№ 459
гр. гр. Червен бряг, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Йохан М. Дженов
при участието на секретаря Пламенка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело №
20254440100659 по описа за 2025 година
на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното: Производството е по чл.49, ал.1 от СК
В РС – Червен бряг, чрез адв. Ц. А. от ПлАК е постъпила искова молба на В. Х. С., с ЕГН
********** от гр. .... против Б. Т. Б., с ЕГН ********** от гр. ......., с която на основание чл.
49, ал.1 от СК се иска от съда да постанови решение и прекрати сключения между страните
брак с всички произтичащи от това законни последици.
С исковата молба са представени като писмени доказателства – оригинал на
Удостоверение за сключен граждански брак, изд. въз основа на акт № 127/30.04.2024 г.,
съставен в гр. Русе, обл. Русе; Копие от Удостоверение за раждане по акт за раждане № 994
от дата: 13.08.2024 г. на община Червен бряг; квитанция за платена държавна такса.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на 30.04.2024 г. в
гр. Русе, общ. Русе, обл. Русе, от който брак имат родени едно дете, което към момента е
непълолетно – М. Б.ов Б., с ЕГН ********** роден на 28.02.2024 година. Твърди се още, че
страните живеят в условията на фактическа раздяла, брака им съществува само формално и
е без съдържание.
Моли съдът да постанови решение, с което да прекрати сключения граждански брак
между тях, като да бъде предоставено упражняването на родителските права върху роденото
от брака им дете на ответника. Изразява готовност да заплаща месечна издръжка в
минимален размер на месец.
Съдът е разменил книжата по делото и в дадения срок за отговор е постъпил от ответника,
с който заявява, че е съгласен да бъде прекратен брака и родителските права върху роденото
от брака им дете да бъдат възложени на него. Моли разноските да бъдат заплатени по равно
1
между съпрузите.
ИЩЦАТА редовно призована в о.с.з. не се явява лично, представлява се от адв. Ц. А. от
ПлАК, който от името на доверителката си поддържа молбата. Позовава се на писмени
доказателства.
ОТВЕТНИКА редовно призован в о.с.з.не се явява лично, представлява се от адв. Р. А. Н.
от ПлАК. Депозирал е писмен отговор, като сочи, че се съгласява с изложените факти в
исковата молба, изказва съгласие относно прекратяването на брака с ищцата. Желае
определяне на режим за лични отношения с децата съобразно константната съдебна
практика с майката и е съгласен да се определи минимален размер на издръжката, която
следва ищцата да му заплаща.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и по вътрешно убеждение прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Безспорно по делото е, а се установява и от
приложените: Удостоверение за сключен граждански брак, изд. въз основа на акт №
127/30.04.2024 г., съставен в гр. Русе, обл. Русе, че страните са сключили валиден
граждански брак в гр. Русе, от който имат родено едно дете, М. Б.ов Б., с ЕГН **********
роден на 28.02.2024 година, което определя допустимостта на иска, активната и пасивната
легитимация на страните в процеса. Правното основание на предявените искове е чл. 49, ал.
1 във вр. с ал. 3 от Семейния кодекс /СК/ – по иска за развод, чл. 59, ал. 2 СК – относно
родителските права, режима на лични отношения и издръжката и чл. 56, ал. 1 СК – относно
ползването на семейното жилище.
Съдът, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището
на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази
приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното: По делото безспорно е установено, че съпрузите са сключили граждански
брак на 30.04.2024 г., като скоро след това решили да се разделят. След раздялата съпрузите
поддържат не нормални контакти по между си и по отношение на детето. Страните живеят,
към датата на постановяване на настоящото съдебно решение, в условията на фактическа
раздяла, като ищцата и ответника, изразяват своето непоколебимо желание и убедено
съгласие за прекратяване на брака. Въз основа на така установените факти, релевантни за
решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 49, ал.1 във връзка ал. 3 от СК: Съдът като взе
предвид доказателствата по делото по отношение на продължилата повече от две години
фактическа раздяла между страните и най – вече изразеното от ищцата желание за
прекратяване на брака намира, че отношенията между съпрузите не са такива, каквито
следва да бъдат в едно семейство, брачната им връзка е опразнена от необходимото й
съдържание. Установи се по делото, че е настъпило физическо и духовно отчуждение между
съпрузите, лишило семейството от възможността да изпълнява вменените му функции.
Между тях не съществува вече взаимна привързаност, уважение, доверие и разбирателство,
както и при двамата липсва желание за полагане на съвместни усилия с оглед осигуряване
2
благополучието на семейството и изпълняване на задълженията, присъщи за нормалните
отношения между съпрузите. Съдът приема, че отношенията между съпрузите са дълбоко и
непоправимо разстроени и че те не биха могли да съжителстват заедно, още повече че и
двамата са на това мнение и са постигнали спогодба по отношение на развода, родителските
права и издръжката на децата, която поради обективни причини – местоживеене в различни
градове не би могла да бъде подписана лично пред съда.
Досежно вината, съдът намира следното: Законовата уредба не дефинира понятието
"вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака". Съдът приема това понятие като
компилация от обективно и субективно отношение към брачната връзка. Безспорно пълната
дезинтересованост и липса на отговорност към семейството, брачния партньор и
отчуждението са сред основните причини, които биха разстроили непоправимо един брак.
Ето защо съдът прие, че бракът е дълбоко разстроен. Същият е и непоправимо разстроен,
поради което съдът приема, че брачната връзка не може да бъде заздравена, като вина за това
имат и двете страни.
По отношение на родителските права, режима на лични отношения и издръжката на
родените от брака деца: Съдът намира, че при постановяването на решението си следва да
се съобрази единствено с интересите на детето. С приемането на новия Семеен кодекс
законодателят определи, кои точно са правнорелевантните факти и обстоятелства от
значение при обосноваване на съдебното решение по този въпрос, като се има предвид, че
същото може да бъде изменяно по всяко време, с оглед промяна на обстоятелствата довели
до постановяването му. Съгласно чл.59, ал.4 от СК, Съдът решава при кого от родителите да
живеят родените от брака деца, на кого от тях да се предостави упражняването на
родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и
режима на личните отношения между децата и родителите, както и тяхната издръжка, след
като обстойно и задълбочено прецени всички обстоятелства с оглед интересите им като:
възпитателски качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към тях,
желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта им,
възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и
материалните възможности. По делото безспорно се установи, че роденото от брака дете,
което към настоящият момент са непълнолетно – М. Б.ов Б., с ЕГН ********** роден на
28.02.2024 година година, живее и се отглежда от бащата. От представените по делото
писмени доказателства се установява, че на детето се отглежда от бащата на територията на
Германия. По делото безспорно бе установено, че бащата е подпомаган от своите близки и
разполага с финансови възможности, които биха гарантирали един сравнително добър
жизнен стандарт на детето, като в тази насока са представените по делото писмени
доказателства.
За ответника се събраха доказателства за реализираните от него трудови доходи.
Преценявайки на кого от двамата родители следва да се предостави упражняването на
родителските права върху роденото от брака и все още малолетно дете и се определи
неговото местоживеене, както и след като направи сравнителен анализ на събраните по
делото доказателства по посочените от законодателя критерии, с оглед стриктното следване
3
интересите на децата, Съдът намира, че бащата е този който полага и може да полага
необходимите непосредствени и ежедневни грижи за него, още повече, че ищцата заявява
съгласието си родителските права да бъдат предоставени на бащата. Съдът намира, че към
този момент следва да предостави упражняването на родителските права върху роденото от
брака дете и определи местоживеене при бащата.
По отношение на режима на лични отношения с майката съдът намира, че един режим в
съответствие, с установената съдебна практика не би променил и досега съществуващото
положение. Съдът намира за най-подходящ следния режим на свиждане – да вижда и взима
детето при себе си, на адреса на който живее всяка първа и трета седмица на месеца за
времето от 18:00 ч. в петък до 18.00 ч. в неделя с преспиване, както и тридесет дни през
лятото по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на бащата. За осъществяване на
личните контакти майката следва да взима детето от дома, в който живее с бащата,
съответно – да го връща в този дом.
По отношение на издръжката за детето: Родителят, който няма да упражнява
непосредствено родителските права, дължи издръжка на своите малолетни деца.
Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК предвижда, че родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Размерът й се определя в зависимост от нуждите на децата и
възможностите на родителя. По делото не се събраха доказателства за реализираните от
бащата трудови доходи. При определяне размера на дължимата издръжка приложение
намира разпоредбата на чл. 142 от СК, според чиято ал.1, съдът следва да се ръководи от
нуждите на детето и от възможностите на родителя, но съобразявайки се с минималния
установен от законодателя размер по ал.2 на същата разпоредба от една четвърт от размера
на МРЗ. Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК – „Минималната издръжка на едно
дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.“. С ПМС №
359/23.10.2024 г. е определено от 01.01.2025 г. МРЗ за страната да е 1077.00 лв., което
определя минимален размер на дължимата издръжка от 269,25 лв.
Вземайки предвид възрастта на детето, за което се дължи издръжка съдът приема, че
същото за задоволяване на техните потребности се нуждаят от обща месечна издръжка в
размер на по 500.00 лева. За да бъде даден отговор на въпроса какво да бъде участието на
всеки от двамата родители на децата, тази общо необходима месечна издръжка, следва да се
прецени възможността на всеки от двамата да заделя средства за изплащането й. В тази
връзка съдът намира, че майката е съгласна да участва в издръжката на детето, с 270.00 лева,
а разликата ще се поеме от бащата, който ще осъществява и непосредствените грижи по
отношение на детето, доколкото няма данни и двамата родители да участват в издръжката на
други низходящи. Издръжката, която дължи се следва от датата на постановяване на
настоящия съдебен акт до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.
Върху сумата се дължи и законната лихва върху всяка просрочена вноска считано от
настъпване на падежът й.
С оглед изхода на делото, ищцата следва да бъде осъдена да заплати в полза на РС –
Червен бряг държавна такса върху уважения размер на дължимата издръжка.
4
На основание чл.242 ал.1 от ГПК, следва да се допусне предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдената издръжка.
По отношение на фамилното име на ищцата след развода: След прекратяване на брака,
съпругата изявява желание да възстанови предбрачното си фамилно име – С., което като
законосъобразно следва да бъде уважено.
Относно ползването на семейното жилище: Съгласно чл.56, ал.1 от Семейния кодекс –
"При допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от
двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и
има жилищна нужда". Страните нямат придобито семейно жилище по време на брака.
По разноските: Предвид извода за вината и съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК
разноските следва да се понесат от всяка от страните така както са направени. Ответникът
ще следва да бъде осъден да заплати окончателна държавна такса върху иска за развод в
размер на 15.00 лв., а ищцата да заплати държавна такса в размер върху уважения размер на
дължимата издръжка на основание чл. 78, ал.9 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 97,20 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод на основание чл.49, ал.1 от СК сключеният на 30.04.2024 г. въз
основа на акт № 127/30.04.2024 г. на Община Русе, граждански брак между В. Х. С., с ЕГН
********** от гр. .... и Б. Т. Б., с ЕГН ********** от гр. ......., поради дълбокото му и
непоправимо разстройство, без съдът да се произнася по въпроса за вината.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху роденото от брака дете – М.
Б.ов Б., с ЕГН ********** роден на 28.02.2024 година на бащата Б. Т. Б., с ЕГН **********
от гр. ......., като ПОСТАНОВЯВА местоживеенето му да бъде при него на адреса на който
живее.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на детето М. Б.ов Б., с ЕГН ********** роден на
28.02.2024 година година с майката В. Х. С., с ЕГН **********, да вижда и взима детето
при себе си, на адреса на който живее всяка първа и трета седмица на месеца за времето от
18:00 ч. в петък до 18.00 ч. в неделя с преспиване, както и тридесет дни през лятото по
време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на бащата. За осъществяване на личните
контакти майката следва да взима детето от дома, в който живее с бащата, съответно – да го
връща в този дом.
ОСЪЖДА на основание чл. 143 от СК – В. Х. С., с ЕГН ********** от гр. .... да заплаща за
роденото от брака дете М. Б.ов Б., с ЕГН ********** роден на 28.02.2024 година година,
чрез неговият баща Б. Т. Б., с ЕГН ********** от гр. ......., издръжка за бъдеще време,
считано от 16.12.2025 г. в размер на 270.00 /двеста и седемдесет/ лева месечно, с падеж 20-то
число на всеки месец, за който издръжката се отнася, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла или просрочена вноска, до настъпване на причини за нейното изменяване или
прекратяване.
5
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака ищцата да възстанови предбрачното си
фамилно име С..
ОСЪЖДА В. Х. С., с ЕГН ********** от гр. ...., да заплати по сметка на РС – Червен бряг
държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 97,20 лева /деветдесет и седем лева
и двадесет стотинки/.
ОСЪЖДА Б. Т. Б., с ЕГН ********** от гр. ....... да заплати по сметка на РС – Червен бряг
окончателна държавна такса върху иска за развод в размер на 15.00 /петнадесет/ лева.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдените издръжки.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
6