№ 36105
гр. София, 29.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20251110129324 по описа за 2025 година
Делото е образувано по искова молба на Г. Г. М. срещу „.................“ ЕООД, която
отговаря на изискванията за редовност, а предявеният с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Възражението на ответника за недопустимост на иска за прогласяване нищожност на
договора за гаранция поради предявяването му срещу ненадлежен ответник е
неоснователно, защото такъв иск не е предявен в настоящото производство.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Ищцовото искане с правно основание чл. 190, ал. 1 ГПК е неоснователно. С оглед
твърденията в исковата молба, че той е страна по договора за кредит, би следвало да
разполага с него, с погасителния план и със СЕФ, респ. би могъл да ги представи по делото,
а непредставянето им от него при наличие на такава възможност /не се излагат твърдения в
обратния смисъл/ не е основание за задължаване на насрещната страна да представя
доказателства за обстоятелства, намиращи се в доказателствена тежест на ищеца. Що се
отнася до искането му касателно договора за допълнителна услуга, следва да се посочи, че
не се твърди ответникът да е страна по него, поради което липсва основание за
задължаването му да представи този документ.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 09.10.2025 г. от 10:05 часа, за когато ДА
СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на
ищеца – препис и от отговора на исковата молба и неговите приложения.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца с правно основание чл. 190, ал. 1
1
ГПК.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявен е от Г. Г. М. срещу „.................“ ЕООД иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит №
1295885/21.10.2023 г. поради противоречие на закона, включително поради наличие на
неравноправни клаузи в него. Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника по реда на ЗПФУР Договор за
потребителски кредит № 1295885/21.10.2023 г., по силата на който му бил предоставен
кредит в размер на 2 500 лв. при посочен ГПР в размер на 49.66 %. Сочи, че съгласно чл. 5
от договора кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „.............“ в полза на
ответното дружество, но в договора не е посочен размерът на възнаграждението за
предоставяне на поръчителство от свързаното с кредитора дружество. Излага, че едва след
усвояването на кредита установил, че освен заемната сума трябва да плати и сумата от 2 525
лв. за предоставеното поръчителство, но възразява, че липсва съгласие за договор за
поръчителство, защото не го е подписал нито с квалифициран, нито с обикновен електронен
подпис, както и че не е спазена изискуемата форма. Релевира възражения за нищожност на
целия договор за кредит. Възразява, че той е нищожен поради противоречие на закона.
Счита, че той съдържа неравноправни клаузи – такива с погрешно посочен ГПР, с което е
подведен относно спазването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и на чл. 19, ал. 4 ЗПК и което е
заблуждаваща търговска практика и не му е позволило да прецени реалните икономически
последици от сключването на договора. Сочи, че са нарушени изискванията на чл. 10, ал. 1
ЗПК /поради неспазване на формата/ и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК /не е посочен начинът на
формиране на ГПР и е посочен грешен ГПР, защото сумата за възнаграждение за поръчител
не е посочена в договора за кредит и не е включена като разход по кредита, при положение
че на практика предоставянето на поръчителство е задължително условие за сключването на
договора/.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва предявения иск. Сочи, че на ищеца са предоставени СЕФ и проекти на договора за
кредит и на договора за гаранция, като още на етап кандидатстване системата автоматично е
показала дължимите такси към „.............“. Оспорва твърдението, че предоставянето на
поръчителство от „.............“ е било условие за сключване на договора за кредит, като сочи,
че кредитополучателят е могъл да посочи избран от него поръчител. Счита, че разходът за
предоставената гаранция не е част от общия разход по кредита, защото касае услуга,
предоставена от трето лице и имаща незадължителен характер, от което следва, че на
потребителя е предоставена цялата законово необходима информация във връзка с размера
на действително приложимия ГПР и начина на неговото формиране. Моли за отхвърляне на
иска. Претендира разноски.
В тежест на ищеца по предявения иск за прогласяване нищожност на договора за
кредит е да докаже следните факти: сключването между страните на Договор за
2
потребителски кредит № 1295885/21.10.2023 г. и неговото съдържание; усвояване на
заемната сума в размер на 2 500 лв. от ищеца; твърдяното противоречие със закона на
договора за кредит и в частност – на клаузата на чл. 5 от него; неравноправност на клаузите
относно ГПР и на клаузата на чл. 5 от договора за кредит.
В доказателствена тежест на ответника е да установи, че клаузите относно ГПР и
клаузата на чл. 5 от договора за кредит са индивидуално уговорени, за което не сочи
доказателства.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: сключването
между страните на Договор за потребителски кредит № 1295885/21.10.2023 г. за сумата от 2
500 лв. при посочен ГПР в размер на 49.66 %, невключващ възнаграждението за поръчител;
усвояване на заемната сума от ищеца; сключване във връзка с договора за кредит на договор
за гаранция с „.............“, по който е уговорено задължение за ищеца за заплащане на гаранта
на възнаграждение в размер на 2 525 лв.
УКАЗВА на страните на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, че ще изследва и служебно ще се
произнесе по наличието на неравноправни клаузи в процесния договор за кредит, като им
дава възможност в срок до първото открито съдебно заседание да изразят становището си в
тази насока.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия /с изключение на действията, за които изрично им е
указан по-кратък срок/, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това
по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
3
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4