Р Е Ш
Е Н И Е
№ 318 / 02.11.2020 г., гр. Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на седми октомври през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
при
секретаря Мария Михалева разгледа докладваното от председателя адм. д. №191/2020 г. по описа на Административен
съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава Х от
АПК, във вр. с чл.118, ал.1 от КСО.
Образувано е по подадена чрез пълномощник
жалба от В.О.В. с ЕГН ********** ***
срещу Решение № 7/28.02.2020 г. на
директора на ТП на НОИ - Добрич, с което е отхвърлена жалбата му срещу
разпореждане № 241-00-2191-3/31.01.2020 г. на
ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Добрич, с което е
отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП
на НОИ – Добрич. В
жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение и потвърденото
с него разпореждане поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че неправилно административният орган е приел, че
жалбоподателят попада в кръга от лица, подлежащи на задължително осигуряване по
КСО, като се е позовал на разпоредбата на чл.4, ал.3, т.6 от КСО, тъй като тази
разпоредба касае лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и вече
са осигурени на друго основание, като за тях е без значение размерът на
полученото възнаграждение по гражданския договор. Сочи се, че В. не е
осигуряван на друго основание, тъй като трудовото му правоотношение е
прекратено, считано от 20.11.2019 г. Полученото месечно възнаграждение по
гражданския договор е под минималната работна заплата за страната за съответния
период, като след намаляването му с разходите за дейността жалбоподателят не
подлежи на осигуряване и следователно има право да получи за същия период
парично обезщетение за безработица, което неправомерно е отменено от
административния орган. Иска се отмяна на оспорените актове и връщане на
преписката на административния орган с указания за правилното прилагане на
закона, както и присъждане на сторените разноски по делото.
Ответникът -
директорът на ТП на НОИ - Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата. Счита, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са
постановени в съответствие с материалния закон, поради което жалбата срещу тях
следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Твърди, че жалбоподателят е
подлежал на осигуряване по трудово правоотношение
едновременно с безтрудовото правоотношение, като осигурителят по безтрудовото
правоотношение е дължал осигуровка за целия месец ноември, независимо че
трудовият договор е бил прекратен преди изтичането на месеца, поради което
правилно и законосъобразно административният орган е отменил разпореждането за
отпускане на паричното обезщетение за безработица.
Добричкият
административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка
на събраните по делото доказателства, в съответствие с изискванията на чл.168
от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е и
основателна.
Със заявление с вх. №
241-00-2191/26.11.2019 г. до директора на ТП на НОИ – Добрич В.О.В. е поискал
да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица, като е декларирал, че
не упражнява трудова дейност, за която да подлежи на задължително осигуряване
по КСО. Към заявлението е приложено копие от заповед № 00000134/20.11.2019 г.
на управителя на “Евро карго” ЕООД за
прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателя, считано от
20.11.2019 г. Въз основа на декларираните данни длъжностното лице при ТП на НОИ
– Добрич е преценило, че по отношение на В. са налице предпоставките по чл.54а,
ал.1 от КСО, в т.ч. и на ал.1, т.3 от същия текст, поради което с разпореждане
№ 241-00-2191-1/29.11.2019 г. му е отпуснало обезщетение за безработица за
периода от 20.11.2019 г. до 19.07.2020 г. в размер на 58, 17 лева дневно.
Впоследствие при извършена
проверка в Регистъра на осигурените лица (РОЛ) е установено, че за месец
ноември 2019 г. е подадена информация с код “14” за
осигуряване на В. като лице, работещо по безтрудово правоотношение, на
основание граждански договор от 01.03.2019 г., сключен със “Студия трансмедия” ЕООД, гр. София, с уговорено месечно възнаграждение от 100, 00 лева.
С писмо с изх. № 1029-24-255 от
20.01.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ –
Добрич осигурителят “Студия трансмедия” ЕООД, гр. София, е уведомен, че е подал некоректна
информация в РОЛ с тип на осигуряване “14” - граждански договор за месец
ноември и доход месечно под МРЗ за страната. Посочено е, че през този период
лицето получава ПОБ, поради което подадената информация не отговаря на
условията на чл.4, ал.3, т.5 и т.6 от КСО. Предоставен е 7-дневен срок на
дружеството да заличи декларация обр. № 1 в компетентната ТД на НАП с
предупреждение, че при неизпълнение в срок ще бъдат предприети предвидените в
КСО действия за търсене на административнонаказателна отговорност.
На 31.01.2020 г. ръководителят
на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Добрич е издал Разпореждане №
241-00-2191-2/31.01.2020 г., с което на основание чл.5ж, ал.2, т.1 от КСО е
отменил разпореждането за отпускане на парично обезщетение за безработица по
чл.54а от КСО. На същата дата е издадено и разпореждане №241-00-2191-3 от
ръководителя по осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Добрич, с което е отказано отпускане на ПОБ по чл.54а
от КСО на основание чл.54ж, ал.1 от КСО /предмет на настоящото производство/.
На 20.02.2020 г. В. е подал
жалба срещу отменителното разпореждане до директора на ТП на НОИ - Добрич,
който с решение № 7/28.02.2020 г. я е отхвърлил като неоснователна. Съгласно
мотивите към решението към датата на подаване на заявлението за отпускане на
ПОБ жалбоподателят не е отговарял на условията по чл.54а, ал.1, т.3 от КСО да
не упражнява трудова дейност, за която да подлежи на осигуряване по КСО, тъй
като въз основа на подадена информация в РОЛ е установено, че за месец ноември
2019 г. той е осигуряван като работещо лице без трудово правоотношение на
основание договор със “Студия трансмедия” ЕООД, гр. София. Прието е, че за този
период лицето се явява задължително осигурено лице на основание чл.4, ал.1, т.1
от КСО и чл.4, ал.3, т.6 от КСО, тъй като е полагал труд и е бил осигурено лице
по безтрудово правоотношение и същевременно е полагал труд и е бил осигурено
лице на друго основание – по трудов договор, поради което независимо че
възнаграждението по безтрудовото правоотношение е едва 100, 00 лева месечно, то
съгласно чл.4, ал.3, т.6 от КСО е подлежал на осигуряване за целия месец
ноември 2019 г., включително и към датата на отпускане на паричното обезщетение
за безработица - 20.11.2019 г. Поради това е прието, че към датата на подаване
на заявлението за отпускане на обезщетение, не е изпълнено условието на чл.54а,
ал.1, т.3 от КСО и правилно е отказано отпускане на парично обезщетение за
безработица.
В хода на производството пред съда е представена
актуална справка - извлечение от РОЛ, от която е видно, че информацията за м.
ноември 2019 г. не е заличена от осигурителя “Студия трансмедия” ЕООД и
жалбоподателят продължава да фигурира като осигурено лице с код вид осигурен
“14”.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане са постановени от компетентните за това административни органи
съгласно чл.117, ал.3 от КСО и чл.54ж, ал.2, във вр. ал.1 от КСО, в
предписаната от закона форма, с посочване на фактическите и правните основания
за издаването им, при липса на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, но при неправилно тълкуване и
приложение на материалния закон.
По делото не е имало спор по фактите. Спорът между
страните се свежда до това налице ли е правоизключващото обстоятелство по
чл.54а, ал.1, т.3 от КСО към момента на отпускане на паричното обезщетение за
безработица и приложима ли е разпоредбата на чл.4, ал.3, т.6 от КСО по
отношение на жалбоподателя към този момент.
За да откаже отпускането на ПОБ, ръководителят по осигуряването за
безработица е приел, че лицето упражнява трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл.4 от КСО.
Съгласно разпоредбата на чл.
54а, ал.1, т.3 от КСО едно от условията за придобиване на право на парично
обезщетение за безработица е лицето да не упражнява трудова дейност, за която
да подлежи на задължително осигуряване по този кодекс. В случая неправилно
административният орган е приел, че към момента на отпускане на ПОБ
жалбоподателят не е отговарял на това условие, определяйки го като задължително
осигурено лице по смисъла на чл.4, ал.3, т.6 от КСО. Съгласно тази разпоредба
задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за
смърт са лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, които са
осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на
полученото възнаграждение. Няма спор, че през м. ноември В. е упражнявал
трудова дейност без трудово правоотношение по граждански договор със “Студия трансмедия”
ЕООД, гр. София, срещу месечно възнаграждение в размер на 100 лева, т.е. под
минималната за страната работна заплата, и едновременно с това е полагал труд
по трудово правоотношение, което е прекратено на 20.11.2019 г. Следователно той
е подлежал на задължително осигуряване по чл.4, ал.3, т.6 от КСО само за
времето, през което е упражнявал трудова дейност на две основания (по
граждански и трудов договор), но не и след това. Т. е. за времето след
20.11.2019 г. В. не е имал качеството на осигурено лице по смисъла на чл.4,
ал.3, т.6 от КСО, тъй като не е бил осигурен на друго основание и неправилно
административният орган е приел, че лицето упражнява трудова дейност, за която
подлежи на задължително осигуряване по чл.4 от КСО. Не намира нормативна опора
тълкуването на ответника, че жалбоподателят е подлежал на задължително
осигуряване за целия месец ноември 2019 г. независимо от прекратяването на
трудовия му договор. С оглед на правилото на чл.10, ал.1 и ал.2, във вр. чл.9,
ал.1, т.1 от КСО В. е подлежал на задължително осигуряване по чл.4, ал.3, т.6
от КСО до 20.11.2019 г., защото до този момент е продължило и осигуряването му
по трудовото правоотношение на основание чл.4, ал.1, т.1 от КСО. Без правно
значение е обстоятелството, че вторият осигурител по гражданския договор е
подал данни за осигуреното лице с код вид на осигурен “14” за целия месец ноември, защото това не променя извода, че
В. е подлежал на задължително осигуряване като работещ без трудово
правоотношение само до 20.11.2019 г. Задължителното осигуряване по чл.4, ал.3,
т.6 от КСО възниква по силата на закона при настъпването на посочените в
нормата юридически факти и не зависи от декларирането на данните по чл.5, ал.4,
т.1 от КСО, които осигурителят следва да подаде по реда и в сроковете по
Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. на МФ (отменена, но действаща към релевантния
период на 2019 г.). Сам административният орган е приел, че осигурителят “София
трансмедия” ЕООД е подал некоректна информация за В.О.В., поради което
му е определил срок, в който да я заличи, като го е предупредил, че при
неизпълнение ще му бъде потърсена административнонаказателна отговорност. Вярно
е, че дружеството не е предприело действия за коригиране на данните в РОЛ, тъй
като жалбоподателят продължава да фигурира като осигурен без трудово
правоотношение за пълен месец (21 работни дни) съгласно представената в хода на
съдебното производство справка от РОЛ, но неизпълнението на това задължение на
осигурителя не може да повлияе върху момента на прекратяване на задължителното
осигуряване по гражданския договор. Следователно към датата на отпускане на ПОБ
жалбоподателят не се явява задължително осигурено лице по смисъла на чл.4,
ал.3, т.6 от КСО, поради което не е налице обстоятелство, изключващо правото му
на парично обезщетение за безработица. Като е стигнал до обратния извод,
административният орган е допуснал нарушение на материалния закон и неправилно
е отказал отпускане на ПОБ на основание чл.54а от КСО.
За пълнота е
необходимо да се добави, че лишаването на осигуреното лице от парично
обезщетение за времето, през което е останало без доходи от трудова дейност или
пенсия, е в противоречие със същността на задължителното обществено
осигуряване, чието предназначение е да обезпечи адекватни парични обезщетения
от фондовете на общественото осигуряване в случай на настъпването на
предвидените от закона социални рискове, за които осигурените лица са внасяли
осигурителни вноски.
При изложеното процесното
решение №7/28.02.2020 г. на
директора на ТП на НОИ - Добрич следва да бъде отменено като незаконосъобразно. С оглед на
естеството на спора и независимо, че е
налице влязло в сила Решение по адм. дело №190 по описа на ДАС за 2020 г. с
което решение е отменено Решение №6/28.02.2020 г. на Директора на ТП на НОИ
Добрич и е отменено Разпореждане №241-00-2191-2/31.01.2020 г. на Ръководител на
осигуряването за безработица, с което е било отменено Разпореждане
№241-00-2191-1/29.11.2019 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица
по чл.54а от КСО на В.О.В., то съдът намира, че се налага връщане на преписката
за ново произнасяне от административния орган, съобразно изложените по-горе
мотиви на съда.
В съответствие с изхода от спора на жалбоподателя
следва да се присъдят разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на
300 лева съгласно представения по делото договор за правна защита и
съдействие.
Водим от
изложеното, както и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на В.О.В. с ЕГН ********** ***,
решение № 7/28.02.2020г. на
директора на ТП на НОИ – Добрич и потвърденото с него разпореждане № 241-00-2191-3/31.01.2020г. на
ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Добрич.
ВРЪЩА ДЕЛОТО във вид на
преписка на директора на ТП на НОИ - Добрич за произнасяне, съобразно дадените указания в решението.
ОСЪЖДА ТП на
НОИ – Добрич да заплати на В.О.В. с ЕГН ********** ***, сумата от 300 лева, сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Административен съдия :