РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 17.12.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав
на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 95 по описа за 2019 година на Ловешкия административен съд и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда
на чл. 215 от Закона за
устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл. 140 от същия закон.
Административното дело е
образувано по три жалби /възражение/ на П.Т.В. с постоянен адрес:***, Х.П.В. с постоянен адрес:*** и Р.П.Х. с
адрес: ***, като съсобственици на поземлен имот с идентификатор *********, уточнени
с молба вх. №
920/12.03.2019г. за подадени срещу Виза за проучване и проектиране от 08.02.2019г. на обект: „Жилищна сграда” в границите и обема на действащия план за застрояване
с местонахождение: поземлен имот с идентификатор *********, УПИ ******, **** от
кв. *** по плана на зона „******”, гр. Ловеч, Община Ловеч, издадена от Главния архитект на Община-Ловеч с искане да бъде
отменена като незакоонсъобразна и присъждане на направените съдебно-деловодни
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателите, чрез
процесуалният си представител поддържат жалбата, ангажират доказателства. В писмена молба и по същество се аргументира
становище за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на
оспорения акт, за допуснато нарушение на §8 от ЗУТ, както и на чл.140 ал.2 от ЗУТ.
Излага се, че във визата за
проектиране е означена само частта от застрояването, която попада върху имот ****
при което, ако предмет на проектиране бъде само тази част, то тя ще засенчи
изцяло съществуващата на оспорващите жилищна сграда в имот ****, тъй като се
явява на недопустимо намалено разстояние от нея, около 2,60м, измерено от тях.
Ответната
страна Главният архитект на Община Ловеч, чрез процесуалният си представител
изразява становище, че по делото се навеждат доводи, които сам главният архитект
на Община Ловеч е установил и със Заповед №3/28.03.2019 година, е оттеглил
изцяло процесният акт. Установил е, допуснато
нарушение на §8 от ЗУТ, както и на чл.140 ал.2 от ЗУТ, като в издадената виза
не са отразени изцяло реквизитите изискващи се по силата на този акт да намират място в
издадената виза.
Заинтересованата страна Д.С.А., редовно
призована, не се явява, не се представлява.
Заинтересованата страна П.К.Т., чрез процесуалният си
представител адв.С.Л. ангажира становище за неоснователност
на жалбата, с искане да бъде оставена в сила обжалваната скица с виза за
проектиране, която счита, че е законосъобразно издадена, в съответствие с
разпоредбите на ЗУТ и наредбите за прилагането му. Претендира
присъждане на направените разноски по делото.
С депозирана по делото
Заповед №3/28.03.2019 година, главният архитект на Община Ловеч е оттеглил
изцяло издадената виза от 08.02.2019г. /л.60/ и с молба по делото е поискал прекратяване на
производството. В тази връзка с определение № 269 от
29.03.2019г. по адм.д. № 95 /2019г.
на АдмСЛ, съдът е прекратил производството по делото, поради оттегляне на акта и
липса на правен интерес.
С определение № 8714 от 10.06.2019 г. по адм.д. № 6135/2019г., състав на второ
отделение на ВАС е отменил определение № 269 от 29.03.2019г. по адм.д. № 95 /2019г. на АдмСЛ и върнал делото на същия съдебен състав за
продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно мотивите в него. В мотивите на
определението е прието, че не са налице предпоставките по чл.156 ал.1 и чл.159
т.3 от АПК за прекратяване на образуваното производство, поради липсата на
съгласие на П.К.Т., изискуемо при оттеглянето на оспорения акт.
По делото е
представена административната преписка по издаденият административен акт,
събрани са писмени доказателства и е назначена съдебно-техническа експертиза.
Съдът, след като прецени съдържащите се в
административна преписка писмени доказателства, съобрази фактите и събраните по
делото доказателства във връзка с приложимия закон - ЗУТ,
административния акт - предмет на съдебен контрол, както и доводите на
страните, прие за установено от фактическа страна следното:
Предмет на
съдебен контрол пред административния съд е Виза за проучване и проектиране от 08.02.2019 г. на главният
архитект на Община Ловеч, издадена
на основание чл.142-144 от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Административното производство по издаване на оспорената Виза е
иницирано със заявление КАО_04 7003-11/04.02.2019г. на
П.К.Т., която като собственик на поземлен имот с идентификатор ********* по КККР
на гр. Ловеч, съгласно приложения на лист 93 от делото нотариален акт за продажба на
недвижим имот № **, том *, peг. № ****, нот. дело № *** от
На 08.02.2019 г. главния архитект на община Ловеч е
издал виза “за проучване и проектиране на жилищна сграда в границите и обема на
действуващия план за застрояване” като е указал, че проекта подлежи на оценка
за съответствие по реда на чл.142-144 от ЗУТ върху комбинирана скица изх. №****/31.01.2019г.
издадена от община Ловеч с нанесена регулация и
застрояване върху кадастрална основа от кадастралната карта на гр. Ловеч /на
лист 92/.
С обявление изх. № 7003-11-1/11.02.2019 г.,
Община Ловеч съобщава на заинтересованите лица, че е издадена виза от Главния архитект на Община Ловеч за
проучване и проектиране на обект: „Жилищна сграда“ в границите и обема на
действащия план за застрояване в поземлен имот с идентификатор *********, УПИ ******,
**** от кв.*** по плана на зона „******”, гр.Ловеч, Община Ловеч, с възложител П.К.Т.
/л.13/.
Издаването на визата е съобщено на
собствениците на имоти с идентификатори ******и ********, като съседни на имот *********,
в който е поискано застрояването.
Видно от наличните в преписката обратни разписки
съобщението е изпратено с известие: на Х.П.В. и получено на 13.02.2019г.,
на Р.П.Х., получено на 18.02.2019г., на П.Т.В.
– 18.02.2019г., на Д.С.А., получено на 19.02.2019г. и
на П.К.Т., получено на 14.02.2019г., отразено и в приложеното на лист 20 от
делото Съобщение.
Оспорващите са законни наследници на П.Х.В.,
б.ж. на гр.Ловеч, според удостоверението на лист 26 и съсобственици въз основа на нотариален акт №**, том *,
нот. дело
№*** /1954 г. на Ловешкия народен съдия /л.44/ на поземлен имот с идентификатор
*********, по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/, одобрена със
заповед № РД-18-10/17.04.2007г. на Изпълнителния
директор на АГКК находящ се в гр. Ловеч, община
Ловеч, област Ловеч, ул.*****№*, с кадастрално
описание: вид собственост: частна;
вид територия: урбанизирана; НТП: ниско застрояването 10т; площ 229кв.м.; стар
номер: *******, при граници: ********, *********, ********, ********, заедно с
построените в имота сгради, съгласно справка на Служба по геодезия, картография
и кадастър-Ловеч /л.43/.
По ПУП от
Според данните по преписката, оспорващите, които са съсобственици на УПИ V
не са извършвали действия по изравняване
на частите в образувания съсобствен дворищнорегулационен парцел или за заемане
на придаден поземлен имот или части от него в контекста на §8 от Преходните
разпоредби на ЗУТ, ал.1 във връзка с ал.2.
Видно от скицата за визата предвиждането на действащия
подробен устройствен план /ПУП/ е свързано застрояване между три урегулирани
поземлени имота - УПИ-*, УПИ-*-****,****, УПИ-* в кв.***
Ловеч, като в новообразувания съсобствен УПИ *-****,**** е предвидена 3-етажна
сграда, разположена върху двата имота, от които е образуван УПИ *.
Заявлението за издаване на визата е подадено само от
един от съсобствениците - П.К.Т., а съсобственици на УПИ- ******, **** се явяват и тримата жалбоподатели,
според скицата с визата за проектиране, което засяга правото им на собственост.
Представените с административната преписка писмени доказателства и тези, събрани в
съдебното производство не са оспорени от страните по реда и на основанията в
чл.193 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
За изясняване на делото от фактическа страна е
назначена съдебно-техническа експертиза с вещо лице архитект. Съдът кредитира приетото
и неоспорено от страните заключение, като компетентно, обективно и
безпристрастно дадено, съответстващо на останалите доказателства по делото.
Неоснователно процесуалният представител на заинтересованата страна Т. възрази
по приемането на заключението в частта, в която се прави
извода, че при неприложената регулация е в сила действащия регулационен план,
като се позовава на Тълкувателно решение № 3/2010 година на ВКС постановено по
тълкувателно дело № 3/2010 година, като в тази връзка не бяха ангажирани конкретни доказателства, поради
което остана неоснователно и недоказано.
От писмения текст на
заключението и направените в съдебно заседание уточнения се установява, че действуващия
застроителен и регулационен план на зона “***”, гр. Ловеч
предвижда за поземлен имот с идентификатор *********, съсобствен урегулиран
поземлен имот с поземлен имот с идентификатор ******по КККР на гр. Ловеч. Плана за застрояване предвижда свързано застрояване между
този урегулиран поземлен имот и съседните урегулирани имоти.
Експерта
дава заключение, че подробния устройствен план по отношение на регулацията не е
приложен за УПИ ****,**** от кв.*** по плана на зона „***,
гр. Ловеч. Преди издаването на визата за проучване и
проектиране планът за регулация е необходимо да бъде приложен по отношение на
регулацията.
Според заключението на вещото лице при
издаване на процесната виза за проучване и проектиране главния архитект не се е
съобразил с изискванията при тези предвиждания на застроителния и регулационен
план за УПИ ****,**** от кв.*** по плана на зона „***”, гр. Ловеч.
Сградите в УПИ ****,****
от кв.*** по плана на зона „***“ са без режим на застрояване, т.е. оставени са на
изживяване до реализирането на предвижданията на действуващия план за
застрояване. Създадената съсобственост по регулация, която не
е приложена сочи жалбоподателите за заинтересовани лица.
Експерта дава заключение,
че освен предвижданията на застроителния план върху скицата с виза няма друга
информация или изисквания. Както и, че визата е
издадена върху комбинирана скица от КККР на гр. Ловеч
и действуващия план за регулация.
Въз основа на така приетото от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи:
Характеристиката и предназначението на визата за
проектиране по чл.140 от ЗУТ я определят като индивидуален административен акт
по чл.21 ал.1 от АПК във връзка с чл.214 т.1 от ЗУТ. Като такава тя подлежи
на съдебно оспорване по реда на чл.215 ал.1 от ЗУТ. В случая съда
приема, че то не представлява такова по чл.140 ал.2 от ЗУТ – копие /извадка/ от
плана, а се касае за искане за издаване на виза по чл.140 ал.3 от ЗУТ, когато
издаването на виза за проектиране е задължително, с нея се допуска
строителство, което е различно или не е предвидено с плана за застрояване, без
да се изменя самия план.
Визата за проектиране
съгласно легалното определение на чл. 140 ал. 2 от ЗУТ е копие от действащия подробен устройствен план, а
параметрите на бъдещото застрояване, които определя /линии на застрояване и допустими височини,
плътност и интензивност на застрояване и други изисквания по действащия план и
допустимите отклонения по чл. 36 ЗУТ/ са подлежащи на определяне с подробния
устройствен план – чл.112 ал.2 т.3 и
чл.113 ал.2 ал.3 и ал.4 ЗУТ. Поради това визата може
да бъде оспорвана само от лицата, оправомощени да оспорват подробните
устройствени планове съгласно специалната норма на чл.131 ал.2 ЗУТ. Доколкото визата е издадена върху комбинирана скица от
кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/, одобрена
със заповед № РД-18-10/17.04.2007г. на
Изпълнителния директор на АГКК и
действуващия план за регулация, при създадената
съсобственост по регулация, която не е приложен,а
жалбоподателите се явяват заинтересовани лица. Отделно,
имотът за който е издадена визата е включен в свързано застрояване, от което
произтича заинтересоваността на жалбоподателите и правото им на жалба. В този смисъл е Определение № 14531 от 20.11.2012г. на ВАС по адм.д.№
12962/2012г., II о.
Следователно оспорването е направено от заинтересовани
лица по смисъла на чл.131 ал.2 т.1 и т.2 от Закона за
устройство на територията, при наличие на правен интерес, в рамките
на законовия 14 - дневен срок и срещу административен акт, който подлежи на
съдебен контрол, поради което е допустимо.
Разгледано
по същество е основателно по следните съображения:
С
оглед препращането от чл.213 от ЗУТ, по смисъла на чл.168 ал.1 от АПК съдът
извършва служебна проверка за законосъобразност на оспорения административен
акт относно валидността му,
спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването
му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Оспорената виза за проектиране е издадена от
Главния архитект на Община
Ловеч, действащ при спазване на териториалните предели на правомощията си и в
рамките на предоставената му от закона материална компетентност - чл.140 ал.1 от Закона за устройство на територията.
Съгласно
чл.140 ал.3 изр.2 от ЗУТ визата се съобщава на заинтересованите лица по чл.131 ЗУТ, с предвидени изключения, в които настоящия казус не попада.
Изрично чл.140 ал.3 ЗУТ, като специална
разпоредба, визира кои са заинтересованите лица на които следва да бъде
съобщена издадената виза - това са лицата по чл.131 ЗУТ.
Видно от доказателствата, в
случаят е спазено издаването на оспорената виза е съобщено на съсобствениците на
имот с идентификатор ******/ Х.П.В., Р.П.Х. и П.Т.В./
и собственика на имот с идентификатор ******** /Д.С.А./, като съседни на имот *********,
в който е поискано застрояването. Спазено е изискването по чл.140 ал.3 изр.2
от ЗУТ, издадената виза задължително да се
съобщава на заинтересованите лица по чл.131 ал.2 от ЗУТ.
Подробните устройствени планове
конкретизират устройството и застрояването на териториите на населените места и
землищата им, а също така и селищните образувания. Техните предвиждания са
задължителни за инвестиционното проектиране.
Към актовете, свързани с
устройство на териториите, се причисляват и визите, издадени по чл.140 ал.3 от ЗУТ-когато
визата допълва или изменя плана за застрояване, с което става част от него-
определение по адм. дело № 7730/2017г. по описа на ВАС.
От приетите доказателства и съдебна
експертиза се установи, че визата представлява извадка от кадастралната карта
на град Ловеч и действащия ПУП, одобрен със Заповед № 631 от декември 1996
година на кмета на община Ловеч. Визата е издадена върху комбинирана скица от
КККР на гр. Ловеч и действащия план за регулация. Според заключението
действащия застроителен и регулационен план на зона “***”, гр. Ловеч предвижда
за поземлен имот с идентификатор ********* съсобствен урегулиран поземлен имот
с поземлен имот с идентификатор ******по КККР на гр. Ловеч и свързано ниско
застрояване по границите със съседните урегулирани поземлени имоти, като подробния
устройствен план /ПУП / по отношение на регулацията за УПИ ****,**** от кв.***
по плана на зона „***, гр. Ловеч не е приложен.
Според
данните по делото действащата регулация от 1996 година, одобрена е със Заповед
№ 631 от декември 1996 година, не е първа регулация, защото има предходни
планове, които не са прилагани, отменени са и в момента този е действащ, което
е видно от самата скица на л. 22 от
делото.
Нормативните изисквания за форма на оспорения акт, както и процесуалните условия за
законосъобразност на същия са заложени в нормата на чл.140 ал.2 от ЗУТ, съгласно която визата
за проектиране представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен
план с обхват поземления имот и съседните поземлени имоти, с означени налични
сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застройване
и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други
изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл.36, а когато
кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния
устройствен план, визата се издава върху комбинирана скица от кадастралната
карта и подробния устройствен план.
Видно от
събраните по делото доказателства и заключението на СТЕ тези изисквания на
закона не са спазени.
Самата виза е издадена в
нарушение на чл.140 ал.2 от ЗУТ, тъй като няма изискуемото съдържание, предписано в сочената
разпоредба.
Установено
с доказателствата и съдебно
техническата експертиза в оспорената виза е посочена само етажността на сградата, но не е означена
и допустимата височина /която се означава с инициала „h” и с арабско число в
метри/, плътност и интензивност на застрояване така, както изисква чл.140 ал.2
от ЗУТ. Не е ясно какви са допустимите коефициенти за плътност и интензивност
при ниско застрояване съгласно разпоредбите на Наредба 7 и какви са те в случая
за съсобствен УПИ ****** и ****. Не се съдържа застроителната заставка на този
план, предвиждаща линии на застрояване и допустими височини, плътност и
интензивност на застрояване, както и други изисквания, които са задължителни.
Според заключението на вещото
лице в случаят е налице обхват на поземления имот и съседните му поземлени
имоти, означени са наличните сгради и постройки в него и в съседните имоти,
нанесени са линиите на застрояване като извадка от застроителния план, без да е
указана допустимата дълбочина на застрояване, като се разчита че при липса на
изрично указана такава в действуващия застроителен план проектантът ще спази
изискването за дълбочина на застрояване при свързано застрояване в повече от
два имота. Безспорно се установи, че е посочена допустимата височина на
застрояване, но не е посочена допустимата плътност и интензивност на
застрояване, както и изискването на чл.113 ал. 2 от ЗУТ, при този начин на
застрояване по действуващия план на зона „***“, гр. Ловеч. Всички тези елементи
са задължителна и съществена част от съдържанието на визата, защото тя
конкретизира изискванията на действащия ПРЗ към строежа и е предпоставка за
изработване на инвестиционния проект и издаване на разрешение за строеж.
Тъй като визата
за проектиране по чл.140 ал.3 от ЗУТ допълва или изменя плана за застрояване,
поради което става част от него, тя се издава на основание одобрен ПУП-ПРЗ.
Според заключението на експерта в случая не е приложен регулационният план.
Изменението
на влезли в сила подробни устройствени планове могат да се изменят при наличие
на съгласие на всички собственици на имоти по чл.131 ал.2 т.1 от ЗУТ, както и
на носителите на ограничени вещни права върху тях съгласно чл.134 ал.2 т.6,
което в случая е наложително, предвид експертното заключение, че регулационният
план не е
приложен и с което изменение
ще се установи и застрояването в имота, съобразено с наличните идеални части на съсобствениците.
Събраните по делото доказателства
и заключението на вещото лице установяват, че при издаването на оспорената виза
за проучване и проектиране главния архитект не се е съобразил с изискванията на
ЗУТ при наличните предвиждания на застроителния и регулационен план за УПИ ****,****
от кв.37 на зона ***, гр. Ловеч.
Действащият план за регулация
предвижда един урегулиран поземлен имот в съсобственост за два поземлени имота
с идентификатори ******и *********, а именно УПИ ****,****. В процесния
случай плана за застрояване предвижда
свързано застрояване между този урегулиран поземлен имот и съседните
урегулирани имоти. Преди издаването на визата за проучване и проектиране планът
за регулация е необходимо да бъде приложен по отношение на регулацията.
Строителство в урегулирани поземлени имоти по ал.1 от §8 от ПР на ЗУТ не се
разрешава до реализирането на една от възможностите пo aл.2 на същя §8.
Доколкото регулационния план не е
приложен /липсва договор по чл.17 ал.3 от ЗУТ, с който се определят идеалните
части на съсобствениците за образувания съсобствен урегулиран поземлен имот и
сроковете по §6 ал.2 и ал. 4 от ПР на ЗУТ за изравняване на частите в
образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели са изтекли, собствениците
на поземлени имоти могат да поискат изменение на ПУП-ПР при условията и по реда
на ЗУТ или да поискат вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат
поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти
съгласно §8 ал.1 и ал. 2 т.2 и т.3 от ПР на ЗУТ.
Съгласно разпоредбата на чл.17
ал.1 от ЗУТ извън случаите по чл.16 с подробен устройствен план за населено
място или за част от него се урегулират неурегулирани дотогава поземлени имоти,
като вътрешните им регулационни линии съвпадат с имотните граници /ал.1/. С
плана по ал.1, при спазване на правилата и нормативите, определени в този
закон, могат да се урегулират: 1. налични неурегулирани поземлени имоти с цел
образуване на повече на брой самостоятелни урегулирани поземлени имоти; 2.
поземлени имоти, чиито размери не отговарят на изискванията на чл.19, с цел
упълномеряването им с части от съседни имоти и 3. съседни неурегулирани поземлени
имоти за създаване на съсобствени урегулирани поземлени имоти /ал.2/. Ал.3 от
с.правен текст регламентира, че за случаите по ал.2 заинтересуваните
собственици подават заявление до общината, а за случаите по ал.2 т.2 и 3 - и
предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени
подписи. Идеалните части на съсобствениците в образуваните съсобствени
урегулирани поземлени имоти се определят със самия договор.
Установеното с доказателствата и съдебно-техническата
експертиза обстоятелство, че действащия план за застрояване предвижда свързано
застрояване между повече от два урегулирани поземлени имота с малка височина до
10м. налага задължително да бъде указано изработването на РУП в съответствие с
чл.113 ал.2 от ЗУТ.
Според разпоредбата на
чл.113 от ЗУТ работен устройствен план се съставя по искане на възложителя за
конкретизиране на действащия подробен устройствен план само при условията на
чл. 36 или при свързано застрояване в повече от два урегулирани поземлени
имота, какъвто е настоящия случай.
Установено с доказателствата и
СТЕ по ПУП от
Създадената съсобственост по
регулация, която не е приложена обосновава извода, че жалбоподателите се явяват
заинтересовани лица. В случая заявлението за издаване на визата е подадено само
от един от съсобствениците - П.К.Т., а съсобственици на УПИ- ******, **** са и
тримата жалбоподатели според скицата с визата за проектиране, което безспорно засяга
правото им на собственост.
Наред с това, сградите в УПИ ****,**** от
кв.*** по плана на зона „***“ са без режим на застрояване, т.е. оставени са на
изживяване до реализирането на предвижданията на действуващия план за
застрояване.
Анализа на доказателствата и съдебно
техническата експертиза обосновава извода, че за правилното процедиране в
случая следва да се приложи действащия регулационен план при условията
определени в закона с изискващото се затова прилагане сключване на договор по
чл.17 ал.2 от ЗУТ за определяне идеалните части на съсобствениците и
последващото му отразяване в кадастъра, след което плана за регулация, който в
момента действа за гр.Ловеч квартал ******, ще бъде приложен. Или да се измени плана по реда, описан в §8 от Преходните разпоредби на ЗУТ, при спазване другите
изисквания на закона по отношение на застрояването.
В тази връзка при изслушването на заключението
в съдебно заседание, експерта поясни, че при изменението на регулационните
планове, които не са приложени, задължително се изменят като се обследва
възможно ли е там да бъде запазен начина
на застрояване, който е по действащия план на застрояване или ако се иска да
бъде изменен, доколко е възможно това. Затова в закона е предвидено и има свободно,
свързано между два имота и свързано между повече от два имота застрояване,
което винаги се създава, особено свързаното при условията, че липсва
необходимото лице за застрояване на съответния имот.
Видно от
доказателствата и експертното заключение, оспорената виза, във вида, в който е
издадена, не може да изпълни предназначението си - от една страна да послужи
като основа за изработване на инвестиционен проект при необходимост,
включително и за оценката за съответствие по чл.142 ал.4 във връзка с ал.5 т.1
от ЗУТ, тъй като самата виза е недопустима преди прилагането на регулационния
план или пък неговото изменение по реда на ЗУТ, с което да се създадат условия
за издаването й.
Предвид изложеното за издаването на
процесната виза не са налице установените нормативни изисквания, поради което
се явява несъответна на материалния закон, както
и на целта на закона и следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.
