РЕШЕНИЕ №

                                        гр. Ловеч, 14.02.2022 година

                                        

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

   ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично заседание на четиринадесети февруари две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа  докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 46 по описа за 2022 год. на Ловешкия административен съд, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:                    

    Производството е по реда на чл.111 ал.1 във вр. с чл.101 т.7 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

               Административното дело е образувано по жалба на М.С.И. с ЕГН:**********, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ЗООТ „Полигона“ гр. Ловеч, срещу Заповед № Л-44 от 20.01.2022 година на Началника на ЗО „Полигона“ към затвора гр. Ловеч.  С оспорената Заповед № Л-44 от 20.01.2022 година, издадена от  Началника на ЗО „Полигона“ към затвора гр. Ловеч, на жалбоподателят за нарушение на чл.96 т.3 и чл.97 т.4 от ЗИНЗС във вр. с чл.100 ал.1 ал.2 т.5 от ЗИНЗС е наложено дисциплинарно наказание на основание чл.101 т.7 от ЗИНЗС „изолиране в наказателна килия” за срок от 5/пет/денонощия. 

  В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Твърди, че не е изслушан съгласно чл.105 ал.1 от ЗИНЗС, че не е извършил нарушението, за което е наказан и че системно се нарушава чл.3 от ЗИНЗС. В заключение моли за отмяна на оспорения административен акт.     

  По делото е постъпила административната преписка, изисканите от съда данни, като относно изисканите записи от видеокамерите на дата 02.01.2022 година в интервал от 12:00 часа до 13:00, съдът е уведомен, че записите от охранителната камера се съхраняват за срок от 20 дни, поради което не могат да бъдат предоставени по делото. Ответника е депозирал становище, че жалбата е допустима, но неоснователна. Изрично е отбелязъл, че след обстоятелствената част на оспорената заповед е посочено,че жалбоподателят е изслушан от наказаващият орган на  20.01.2022г., съгласно чл.105 ал.1 от ЗИНЗС.

    В съдебно заседание жалбоподателят, се явява лично, поддържа жалбата с искане за отмяна на обжалваната заповед по изложените в нея съображения. По същество твърди, че не е имало физическа разправа, а само разговор на висок тон. 

 

              Ответната страна - Началника на ЗО „Полигона“ към затвора гр. Ловеч, редовно призован, не се явява, не се представлява.     

              Окръжна прокуратура Ловеч, своевременно уведомена за заседанието, не изпраща представител.

              По делото са събрани писмени доказателства.

              Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите на страните и приложимото право, приема за установено от фактическа страна следното: 

              Жалбоподателят М.С.И. с ЕГН:**********  изтърпява наказание лишаване от свобода в Затворническо общежитие /ЗО/ „Полигона“ към затвора гр.Ловеч, като 01.02.2022г. е преведен в затвора Белене. 

                От приложената по делото дисциплинарна преписка се установява, че на 02.01.2022г. около 12.30 ч. в разливачното помещение в ЗООТ „Полигона“ е възникнал конфликт между л.св. М.С.И. и л.св. Ю.С.Б., който конфликт между двамата л.св. прераства в опит за физическа саморазправа и л.св.И. удря л.св. Б., първо с желязо /винкел/ по ръката, а после с глава в лицето. В опит да предотврати сбиването се намесва и л.св. С.З.А.. Последният опитва да спре л.св И., който обаче го хваща за ръкава и успява да скъса якето му. След което И. бил изведен от надзирателя в стаята за свиждане и му разпоредил да даде писмени обяснения по случая. Горното се установява от приложените по преписката Обяснения и Докладна записка №3 / на л.5, л.6 и л.8 по делото/. Според обясненията на жалбоподателят л.св. И., дадени на 02.01.2022г., буквално цитирано: „обвиняват ме в някакви неща и ми обясняват че ще ме бият трима души“, край на цитата / на л.7 от делото/. Върху обясненията на жалбоподателят е поставена резолюция от 20.01.2022г., че не посочва нови данни.    

             При извършения на 02.01.2022г. медицински преглед от поименно посочения фелдшер МЦ е установено, че потърпевшия Б. има зачервяване в областта на лявата ръка. В медицинската документация било отразено констатирани следи от насилие на лишен от свобода съгласно чл.38 ал.1 от Наредба №22/22.03.2010 г. за МОЛС и Заповед ЛС-04-1416 от 13.10.2016г. на Министъра на правосъдието. В тази връзка е изготвената Докладна записка, съгласувана с директора на МЦ д-р Ц.Т.. / л.9/.

