Решение по дело №10849/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 ноември 2023 г.
Съдия: Елена Димитрова Розалинова
Дело: 20211110210849
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 5355
гр. София, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА
при участието на секретаря Ц.С.К.
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА Административно
наказателно дело № 20211110210849 по описа за 2021 година
Производството е по реда на член 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. А. Л. срещу електронен фиш серия К 4671776 от 25.02.2021
година, с който на М. А. Л. е наложено административно наказание глоба в размер на 400,00
лева за нарушение на член 21, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят чрез адвокат Т. твърди, че
нарушението е извършено извън границите на град Банкя и неправилно е санкциониран за
превишаване на максимално допустимата скорост, въведена в закона за населено място.
Претендира разноски
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител.
Съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
Видно от справка на АИС на КАТ лек автомобил „Лексус РХ 400 Х“, рег. № НОМЕР, е
собственост на С.Х. Л.а и М. А. Л.. На 25.02.2021 година около 10.25 часа М. А. Л.
управлявал автомобила в град София по бул. „Банско шосе“ № 15 (сграда на „Екотой“) с
посока на движение от град Банкя към бул. „Европа“, с 85 километра в час при ограничение
на скоростта от 50 километра в час за населено място. Нарушението е установено с АТТС
TFR1-M 509. Приложен е снимков материал като веществено доказателство, от който е
видно марката и регистрационния номер на процесното МПС.
По делото са изискани две схеми с поставени пътни знаци от Агенция „Пътна
инфраструктура“, Областно пътно управление - София от 23.09.2022 година (л.41 от делото)
и от 02.12.2022 година (л.59 от делото). От представената на лист 59 от делото схема с пътни
знаци е видно, че участъкът на ул. „Банско шосе“ № 15 с посока на движение към бул.
„Европа“ се намира след поставен знак Д 12, обозначаващ край на населено място – град
1
Банкя. В придружителното писмо от ОПУ-София е посочено, че процесният участък
съвпада с републикански път III-802 Банкя-Дивотино-Перник
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда
на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към
предмета на доказване по делото.
От приложената справка от Български институт по метрология, ведно с писмените
доказателства към нея, се установява, че процесното автоматизирано техническо средство, с
което е констатирано и заснето процесното нарушение е одобрено съобразно нормативните
изисквания, като към датата на констатиране на нарушението е минало периодична
техническа проверка. Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП "Изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес". С оглед на изложеното съдът кредитира изцяло
приложения снимков материал към процесния електронен фиш като годно веществено
доказателствено средство. От същите се установява видът, марката и регистрационният
номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост – 85 км/ч (след приспадане
на 3 км/ч толеранс в полза на нарушителя като възможна техническа грешка).
От приложените по делото схеми с пътни знаци безспорно се установява, че участъкът на
улица „Банско шосе“ № 15 (сграда „Екотой“) с посока на движение от град Банкя към град
София е извън пределите на град Банкя. При проверка по координатите, посочени в
електронния фиш се установява, че ул. „Банско шосе“ № 15 се намира в квартал
„Република“. Съгласно член 2, ал.1 от Закона за териториалното деление на столична
община и големите градове Столичната община се дели на райони и кметства в районите.
Съгласно член 2, ал.2, т.19 район "Люлин" има следните граници: околовръстният път, жп
линията за гр. Банкя, продължението на бул. Панчо Владигеров, бул. Сливница,
Суходолската река, северният бряг на язовир Суходол, границата между кварталите
Филиповци и Суходол, югозападната граница на поземлени имоти с идентификатори
61134.4376.34 и 61134.4380.29 (от точка с координати 4732387.06, 312270.00 през точки с
координати: 4732638.09, 312082.55; 4732649.38, 312091.19 до точка с координати:
4732770.40, 312001.35;), границата между квартал Филиповци и с. Иваняне, границата със
Софийска област и южната землищна граница на с. Волуяк и включва кварталите
Филиповци и Република. Териториалните граници на район „Банкя“ са посочени в член 2,
ал.2, т.24, а в член 2, ал.3, т.3 от посочения закон е посочено, че град Банкя е
административен център на район „Банкя“. Изложеното води до извод, че макар и
нарушението да е извършено извън териториалните граници на административния център
град Банкя, то е извършено на територията на град София, както е посочено в обжалвания
електронен фиш. Обстоятелството, че участъкът на ул.“ Банско шосе“ № 15 съвпада с
републикански път по смисъла на член 3, ал.1 от Закона за пътищата не променя
изискването за спазване на скоростния режим в населени места, регламентиран за
2
съответните категории ППС в член 21, ал.1 от ЗДвП, тъй като не съществува законово
ограничение републиканският път да преминава през населено място и да съвпада с
общинската пътна мрежа (ОПМ), както е в процесния случай. Поради това съдът намира, че
от събраните доказателства, анализирани поотделно и в тяхната съвкупност се установява,
че нарушението е извършено в град София.
Съдът намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви, обективни и
необорени от други доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло. Въз основа на
тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира от правна
страна следното:
В процесния случай, нарушението е заснето с годно автоматизирано техническо средство,
съгласно разпоредбите на чл. 189, ал. 4 ЗДвП.
Видно от справката на Български институт по метрология и техническата спецификация на
мобилната система за видеоконтрол, в електронния фиш е приспаднат в полза на
нарушителя толеранс от 3 км/ч (допустимата грешка при измерване на скоростта с
процесната стационарна система за видеоконтрол е +/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч и +/- 3
% при скорост над 100 км/ч), като е посочена скорост на движение от 85 км/ч, което е повече
от максимално позволената в рамките на ограничението на скоростта в населено място от 50
км/ч.
Обобщавайки гореизложеното, съдът счита, че жалбоподателят е осъществил от обективна
страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като е
управлявал процесния лек автомобил със скорост от 85 км/ч при ограничение на това място
от 50 км/ч въведено за населено място съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Извършеното деяние е съставомерно и от субективна страна, като същото е извършено при
форма на вина пряк умисъл.
Съдът намира за неоснователни направените от жалбоподателя възражения, че се касае за
магистрален път, тъй като процесният участък се намира на територията на град София
тоест в населено място и позволената за движение скорост от 80 км/ч е въведена с пътен
знак В-26 и водачът е следвало да съобрази избраната от него скорост на движения с пътния
знак, а не със субективните си възприятия.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП при превишаване на максимално
допустимата скорост над 31 до 40 км/ч предвиденото административно наказание е "глоба"
в размер на 400 лева, поради което обжалваният електронен фиш е законосъобразен и в тази
си част.
Съдът счита, макар и да не е направено изрично възражение в тази насока, че в настоящата
хипотеза не е налице "маловажен случай" на нарушение по смисъла на чл. 11 ЗАНН, вр. чл.
93, т. 9 НК. Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят не е предвидил
настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото. С оглед на това се явява
ирелевантно изследването на въпроса дали са настъпили или не някакви вредни последици
3
от извършеното нарушение. Освен това следва да се отбележи, че нарушенията, свързани с
управлението на МПС с превишена скорост застрашават в значителна степен обществените
отношения, обект на защита от ЗДвП, тъй като създават опасност от настъпването на вредни
последици – причиняване на ПТП, увреждане живота, здравето и имуществото на
останалите участници в движението по пътищата. При това положение съдът счита, че
извършеното нарушение не представлява "маловажен случай" по смисъла на чл. 93, т. 9 НК,
доколкото не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. С оглед на това правилно
административнонаказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Допълнителен аргумент е и изричната разпоредба на член 189з от ЗДвП, в сила от
23.12.2021 година, съгласно който член 28 от ЗАНН не се прилага за нарушения на ЗДвП.
Предвид изхода на делото разноски в полза на жалбоподателя не следва да бъдат
присъждане поради отхвърляне на жалбата като неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К 4671776 от 25.02.2021 година, с който на М. А.
Л. е наложено административно наказание глоба в размер на 400,00 лева за нарушение на
член 21, ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. София
на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4