№ 113
гр. Варна, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20213100502664 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 294 ГПК.
Образувано е въз основа на Решение № 60177 от 26.10.2021 г., постановено по гр. д.
№ 139/2021 г. по описа на ВКС, с което е отменено въззивно решение № 1081 от 12.10.2020
г., постановено по в. гр. д. № 2237/2020 г. по описа на Окръжен съд-Варна и делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Производството е образувано по въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД
против Решение № 2516 от 22.06.2020 г., постановено по гр. д. № 17264/2019 г. по описа на
Районен съд – Варна, с което е прието за установено между страните, че ЛЮДМ. ИВ. В., не
дължи на въззивното дружество сумата от 6448.28 лв., представляваща стойност на
доставена и начислена без основание електрическа енергия за периода от 26.10.2017 г. до
25.10.2018 г., за която сума е издадена фактура № ********** от 9.10.2019 г., на основание
чл. 124, ал. 1 ГПК.
В жалбата са релевирани оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.
Въззивникът сочи, че е налице правно основание за възникване на вземането на
дружеството доставчик, а именно – цена на доставено и потребено в обекта количество
електроенергия, дължима на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД. Излага, че
абонатът дължи заплащане на потребеното количество електроенергия на основание
договорното правоотношение между страните. Сочи, че вземането на „Енерго-Про
Продажби“ АД касае реално доставена и потребена електрическа енергия, която е била
отчетена от СТИ, но не е била фактурирана. Намира за установено наличието на
неправомерно вмешателство в тарифната схема на СТИ. Моли за отмяна на решението и
отхвърляне на иска. Претендира разноски и в условията на евентуалност възразява за
1
прекомерност за претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.
В законоустановения срок чл. 263 ГПК е постъпил отговор от Л.Ив. В., в който се
излагат доводи за неоснователността на въззивната жалба. Сочи, че липсва основание за
претендиране на процесната сума. По подробно релевирани доводи намира за правилни
изводите на първоинстанционния състав. Моли за потвърждаване на решението и
присъждане на разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, въззивното дружество, чрез
процесуалния си представител адв. М., моли за отмяна на първоинстанционното решение.
Претендира заплащането на разноски.
В о. с. з. въззиваемият, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Т..
Същият излага доводи за неоснователността на въззивната жалба и за правилността на
първоинстанционното решение. Възразява за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от насрещната страна.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:
Производството по гр. д. № 17264/2019 г. по описа на Районен съд-Варна, е
образувано по предявен отрицателен установителен иск от ЛЮДМ. ИВ. В. за приемане за
установено, че не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД, сумата от 6448.28 лв.,
представляваща стойност на доставена и начислена без основание ел. енергия за периода от
26.10.2017 г. до 25.10.2018 г., за която сума е издадена фактура № ********** от 9.10.2019 г.
В исковата молба се излагат доводи, че ищецът е в договорни отношения с „Енерго -
Про Продажби“ АД и има качеството на потребител на електрическа енергия. Сочи, че
узнала за извършено преизчисление на количеството потребена електрическа енергия и
корекция на сметката за собствения й обект на потребление, като на това основание
дружеството ответник претендира исковата сума. Твърди, че липсва основание за
претендиране на сумата, както и нормативна възможност за едностранно коригиране на
сметката на потребителя. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника
„Енерго-Про Продажби“ АД, в който се оспорва предявения иск като неоснователен. Не
оспорва наличието на облигационно правоотношение по договор за доставка на ел. енергия
между страните. Сочи, че макар да се касае за корекцията по чл. 50 ПИКЕЕ, електрическа
енергия, натрупана в невизуализирания регистър е реално доставена и потребена от
потребителя, но същата не е заплатена от него. Намира, че е налице законово основание за
извършване на корекционната процедура. Сочи, че в резултат на извършената техническа
проверка е съставен Констативен протокол № 1105134 от 25.10.2018 г., като е установено, че
в невизуализирания регистър 1. 8. 4. има показания в размер на 33980 квтч. Предвид това
процесното СТИ е демонтирано, подменено, поставено е в индивидуална опаковка,
пломбирана с пломба № 507562, като е предоставено за метрологична експертиза в БИМ.
Сочи, че безспорно в имота на ищеца е консумирана електрическа енергия, която не е
заплатена. Моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.
Съставът на Варненския окръжен съд, въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение, формира следните фактически изводи:
Не е спорно по делото и от събраните доказателства се установява, че на 25.10.2018 г.
служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили проверка на СТИ с фабр. №
1114171566042892, на обект на ищцата ЛЮДМ. ИВ. В., находящ се в гр. Варна, ул. „Цар
Калоян“ № 14, ап. 8. Електромерът е демонтиран, пломбиран и е изпратен за проверка в
2
БИМ при показания в регистър 1.8.4 от 33980 кВТч. За проверката е изготвен Констативен
протокол № 1105134, който е подписан от двама свидетели, както и от служителите на
„Електроразпределение Север“ АД. От Констативен протокол за метрологична експертиза
на средство за измерване № 2272 от 30.09.2019 г., на Българския институт по метрология,
при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, както и че
действително е потребена и преминала енергия на тарифа 4 –33980 квтч, която не е
визуализирана на дисплея. На основание извършената проверка от „Електроразпределение
Север“ АД е изпратено уведомление до абоната, с което го уведомяват, че е направено
преизчисление на количеството потребена електрическа енергия. От представеното
становище за начисление на електрическа енергия от 8.10.2019 г. се установява, че е
начислена общо 33980 кВТч енергия за периода 26.10.2017 г. – 25.10.2018 г. Във връзка със
същото е издадена и фактура № ********** от 9.10.2019 г. за стойността от 6448.28 лв с
ДДС.
В първоинстанционното производство е допусната съдебно-техническа експертиза,
от заключението, по която се установява, че: 1/. СТИ отговаря на метрологичните
характеристики, 2/. електрическата енергия в тарифния регистър - 1. 8. 4. е 33980 квтч, 3/.
налице е намеса в тарифната схема на СТИ, 4/. изчисленията по фактурата са математически
точни.
Във въззивното производство, съобразно указанията на касационната инстанция,
съдът е допускал комплексна съдебно-техническа експертиза с участието на вещо лице
електроинженер и софтуерен специалист. От заключението се установява, че: 1/. е възможно
да се натрупват данни по невизуализираните регистри следствие на софтуерна промяна в
тарифната схема, 2/. не е невъзможно да се определи кога е започнало натрупването на
количеството електрическа енергия в невизуализирания регистър 1. 8. 4., 3/. намесата в
тарифната схема се осъществява с помощта на софтуер през входно-изходно устройство
/оптичен порт/ или физически достъп чрез програматор, 4/. намесата в тарифната схема е
насочена към преминаване на ел. енергия в невизуализирания регистър, 5/. допълнително
начислената електрическа енергия би могла да бъде потребена през процесния период, 6/.
няма данни СТИ да е било отваряно преди проверката в БИМ, 7/. не е възможно нанасяне на
данни, без отварянето на СТИ, 8/. няма данни процесното СТИ да е било монтирано на друг
обект, като по делото не е представен констативен протокол за монтажа му /такъв бил
изискан от ответното дружество, но към датата на внасяне на СТЕ в съда не е бил
предоставен на вещите лица/, 9/. по изчисления на вещите лица - за период от една година
би могла да премине електрическа енергия от 31025 квтч.
В проведеното о. с. з. вещите лица са уточнили, че абонатът има трифазен
електромер, който е присъединен на трифазна линия, която мери по две тарифи – дневна и
нощна. Експертът - електроинженер е посочил, че битовият абонат не може да има
трифазно ползване, доколкото няма такава инсталация. Уточнили са, че при трифазно
захранване посоченото в т. 9 от заключението количество електрическа енергия следва да
бъде умножено по три. Експертът е посочил, че претендираното количество електрическа
енергия е доставимо и при монофазно захранване, доколкото разликата между начисленото
количество по фактурата от 33980 квтч и допустимото от 31025 квтч е малка и е в гранични
стойности. Вещото лице К. е посочило, че от дружеството е изискан констативния протокол
за първоначален монтаж, но такъв не е бил предоставен на експертите, като по неофициални
данни от дружеството, СТИ било ново.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на
Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че
ищецът не дължи процесната сума, представляваща стойността на служебно начислена
електроенергия, за извършена корекция на сметка при неизмерване или неправилно/неточно
3
измерване на електрическа енергия.
Съдът в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, извърши служебна проверка
за допустимостта на обжалваното решение. В следствие на същата и като съобрази липсата
на твърдения в тази насока, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради
което предметът на проверка следва да се ограничи съобразно изложените във въззивната
жалба оплаквания по правилността му.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса, „Енерго – Про
Продажби” АД следва да установи при условията на пълно и главно доказване на
възникването на валидно правоотношение по доставка на електроенергия, която не е била
измерена, или електроенергия в повече от отчетеното.
В производството не се оспорва фактът, че между страните е налице валидно
облигационно правоотношение по повод на продажбата на електрическа енергия. Безспорно
е, че ищцата е потребител на електроенергия по смисъла на § 1 т. 42 от ЗЕ че Общите
условия са влезли в сила по отношение на нея.
Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, ПИКЕЕ регламентират принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от
средствата за търговско измерване.
Доколкото към настоящия момент разпоредбите на ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР с
Протокол № 147/14.10.2013 г., са отменени изцяло с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС
по адм. д. № 2385/2016 г. и Решение № 2315 от 21.02.2018 г. по адм. д. № 3879/2017 г. на
ВАС, то настоящият състав приема, че изменението на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ
касае бъдещите ПИКЕЕ, които КЕВР ще одобри упражнявайки делегираните си законови
правомощия. След измененията на ЗЕ и отмяната на ПИКЕЕ от 2013 г. КЕВР е издала нови
ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.), в които вече фигурира ред за преизчисляване на
количеството електрическа енергия, за която има измерени показания в невизуализиран
регистър.
В отменените ПИКЕЕ не се съдържат разпоредби, които да уреждат реда и начините на
преизчисляване при неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за която има
измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване.
Това обуславя и извода на съда, че към датата на проверката и предвид отмяната на чл.
41 - 47 ПИКЕЕ липсват правила и ред за извършване на проверки за метрологична,
функционална и техническа изправност на СТИ, въз основа на които да бъдат приложени
корекционните процедури по неотменените разпоредби на ПИКЕЕ /чл. 48-чл. 51/.
Предвидените в тези разпоредби на ПИКЕЕ хипотези, при които доставчикът на
електроенергия може да извърши корекция в сметката на потребителя, са изчерпателно
изброени в този подзаконов нормативен акт. За извършената от „Енерго-Про Продажби“ АД
корекция, представляващият дружеството е посочил, че намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ. В случаите на установяване на несъответствие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база
данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества
електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата
електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и
преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до
установяването й, но за период не по-дълъг от една година. В конкретния казус
проверяваният електромер не е тип „СМАРТ“. Не е включен в системата за дистанционен
отчет. Може да бъде прието, че не е налице тази хипотеза. СТИ не е било параметризирано
да отчита по повече от три фази, при положение, че абонатът е битов, но е отчетена
електроенергия и в регистър 1.8.4.
С отменителното си решение, връщайки делото за ново разглеждане със задължителни
4
указания на въззивния съд, касационната инстанция е посочила, че при отсъствие на
специална нормативна уредба приложение следва да намерят общите правила на чл. 183
ЗЗД, според които при неизпълнение на задължението за заплащане цената на доставената
стока, купувачът по договора за продажба следва да понесе своята договорна отговорност.
На съда е известна практика на касационната инстанция, в която се приема, че е налице
основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно
или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението
на ЗЕ и при действието само на чл. 48, 49, 50, 51 ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г. и за
възможността електроразпределителното дружество да извършва корекции в сметките на
потребителите за минал период, след отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ от 2013 г. с решение №
1500/6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385 от 2016 г., ако поради софтуерно въздействие
върху СТИ не е отчетена част от действително потребената електрическа енергия /Решение
№ 75 от 13.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2206/2020 г., IV г. о., Решение № 76 от 8.04.2021 г.
на ВКС по гр. д. № 2209/2020 г., IV г. о., Решение № 77 от 8.04.2021 г. на ВКС по гр. д. №
2862/2020 г., IV г. о., Решение № 60171 от 15.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3277/2020 г., IV
г. о., Решение № 116 от 23.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2548/2020 г., IV г. о. и др./.
В горецитираната практика на касационната инстанция се приема, че специалната
регламентация на договора за продажба на електрическа енергия между
електроразпределителните дружества и крайните потребители, предвиден в ЗЕ, не изключва
за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД относно задължението на
купувача да плати цена на продадената енергия и по-конкретно на нормата на чл. 183 ЗЗД,
според която когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната
грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от
реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Това следва от общото
правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената
стока и от общият правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Прието е
също така, че при липса на специална регламентация относно процедурата и начина за
преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната
процедура по ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на
добросъвестните крайни потребители.
В случая обаче, по делото не се установи безспорно, че към момента на монтирането
на СТИ в обекта на потребление показанията в скрития регистър – 1.8.4. са били нулеви. В
производството не е представен констативен протокол за монтаж на СТИ. Ето защо,
няма как да бъде формиран извод, кога е монтирано процесното СТИ, дали е било ново,
тоест дали е било включвано в електроразпределителната мрежа преди поставянето му на
обекта на потребление, както и какви са били показанията по която и да е от тарифите му, в
частност и в скрития регистър – 1.8.4. Затова съдът намира, че в производството не се
доказа, че макар и електрическата енергия по скрития регистър да е преминала, то това да е
било осъществено след монтажа на същия в процесния обект. Този извод следва от
обстоятелството, че не е доказано кога точно е монтирано в обекта на потребление, като при
монтажа му не е установено какви са били показанията му в никой от регистрите.
Следователно, ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е установил по пътя на
пълното и главно доказване по несъмнен начин, кога е монтирано СТИ, респ. че към тази
дата, процесното СТИ е било с нулеви показания по който и да е от регистрите, както и по
скрития регистър, въз основа на който е обоснована настоящата претенция.
От доказателствата по делото и от приетото заключение на вещите лица не може да се
установи също така с точност и в кой времеви период е натрупано процесното количество
ел. енергия, респ. дали това е станало след монтирането му на процесния обект на
потребление. Нещо повече изрично и в съдържанието на поддържаното заключение
експертите са посочили, че в документите по делото липсва представен протокол за монтаж
на СТИ, като такъв бил изискан от ответното дружество, но към датата на внасяне на СТЕ в
съда не е бил предоставен на вещите лица. Тази част от заключение изрично се поддържа от
вещите лица и в изложеното от тях в о. с. з. от 19.01.2022 г.
5
Предвид липсата на проявена активност от страна на „Енерго-Про Продажби“ АД за
представяне на констативния протокол за първоначален монтаж на СТИ, не би могло да се
установи дали процесното СТИ е било ново към датата на монтажа. Ето защо, безпредметно
се явява изследването на въпроса би ли било евентуално възможно преминаването на
претендираното количество електрическа енергия, респ. потребяването му от страна на
потребителя след монтажа на СТИ в обекта за потребление, именно за процесния период от
време.
С оглед на съвкупността на събраните по делото доказателства, съдът намира, че
„Енерго – Про Продажби” АД не успя да установи при условията на пълно и главно
доказване реалното потребяване на електрическа енергия, респ. получаването й от страна на
потребителя по невизуализирания скрит регистър, за което е издадена и процесната фактура
№ ********** от 9.10.2019 г.
Предвид гореизложеното, настоящият състав намира предявения отрицателен
установителен иск за установяване недължимостта на претендираната сума за основателен.
Ето защо, поставеното първоинстанционно решение в този смисъл се явява правилно и като
такова следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода от спора, разноски се дължат в полза на въззиваемия. Същия не
претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски за настоящото производство,
поради което такива не следва да бъдат възмездявани.
За производството по в. гр. д. № 2237/2020 г. по описа Окръжен съд – Варна в полза на
Л.В., са дължими съдебно-деловодни разноски в размер на 700 лева, съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства за направата им, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
За производството по гр. д. № 139/2021 г. по описа на ВКС, в полза на Л.Ив. В. се
дължат съдебно-деловодни разноски в размер на 700 лева, съобразно представения списък
по чл. 80 ГПК и доказателства за направата им, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2516 от 22.06.2020 г., постановено по гр. д. №
17264/2019 г. по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, „Варна Тауърс –Г“, бул. „Владислав Варненчик” № 258, да заплати на
Л.Ив. В., ЕГН: **********, с адрес: *************, сумата от 700 лв. /седемстотин/ лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски за производството по в. гр. д. № 2237/2020 г.
по описа на Окръжен съд - Варна, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, „Варна Тауърс –Г“, бул. „Владислав Варненчик” № 258, да заплати на
Л.Ив. В., ЕГН: **********, с адрес: *************сумата от 700 лв. /седемстотин/ лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски за производството по гр. д. № 139/2021 г. по
описа на ВКС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страната по реда на чл. 280, ал. 1 , респ. ал. 2 ГПК.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7