               В докладна записка от 02.01.2022 г. /на л.5/ мл.инсп. В.Й., надзирател 1-ва група докладвал, като подробно е описал  случилото се. По докладната е работил ИСДВР, който предлага, тъй като това е четвъртото дисциплинарно нарушение на л.св. М.И. да бъде наказан с изолиране в наказателна килия за срок от пет денонощия.      

     За допуснатото нарушение на дисциплината и реда в мястото за лишаване от свобода, с оспорената заповед жалбоподателят  е наказан на основание чл.101 т.7 от ЗИНЗС с дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия за 5 денонощия. В същата е посочено, че това наказание се явява четвъртото на л.св. И., което се установява от приложения Формуляр за досие /л.13/.  Заповедта е съобщена на жалбоподателя, който на 20.01.2022 г. е отказал да я получи срещу подпис, удостоверено с подписите на поименно посочените двама свидетели. Жалбата е подадена на същата дата чрез административния орган.  

      Горната фактическа обстановка се потвърждава от приетите по делото писмени доказателства - постъпилите с дисциплинарната преписка  заверени копия от докладна записка № 3/02.01.2022г. /на л.5 от делото/, и в тази връзка доклада на ИСДВР от 19.01.2022г. /на л.9 от делото/, обясненията на л.св. С.З.А. по случая /на л.8/, обясненията на л.св. Ю.С.Б. /л.6/ и тези на жалбоподателя / на л.7/ наред с отбелязаното изслушване на поименно посочения лишен от свобода на 20.01.2022г. от началник  сектор ЗО Полигона, докладна записка от фелдшер МЦ /л.10/, според която л.св. Б.  е прегледан и са установени следи от насилие, които по силата на чл.171 ал.1 от АПК се ползват с доказателствена сила пред съда. По делото е представено от жалбоподателя Заявление от л.св. М. И. М. от дата 13.02.2022г., което като частен документ е допустимо в процеса, но и не кореспондира с останалите писмени доказателства, поради което съдът не следва да го съобразява.  

                 Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

                Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат неблагоприятно от оспорения индивидуален административен акт в установения от чл.110 ал.1 от ЗИНЗС преклузивен срок, пред местно компетентния да я разгледа административен съд и от външна страна отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Поради което е процесуално допустима за разглеждане по същество.

               Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и прецени всички обстоятелства, свързани със законността на заповедта съгласно чл.111 ал.5 от ЗИНЗС намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

                Оспорената заповед е съставена в предвидената от закона писмена форма и съдържа формално изброяване на всички задължителни реквизити, поради което в тази връзка доводите в жалбата са неоснователни и недоказани. Издадена е от материално и териториално компетентния административен орган по смисъла на чл.104  ал.2 от ЗИНЗС - Началникът  на ЗО „Полигона“ към затвора гр.Ловеч, видно представената по делото заповед на министъра на правосъдието и Акт за встъпване в длъжност /л.11 и л.12/. Спазени са установените в чл.106 от ЗИНЗС срокове за издаването й. 

              Процедурата по установяване на дисциплинарното наказание е законосъобразна. Събрани са докладни за извършена проверка по случая, взети са писмени обяснения от други лица. В този смисъл административният орган, преди налагане на дисциплинарното наказание е преценил характера и тежестта на нарушението. Видно от доказателствата и отбелязаното в акта, резолюцията върху Обясненията на л.св.И. е спазено изискването на чл.105 ал.1 от ЗИНЗС преди налагане на наказанието задължително да се изслуша нарушителят, обратно на твърденията в жалбата. Не се установява и да е нарушен чл.3 от ЗИНЗС, като в тази връзка не се сочи от жалбоподателя конкретно оплакване.

              Наказанието наложено на л.св.И. е затова, че е нарушил разпоредбите на чл.96 т.3 и чл.97 т.4 от ЗИНЗС във вр. с чл.100 ал.1 ал.2 т. 5 от ЗИНЗС - не е спазвал установените за тях правила, както и забраната за неупражняване на физическо насилие.

               Според чл.100 ал.1 от ЗИНЗС дисциплинарно нарушение е деяние /действие или бездействие/, извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешният ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода.

               Съгласно чл.100  ал.2  т.5 от ЗИНЗС за дисциплинарно нарушение се смята: неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в този закон.

      По силата на чл.96 т.3 от ЗИНЗС лишените от свобода са длъжни да спазват установените за тях правила, като чл.97 т. 4 от ЗИНЗС забранява на лишените от свобода да упражняват физическо или психическо насилие.

     Анализа на събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че е осъществил описаното в процесната заповед дисциплинарно нарушение. Безспорно се установява, че на 02.01.2022г. около 12.30 ч. в разливачното помещение в ЗООТ „Полигона“ жалбоподателят не е спазвал установените за л.св правила както и забраната за неупражняване на физическо насилие, като във възникналия конфликт между него и л.св. Ю.С.Б., прерастнал в опит за физическа саморазправа  е ударил л.св. Б., с които си действия е нарушил разпоредбите на ЗИНЗС, поради което деянието съставлява дисциплинарно нарушение, съгласно чл.100 ал.1 и ал.2 т.5 от ЗИНЗС. 

               Описаното поведение обуславя предпоставките за налагане на дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“, тъй като извършеното нарушение е такова на чл.100 ал.2 т.5 във вр. с чл 102 ал. 2 от ЗИНЗС. При безспорно установеното, че процесния конфликт е прераснал  във физическа саморазправа при която л.св.И. е ударил в ръката с  винкел, а после с глава в лицето л.св. Б., е налице физическо насилие по чл.97 т.4 от ЗИНЗС, както и неспазване на установените за л.св. правила по чл.96 т.3 от ЗИНЗС. В този смисъл са неоснователни доводите в жалбата, че не е извършил нарушението, за което е наказан и че системно.

    Следва да се отбележи, че мотивите на административния орган могат да бъдат изведени и от документи, представляващи част от административната преписка по издаване на административния акт / в съотв. с ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ/.

    Следва да се отбележи, че изложеното в докладната записка на надзирателя Й. от 02.01.2022г. /на л.5 от делото/, това в обясненията на л.св.Б. /л.6/ и л.св.Асенов /л.8/ по преписката кореспондира с установеното при медицинският преглед. Безспорно се установява по дисциплинарната преписка, че л.св.И. удря л.св.Б. с метален винкел в ръката и с глава в лицето. 

              При определяне вида и размера на дисциплинарното наказание наказващия орган е взел предвид характера и тежестта на извършеното нарушение, отношението на лишения от свобода към него, като наложеното наказание по чл.101 т.7 от ЗИНЗС се явява съразмерно и адекватно на степента на нарушението. В самата заповед е отбелязано и преценено от административният орган, че описаното поведение на л.св. влияе негативно на останалите лишени от свобода в ЗО, като преценката е по целесъобразност. Видно от доказателствата, преди процесното наказание, на оспорващият три пъти са налагани по-леки по вид дисциплинарни наказания за 2021 година - „лишаване от хранителна пратка за срок до три месеца“, които очевидно не са изиграли своята превантивна и възпитателна цел, при което е обоснован подходът на административният орган да пристъпи към налагане на по-тежко по вид и размер дисциплинарно такова.                

  Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства обосновават извода, че в случая са налице предпоставките за налагане на дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия” за 5 денонощия, тъй като извършеното нарушение е такова по чл.100 ал. 2 т.5 във вр. с чл.102 ал. 2 от ЗИНЗС.

   Наложеното наказание е правилно индивидуализирано като е определено в предвидения от ЗИНЗС размер. При налагането му наказващият орган е съобразил характера и тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение и отношението на лишения от свобода към него, както и наложените три по-леки наказания.

   Обжалваната заповед съответства и на целта на закона при изпълнението на наказанията да се осъществява контрол върху поведението на осъдените за ограничаване на възможността да извършват други престъпления и да причиняват вреди на обществото /чл.2 т.1 от ЗИНЗС/. Посочения контрол включва и налагането на дисциплинарни наказания за извършени от лишените от свобода нарушения на разпоредбите на ЗИНЗС, задължаващи ги да спазват установените за тях правила и забраняващи да упражняват физическо насилие.

   По изложените съображения съдът намира жалбата за неоснователна и недоказана, поради което заповедта на Началника на Затворническо общежитие „Полигона“ към затвора гр.Ловеч следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

             Воден от горните мотиви и на основание чл.111 ал.6 т.1 във вр. с чл. 111 ал.5 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, Ловешки административен съд, четвърти административен състав,  

             РЕШИ:

   ПОТВЪРЖДАВА Заповед № Л-44 от 20.01.2022 година на Началника на Затворническо общежитие „Полигона“ към затвора гр. Ловеч, с която на л.св. М.С.И. с ЕГН:**********, е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия” за срок от 5/пет/денонощия.

   Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от неговото обявяване пред тричленен състав на Административен съд Ловеч.

 

 

                           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: