№ 14349
гр. София, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:...
при участието на секретаря ...
като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20241110158189 по
описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявен установителен иск от ...., със седалище
и адрес: гр. ... срещу Д. Е. Т. (посочена в исковата молба и като Д. Е. ..), ЕГН: **********, с
адрес: ....... Ищецът иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи:
Сумата от 474,06 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата
за топлинна енергия за периода 15.09.2022 г. до 16.05.2024 г..
Сумата от 7,50 лева, представляваща мораторна лихва върху главница за услуга
„дялово разпределение“ за периода 16.07.2021 г. до 16.05.2024 г..
За тези суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по гр. д. №
33555/2024г. по описа на СРС, по което е депозирано възражение единствено срещу
дължимостта на горните суми. Длъжникът е признал дължимостта на главното вземане, а
именно 3 042,59 лева главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2021г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва от
04.06.2024г. до окончателното изплащане на вземането, и 32,63 лева главница за услуга
„дялово разпределение“ за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва
от 04.06.2024г. до изплащане на вземането. Поради това заповед за изпълнение на парично
задължение за главния дълг в размер на горните суми е влязла в сила.
Твърдения на ищеца: Ищецът ...... твърди, че ответникът, в качеството си на собственик на
топлоснабдения имот, е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153,
ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и не е погасил задълженията си. Ищецът посочва, че
съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия (ОУ), клиентите са длъжни да
1
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. При неизпълнение в срок на задълженията, клиентите заплащат
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Твърдения на ответника: Ответникът оспорва да е изпадал в забава и оспорва иска за
дължимост на лихва по основание. Счита исковата молба за допустима, но неоснователна и
недоказана, като оспорва претенциите изцяло по основание и размер. Твърди, че за топлинна
енергия, начислявана по прогнозен дял, са приложими новите Общи условия на ищеца, но
разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на уредите и
издаването на общата фактура за отоплителен сезон 2021-2022 г. и 2022-2023 г. е настъпило
след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. Поради това, при липса на
възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД,
ответникът изпада в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е
отправил. Следователно искът за лихва е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
По отношение на мораторната лихва върху главница за услуга „дялово разпределение“,
ответникът твърди, че в Общите условия на ищцовото дружество НЯМА предвидена
уговорка за начисляване на лихви върху тези суми. След като тези суми нямат уговорен
падеж, лихви се начисляват едва след покана от кредитора към длъжника съгласно чл. 84, ал.
2 ЗЗД. Доказателства за отправена покана не са ангажирани.
Безспорни и ненужни за доказване факти: Съществуването на главния дълг в размер на 3
042,59 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., както и сумата в размер на 32,63 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ......
По направените доказателствени искания: Съдът е оставил без уважение искането на
ищеца за допускане на експертизи, тъй като няма спор по размера и съществуването на
главния дълг. Приложените писмени документи са приети като допустими, относими и
необходими за правилното решаване на делото.
Правни съображения:
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните са възникнали облигационни отношения по договор за доставка на
топлинна енергия за битови нужди, съгласно Общите условия на ....... Наличието на главния
дълг за топлинна енергия и дялово разпределение е безспорно установено, поради влязла в
сила заповед за изпълнение на парично задължение.
Предмет на настоящия установителен иск е само дължимостта на мораторната лихва.
По отношение на мораторната лихва за топлинна енергия: Ищецът твърди, че съгласно
Общите условия (ОУ) на ......, при неизпълнение в срок на задълженията, клиентите
заплащат законната лихва от деня на забавата. Чл. 33, ал. 2 от Общите условия на ......
предвижда клиентите да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
2
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Чл. 33, ал. 4 от ОУ предвижда, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.
32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Ответникът оспорва дължимостта на лихвата, позовавайки се на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, тъй като
фактурите за изравнителните сметки са издадени след изтичането на 45-дневния срок от
края на прогнозния период. Съдът констатира, че общата фактура за периода 01.05.2021г. -
30.04.2022г. е издадена на 31.07.2022 г., а 45-дневният срок е изтекъл на 15.09.2022 г..
Аналогично, общата фактура за периода 01.05.2022г. - 30.04.2023г. е издадена на 30.06.2023
г., а 45-дневният срок е изтекъл на 14.08.2023 г..
В този смисъл, съдът споделя изложените в Решение № 214/11.01.2024г. по в.гр.д. №
158/2022г. по описа на Софийски градски съд правни изводи, съгласно които за
задълженията, произтичащи от изравнителната сметка, които са резултат от изравняване
между прогнозните вноски и реално потребената енергия, срокът за изпълнение не може да
е изтекъл преди самия дълг да е възникнал и да е станал определен по размер. Когато не е
определен конкретен ден за плащане на дълга (както е случая с изравнителната сметка,
когато фактурата е издадена след 45-дневния срок от края на периода), за да изпадне
длъжникът в забава, е необходима покана съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Тежестта да докаже
отправянето на покана е на ищеца (кредитора).
Поради това, приложението на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложимо в конкретната фактическа
обстановка, доколкото не е доказано извършването на покана от страна на ищеца.
По отношение на мораторната лихва за дялово разпределение: Ответникът твърди, че в
Общите условия на ищеца няма изрична уговорка за начисляване на лихви върху суми,
дължими за услугата дялово разпределение. Въз основа на горецитираното Решение №
214/11.01.2024г. на СГС, за лихви върху суми за дялово разпределение, при липса на изрично
предвиден падеж в ОУ, също е необходима покана съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не
са ангажирани доказателства за покана от ищеца към ответника относно заплащане на
сумите, претендирани за дялово разпределение.
Предвид изложеното, съдът счита, че исковите претенции за мораторни лихви са
неоснователни и недоказани, тъй като ищецът не е доказал настъпване на забава по смисъла
на закона или Общите условия, а именно чрез изтичане на уговорен срок или чрез покана.
Разноски: Предвид отхвърлянето на исковите претенции, ищецът няма право на разноски.
Ответникът има право на разноски съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК. Претендираното адвокатско
възнаграждение в размер на 400,00 лв. е обосновано и следва да бъде присъдено.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявения от ...., със седалище и адрес: гр. ... срещу Д. Е. Т. (посочена в
исковата молба и като Д. Е. ..), ЕГН: **********, с адрес: ......, установителен иск за
признаване на установено по отношение на страните, че Д. Е. Т. дължи на .... сумата 474,06
лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2022 г. до 16.05.2024 г., както и сумата 7,50 лева, представляваща мораторна
лихва върху главница за услуга „дялово разпределение“ за периода 16.07.2021 г. до
16.05.2024 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по гр. д. № 33555/2024г. по описа на СРС .
ОСЪЖДА .... да заплати на Д. Е. Т., ЕГН: ********** сумата от 400,00 (четиристотин)
лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4