№ 16804
гр. София, 15.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20241110118777 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т С“ ЕАД срещу В. М. М. и П. М. М., с
която са предявени пасивно субективно и обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца в условията
на разделна отговорност при равни квоти следните суми:
1. за В. М. М.: сумата от 41,87 лв. – главница, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. АДРЕС, аб. № ............, за периода от 01.02.2021 г. до
31.03.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 03.04.2024 г., до окончателното плащане, и
сумата от 13,79 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
15.09.2021 г. до 26.03.2024 г.
2. за П. М. М.: сумата от 41,87 лв. – главница, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. АДРЕС, аб. № ............, за периода от 01.02.2021 г. до
31.03.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 03.04.2024 г., до окончателното плащане, и
сумата от 13,79 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
15.09.2021 г. до 26.03.2024 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците в качеството им на законни наследници на собствениците на
топлоснабдения имот М. М. М. и И. С. М. въз основа на договор за продажба
1
на топлинна енергия при Общи условия, влезли в сила през 2016 г., чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период до топлоснабдения имот топлинна енергия, като
купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана по системата за
дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в
посочения в ОУ срок. Счита, че ответниците са в забава, поради което дължат
и обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците не са подали отговори на
исковата молба. С молба с вх. № 19130/20.01.2025 г. ответниците чрез
процесуалния им представител адв. Димитров оспорват иска по основание и
размер с доводи, че между страните не е налице облигационно
правоотношение. Твърдят, че е налице неправилно изчисление и
разпределение на потребената в имота топлинна енергия. Молят за отхвърляне
на исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно
чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени за разглеждане са осъдителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
правоотношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, а за
ответниците е възникнало задължение при посочените квоти за плащане на
уговорената цена в претендирания размер.
При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на
ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов
клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на
имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или
природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие,
като меродавно е единствено притежанието на вещно право на собственост
или вещно право на ползване върху имота. В този смисъл са и задължителните
разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
2
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.
153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената
форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
От приетия по реда на чл. 192 ГПК договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти се установява, че
на 27.09.1990 г. процесният недвижим имот - апартамент № 79, находящ се в
гр. АДРЕС, е продаден на М. М. М. и И. С. М.. Не е спорно по делото, а и от
справка от 08.04.2024 г. за предоставяне на данни по реда на Наредба №
14/18.11.2009 г. /лист 43/ се установява, че И. С. М. е починала на 05.10.2020 г.,
оставяйки за наследници по закон своя съпруг М. М. М. и двете си дъщери –
ответниците по делото В. М. М. и П. М. М.. Процесният имот е придобит в
законов режим на общност по арг. от разпоредбата на чл. 19 СК /1985 г./,
приложима към момента на придобиването на апартамента от двамата
съпрузи. Възникналата между съпрузите имуществена общност е прекратена
със смъртта на И. С. М. по арг. от чл. 26, ал. 1 СК /1985 г./, като от бездялова се
е превърнала в обикновена дялова съсобственост. Ето защо след
прекратяването в патримониума на преживелия съпруг М. М. М. е останала
1/2 идеална част от правото на собственост върху процесния имот. По силата
на наследствено правоприемство съгласно чл. 9, ал. 1 ЗН и чл. 5, ал. 1 ЗН
всеки от наследниците по закон на И. С. М. е наследил по 1/3 идеална част от
нейната 1/2 идеална част от правото на собственост върху недвижимия имот,
или по 1/6 идеална част. Оттук следва, че към 05.10.2020 г. М. М. М. е
притежавал общо 4/6 идеални части от правото на собственост върху
недвижимия имот поради прекратяване на СИО и по наследство, а
ответниците по делото – по 1/6 идеална част по наследство.
На следващо място, приложен като писмено доказателство по делото е
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 59, том I, рег. № 1967, дело №
52/25.03.2021 г., от който следва, че през исковия период на 25.03.2021 г. М. М.
М. е дарил на Д Т К собствената си 1/12 идеална част от процесния имот.
Съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 60, том I,
рег. № 1968, дело № 53/25.03.2021 г. на същата дата М. М. М. е продал на Д Т
К собствените си 7/12 идеални части от процесния имот, а ответницата П. М.
М. е продала на Д Т К собствената си 1/6 идеална част от процесния имот. Не е
спорно по делото, че М. М. М. е починал на 17.09.2022 г., оставяйки за
наследници по закон двете си дъщери - ответниците П. М. М. и В. М. М.,
които са приели наследството на своя баща с писмено заявление до районния
съд. Приемането на наследството от ответниците е вписано в особената книга
по чл. 49, ал. 1 ЗН, водена при СРС, под № 1265/03.06.2025 г. и №
1266/03.06.2025 г. /лист 122 по делото/. Приемането на наследството има
обратно действие - от датата на откриване на наследството (смъртта на
наследодателя). Ето защо в случая всяка от ответниците е наследила по 1/3
част от задълженията на баща си към „Т С“ ЕАД за заплащане на доставената
топлинна енергия в процесния апартамент за периода от 01.02.2021 г. до
3
24.03.2021 г. вкл., през който период безспорно се установи, че М. М. М. е
притежавал 4/6 (или 2/3) идеални части от правото на собственост върху
процесния имот. Съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката след
прехвърляне на собствеността върху имота новият собственик е задълженото
по смисъла на закона лице, след като за същия имот няма сключен договор
между топлопреносното предприятие и лице ползвател на договорно
основание. Когато правото на собственост върху топлоснабден имот е
прехвърлено, старият собственик на имота, на когото е била доставяна
топлинна енергия за битови нужди, не дължи цената на доставената енергия за
периода, който следва изгубването на собствеността. С ТР № 2/17.05.2018 г. по
тълк. д. № 2/2017 г. ОСГК на ВКС е извършено нормативното тълкуване на
разпоредбите на Закона за енергетиката. Прието е, че ЗЕ свързва качеството на
длъжник на цената на доставена топлинна енергия за битови нужди с
качеството на собственик на имота, съответно с качеството на носител на
ограниченото вещно право на ползване, когато за същия имот няма сключен
договор между ползвателя на договорно основание и доставчика на топлинна
енергия. Неизпълненото задължение на бившите собственици на имота да
съобщят на топлопреносното предприятие за промените в собствеността може
да породи вземане за обезщетение на вреди, но не квалифицира ответниците
по делото, в случая предишните собственици на имота, като длъжници на
вземането за цена на доставената в имота топлинна енергия след прехвърляне
на собствеността върху него. След изгубването на собствеността тази доставка
обективно не обслужва „собствените битови нужди“ на бившия собственик, а
тези на новия.
В случая за периода от 25.03.2021 г. до 31.03.2021 г. вкл. не се установява
прехвърлената на 25.03.2021 г. 1/6 идеална част от правото на собственост
върху имота да е била предоставена за ползване на ответницата П. М. М. от
новия собственик на имота по силата на договорно отношение, както и не се
установява наличието на сключен договор между ответницата П. М. М. като
ползвател на договорно основание и топлопреносното предприятие по
отношение тази 1/6 идеална част от процесния имот. За останалата 1/3 част от
задълженията към „Т С“ ЕАД всяка от ответниците по делото отговаря в
качеството си на собственик на 1/6 идеална част от топлоснабдения имот –
апартамент № 79, както следва: П. М. М. отговаря за своята 1/6 идеална част
за периода от 01.02.2021 г. до 24.03.2021 г. вкл., а В. М. М. отговаря за своята
1/6 идеална част за целия исков период от 01.02.2021 г. до 31.03.2021 г.,
доколкото не се установява разпореждане с нейната идеална част в полза на
трето лице, респ. нов собственик.
С оглед всичко изложено дотук, като клиенти на топлинна енергия
ответниците са се намирали в облигационно правоотношение с ищцовото
дружество с предмет продажба (доставка) на топлинна енергия по отношение
на процесния имот, поради което дължат заплащане на цената на доставените
услуги, както следва: П. М. М. - в размер на 1/2 част за периода от 01.02.2021 г.
до 24.03.2021 г. вкл., а В. М. М. – в размер на 1/2 част за целия исков период от
4
01.02.2021 г. до 31.03.2021 г.
Както се отбеляза по-горе, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ). В случая несъмнено е, че приложимите в
отношенията между страните за процесния период Общи условия, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, са влезли в сила, доколкото се
установи, че са били публикувани. Съответно, според нормата на чл. 150, ал. 3
ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото
обаче не са ангажирани доказателства и няма данни, че ответниците са
упражнили правото си на възражение срещу Общите условия.
Предвид всичко гореизложено, при условията на пълно и главно
доказване се установява, че за процесния период е налице твърдяното
облигационно правоотношение между „Т С“ ЕАД и ответницата В. М. М., а за
периода от 01.02.2021 г. до 24.03.2021 г. вкл. - между „Т С“ ЕАД и
ответницата П. М. М., възникнало по силата на договор за покупко-продажба
на топлинна енергия, като в отношенията между страните са приложими
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т С“
ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за
дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между
страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
В настоящия случай, видно от представените по делото писмени
доказателства – Протокол от проведено ОС на ЕС на 16.09.2002 г., ведно със
списък на етажните собственици, Договор от 19.09.2002 г. между „Н“ АД и
процесната ЕС, дяловото разпределение в сградата в режим на етажна
собственост за исковия период се е извършвало именно от конституираното по
делото трето лице помагач „Н“ АД.
Топлинната енергия за отопление на сграда в режим на етажна
собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 ЗЕ
5
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна
собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните
начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна
вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска
и 3) по реална месечна консумация. а консумация за сградата, и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при
определяне стойността на действително потребената през процесния период
топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от
изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като
отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на
показанията на индивидуалните уреди за измерване.
В случая ответниците са оспорили факта на доставяне и правилно
отчитане и разпределение от страна на ищеца на топлинна енергия в
процесния имот в твърдените количества и обем, поради което по делото е
прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира
като пълно, обективно и компетентно изготвено. Установява се, че в
процесния имот са монтирани четири отоплителни тела, съответно четири
топлоразпределители с дистанционен отчет, както и щранг лира за отопление
в банята и два водомера за топла вода. ФДР „Н“ АД е извършила дялово
разпределение за имота за процесния период в съответствие с действащата
нормативна уредба, в т.ч., Наредбата за топлоснабдяване и Закона за
енергетиката. ФДР е извършвала разпределението на топлинна енергия в
сградата след реален ежемесечен отчет на уредите за дялово разпределение и
водомерите за топла вода. Отчетите са коректно отразени в изравнителните
сметки, изготвяни от ФДР „Н“ АД след всеки отоплителен сезон, включващи
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, и топлинна енергия за
отопление на имота, отдадена от щранг лирата. Топлинна енергия за загряване
на топла вода и топлинна енергия за общи части не е начислявана. Констатира
се, че през процесния период от 01.02.2021 г. до 31.03.2021 г. не са издавани
изравнителни сметки от ФДР или топлопреносното предприятие. Установява
се, че технологичните разходи в абонатната станция са отчислявани от
доставената топлинна енергия преди нейното разпределение между
потребителите и са останали за сметка на ищеца. За процесния период
топломерът, монтиран в абонатната станция, е преминавал последващи
метрологични проверки на всеки две години. Разпределението на топлинна
енергия в сградата е извършено на база реални отчети съгласно чл. 71 от
Наредбата за топлоснабдяване. Съгласно заключението дължимата сума
/главница/ за начислената топлинна енергия за процесния имот съгласно
6
изготвените от ФДР „Н“ АД изравнителни сметки е в размер на 77,87 лв. за
исковия период от 01.02.2021 г. до 31.03.2021 г.
Съгласно заключението на приетата по делото и неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза за процесния период не се установява плащане
от ответниците на дължимата сума за топлинна енергия. Вещото лице
констатира, че за процесния период сумите за потребена топлинна енергия са
начислявани на база месечни отчети и в тази връзка не са налице
изравнителни сметки. Съгласно заключението дължимата сума /главница/ за
начислената топлинна енергия за процесния топлоснабден имот е в размер на
77,87 лв.
Ето защо съдът намира, че общият размер на дължимата сума за топлинна
енергия за топлоснабдения имот за периода от 01.02.2021 г. до 31.03.2021 г. е
посоченият от вещите лица – 77,87 лв., като в случая следва да се вземат
предвид установените по-горе обстоятелства, че ответницата П. М. М.
отговаря за 1/2 от общия размер на начисленото вземане за цена на доставена
топлинна енергия за периода от 01.02.2021 г. до 24.03.2021 г. вкл., а
ответницата В. М. М. - за 1/2 от общия размер на начисленото вземане за цена
на доставена топлинна енергия за периода от 01.02.2021 г. до 31.03.2021 г.
Оттук следва, че П. М. М. дължи на ищеца сумата от 34,32 лв., а В. М. М.
дължи на ищеца сумата от 38,94 лв.
Ето защо предявените осъдителни искове се явяват частично
основателни и следва да бъдат уважени за сумата от 34,32 лв. и периода от
01.02.2021 г. до 24.03.2021 г. вкл. и отхвърлени за разликата до пълния
предявен размер от 41,87 лв. и периода от 25.03.2021 г. до 31.03.2021 г. - по
отношение на ответницата П. М. М., респ. уважени за сумата от 38,94 лв. за
исковия период и отхвърлени за разликата до пълния предявен размер от 41,87
лв. – по отношение на ответницата В. М. М..
Върху всяка главница се дължи и законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 03.04.2024 г., до окончателното плащане.
По акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и
изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за плащане на цената на
доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите фактури.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е предвидено, че когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
За процесния период намират приложение Общите условия на ищеца,
одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно тях клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия,
определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на
7
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни известия
за стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от
ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2
и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е
предвидено, че само ако последните задължения не са платени в определения
срок /45 дни от срока, за който се отнасят/, клиентът дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От цитираните
разпоредби се налага изводът, че по ОУ от 2016 г. „Т С“ ЕАД начислява
обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
за исковия период от 01.02.2021 г. до 31.03.2021 г. са издадени 2 бр. фактури за
м.02.2021 г. и за м.03.2021 г. Поради това върху дължимата се от всяка от
ответниците главница за доставена топлинна енергия за заявения в исковата
молба период от 15.09.2021 г. до 26.03.2024 г. се дължи обезщетение за забава,
което възлиза на сумата от 9,91 лв. по отношение на ответницата П. М. М. и
на сумата от 11,25 лв. по отношение на ответницата В. М. М..
Доколкото акцесорните претенции за мораторна лихва са заявени от
ищеца в по-висок размер, същите следва да бъдат частично уважени за
посочените по-горе суми, респ. отхвърлени за разликата до пълния предявен
размер от по 13,79 лв.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни в
производството.
Ищецът претендира и доказва извършването на разноски в общ размер
на 905 лв., от които 50 лв. за държавна такса, 400 лв. за депозит за СТЕ, 350 лв.
за депозит за ССчЕ, 5 лв. за държавна такса за издаване на съдебни
удостоверения и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда в минималния размер съобразно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане
на правна помощ. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно с уважената част
от исковете на ищеца се дължат разноски в размер на 767,61 лв., или всяка от
ответниците дължи на ищеца по 383,80 лв.
Ответниците не претендират присъждане на разноски, поради което
такива не им се следват.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. М. М., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. АДРЕС, да
8
заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК ...., с адрес на управление гр. АДРЕС, на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
34,32 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. АДРЕС, аб. №
............, за периода от 01.02.2021 г. до 24.03.2021 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.04.2024 г., до
окончателното плащане, и сумата от 9,91 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 15.09.2021 г. до 26.03.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ частично
иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за разликата до пълния предявен
размер от 41,87 лв. и за периода от 25.03.2021 г. до 31.03.2025 г. и частично
иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 13,79 лв.
ОСЪЖДА В. М. М., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. АДРЕС, да
заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК ...., с адрес на управление гр. АДРЕС, на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
38,94 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. АДРЕС, аб. №
............, за периода от 01.02.2021 г. до 31.03.2021 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.04.2024 г., до
окончателното плащане, и сумата от 11,25 лв., представляваща обезщетение
за забава за периода от 15.09.2021 г. до 26.03.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ
частично иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за разликата до пълния
предявен размер от 41,87 лв. и частично иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата
до пълния предявен размер от 13,79 лв.
ОСЪЖДА П. М. М., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. АДРЕС, да
заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК ...., с адрес на управление гр. АДРЕС, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 383,80 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА В. М. М., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. АДРЕС, да
заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК ...., с адрес на управление гр. АДРЕС, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 383,80 лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач „Н“
АД, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9