Съдът намира за неоснователно възражението
на ПП на заинтересованата страна Т. относно експертното заключение, в частта му
с извода, че при неприложената регулация е в сила именно действащия
регулационен план. Доводите в тази връзка, че по силата на
Тълкувателно решение № 3/2010 година на ВКС постановено по тълкувателно дело №
3/2010 година, с изтичането на сроковете по § 6 ал.2 и ал.4 от Преходните
разпоредби на ЗУТ, собствеността върху имотите, за които дворищната регулация
не е приложена, се възстановява автоматично положението от преди влизането в сила
на неприложения дворищен регулационен план, и в резултат на това, счита че в
това УПИ няма съсобственост и тя не е възникнала,
са неоснователни. Според
експерта не може да се счита, че след
като по § 6 срокът за прилагането на регулацията е изтекъл, че планът е отменен
с действащия регулационен, като определя това като недопустимо от техническа
гледна точка. При изслушването на заключението, установява, че цитираното Тълкувателно решение № 3/2010
година на ВКС е в този смисъл, в който е даденото заключение по делото. От техническа гледна точна за експерта регулацията не е приложена,
но планът за регулация все още е действащ, при което той или трябва да се измени
или трябва да се приложи. Отчита, че процедурата за
отчуждителното производство, което се извършвало по ЗТСУ е приключило и не може
да стане по този ред, но приема, че ЗУТ е предвидил друг ред за прилагането на
тази съсобственост или неприлагането. Сочи, че ако
тази процедура не бъде изпълнена, архитектите нямат много избор, или изпълняват действащия регулационен
план, или го изменят.
Искането на процесуалният представител на оспорващите по молба на
лист 61 от делото и на процесуалният представител на заинтересованата страна П.К.Т.
за присъждане на направените
по делото разноски е своевременно направено и основателно с оглед крайния изход
на спора, поради което следва
да бъде уважено в
доказания размер. Ответната
страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на оспорващите разноски в общ размер на 880.60 /осемстотин и осемдесет лева и
шестдесет стотинки/ лева, от които - 600 лева договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна защита и
съдействие /л. 42 от делото/, 250 /двеста и петдесет/ лева внесен депозит за
изготвяне на съдебно - техническа експертиза, 30 /тридесет / лева внесена държавна такса с преводно
нареждане на л.32 и 0.60 ст., внесена държавна такса за преписи по делото
/л.36/, а в полза на заинтересованата страна П.К.Т. 300 /триста/
лева договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна защита и
съдействие /л.108 от делото/. Предвид практиката на ВАС и обстоятелството, че
с частната жалба, подадена пред ВАС срещу прекратителното определение са
поискани разноските, направени във връзка с обжалването пред ВАС, по които няма
произнасяне от страна на решаващият съдебен състав, следва да бъдат присъдени и
разноските по делото пред ВАС. Направените и платени разноски по а.д.
6135/2019г. са в размер на 180 /сто и осемдесет/ лева, от които 30 лева,
внесена ДТ и 150 /сто и петдесет/ лева договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение, съгласно представен договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от
горното и на основание чл.172
ал.1 ал.2, предложение второ и чл.143 ал.1 от
Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.219 ал.1 от ЗУТ, Ловешки административен съд, четвърти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на П. ***, Х.П.В. *** и Р.П.Х. с адрес: ***,
Виза за проучване и проектиране от 08.02.2019 година, издадена от
Главния архитект на Община-Ловеч за
обект: „Жилищна сграда” в границите и обема на действащия план за застрояване с
местонахождение: поземлен имот с идентификатор *********, УПИ ******, **** от
кв.*** по плана на зона „******”, гр. Ловеч, Община Ловеч.
ОСЪЖДА Община Ловеч да заплати в полза на П.Т.В. с ЕГН: **********
и адрес: ***, Х.П.В. с ЕГН:**********и адрес: *** и Р.П.Х. с ЕГН: ********** и адрес:
***, разноски по делото в размер на
880.60 /осемстотин и осемдесет лева и шестдесет стотинки/ лева.
ОСЪЖДА Община Ловеч да заплати на П.К.Т. с ЕГН:********** и адрес: ***, разноски в общ
размер 480 /четиристотин и осемдесет/ лева, от който 300 /триста/ лева по адм.д.
№ 95 / 2019г. на АдмС Ловеч и 180 /сто и осемдесет/ лева разноски по адм.д. № 6135
/ 2019г. на ВАС.
Решението може да се
обжалва чрез Административен съд Ловеч пред Върховен административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Препис от
решението да се връчи на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: