РЕШЕНИЕ
№ 6635
гр. София, 12.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110101767 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на ФИРМА” ЕАД, ЕИК **********,
представлявано от АА- Изпълнителен директор срещу Г. Б. Я. с ЕГН:**********, с адрес:
АДРЕС и срещу В. Б. Я. с ЕГН:**********, с адрес: АДРЕС , с която се иска да бъде
признато за установено, че ответниците дължат разделно сумата от 68,89 лева, от които
40,04 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от м.05.2020г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 05.09.2023г. до
окончателното изплащане на вземането, и 9,77 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2020г. до 17.08.2023г., както и суми за дялово разпределение: 15,12 лева - главница за
периода от м.07.2020г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 05.09.2023г. до
окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №49766/2023 г. на СРС, 46 състав.
Посочен е адрес на топлоснабдения имот: АДРЕС аб. №111111, ID номер *********.
Ищецът твърди, че ответниците, в качеството им на собственици на процесния
топлоснабден имот са клиенти на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл.
153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-
334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ФИРМА“ ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
1
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на клиентите, като ответниците не са упражнили правата си по чл. 150,
ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за
продажба на топлинна енергия от „ФИРМА“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.
София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от
10.07.2016 г.
Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово
разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.
2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия
Твърди се, че ответниците са използвали доставяната от дружеството- ищец ТЕ през
процесния период и към настоящия момент задължението не е погасено.
Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС
се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника,
са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ФДР”
ЕООД.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. Б. Я. е подала отговор на исковата молба. Сочи
се, че фирмата, извършваща дялово разпределение, „ФДР“ ЕООД е издала индивидуална
справка за отопление и топла вода за абонатен номер 111111, от която справка ми В. Я.
дължи сумата от 23,59 лева за отчетен период м.05.2020 г.-м. 04.2021 г. Сочи се, че
ответницата е заплатила припадащата й се част в срок още на 29.07.2021 г. Евентуално се
възразява, че сумите се погасени по давност. Изложени са и възражения, за недължимост на
сумите за лихва за забава, тъй като потребителят изпада в забава след покана, каквато
ищецът не е отправил до ответниците.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г. Б. Я. е подал отговор на исковата молба, с който
исковете се оспорват като неоснователни. Твърди се, че общите условия не са влезли в сила.
Сочи се, че доколкото с исковата молба представена молба- декларация от В. Б. Я., с която
последната е поискала откриването на партида за процесния топлоснабден имот с адрес:
АДРЕС като именно тя е влязла в договорни отношения с ищеца.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.
На 05.09.2023 г. „ФИРМА“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу В. Б. Я. и Г. Б. Я. за следните суми: 40.04 лв. -
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 05.2020г. до
04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 05.09.2023г. до изплащане на вземането,
2
9.77 лв. - лихва за периода 15.09.2020г. до 17.08.2023г., а за дялово разпределение - 15.12 лв.
- главница- цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 7.2020г. до
08.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 05.09.2023г. до изплащане на вземането
3.96 лв. - лихва за периода 15.09.2020Г. до 17.08.2023г. - задължение за доставена, но
неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гАДРЕС аб. №111111.
С разпореждане от 12.09.2023 г. по ч. гр. д. № 49766/2023г. по описа на СРС, съдът е
постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в
заповедното производство разноски в размер на 25 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение
Заповедта е връчена на длъжниците и в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано
писмено възражение от длъжниците, намирайки вземането – предмет на заповедта, за
недължимо, като на основание чл. 415, ал. 1, т.1 ГПК на ищеца са дадени указания за
предявяване на установителен иск. В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за
установяване на вземанията си по исков ред.
С Нотариален акт за собственост на недвижим имот №***, том**** дело
№******/1981 г. БГЯ и ЗГЯ са придобили гАДРЕС
Представено е Удостоверение Изх. №******/26.04.2016 г. от ГИС София, видно от
което стар адрес: АДРЕС се отнася за многофамилна сграда с три входа –*** на ЖСК „Р“,
отразена с идентификатор ******* и настоящ адрес: АДРЕС
Видно от удостоверение за наследници №00000/13.09.2001 г. ЗГЯ е починала на
20.08.2011 г. и е оставила за наследници В. Б. Я.-дъщеря и Г. Б. Я.- син.
Представена по делото е молба-декларация от В. Б. Я., която желае да бъде открита на
нейно име партида за имоти с адрес: АДРЕС
Видно от представения протокол от проведеното. Общо събрание на собствениците на
етажна собственост, находяща се в гАДРЕС, етажните собственици са взели решение да се
сключи договор с „ФДР“ ЕООД, което дружество да извършва индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.
Представен е договор от 24.04.2002 г. между „ФДР“ ЕООД, и етажната собственост с
адрес: АДРЕС, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира
необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както
и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки
за консумираната топлинна енергия.
Ангажиран е договор, сключен между „ФИРМА“ ЕАД – възложител и „ФДР“ ЕООД,
при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия
по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който
е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр.
София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007
г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в периода от
м.05.2020г. до м.04.2021г. процесният имот е бил топлоснабден, както и че стойността на
доставената топлинна енергия възлиза именно на посочената от ищеца сума, за която сума
са издадени и осчетоводени фактури от ищеца, както и, че Общите условия на ищеца,
одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, са публикувани във вестник „Монитор“
от 11.07.2016 г., и са влезли в сила от 11.08.2016 г.
С отговора на исковата молба е представено платежно нареждане от В. Б. Я. от
3
29.07.2021 г., с което е заплатена сумата от 23.59 лева. в полза на ищеца с посочено
основание „ аб. н. 111111 спарка 111111, т.енерг 01.05.2020 -30.04.2021 г.“
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца признава плащането и
сочи, че с него са покрити всички дължими суми от ответницата, в т.ч. и разноските по
заповедното производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В
мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия.
В същият тълкувателен акт е посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови
нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако
ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови
нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът
между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя 5 при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот.
От представените по делото Нотариален акт и удостоверение за наследници се
установява, че ответницата В. Б. Я. е съсосбтвеник заедно с ответника Г. Б. Я. на процесния
топлоснабден имот- гараж. Налице е и допълнителен юридичски факт- заявление за
4
откриване на партида единствено на името на В. Б. Я..
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди,
като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между „ФИРМА“ ЕАД и ответника за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение №
ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона –
чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и
относно приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в
решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за
исковия период между ищцовото дружество от една страна и В. Б. Я., е съществувало
валидно облигационно правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за
битови нужди относно целия процесен имот. Освен пораждане на облигационно
правоотношение ex lege, налице е и изрично изразена воля от страна на ответницата за
откриване на партида на нейно име, т.е. за възникване на облигационна връзка с ищеца.
Тази нейна воля изключва законовата фикция за налчино праоотношение с другия ответник
по делото Г. Б. Я..
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и
действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
(отм.).
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „ФДР“ ООД.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Съдът е ограничен е диспозитивното начало и макар и да приема, че ответницата В. Б.
Я. отговоаря за сумите за целия топлоснабден имот, доколкото от нея се претендират ½ от
същите искът в основателен само за тази част. Доколкото не е спорно, че сумите са платени
исковете следва да бъдат отхвърлени.
Спрямо ответника Г. Б. Я. исковете са неоснователни поради липса на облигационна
връзка.
В процесният случай ищецът няма право на разноски. Исковете спрямо В. Б. Я. са
заведени на 05.09.2023 г.- по силата на фикцията на чл. 422 ГПК, като още на 29.07.2021 г
ответницата е заплатила претендираните суми. Така ищецът е дал повод ответницата да се
защитава по неоснователен иск и да стори разноски.
Така на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и двамата ответници имат право на разноски. На
5
ответницата В. Б. Я. се дължи платен адвокатски хонорар в размер на 400 лева. Спрямо ответника
Г. Б. Я. принципно също се дължат разноски. Тъй като адвокатската помощ е оказана
безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА, възнаграждението следва да се присъди в полза на
адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер
на 400 лева, опреден от съда съобразно принципите на разумност, пропорционалност и
справедливост, прогласени в решения по дело C-57/2015, C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г.
на Съдът на ЕС.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФИРМА” ЕАД, ЕИК **********, представлявано от
АА- Изпълнителен директор, искове с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД във връзка с чл. 422 ГПК срещу Г. Б. Я. с ЕГН:**********, с адрес: АДРЕС и
срещу В. Б. Я. с ЕГН:**********, с адрес: АДРЕС , за признаване за установено, че
ответниците дължат разделно сумата от 68,89 лева, от които 40,04 лева- главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г.
до м.04.2021г. за топлоснабден имот с адрес: АДРЕС аб. №111111, ID номер
*********,ведно със законната лихва от 05.09.2023г. до окончателното изплащане на
вземането, и 9,77 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 17.08.2023г., както и
суми за дялово разпределение: 15,12 лева - главница за периода от м.07.2020г. до
м.04.2021г., ведно със законната лихва от 05.09.2023г. до окончателното изплащане на
задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№49766/2023 г. на СРС, 46 състав, спрямо В. Б. Я. като погасен чрез плащане преди
процеса, а спрямо Г. Б. Я. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД, ЕИК **********, да заплати на В. Б. Я. с
ЕГН:**********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съдебно-деловодни разноски в размер на
400 лева.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД, ЕИК **********, да заплати на Адвокатско дружество
„* & **“, код по БУЛСТАТ:111111, на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата,
адвокатски хонорар в размер на 400 лева.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „ФДР”
ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6