№ 187
гр. Шумен, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. ХаджиИ.
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно гражданско
дело № 20253600500282 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл. 258 от ГПК.
С решение №49/17.03.2025 г. по гр. д. №582/2024 г. ВПРС е отхвърлил иска с правно
основание чл. 59 от ЗЗД, по който Г. И. Й. претендира „НОВЕ КОНСУЛТ АГРО
ИНВЕСТ“ЕООД, ЕИК *****, да бъде осъден да й заплати сумата от 2193.23 лв.,
представляваща обезщетение за ползване на 1/6 ид. ч. от недвижими имоти - поземлени
имоти с идентификатори 62732.35.2, 62732.15.107, 62732.88.35, 62732.37.31, 62732.22.21,
62732.91.9 и 62732.33.22, находящи се в с. Риш, собственост на ищеца, без основание за
стопанските от 2018 година до 2024 година, ведно със законната лихва на осн. чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД от датата на предявяване на иска 26.08.2024 г. до окончателното изплащане на сумата и
осъдил ищцата да заплати на ответното дружество сумата от 500 лв. разноски по делото.
Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от Г. И. Й., в
която се обжалва изцяло постановеното решение като неправилно, постановено в
противоречие с материалния закон и трайната съдебна практика и при несъобразяване на
всички доводи в исковата молба. В противоречие с чл. 32, ал. 1 от ЗС и установената съдебна
практика районният съд стигнал до извода, че отношенията между съсобствениците следва
да се уредят по реда на чл. 30, ал. 3 от ЗС, без да отчете факта, че договорът за аренда от
20.11.2014 г. е сключен от съсобственик, който не притежава повече от половината от вещта,
сключен без нейно знание и съгласие, не го приема нито изрично, нито с конклудентни
действия, поради което не я обвързва. Изразява несъгласие и с извода, че липсват разпореди,
които да уреждат противопоставимостта на облигационното право на арендатора на правото
1
на собственост на съсобствениците, които не са страна по договора за аренда, сключен
преди изменението на чл. 3, ал. 4 от ЗАС от съсобственик с по-малко от 50% участие в
съсобствеността. Излага, че съгласно установената съдебна практика, когато сделката, въз
основа на която третото лице е допуснато да ползва вещта е възмездна, отговорността е по
чл. 30, ал. 3 от ЗС, когато тя е противопоставима на другите съсобственици или те са я
приели, а когато сделката е непротивопоставима на другите съсобственици, отговорността е
по чл. 59 , ал. 1 от ЗЗД. В последната хипотеза задължено било лицето, което фактическа
ползва вещта, тъй като основанието му е непротивопоставимо на съсобственика ищец. Сочи
съдебна практика. Поради факта, че арендаторът ползва без правно основание нейната 1/6
ид. ч. от съсобствените земеделски имоти, същият й дължи обезщетение по чл. 59, ал .1 от
ЗЗД. Моли решението да бъде отменено и предявената претенция уважена.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор на
въззивната жалба, с който взема становище за неоснователността й.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, от надлежна страна, при
наличие на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.
При извършена проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата,
становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на жалбоподателя
срещу въззиваемия с претенция за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
2193,23 лв., представляваща обезщетение за ползване на 1/6 ид. ч. от недвижими имоти -
поземлени имоти с идентификатори 62732.35.2, 62732.15.107, 62732.88.35, 62732.37.31,
62732.22.21, 62732.91.9 и 62732.33.22, находящи се в с. Риш, собственост на ищеца без
основание за стопанските от 2018 година до 2024 година, ведно със законната лихва на осн.
чл.86, ал.1 от ЗЗД от датата на предявяване на иска 26.08.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата.
По същество: Не е спорно между страните и се установява от писмените
доказателства, че процесните земеделски земи са били реституирани в полза на
наследниците на Р.И.Р., починал на 27.08.1987 г. и оставил за наследници по закон съпруга и
четири деца, между които и ищцата.
Не е спорно също така и се установява от писмените доказателства по делото, че на
20.11.2014 г. М.Р.Й.., наследник на едно от децата на общия наследодател и притежаваща
1/3 ид. ч. от съсобствените земеделски имоти е сключила с ответника „НОВЕ КОНСУЛТ
АГРО ИНВЕСТ“ ЕООД договор за отдаването под аренда за срок от 15 стопански години
срещу арендно плащане от 50 кг пшеница на декар или равностойността по пазарни цени, за
стопанска година. Договорът е с нотариална заверка на подписите, рег.№5677/2014 г. с акт
№112, т. ХII на нотариус с рег.№*** на НК и вписан в Служба по вписванията гр. Велики
2
Преслав.
На 20.11.2014 г. М.Р.Й.. дарява на „*****“ ЕООД 1/9 ид. ч. от процесните земеделски
имоти, видно от нотариален акт за дарение №***, том **, дело №***** г. по описа на
нотариус с рег. №***, а на 21.11.2025 г. Й. продава останалите притежавани от нея по
наследство 2/9 ид.ч. от земеделските земи на същото еднолично дружество, видно от
нотариален акт за покупко-продажба №*** то. **, дело №***** г. по описа на нотариус с рег.
№***.
Между страните не е спорно и обстоятелството, че с влязло в сила решение по гр. д.
№61/2023 г. по описа на ВПРС имотите, предмет на договора за аренда, са допуснати до
делба при квоти: 1/6 ид. ч. за Г. И. Й., 1/6 ид. ч. за Р.В.Р., 1/18 ид. ч. за Е.Й.Б., 1/18 ид. ч. за
В.Й.Г., 1/18 ид.ч. за Й.Г.Г. и 1/2 ид.част за „*****“ ЕООД. Не е спорен и фактът, че с влязло в
сила решение №198/17.12.2024 г. по гр.д. №601/2023 г. е извършена делбата чрез
разпределение на осн. чл. 353 от ГПК., като в дял на ищцата е поставен ПИ с идентификатор
62732.22.21 с площ 7001 кв.м..
По делото са приобщени скици на имотите, от които е видно, че и седемте поземлени
имота са с трайно предназначение: земеделска земя, като ПИ 62732.22.21, 62732.35.2,
62732.88.35 са с НТП – нива, ПИ 62732.33.22 е с НТП – хмелници, ПИ 62732.15.107 е с НТП
– ливада, ПИ 62732.37.31 и 62732.91.9 са с НТП – изоставена нива.
Във въззивното производство е приета съдебно-икономическа експертиза за размера
на обезщетението за лишаване от ползване на процесните имоти, равняващо се на средния
пазарен наем/рента за стопанските години от 2018 до 2024 г.. В констативно-съобразителната
част на заключението е посочено, че за да даде отговор на поставената задача ВЛ е
използвало данните от извършено проучване относно средно годишното рентно плащане за
исковия период, публикувани на официалната страница на ДФ „Земеделие“ - Шумен.
Според заключението средният пазарен наем/рента за стопанските години 2018 до
2024 г. за 1/6 ид. ч. от имотите е както следва: за ПИ 62732.35.2 с площ 5497 кв.м., 4
категория, НТП „нива“ – 256 лв.; за ПИ 62732.15.107 с площ 4320 кв.м., 3 категория, НТП
„ливада - 117 лв.; за ПИ 62732.88.35 с площ 14995 кв.м., 5 категория, НТП „нива“ - 697 лв.;
за ПИ 62732.22.21 с площ 7001 кв.м., 5 категория, НТП „нива“ - 326 лв.; за ПИ 62732.33.22 с
площ 4137 кв.м., 5 категория, НТП „хмелници“ – 143 лв.. За ПИ 62732.37.31 с площ 6999
кв.м., 8 категория, НТП „изоставена нива“ и ПИ 62732.91.9 с площ 6041 кв.м., 8 категория,
НТП „изоставена нива“ вещото лице не определя среден пазарен наем/рента. В съдебно
заседание пояснява, че в констативно-съобразителната част е направена извадка от
официалната интернет страница на ДФЗ, от където било видно, че тези ниви не се
обработват, като от същата установило, че няма публикувани данни за средна пазарна
рента/наем за необработваема площ, докато за всички други видове начини на трайно
ползване били публикувани стойности. По отношение ПИ 62732.33.22 пояснява, че тъй като
НТП на земята е определен като „хмелници“, били съобразени данните от ДФЗ за среден
пазарен наем/рента именно за „хмелници“, а не за земеделска земя с НТП – нива.
3
При така установената фактически обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съобразявайки твърденията, изложените в обстоятелствената част на исковата молба
и заявения петитум, съдът намира, че предавената претенция е с пр. осн. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
Съществени условия за възникване на претенцията за неоснователно обогатяване е
отсъствието на правно основание /конкретен източник на права и задължения/ за
преминаване на имуществените блага от патримониума на обеднялото в патримониума на
обогатеното лице. Вземането, произтичащо от неоснователно обогатяване, е субсидиарно -
чл. 59, ал. 2 от ЗЗД. То не съществува, ако съответната престация се дължи на договорно или
на някакво друго извъндоговорно основание. Друг иск по смисъла на чл. 59, ал. 2 ЗЗД е
всяко друго субективно право (иск в материалноправен смисъл на понятието, също така -
притезание, вземане) в полза на кредитора срещу същия длъжник, което обяснява или
изравнява разместването на имуществените ценности в двата патримониума - решение №
60130 от 23.06.2021 г. по гр. д. № 2990/2020 г. на ВКС, ІV г.о.
Възможността на ищеца по иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД да защити
правата си с друг предвиден по закон точно определен иск трябва да се преценява с оглед на
предмета на спора, така както същият е очертан от петитума и обстоятелствената част на
исковата молба и от направените от ответника доводи и възражения. Ако от тях не се
установява съществуването между страните на договорно, деликтно отношение или такова за
водене на чужда работа без пълномощие, то ищецът може да защити нарушените си права с
иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД /Решение № 90 от 15.09.2020 г. по гр. д. № 3937/2019 г. на ВКС,
ІV г.о./.
В случая ищцата твърди, че ответното дружество ползва частта й от съсобствените
земеделски земи въз основа на договор за аренда, който й е непротивопоставим, като
сключен от съсобственик, който не притежава повече от 50% от общите земеделски имоти,
за сключването на който не е давала съгласие и не е получавала арендни плащания.
Ответникът от своя страна твърди, че има основание за ползване – договор за аренда. Тъй
като към датата на сключването му не е било налице ограничението по чл.3, ал.4 от ЗАЗ,
отношенията между съсобствениците следвало да се уреждан съгл. чл. 30, ал. 3 от ЗС. В тази
връзка настоящият състав намира за необходимо да посочи решение №179/23.07.2015 г. по
гр.д. №3104/2014 г. на ВКС, ІV г.о., в което се приема, че „Във всички случаи, когато
наемният договор, сключен с трето лице е противопоставим на съсобствениците, те
разполагат с възможност да търсят гражданските плодове, събрани изключително от
съсобствениците – наемодатели, по силата на чл. 30, ал. 3 ЗС. По изключение, ако напр.
договорът за наем е сключен по начин, вреден за общата вещ или е явно неизгоден за
съсобствениците, притежаващи по-малко от половината от общата вещ, те могат да търсят
наред с припадащата им се част от наема, още и обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС,
представляващо разликата между уговорена наемна цена и средната пазарна цена, когато
първата е по-ниска (виж мотивите към ТР 7/2012 г. на ОСГК). Когато обаче сделката не
обвързва съсобствениците по чл. 32 ЗС, те могат да търсят обезщетение за това, че са
4
лишени от възможността да ползват своя дял от общия имот. Съгласно ТР № 7/2012 г. на
ОСГК на ВКС, лично ползване по см. на чл. 31, ал. 2 ЗС се осъществява от ползващия
съсобственик чрез непосредствени негови действия, чрез действия, осъществени от член на
неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездното той е предоставил общата
вещ. Щом сделката, въз основа на която третото лице е допуснато да ползва вещта е
възмездна, отговорността не е по чл. 31, ал. 2 ЗС, а по чл. 30, ал. 3 ЗС, когато тя е
противопоставима на другите съсобственици или те са я приели, съответно по чл. 59, ал. 1
ЗЗД, когато сделката е непротивопоставима на съсобственика и той не я приема. В
последната хипотеза задължено е лицето, което фактически ползва вещта; основанието му е
непротивопоставимо на съсобственика – ищец.“ Ето защо и при така наведените от ищцата
твърдения в исковата молба и доводите на ответника, съдът намира, че ищцата може да
защити правата си с иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, тъй като не разполага с друг иск срещу
ответника.
Съгласно правилото на чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването. Фактическият състав на чл. 59 ЗЗД, визиращ обогатяването без основание
включва следните елементи: 1) обогатяване на едно лице за сметка на друго; 2) обедняване
на това лице, свързано с обогатяването на първото; 3) връзка между обедняването и
обогатяването; 4) липса на валидно основание за това имуществено разместване в
отношенията между двата субекта.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е да докаже както
своето обедняване, така и обогатяването на ответника, също и общите факти, от които
произтичат обедняването и обогатяването. Ответникът следва да докаже твърдението си за
наличие на правно основание да ползва имотите.
За успешното реализиране на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД не е от значение начинът на
ползване, респ. неизползването на вещта, нито дали чрез същата са генерирани приходи от
ответника, а е достатъчно тя да се намира без правно основание във фактическата му власт, с
което е създадена реална възможност за спестяване наема, който би плащал за нейното
ползване.
В настоящия случай между страните няма спор, че ищцата Г. И. Й. е съсобственик на
имотите, предмет на договора за аренда, като притежава 1/6 ид. ч. от същите към датата на
сключване на договора 20.11.2014 г. и към датата на депозирана на исковата молба
26.08.2024 г. Договорът за аренда е сключен от М.Р.Й.., наследник на едно от децата на
общия наследодател и притежаваща 1/3 ид. ч. от съсобствените земеделски имоти.
По време на сключването му е действал Законът за аренда в земеделието в редакцията
му към ДВ бр. 14/20.02.2015 г. Относимата в случая редакцията на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ
предвижда, че когато договорът за аренда е сключен само от някои от съсобствениците на
земеделската земя, отношенията помежду им се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС, тоест
без значение какво е участието му в съсобствеността. Новата редакция на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ
(ДВ, бр. 13/2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) въвежда изискване договорът за аренда да се
5
сключва от съсобственик или съсобственици, с участие в съсобствеността на арендованите
земи поне 50 на сто, или пълномощници на такива.
Между страните е спорен въпросът противопоставим ли е на ищцата договора за
аренда. В тази връзка съдът намира за необходимо да посочи разясненията, дадени в
решение №735 от 12.12.2024 г. по гр. д. №198/2024 г. на ВКС, ІІІ г.о.: „За времето до влизане
в сила на ЗИД на ЗАЗ (обн. ДВ, бр.13/2017 г., в сила от 07.02.2017 г., с който е създадена
нова ал. 4 на чл. 3), сключването на договор за аренда представлява действие на обикновено
управление, което поначало може да извърши всеки съсобственик (дори с миноритарен дял
от земята – равен или под 50 %), без да е необходимо съгласие на останалите участници в
общността (ТР № 91 от 01.10.1974 г. по гр. д. № 63/74 г., ОСГК). Съдебната практика е
константна, че при сключен договор за аренда от един съсобственик, отношенията му с
останалите се уреждат по правилото на чл. 30, ал. 3 ЗС (така решение № 181 от 17.04.2012 г.
по гр. д. № 1315/2011 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 4 от 18.02.2016 г. по гр. д. № 3322/2015
г. на ВКС, ІІ г. о.). Когато съглашението е сключено от съсобственик преди изменението на
чл. 3, ал. 4 ЗАЗ – т. е. от съсобственик, притежаващ половината или по-малко от половината
от дяловете (както в случая) то обвързва само страните, които са го сключили, а спрямо
останалите съсобственици се прилага доколкото те изрично или с конклудентни действия са
го приели. Коментираният текст е проява на кореспондиращо на общата уредба по чл. 32, ал.
1 ЗС разрешение относно управлението и ползването на съсобствени земеделски земи чрез
отдаване под аренда - общата вещ се ползва и управлява съгласно решението на
съсобствениците, притежаващи повече от половината от нея. Изменението в специалния
закон касае единствено материалноправните предпоставки за сключване на договор за
аренда, но не създава ново, различно от предходното, правило за регулация на арендните
правоотношения. Ето защо, по аргумент от чл. 31, ал. 2 ЗС, когато съсобствената вещ е
отдадена под наем само от един или повече от съсобствениците, които не притежават повече
от половината от имота, този договор не е противопоставим на всеки един от останалите
съсобственици на имота заедно или поотделно – вж. в този смисъл решение № 314 от
17.02.2012 г. по гр. д. № 1548/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о.“
С оглед тези разяснения и като взе предвид, че договорът за аренда е сключен от
М.Р.Й.., притежаваща 1/3 ид. ч. от съсобствените имоти и липсата на данни ищцата да е
приела изрично или с конклудентни действия договора за аренда, то с оглед правилото на чл.
32, ал. 1 от ЗС същият е непротивопоставим на ищцата, която притежава 1/6 ид. ч. Затова в
отношенията между ищцата и ответника е без значение наличието на такъв договор, както и
при какви условия (срок, размер на арендното плащане и т. н.) е сключен, защото той няма
правно действие спрямо нея.
Установи се наличието на договор за аренда от 15.11.2014, по силата на който М.Р.Й..,
притежавала 1/3 ид. ч. от съсобствените седем земеделски имота, е предоставила ползването
им на ответника за срок от 15 стопански години. По делото липсват данни ищцата да е
получила припадащата й се част от арендните плащания по договора за аренда или
ответникът да й е заплатил средния пазарен наем за притежаваната от нея 1/6 ид. ч. от
6
имотите – обстоятелства, които биха изключили обедняването на ищцата, съответно
неоснователното обогатяване на ответника. При тези факти и след като основанието за
ползването на имотите от ответника (договора за аренда) е непротивопоставимо на ищцата,
последната е обедняла с пропуснатите приходи от имота в размер на наемната цена за
притежаваните от нея идеални части, за което последният дължи обезщетение по чл. 59, ал. 1
от ЗЗД определено съобразно средния пазарен наем/рента.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗУТ, конкретното предназначение на
поземлените имоти се определя с подробния устройствен план и може да бъде: в земеделски
територии - за обработваеми земи (ниви, овощни и зеленчукови градини, лозя, ливади и
други) и необработваеми земи (пасища, скатове, дерета, оврази и други). Затова
обезщетението на собственика в случая следва да се определи на база вписаното ПУП и
нанесено в КККР за населеното място предназначение и начин на трайно ползване на
имотите, сочеща ги за попадащи в земеделска територия, с начин на трайно ползване
посочен в приложените по делото схеми за същите. Заключението на ВЛ е съобразено със
статута на имотите и след извършено проучване на публикуваните в официалната страница
на ДФ „Земеделие“ град Шумен данни относно средно годишното наемно/рентно плащане
по начин на трайно ползване на земеделските земи. Ето защо съдът счита за неоснователни
възраженията на въззивника (ищец), че конкретно за имот 62732.33.22 следва да се вземе
предвид средния пазарен наем за нива, тъй като само по НТП имотът се водел „хмелници“, а
реално не се отглеждали трайни насаждения.
Съобразно приетото във въззивното производство заключение на СИЕ:
1/ За имот 62732.35.2 (нива) средното арендно плащане за стопанските години за
периода 2018 г. – 2023 г. е в общ размер на 1247 лв., а за 1/6 ид. ч. е 208 лв.. За стопанската
2023/2024 година - е в размер на 286 лв., а за 1/6 ид. ч. – 48 лв. (или по 0,13 лв. на ден за
припадащия се на ищцата дял), то за периода 01.10.2023 г. до 26.08.2024 г. (датата на
предявяване на исковата молба) за 1/6 ид. ч. е 42,90 лв. Или обезщетението за 1/6 ид. ч. за
този имот за периода 01.10.2018 г. до 26.08.2024 г. е в размер на 250,90 лв.
2/ За имот 62732.15.107 (ливада) средното арендно плащане за стопанските години за
периода 2018 г. – 2023 г. е в общ размер на 571 лв., а за 1/6 ид. ч. е 95 лв. За стопанската
2023/2024 година - е в размер на 130 лв., а за 1/6 ид. ч. – 22 лв. (или по 0,06 лв. на ден), то за
периода 01.10.2023 г. до 26.08.2024 г. (датата на предявяване на исковата молба) за 1/6 ид. ч.
е 19,74 лв. Или обезщетението за 1/6 ид. ч. за този имот за периода 01.10.2018 г. до
27.08.2024 г. е в размер на 114,74 лв.
3/ За имот 62732.88.35 (нива) средното арендно плащане за стопанските години за
периода 2018 г. – 2023 г. е в общ размер на 3405 лв., а за 1/6 ид. ч. е 567 лв. За стопанската
2023/2024 година - е в размер на 780 лв., а за 1/6 ид. ч. – 130 лв. (или по 0,36 лв. на ден), то
за периода 01.10.2023 г. до 26.08.2024 г. (датата на предявяване на исковата молба) за 1/6 ид.
ч. е 118,44 лв. Или обезщетението за 1/6 ид. ч. за този имот за периода 01.10.2018 г. до
27.08.2024 г. е в размер на 685,44 лв.
7
4/ За имот 62732.22.21 (нива) средното арендно плащане за стопанските години за
периода 2018 г. – 2023 г. е в общ размер на 1589 лв., а за 1/6 ид. ч. е 265 лв. За стопанската
2023/2024 година - е в размер на 364 лв., а за 1/6 ид. ч. – 61 лв. (или по 0,17 лв. на ден), то за
периода 01.10.2023 г. до 26.08.2024 г. (датата на предявяване на исковата молба) за 1/6 ид. ч.
е 55,93 лв. Или обезщетението за 1/6 ид. ч. за този имот за периода 01.10.2018 г. до
27.08.2024 г. е в размер на 320,93 лв..
5/ За имот 62732.33.22 (хмелници) средното арендно плащане за стопанските години
за периода 2018 г. – 2023 г. е в общ размер на 761 лв., а за 1/6 ид. ч. е 126 лв. За стопанската
2023/2024 година - е в размер на 99 лв., а за 1/6 ид. ч. – 17 лв. (или по 0,05 лв. на ден), то за
периода 01.10.2023 г. до 26.08.2024 г. (датата на предявяване на исковата молба) за 1/6 ид. ч.
е 16,45 лв. Или обезщетението за 1/6 ид. ч. за този имот за периода 01.10.2018 г. до
27.08.2024 г. е в размер на 142,45 лв..
6/ По отношение останалите два имота - ПИ 62732.37.31 (НТП - изоставена нива) и
62732.91.9 (НТП - изоставена нива) искът е установен в своето основание. Когато искът е
установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя
размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице – чл. 162 от ГПК. Вещото
лице не определя среден пазарен наем/рента за тези имоти, тъй като не е установило
публикувани данни за средна пазарна рента/наем за необработваема площ. Правилото на чл.
162 от ГПК е императивно и съдът не може да отхвърли иск, доказан по своето основание,
поради което определи обезщетението по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за тези имоти по своя преценка.
В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че за двата имота предвижданията са за
земеделски територии и НТП – изоставени ниви, което отразяване не променя основната им
характеристика – ниви и взе предвид съдържащите се в заключението данни за средния
пазарен наем/рента за всяка стопанска година за процесния период за ниви в землището на с.
Риш, както и липсата на възражение от ответника по отношение тези данни, установени от
вещото лице. При посочените данни в констативно-съобразителната част на експертизата за
средното арендно плащане за имоти от същия вид (нива) за всяка стопанска година от
исковия период и след извършените математически изчисления, съдът приема следеното:
За имот 62732.37.31 с площ 6999 кв.м. средното арендно плащане за стопанските
години за периода 2018 г. – 2023 г. е в общ размер на 1589 лв., а за 1/6 ид. ч. е 264,83 лв.. За
стопанската 2023/2024 година - е в размер на 364 лв., а за 1/6 ид. ч. – 60,66 лв. (или по 0,17
лв. на ден), то за периода 01.10.2023 г. до 26.08.2024 г. (датата на предявяване на исковата
молба) за 1/6 ид. ч. е 55,93 лв. Или обезщетението за 1/6 ид. ч. за този имот за периода
01.10.2018 г. до 27.08.2024 г. се определя от съда в общ размер на 320,76 лв.
За имот 62732.91.9 с площ 6041 кв.м. средното арендно плащане за стопанските
години за периода 2018 г. – 2023 г. е в общ размер на 1372 лв., а за 1/6 ид. ч. е 228,67 лв.. За
стопанската 2023/2024 година - е в размер на 314 лв., а за 1/6 ид. ч. – 52,33 лв. (или по 0,14
лв. на ден), то за периода 01.10.2023 г. до 26.08.2024 г. (датата на предявяване на исковата
молба) за 1/6 ид. ч. е 46,06 лв. Или обезщетението за 1/6 ид. ч. за този имот за периода
01.10.2018 г. до 27.08.2024 г. се определя от съда в общ размер на 274,73 лв.
8
В конкретния случай, няма данни или твърдения договорът за аренда да е бил
прекратен и да е било невъзможно ползването на имотите през процесния период, поради
което ответникът дължи на собственика – ищцата по делото, обезщетение за лишаване от
ползване на собствените й 1/6 ид. ч. от имотите в размер на средния пазарен наем за
имотите, който за периода от 01.10.2018 г. до 26.08.2024 г. (датата на исковата молба) се
равнява в общ размер на сумата от 2109,95 лв.. Възражението на ответника обаче за
погасяване на част от претенцията по давност е основателно. Претенцията по чл. 59, ал. 1 от
ЗЗД се погасява с общата 5-годишна давност по чл. 110 от ЗЗД. Искът е предявен на
26.08.2024 г., а претендираният период е от 01.10.2018 г. до 27.08.2024 г., поради което
претенцията за периода преди 26.08.2019 г. е погасена по давност. Средното арендно
плащане за стопанската 2018/2019 г. за 1/6 от имотите е в размер на 364 лв. (по 0,99 лв. на
ден), поради което вземането за периода 01.10.2018 г. до 26.08.2019 г. и за сумата от 326,67
лв. (330 дни х 0,99 лв.) се явява погасено по давност.
В обобщение, въззивният съд приема за дължимо на ищцата обезщетение за
лишаването й от правото да ползва по предназначение собствените си 1/6 ид. ч. от седемте
имота за периода 27.08.2019 г. до 26.08.2024 г. в размер на сумата 1783,28 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на исковата молба до
окончателното изплащане, а за сумата над 1783,28 лв. до пълния предявен размер от 2193,23
лв. /за 409,95 лв./ искът следва да се отхвърли както следва: за сумата 326,67 лв. за времето
от 01.10.2018 г. до 26.08.2019 г., като погасен по давност, а за сумата 83,28 лв. за времето от
27.08.2019 г. до 26.08.2024 г., като неоснователен.
Поради частичното съвпадение на изводите на двете инстанции, решението на
първоинстанционния съд следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен иска за
сумата 1783,28 лв. и вместо тази част постановено друго, с което да се уважи предявения от
Г. И. Й. против „НОВЕ КОНСУЛТ АГРО ИНВЕСТ“ ЕООД иск с правно основание чл. 59
ЗЗД за сумата 1783,28 лв., представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване
на 1/6 ид. ч. процесните недвижими, собственост на ищеца, за времето от 27.08.2019 г. до
26.08.2024 г., ведно със законната лихва на осн. чл. 86, ал.1 от ЗЗД от датата на предявяване
на иска 26.08.2024 г. до окончателното изплащане на главницата. В останалата обжалвана
част, с която претенцията е отхвърлена за сумата над 1783,28 лв. до 2193,23 /за 409,95 лв./,
решението следва да се потвърди.
Решението следва да бъде коригирано и в частта за разноските, като бъде отменено в
частта, с която ищцата е осъдена да заплати на ответната страна такива - за сумата над 93,46
лв. до 500 лв. /за 406,54 лв./.
С оглед изхода на делото, на жалбоподателката се дължат разноски в настоящата
инстанция в размер на 283,66 лв. и за първата инстанция в размер на 71,73 лв., а на
въззиваемата страна се следват разноски за въззивната инстанция в размер на 93,46 лв.
Водим от горното, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
9
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение №49/17.03.2025 г. по гр. д. №582/2024 г. по описа на РС –
Велики Преслав, в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от Г. И. Й. с ЕГН **********
срещу „НОВЕ КОНСУЛТ АГРО ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК *****, осъдителния иск с правно
основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за сумата 1 783,28 лв., обезщетение за ползване на 1/6 ид. ч. от
недвижими имоти - поземлени имоти с идентификатори 62732.35.2, 62732.15.107,
62732.88.35, 62732.37.31, 62732.22.21, 62732.91.9 и 62732.33.22, находящи се в с. Риш,
собственост на ищеца, без основание за периода 27.08.2019 г. до 26.08.2024 г., ведно със
законната лихва на осн. чл. 86, ал.1 от ЗЗД от датата на предявяване на иска 26.08.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която с която Г. И. Й. е осъдена да
заплати на „НОВЕ КОНСУЛТ АГРО ИНВЕСТ“ ЕООД разноски по делото – в размера над
93,46 лв. до 500 лв. (за 406,54 лв.), като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „НОВЕ КОНСУЛТ АГРО ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление гр. Шумен, бул. “*****“ №6, вх.А, ет.1, ап.1, представлявано по закон
от С.Б.Ч. – управител, да заплати на Г. И. Й. с ЕГН **********, с адрес с. ******, на
основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, сумата в размер на 1783,28 лв., представляваща обезщетение
за лишаване от правото на ползване на 1/6 ид. ч. от недвижими имоти - поземлени имоти с
идентификатори 62732.35.2, 62732.15.107, 62732.88.35, 62732.37.31, 62732.22.21, 62732.91.9
и 62732.33.22, находящи се в с. Риш, собственост на ищеца, за времето от 27.08.2019 г. до
26.08.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване
на иска - 26.08.2024 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен иска
на Г. И. Й. срещу „НОВЕ КОНСУЛТ АГРО ИНВЕСТ“ ЕООД, за сумата над 1 783,28 лв. до 2
193,23 /за 409,95 лв./, представляваща обезщетение по чл. 56, ал. 1 от ЗЗД за лишаването от
правото да ползва собствената й 1/6 ид. ч. от посочите по-горе имоти, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 26.08.2024 г. до окончателното й изплащане, както и в
частта, с която Й. е осъдена да заплати на ответното дружество разноски по делото – за
сумата 93,46 лв..
ОСЪЖДА „НОВЕ КОНСУЛТ АГРО ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК ***** да заплати на Г. И.
Й. деловодни разноски в размер на 283,66 лв. за въззивната инстанция и в размер на 71,73
лв. за първата инстанция.
ОСЪЖДА Г. И. Й. да заплати на „НОВЕ КОНСУЛТ АГРО ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК
***** деловодни разноски в размер на 93,46 лв. - за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11