Р Е Ш Е Н И Е
№ 1969
Гр. П., 13.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-П., Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и осми ноември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Антония Стоева,
като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 08716/2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са от „Топлофикация-П.“ АД срещу И.М.Н.
кумулативно обективно съединени установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено
в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото
дружество сумата от 829,80 лв., представляваща главница за доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. до топлофициран недвижим имот, находящ
се гр. П., ул. „***с абонатен № ***, законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението – 01.08.2018 г. до окончателното изплащане
на вземането, както и сумата от 123,58 лв., представляваща законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 29.06.2018 г., за
които суми по ч. гр. дело № 05360/2018 г. по описа на Районен съд – П., ГО, V-ти състав е издадена Заповед № 3916/02.08.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че между него и
ответницата, в качеството ѝ на
потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с
предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна
енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният
недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда.
Посочва, че съгласно Общите условия през процесния
период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответницата топлинна
енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение, включваща
сума за отопление на имота, сума за топлинна енергия, отдадена от общите части
и сградна инсталация, и за дялово разпределение.
Изяснява, че от своя страна купувачът, като собственик на топлоснабденото
жилище, не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена
на топлинната енергия за исковия период в размер на сумата от 829,80 лв. и на
падежа – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, нито
към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на
месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно
клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответницата, като
потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва,
възлизаща на сума в размер на 123,58 лв. за периода от 10.07.2016 г. до 29.06.2018
г. С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови
претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
писмен отговор особеният представител на ответницата – адв.
З.С. оспорва предявените искове с твърдението за липсата на ангажирани
доказателства Н. да е потребител на топлинна енергия като собственик на процесния имот или носител на вещно право на ползване.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за установяване със силата на пресъдено
нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответницата,
удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Съдът, като съобрази, че препис от заповедта
за изпълнение е връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от
съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира, че за ищеца е налице
интерес от търсената защита.
По
същество:
Уважаването
на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото дружество, при условията на пълно и главно
доказване, съществуването през процесния период на
облигационно отношение между него и ответницата, имащо за предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия и
регулирано от публично известни Общи условия, че е изпълнило задължението си и
е доставило такава за процесния топлоснабден
недвижим имот, за която се дължи посочената в исковата молба сума и
допълнително по акцесорния иск за лихва – изпадането
на ответницата в забава и размера на търсеното във връзка с това
обезщетение.
Възникването
на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия между топлопреносното дружество, в качеството
му на продавач и потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на
купувач, е обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на
собственост, съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим имот.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение.
Следователно,
при придобиване на правото на собственост върху топлоснабден
имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление,
собственикът на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този
смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите
в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008г. на
ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр. 82/3959/ 29.04.2008 г. и влезли в сила,
съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител
за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на
имот в топлоснабдена сграда.
За
доказване на предявените искови претенции по основание от страна на ищцовото дружество е ангажирана единствено справка, обективирана в писмо с изх. № 19/МСИ-1511-1/22.10.2019 г.
от Дирекция „Местни приходи и такси“ при Община П., от която следва, че за процесния недвижим имот с адрес гр. П., ул. „***няма
подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ.
При
анализ на така събраните доказателства и следващите от тях фактически изводи,
съдът намира, че от страна на ищцовото дружество,
въпреки разпределената му доказателствена тежест, не
е установено при условията на пълно и главно доказване съгласно чл. 154 ГПК
съществуването през процесния период на облигационно
правоотношение между него и ответницата И.Н., обусловено от притежавани от нея
вещни права върху имота, респ. право на ползване на вещно или на облигационно
основание.
Ето защо,
съдът приема, че предявените искове се явяват недоказани по своето основание
– поради липсата на първата и основна предпоставка за уважаването им –
съществуването на облигационно правоотношение между страните, поради което
подлежат на отхвърляне.
По отговорността
за разноски:
При
този изход на спора – неоснователност на предявените искове, право на разноски
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има само ответницата, в т.ч. и за тези, направени
в хода на ч. гр. дело № 05360/2018 г. по описа на Районен съд – П. – арг. т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. Същата не е
претендирала и доказала извършването на разноски /последната се представлява в
настоящия процес от особен представител/, поради което и такива не следва да
ѝ бъдат присъждани. Сторените от ищцовото
дружество разноски следва да останат за негова сметка.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П.,
ж.к. Мошино срещу И.М.Н., с ЕГН: **********,***, ***и настоящ адрес:***
обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
признаване за установено в отношенията между страните, че И.М.Н. *** АД сумата
от 829,80 лв., представляваща
главница за доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016
г. до 30.04.2017 г. до топлофициран недвижим имот, находящ се гр. П., ул. „***с абонатен № ***, законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 01.08.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 123,58
лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 10.07.2016 г. до 29.06.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № 05360/2018 г. по описа
на Районен съд – П., ГО, V-ти състав е
издадена Заповед 3916/02.08.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
При влизане в
сила на
решението, ч. гр. дело № 05360/2018
г. по описа на съда,
с приложен към същото заверен препис от настоящото решение, да се
изпрати на съответния съдебен състав.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: