Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1459
гр. Пловдив, 06.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО, V състав в открито съдебно втори декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
при участието на секретаря Петя Цонкова,
като разгледа докладваното от младши съдия Зорница Тухчиева
въззивно гражданско дело № 2705 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и чл. 17 от ЗЗДН.
Образувано е по жалба вх. № 69582/
28.10.2019 г. на И.Н.И. против Решение № 2294 от 05.06.2019 г., постановено по
гр.дело № 254 по описа за 2018 г. на РС-Пловдив, V - ти граждански състав, с което е отхвърлена
подадената от И.Н.И., ЕГН:
********** в качеството му на законен
представител на детето Н. И.И., ЕГН: ********** с
адрес: *** молба против Н.С.П. – майка на детето и М.Б.Т. – негова баба за
осъществени актове на домашно насилие, както следва: на 06.12.2017 г., когато
майката набила детето и го обидила, като му казала, че понеже било лошо дете,
то щяла да се откаже от него; на 10.12.2017 г. майката набила детето и го
обиждала и заплашвала, че ще се откаже от него; на 13.12.2017 г. молителят чул
по телефона как майката шамаросва детето, а бабата не му давала да говори с
него по телефона, а то викало „Бабо не ме дърпай. Искам да говоря с тати“, както и лично,когато молителят, заедно с баща му
отишъл на адреса, където живее детето и поискал да го види, като майката и
бабата с плесници го накарали да влезе и не му дали да се види с бащата и на
14.12.2017г., когато пред училището на детето бабата на детето го дърпала и
влачела и не му давала да се види с баща си и дядо си и заплашили дядото и го
блъснали пред детето.
С
атакуваното решение, И. е осъден да
заплати държавна такса в размер на 25 лв по
сметка на ВСС в полза на бюджета на съдебната власт, както и 400 лв. – адвокатско възнаграждение в полза на ответниците.
По същество, в жалбата е
формулирано искане, първостепенното решение да бъде отменено изцяло, а молбата
за издаване на заповед за
защита срещу ответниците да бъде уважена.
В срок е постъпил отговор на въззивната
жалба от пълномощника на въззиваемите – адв. Б.. Поддържа се, че първоинстанционното
решение е правилно и обосновано. Сочи се, че районният съд е анализирал
събраните по делото доказателства и е стигнал до обоснования извод, че по отношение на малолетния Н. И. не са
извършвани каквито и да било актове на домашно насилие от ответниците.
Моли се атакуваното решение да бъде потвърдено в своята цялост.
Настоящият въззивен състав, след служебна проверка на валидността и допустимостта
на решението съгласно чл.269 ГПК, счита същото за валидно и допустимо. По
правилността на контролирания акт, съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
Съдът, като взе предвид
доводите и съображенията на страните, и приобщените по делото доказателства,
ценени поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено от правна и
фактическа страна следното:
За да постанови обжалваното
решение, първостепенният съд, след
подробен и пълен анализ на относимите към предмета на
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в съвкупност е приел, че
между майката и бащата на детето Н.И. липсва диалог, включително такъв касаещ отношенията с детето. Изложил е аргументи, че не се
установява по категоричен начин, че майката и бабата на детето по майчина линия
са осъществили действията, описани в молбата за защита на сочените дати,
изразяващи се във физическо, психическо и емоционално насилие. По отношение на
твърдените от молителя, извършени на 13.12.2017г. действия, че ответниците не са го допуснали до дома си, съдът правилно е
конкретизирал, че посоченото не може да бъде дефинирано като акт на насилие
спрямо детето. По отношение на чутите по телефона на 13.07.2017 г. тропване и
плач, и съответно през вратата дърпания и плесници или шамари, правилен е извода
да съда, че няма как да се приеме по безспорен начин, че описаните действия са
извършени именно от ответниците и конкретно спрямо
детето Н.И.. Като недоказани са останали и
твърденията на молителя за отправяни заплахи и физическо насилие спрямо
детето на посочените в молбата за защита дати.
Настоящият състав споделя подхода на предходната съдебна инстанция при обосноваване на горните заключения,
доколкото правилно е отчела заинтересоваността на св. И., който също е
депозирал молба за защита срещу ответниците и освен
това е бил съден от Н.П. за домашно насилие и е отменен установения режим на
лични отношения с детето.
Съдът се солидаризира и с
изводите на предходната съдебна инстанция, досежно
становището ѝ за липса на доказан осъществен акт на домашно насилие
спрямо детето и на дата 14.12.2017 г.
Изложените от първостепенния
съд подробни фактически и правни
констатации се споделят изцяло от настоящия съдебен състав, като на основание
чл. 272 ГПК препраща към тях.
Допълнително следва да се посочи, че от съвкупния
прочит на събраните по делото доказателства се установява, че на посочените в
молбата дати действително е имало конфликти между родителите на детето Н.И..
Същите обаче са част от многото такива между тях. За съжаление, прави
впечатление, че детето е свидетел и неволен участник в непрестанни конфликтни
ситуации, които безспорно са се отразили върху неговото емоционално, психическо
и физическо развитие. В този смисъл, правилно първоинстанционният
съд е разяснил целта на ЗЗДН, свързана със защитата на лица, действително
пострадали от домашно насилие, а не с уреждането на спорове между родителите за
родителски права.
Съобразно гореизложеното и
доколкото от приобщените по делото доказателствени
материали се установява, че действията, описани в молбата за защита на сочените
дати не съдържат признаци на домашно насилие, то първостепенното решение е
законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските:
Въззиваемите
не са поискали да бъдат възмездени за сторените в рамките на настоящото
производство разноски поради което такива няма да бъдат присъдени.
Решението е окончателно и не подлежи на инстанционен контрол.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2294 от 05.06.2019 г., постановено по гр.дело № 254 по
описа за 2018 г. на РС-Пловдив, V
- ти граждански състав
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: