№ 12700
гр. С, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110122547 по
описа за 2024 година
Предявени са искове от “Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С,
ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, за признаване за установено по отношение на
ответника Р. Н. П., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.В-1 бл...., че дължи на ищцовото
дружество сумите, за които на 26.02.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 9253/2024 г. по описа на СРС, а именно главница
за доставена топлинна енергия в имот, отчитан с абонатен № ... в размер на 314.92 лв. за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на зопвед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК –
15.02.2024 г., до окончателното плащане на дължимото, и мораторна лихва от 67.67 лв. за
периода от 15.09.2021 г. до 05.02.2024 г.
Претендира се установяване дължимостта и на вземания и за дялово разпределение, а
именно главница за периода от 01.01.2021 г. до 30.04.2022 г. в размер на 17.76 лв. и
обезщетение за забава за периода от 18.03.2021 г. до 05.02.2024 г. в размер на 4.64 лв.
В исковата молба се твърди, че ответниците са потребители на топлинна енегрия по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като съсобственици на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на
които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия,
въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за
потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това,
ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
1
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „МХ Е“ ООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет на ИРУ.
В срока за отговора, такъв е постъпил от ответника.
Ответникът оспорва да е налице между него и ищеца облигацинно отношение по
доставка на топлинна енергия в процесния имот, като отбелязва, че не е собственик, нито
лице с учредено право на ползване върху топлоснабденото жилище.
По отношение претенцята за лихва се отбелязва, ча такава се дължи единствено
върху изравнителните сметки, не и върху прогнозните.
Исковете за установяване на дължимостта на суми за дялово разпределение се
оспорват по съображения, че тази услуга се извършва от друго дружество, поради което
ищецът няма право на възнаграждение за нея. той не е титуляр на партидата.
В същото време, с отговора на исковата молба изрично се признава, че в процесния
имот е доставяна през исковия период топлинна енергия на посочената в исковата молба
стойност.
Навежда доводи, че не е страна и по облигационно правоотношение с фирма за
дялово разпределение.
На самостоятелно основание, исковете се оспорват и като погасени по давност.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове
като присъди на ответника направените от него разноски.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Ищецът взема
писмено становище по съществото на спора.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 9253/2024 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение срещу ответника за следните суми: сумата 314.92 лв.,
представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 15.02.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата 67.67 лв., представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2021 г. до 05.02.2024 г., сумата 17.76 лв., представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.01.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва за период от 15.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 4.64 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 18.03.2021 г. до 05.02.2024 г.
С възражение от 22.03.2024 г. длъжникът е оспорил вземането поради погасяването
2
му по давност.
Видно от договор от 09.06.1987 г. за покупко-праджба на жилище, сключен по
редна на чл.117 от ЗТСУ, ответникът е закупил от ГДИ при СНС процесното жилище,
представляващо ап.53, находящо се в гр.С, ж.к.Н V част, бл..., ет.6.
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т С“ АД на потребителите в гр.С от 2016 г. се установява
съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и
потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
На проведено на 20.08.2002 г. ОС на ЕС на сградата, в която се намира имота, е
взето решение дяловото разпределение да се осъществява от ЕТ „А Б“. Представени са
доказателства и за наличието на договорни правоотношение между ищеца и
правоприемника на фирмата за дялово разпределение – договор № ../09.06.2020 г.
От представените от ТЛП писмени доказателства се установява, че през включените
в исковия период отоплителни сезони е извършен реален отчет на уредите за дялово
разпределение, данните от които са послужили за издаване на изравнителните сметки.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период
няма данни за извършени плащания.
Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за
забава.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1
от ЗЗД вр. чл.149, чл.154 и чл.155 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и имат за предмет установяване
дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение
на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно
производство по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по
чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени,
формиращи цената на иска.
На първо място, видно от приетия като писмено доказателство договор от
09.06.1987 г. за покупко-праджба на жилище, сключен по редна на чл.117 от ЗТСУ,
ответникът е закупил от ГДИ при СНС процесното жилище, представляващо ап.53,
находящо се в гр.С, ж.к.Н V част, бл..., ет.6, като няма данни към момента да го е отчуждил
или обременил с вещно право на ползване в полза на трето лице.
3
В Закона за енергетиката /чл.153/ по императивен път са определени страните в
облигационното правоотношение, което възниква по повод доставката на топлинна енергия
и това са топлопреносното предприятие и собственика, респ. лицето, притежаващо вещно
право на ползване върху имота. В случая, следва да се отбележи, че не е налице
изключението, възприето в ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, а именно, че с приоритетно
значение е наличието на сключен договор за продажба, с оглед установяване качеството
потребител на топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по силата на
закона, доколкото по делото не се представиха доказателства /подадена молба-декларация
до ищеца, писмен договор или др./, които да установяват наличието на облигационно
правоотношение възникнало между топлопреносното предприятие и потребител, различен
от ответника. С оглед на това следва да се приложи общото правило, залегнало в
разпоредбата на чл.153 от ЗЕ. В съответствие с него потребител на топлинна енергия за
процесния имот през исковия период се явява ответника Р. Н. П. като собственик на имота.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск, ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника. Техният размер,
така както е посочен в исковата молба, изрично се признава с отговора на исковата молба.
В тази насока съдът, анализирайки заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода м.05.2019 г. –
м.04.2021 г. за процесния имот е доставена топлинна енергия на стойност 2873.89 лв.
С оглед на това настоящият състав намира, че през исковия период ищцовото
дружество е доставило за процесния имот топлинна енергия на стойност 314.92 лв.
С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане
по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване
от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане
на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са
представени документи, доказващи плащане от страна на ответника, такива не са
установени и от вещото лице по ССчЕ. Ето защо ответникът дължи на ищцовото дружество
стойността на доставената в имота му топлинна енергия в посочения по-горе размер.
От страна на ответника обаче е направено възражение на погасяване на вземанията
на ищцовото дружество по давност, което съдът намира за основателно по следните
съображения: По отношение на характера на вземанията за топлинна енергия и периодът от
време, с течението на който те се погасяват при бездействие от страна на
топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става
въпрос за периодични плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.
С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният
момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало
изискуемо. По делото са представени Общи условия, одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, в които е фиксиран падеж на задълженията, а именно 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят /чл.33 от ОУ/. С оглед на това към
4
15.02.2024 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК и на която дата на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.116, б.“б“ от ЗЗД, е
прекъсната давността, погасени по давност се явяват задълженията за м.декември 2020 г. /с
падеж на плащане 14.02.2021 г./ и предхождащите го месеци, включени в исковия период.
Размерът на тези задължения е 54.55 лв., съобразно отразеното в таблицата, поместена на
стр.3 от заключението по ССчЕ.
Т.е. предявеният иск за главница се явява основателен и доказан за периода от
м.януари 2021 г. до м.април 2022 г. в размер на 260.37 лв. За разликата до пълния предявен
размер и за периода от м.май 2020 г. до м.декември 2020 г. той следва да се отхвърли като
неоснователен.
Като законна последица от това, върху приетия за основателен размер на
главницата, следва да се присъди законна лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК – 15.02.2024 г., до
окончателното плащане на дължимото.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, публикувани във вестник Монитор през
м.юли 2016 г., а именно 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят.
Потребителите обаче изпадат в забава след изготвяне на изравнителната сметка за
съответния период на потребление /чл.33, ал.4 от ОУ/. Предвид своя акцесорен характер и
изхода по главния иск, искът за заплащане на обезщетение за забава също се явява доказан
за периода 15.09.2021 г. – 05.02.2024 г. в размер на 52.22 лв. Размерът на лихвата по върху
задълженията за отоплителен сезон 2020/2021 г. от 22.35 лв., съдът определи с помощта на
специализиран изчислителен модул, справка от който е приложена по делото, като
олихвяемата главница, отразена на ред 1, колона 3 в таблицата, поместена на стр.6 от
заключението по ССчЕ, от 137.40 лв., съдът намали с погасената по давност сума от 54.55
лв. за периода м.май-м.декември 2020 г. /137.40 лв. – 54.55 лв. = 82.85 лв./. Към лихвата за
забавено плащане на задълженията за отоплителен сезон 2020/2021 г., съдът добави
посочената на ред 2, колона 4 от таблицата на стр.6 от заключението на вещото лице по
ССчЕ лихва по общата фактура за отоплителен сезон 2021/2022 г. от 29.87 лв.
С оглед на това, искът за обезщетение за забава следва да се уважи до размера от
52.22 лв., а за разликата до пълния предявен от 67.67 лв. да се отхвърли като неоснователен
и недоказан.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, а именно: главница за
периода от 01.01.2021 г. до 30.04.2022 г. в размер на 17.76 лв. и обезщетение за забава за
периода от 18.03.2021 г. до 05.02.2024 г. в размер на 4.64 лв., следва да се отбележи, че от
данните по делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР „МХ Е“ ООД. Ищцовото
дружество не анажира доказателства за активната си материална легитимация по иска, а
именно за основанието, на което му се дължи възнаграждение на него за извършена от трето
лице услуга. Макар и събирането на тези суми да е възложено на ищеца, съобразно
5
договорено между него и ТЛП, то това не обвързва съда и не може да промени носителя на
материалното право. Ищецът не установи да е изкупил тези вземания от ТЛП /по реда на
чл.99 от ЗЗД/, или да е настъпило частно или универсално правоприемство между него и
ФДР, поради което съдът приема, че липсва валидно възникнало вземане на ищеца от
ответника за услугата дялово разпределение. Ето защо, предвид обстоятелството, че ищецът
е претендирал сумите в заповедното производство, исковете му се явяват процесуално
допустими, но по същество неоснователни, поради което и следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на спора всяка от страните има право на разноски, каквото искане е
направил ищецът. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС,
следва съдът в настоящето исково производство да разпредели разноските и във воденото
преди това заповедно такова. Съдът като съобрази приложените по делото платежни
документи, констатира, че ищецът е направил разноски за държавна такса общо от 200.00 лв.
по двете дела, и за депозит за експертиза 300.00 лв. В същото време, ищецът претендира
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство от 100.00 лв. /вписано в списъка
по чл.80 от ГПК, приложен на л.102 от делото/, както и присъденото такова в заповедното от
50.00 лв.
Съобразно уважената част от исковете, от направените от ищеца разноски от общо
650.00 лв., в тежест на ответника следва да бъде поставена сумата 501.70 лв.
От страна на ответника се претендира адвокатско възнаграждение, определено по
реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Съобразно материалния интерес по делото
възнаграждението на адв.Н. за исковото производство е 400.00 лв., определено по правилата
на чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Защитата на длъжника в заповедното производство обаче не може да се приравни на тази в
исковото. Съдебната практика е противоречива по въпроса какво възнаграждение се следва
за този тип дела, като според настоящия състав следва да се приложи чл.6, ал.1, т.2 от
цитираната наредба, в която е уреден дължимия хонорар за писмена консултация, което като
вид дейност се доближава в най-пълна степен до предоставената от адвоката услуга на
длъжника в заповедното дело. Ето защо, на адв.Н. следва да се определи възнаграждение от
200.00 лв. по ч.гр.д.№ 9253/2024 г. по описа на СРС. Съобразно изхода на делата, от тези
суми ищецът следва да заплати на адв.Н. 136.89 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. Н. П., ЕГН **********, с адрес
гр.С, ж.к.В-1 бл...., че дължи на “Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 9253/2024 г. по описа на
СРС, а именно: главница за доставена топлинна енергия в имот, отчитан с абонатен № ... в
размер на 260.37 лв. за периода от 01.01.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва
6
от подаване на заявлението за издаване на зопвед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК – 15.02.2024 г., до окончателното плащане на дължимото, и мораторна лихва
от 52.22 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 05.02.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 314.92 лв. и за периода от
01.05.2020 г. до 31.12.2020 г. на иска за главница и над уважения размер до пълния предявен
размер от 67.67 лв. на иска за обезщетение за забава, като неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, за признаване за установено по отношение
на Р. Н. П., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.В-1 бл...., че последния дължи на ищеца суми
за дялово разпределение в имот с абонатен № ..., за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 9253/2024 г. по описа на СРС, а
именно: главница за периода от 01.01.2021 г. до 30.04.2022 г. в размер на 17.76 лв. и
обезщетение за забава за периода от 18.03.2021 г. до 05.02.2024 г. в размер на 4.64 лв.
ОСЪЖДА Р. Н. П., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.В-1 бл...., да заплати на “Т С”
ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А
и И Е, сума в размер на 501.70 лв., представляваща направени от ищеца разноски по
настоящето дело и по ч.гр.д.№ 9253/2024 г. по описа на СРС, съобразно изхода на делата.
ОСЪЖДА „Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я №
23Б, представлявано от А А и И Е, да заплати на адвокат И. А. Н., от Софийска адвокатска
колегия, с адрес гр.Б, ул.“С“ № 3В, ет.1, офис 6, на основание чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1 т.2
от Закона за адвокатурата, сумата от 136.89 лв., представляваща адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство на ответника Р. Н. П., ЕГН **********, по настоящето
гр.д.№ 22547/2024 г. и по ч.гр.д.№ 9253/2024 г. по описа на Софийски районен съд,
съобразно изхода по делата.
Решението е постановено с участието на третото лице помагач „МХ Е“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 9253/2024 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7