е
два-три месеца е продължило възстановяването не кореспондират с
останалите доказателства по делото.
Дори и страните да не полагали труд в такъв период ,то от това не следва
,че е било необходимо толкова време за възстановяването им.
Видно от заключението на експерта травмите на ищцата М. са напълно
отшумели и няма никакви последици.
Първоинстанционният съд е присъдил обезщетение в размер на 8000
лева за П. М. и в размер на 6500 лева на ищеца Х. П., като по никакъв начин не
е индивидуализирал този размер ,с оглед конкретните увреждания на лицата.
Въззивният съд обсъди уврежданията ,причинени на ищеца , за да
направи съпоставка с тези на ищцата М. и по този начин да спомогне за
извеждане на всички критерий са присъждане на справедливо обезщетение.
От заключението на експерта по делото би могъл да се направи извод, че
уврежданията на Х. П. не са по- малки , а дори и би могло да се говори за по-
висок интензитет.
При този ищец са констатирани и описани средните травматични
увреждания: синкаво кръвонасядане на гърдите в ляво; кръвонасядане в
поясно- коремната област; кръвонасядане и охлузване на лявото рамо;
травматичен оток, обхващащ лявата длан, гривнената става и предмишницата;
синкаво кръвонасядане на дясно бедро с рана; кръвонасядане на ляво коляно с
рана; кръвонасядане и оток в областта на лявата глезенна става.
Този ищец е търсил медицинска помощ и от д-р И.Т. на 27.05.2022
година ,който е потвърдил контузията на глезена.
И при този ищец се касае за мекотъканни увреждания, получени при
травмиране на тялото в елементи на купето на автомобила при настъпилото
ПТП. При обичаен ход на оздравителния процес, тези увреждания също
оздравяват, без да останат трайни последици за здравето на пострадалия за
период от около 20-28 дни. В първите 10-12 дни генерират болкови усещания,
които персистират за още около 2 седмици в областта на глезенната става.
Това е наложило прием на нестероидни противовъзпалителни средства.
От доказателствата по делото не е установено на ищцата да са
причинени психо- емоционални страдания , повече и различни от обичайните
24
за ситуацията ,в която е била поставена.Твърденията в исковата молба за
психо-емоционалното състояние на ищцата не са доказани.
Съдът съобрази формираната постоянна съдебна практика -
Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС ,решение № 151 от 12.11.2013 г. по
т. д. № 486/2012 г., ТК, ІІ т. о., решение № 88 от 17.06.2014 г. по т. д. №
2979/2013 г., ТК, ІІ т. о., решение № 130 от 09.07.2013 г. по т. д. № 669/2012 г.
на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 83 от 06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на
ВКС, ТК, ІІ т. о. и др., съгласно която за определяне на справедливо
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - морални болки и
страдания от причинени телесни увреждания на увреденото от деликт лице,
следва да бъдат взети предвид както характерът и тежестта на самото телесно
увреждане, интензитетът и продължителността на търпените физически и
емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, така и
икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на
което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този
момент.
Съдът взе предвид и съдебната практика. Макар всеки казус да е
специфичен , то е възможно и съпоставяне с присъдени обезщетения в други
производства – напр. Определение № 50569 от 1.11.2022 г. на ВКС по т. д. №
575/2022 г., II т. о.
Като съобрази всичко това , съдът намира ,че справедливия размер на
обезщетението за причинените на ищцата страдания е 6000 лева.
По отношение дължимостта на лихва за забава:
За да присъди лихвата върху размера на дължимото обезщетение от
момента на предявяване на иска , съдът е приел ,че застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок чл.497, ал.1 КЗ. При застраховането на
гражданска отговорност, макар вредата да произлиза от деликт и
делинквентът да се счита в забава от момента на увреждането – чл.84, ал.3
ЗЗД, неговият застраховател изплаща обезщетение за забава считано от по-
ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл.106, ал. 3 КЗ; 2. изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1 КЗ освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
25
3 КЗ.
Това е съответното на закона становище по въпроса.
Съдът е счел ,че застрахователят е поискал допълнителни писмени
доказателства – СУМПС на ищеца и влязло в сила наказателно постановление
или съдебен акт, установяващ вината на водача, причинил катастрофата, като
не е установено изисканите документи да са представени. При това положение
застрахователят не бил изпаднал в забава при условията на чл.497, ал.1 КЗ,
въпреки липсата на произнасяне по застрахователната претенция в 3 месечния
срок по чл.496, ал.1 КЗ, тъй като увредените лица не са представили поискани
от застрахователя доказателства по реда на чл.106, ал.3 КЗ.
Първоинстанционният съд обаче не е отчел ,че направеното искане за
представяне на допълнителни доказателства , касае единствено и само
претенцията за имуществени вреди ,която е предявена от ищеца Х. П..
Указания за представяне на допълнителни доказателства , относими към
претенцията на П. М. за неимуществени вреди не са давани от застрахователя
той не се е произнесъл по тази претенция в указания в закона срок.
При уважаване на иск за обезщетение за вреди от деликт законната
лихва върху главницата се дължи без да има отправена покана от датата на
деликта, ако е поискана от ищеца /чл. 84, ал. 3 ЗЗД/. С решение № 128 от
04.02.2020 г., по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, I т. о., което настоящият съдебен
състав споделя, е разяснено, че в хипотезата на пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" за обезщетение за вредите, причинени от застрахования
деликвент, в застрахователната сума по чл. 429 КЗ се включва дължимото от
застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от
датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно
събитие, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя, а не от увреждането. Изложени са аргументи, че разликата в
периодите по отношение на дължимото спрямо увреденото лице обезщетение
за забава от делинквента на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД и от
застрахователя по застрахователния договор следва както от разпоредбите на
чл. 429, ал. 1-ал. 3 КЗ, така и от въведената с новия КЗ абсолютна процесуална
предпоставка за предявяване на прекия иск срещу застрахователя на
деликвента по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
26
съгласно чл. 498, ал. 3, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ- отправянето на писмена
застрахователна претенция спрямо застрахователя по реда на чл. 380 КЗ. След
предявяване на тази претенция за застрахователя тече нормативно
установеният срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като непроизнасянето и
неплащането на застрахователно обезщетение в срока е свързано, от една
страна, с изпадане на самия застраховател в забава, за която дължи лихва, а от
друга страна, с възможността увреденото лице да предяви иск на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ. В обобщение, на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ
застрахователят покрива спрямо увреденото лице отговорността на
делинквента за дължимата лихва за забава за плащане на обезщетение за вреди
от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане
на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне или плащане на
обезщетение дължи законната лихва върху обезщетението за собствената си
забава.
Поради изложеното , съдът намира ,че жалбата на ЗД „Бул Инс“ АД е
частично основателна и решението в осъдителната част по отношение на П.
М. следва да бъде отменено над размера от 6000 до 8000 лева и претенцията
отхвърлена.
Насрещната въззивна жалба е неоснователна и решението в
отхвърлителната част до размер на 12000 лева следва да бъде потвърдено.
Основателна е жалбата обаче, що се отнася до началния момент на
дължимост на лихва за присъденото обезщетение и в тази част решението
следва да бъде отменено.
Съобразно този изход ,следва да бъдат коригирани и разноските по
делото, присъдени от първоинстанционния съд. Дължими от П. М. на
застрахователното дружество са разноски в размер на 1050 лева или следва да
бъдат присъдени още 233 лева.
Дължимите разноски от ЗД на РС възлизат на размер от 864,50 лева.
Пред въззивната инстанция също се дължат разноски с оглед изхода на
спора.
Жалбата на ЗД е частично основателна. Претендират се разноски в
размер на 1560 лева – изплатено адвокатско възнаграждение. Направено е
възражение за прекомерност.
27
Съдът намира направеното възражение за основателно.
Възнаграждението е почти два и половина пъти по-голямо от предвидените
минимални размери в Наредбата за възнаграждение за адвокатска работа.
Като съобрази изхода на спора ,фактическата и правна сложност на
делото и извършените по него действия от страна на упълномощения адвокат ,
съдът намира ,че възнаграждение от 800 лева е справедливо и обосновано.
Насрещната въззивна жалба е основателна само в частта си относно
началния момент от който се дължи лихва. Представителството на
жалбоподателката по насрещната жалба от адв. Т. е осъществено по реда на
чл.38 от ЗА. Като съобрази изхода на спора, фактическата и правна сложност
на производството пред тази инстанция и предприетите от адвоката действия ,
съдът определя дължимото възнаграждение на 300 лева.
Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№
4178 по описа за 2023 година, с което е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“
№87, да заплати на П. М. М. с ЕГН ********** от гр. П., ж. к. „*****“
*********, на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата от 8000 лв. - застрахователно
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за
причинени неимуществени вреди от застрахователно събитие, настъпило на
14.05.2022г. в гр. Б. на бул. „*****“ по вина на водача на застрахования при
ответника лек автомобил марка „********“, модел „*****“ с рег. №******,
ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на
22.11.2023г. до плащането, над размера от 6000 до размера на 8000 лева и
ОТХВЪРЛЯ иска в тази част.
ОТМЕНЯ решението и в частта , с която е отхвърлена претенцията на П.
М. за присъждане на законна лихва законна лихва за забава за периода от
датата на застрахователната претенция - 12.07.2022 г. до подаването на
исковата молба в съда.
Осъжда ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на П. М. присъденото обезщетение
,ведно със законната лихва ,считано от 12.07.2022 година до окончателното
28
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Осъжда П. М. М. с ЕГН ********** от гр. П., ж. к. „*****“ *********
да заплати на ЗД Бул инс“ АД на основание чл.78, ал.3 ГПК, съдебни разноски
в размер още 233 лева за първоинстанционното производство и 800 лева
,разноски пред въззивната инстанция.
Отменя решението ,в частта , с която е осъдено ЗД “Бул Инс“ АД, да
заплати на Районен съд - Пазарджик, на основание чл.78, ал.6 ГПК, съдебни
разноски размер на 1002.82 лв. над размера от 864150 лева.
Осъжда ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ №87, да заплати на адвокат Д.
С. Т. от САК, личен №*****, на основание чл.38, ал.2 ЗА, адвокатско
възнаграждение в размер за въззивната инстанция в размер на 300 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
29