№ 170
гр. Монтана, 23.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20251630200721 по описа за 2025 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН вр. с чл.189, ал.8 от
ЗДвП.
С Електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба Серия К № 10816829 на
ОДМВР – В., е наложено на А. И. М., с посочен съдебен адсрес в гр.В., чрез
адв.Ц. С. от АК – Б., административно наказание - глоба в размер на 100 (сто)
лева за административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание
чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.4 вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП (в редакция преди
изм. ДВ, бр.64/05.08.2025г., в сила от 07.09.2025г.).
Недоволен от наложената глоба А. М., чрез адв.Ц. С. от АК – Б., със
съдебен адрес в гр.В., моли, в т.ч. и чрез изложени доводи в писмена защита
(постъпила чрез ССЕВ), да бъде отменен издадения фиш, считайки, че е
неправилен и незаконосъобразен, оспорвайки и „повторността“. Претиндират
се разноски.
Въззиваемата страна ОДМВР – В., не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени. Съдът като ги обсъди във връзка
с изложените доводи, намира жалбата за допустима и частично основателна.
Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в законния 14-
сет дневен срок, имайки предвид данните по делото, допълнително изискани
от настоящия съд.
Разгледана по същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, по
следните съображения:
1
На 12.05.2025г. в 14:43 часа в област В., община В., гр.В., ул.И. (до б-я
Д.) в населено място с посока на движение към ул.Х. Б., е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство – мобилна система за
видеоконтрол ТFR1-М 515, че МПС – во - л.а. „Б. ХХХ” с рег. № ХХХХХХ се
е движил с превишена скорост от 18 км/ч, като действително отчетената е била
71 км/ч при толеранс приспаднати 3 км/ч, а именно 68 км/ч при разрешена
скорост 50 км/ч в населеното място. Нарушението е извършено в условията
на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/10478665 на
20.03.2025г.
За установеното административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП
бил издаден обжалвания ЕФ Серия К № 10816829 и наложено
административно наказание на основание чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.4 вр. с
чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП (в редакция преди изм. ДВ, бр.64/05.08.2025г., в сила
от 07.09.2025г.), вр. с чл.188, ал.1 от ЗДвП (в редакция преди изм. ДВ,
бр.64/05.08.2025г., в сила от 07.09.2025г.) – глоба в двоен размер - 100 (сто)
лева на собственика по регистрация на л.а. – жалбоподателя А. И. М..
Процесното нарушение е установено чрез мобилна система за
видеоконтрол ТFR1-М 515, т.е. със система по смисъла на чл.189, ал.4 от
ЗДвП. Този тип средство е било годно към датата на установяване на
нарушението – 12.05.2025г., видно от Протокол от проверка № 2-12-25 от
02.04.2025г. на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „НАЦИОНАЛНА ПОЈІИЦИЯ”
СЕКТОР „УПРАВЛЕНИЕ НА СОБСТВЕНОСТТА" - ПОЛИЦЕЙСКА
ТЕХНИКА ЛАБОРАТОРИЯ ЗА ПРОВЕРКА НА АНАЛИЗАТОРИ ЗА
АЛКОХОЛ В ДЪХА И РАДАР СКОРОСТОМЕРИ, като периодичността на
последващите проверки е една година. Процесната система е функционирала
в границите на населено място гр.В..
Приложения клип на л.10 от настоящето АНД № 721/25г. по описа на
МРС и л.9 от АНД № 559/25г. по описа на РС – В., изпратено по подсъдност
на МРС, част от АНД № 721/25г. по описа на на МРС, е годно веществено
доказателствено средство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП. Процесното
нарушение се установява въз основа на това веществено доказателствено
средство и не налице декларация от страна на собственика на заснетия л.а. по
смисъла на чл.189, ал.5, изр.2-ро ( в редакция преди изм. ДВ,
бр.64/05.08.2025г., в сила от 07.09.2025г.) вр. с чл.188, ал.1 от ЗДвП, т.е.
нарушението е доказано, в т.ч. и по отношение на автора му в лицето на
жалбоподателя А. И. М..
Съдът имайки предвид чл.189, ал.4 от ЗДвП, определящ минималното
законово съдържание на електронния фиш, намира, че в случая процесния ЕФ
съдържа точни данни за мястото на нарушението и описанието му, а при
санкциониране на процесното нарушение не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, в т.ч. и по отношение на субект, тъй
като е било наложено съответното административно наказание по чл.182, ал.4
вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП (в редакция преди изм. ДВ, бр.64/05.08.2025г., в
2
сила от 07.09.2025г.) на М.. Съдът намира, че процесния ЕФ е издаден
съгласно утвърдения образец при условията на чл.189, ал.4, изр. последно от
ЗДвП (в редакция преди изм. ДВ, бр.64/05.08.2025г., в сила от 05.08.2025г.) и
при спазване изискванията на чл.189, ал.5 от ЗДвП (в редакция преди изм. ДВ,
бр.64/05.08.2025г., в сила от 07.09.2025г). По безспорен начин е установено
нарушението заснето със мобилно АТСС, като протокол по чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. на МВР е съставен и приложен на л.17 от
делото.
Видно от данните по делото изрично е приспаднат т. нар. толеранс 3
км/ч, като отчената привешена скорост е 71 км/ч при допустима максимално
разрешена скорост 50 км/ч в населено място с оглед категорията на
процесното МПС, при което крайната превишена скорост посочена в ЕФ е 68
км/ч. Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е
различна от посочената в ал.1 на чл.21 от ЗДвП, това се сигнализира с пътен
знак. В процесният случай не е налице хипотезата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, т.е.
максимално разрешената скорост е била 50 км/ч в населено място. АТСС е
било годно да установява нарушения от вида на процесното към 12.05.2025г.,
видно от Протокол за последваща периодична проверка № 2-12 –
25/02.04.2025г. и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835, в което е посочен краен срок на валидност 24.02.2020г., но в тази
насока следва да има предвид датата на протокола за последваща периодична
проверка, посочена по-горе.
Въз основа на събраните в производството доказателства, правилно е
издаден електронен фиш, като правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. При
безспорно установено нарушение, нарушител и неговата вина, правилно и
законосъобразно е издаден електронен фиш.
След издаване на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. по т.д. №
1/2013г. на ОСС на I и II колегии на ВАС, с ЗИД на ЗДвП – ДВ бр.19 от
13.03.2015г., в т.65 от § 6 изрично законодателят е дал определение на
„автоматизирани технически средства и системи”. Предвид изложеното
посоченото в електронния фиш кореспондира с представените писмени
доказателства, няма данни същите да са оборени в производството, поради
което ЕФ е в съответствие с разпоредбите на материалния закон.
Електронният фиш не е издаден в нарушение на разпоредбата на чл.189, ал.4
от ЗДвП (в редакция преди изм. ДВ, бр.64/05.08.2025г., в сила от 07.09.2025г.),
предвид изричната разпоредба на §6, т.65 от ДР на ЗДвП.
Едно от възраженията на М., направено чрез адв.С. е, че неправилно по
размер е определена глоба в размер на 100 лева. В случая е бил наложен
двойния размер глоба по чл.182, ал.1, т.2 вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП (в редакция
преди изм. ДВ, бр.64/05.08.2025г., в сила от 07.09.2025г.), тъй като
нарушението е повторно извършено от М., видно от приложения и приет по
делото ЕФ Серия К № 10478665 на ОДМВР – В., влязъл в сила на 20.03.2025г.
3
(л.24 от делото). Наличието на този ЕФ и това че е влязъл в сила, дори
заплатен, не се оспорва от жалбоподателя и пълномощника му. ЕФ Серия К №
10478665, влязъл в сила на 20.03.2025г., са квалифицирали извършеното
нарушение по процесния фиш като „повторно” по смисъла на § 6, т.33 от ДР
на ЗДвП. Предвид посоченото, спрямо М. е бил наложен двойния размер глоба
от 100 лева, съгласно чл.182, ал.4 вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП (в редакция
преди изм. ДВ, бр.64/05.08.2025г., в сила от 07.09.2025г.). Настоящият съд не
споделя цитираната съдебна практика в жалбата. Правно ирелевантно е според
настоящия съд административното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП (също
по вид нарушение, една и съща правна норма), каквото е и по двата
електронни фишове, процесния и този с № 10478665, къде е извършено (в,
или, извън населено място) и на какво правно основание е санкционирано
(чл.182, ал.1 или ал.2 от ЗДвП), защото става дума да едно и също по вид
административно нарушение, а именно за това по смисъла на чл.21, ал.1 от
ЗДвП (за една и съща правна норма), както се посочва и в жалбата.
Настъпила е обаче законодателна промяна, чрез изм. в ДВ, бр.64 от
05.08.2025г., в сила от 7.09.2025г. на чл.182, ал.4 от ЗДвП, съгласно която
разпоредба – „При повторно нарушение по ал.1, т.5 и 6, ал.2, т.6, ал.3, т. 6
наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три
месеца“. На практика към настоящия момент за доказаното по несъмнен
начин нарушение по чл.182, ал.1, т.2 от ЗдвП, не е предвидено удвояване на
наказанието глоба, като „повторно“. Предвид настъпилата закодателна
промяна, и спазвайки принципа по чл.3, ал.2 от ЗАНН, според настоящия съд
обжалвания ЕФ може да се измени чрез прилагане разпоредбата на чл.63, ал.7
от ЗАНН (изм., ДВ бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.) - Съдът изменя
акта по чл.58д, когато се налага да: т.1.приложи закон за същото, еднакво или
по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата
на нарушението; Без да е налице съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението, с краен резултат приложение на посочената в обжалвания ЕФ
санкционна норма на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП и намаление на глобата на 50
лева, без удвояване. Съгласно чл.58д от ЗАНН (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.) - На обжалване и протестиране подлежат:
1.наказателното постановление; 2. предупреждението по чл.28; 3.резолюцията
за прекратяване на административнонаказателното производство;
4.електронният фиш. ЕФ е изрично посочен като вид акт, който подлежи на
изменение в хипотезата на чл.63, ал.2, т.4 вр. с чл.63, ал.7 от ЗАНН. Тези
разпоредби са действащи след приемане на ТР № 8/16.09.2021г. на
Върховният административен съд на Република България - ОСС от I и II
колегия на ВАС, към който момент не е било така изчерпателно упоменато,
както е направено с разпоредбите на ЗАНН, чрез изм., ДВ бр.109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г. относно видовете актове по чл.58д от ЗАНН.
При този изход на делото и съобразявайки практиката на касанционна
инстанция АС – М., искането за присъждане на разноски в полза на
4
жалбоподателя М. , направено чрез адв.Ц. С., в размер на 600 (шестстотин)
лева за адвокатско възнаграждение, следва да бъде оставено без уважение.
В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в текста на
чл.143. Съгласно така цитираната разпоредба на чл.143, ал.1 от АПК, разноски
се дължат единствено при отмяна на обжалвания акт, в случая издадения
Електронен фиш за нагалане на глоба Серия К № 10816829 на ОДМВР - В.,
обаче е изменен, а не е отменен, поради което и не се дължи адвокатско
възнаграждение на административнонаказаното лице.
Тълкувателно решение № 3 от 8.04.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК е
категорично, че когато Наказателното постановление бъде потвърдено или
изменено, разноските се възлагат на нарушителя, защото с виновното си
поведение е станал причина те да бъдат направени. Това Тълкувателно
решение не е изгубило своето действие, предвид аналогичността на
действащата по време на неговото приемане правна уредба.
На основание гореизложеното и чл.63, ал.2, т.4 вр. с ал.7, т.1 от ЗАНН
(изм., бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Елекронен фиш за налагане на ГЛОБА на ОДМВР – В. Серия
К № 10816829, с който на А. И. М., с посочен съдебен адрес в гр.В., чрез
адв.Ц. С. от АК - Б., е наложено административно наказание - ГЛОБА в
размер на 100 (сто) лева на основание чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.4 вр. с
чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП (в редакция преди изм. ДВ, бр.64/05.08.2025г., в сила
от 07.09.2025г.), за административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като
на основание чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП НАМАЛЯВА размера на наложеното
административно наказание ГЛОБА в размер на 50 (петдесет) лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя А. И. М., чрез
адв.Ц. С. от АК-Б., с посочен съдебен адрес в гр.В., за присъждане на сумата
600 (шестстотин) лева, разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред АС – М. в 14 (четиринадесет)
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5