Определение по дело №300/2020 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 юни 2020 г. (в сила от 4 юни 2020 г.)
Съдия: Василка Желева
Дело: 20207260700300
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 април 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 гр.Хасково, 04.06.2020 г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в закрито заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                                        СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА                                                                                                                      

като разгледа докладваното от съдията административно дело №300 по описа на съда за 2020 година, взе предвид следното:  

                                                                                                                                                         

Производството е образувано по жалба на А.С.М., роден на *** г. в С., подадена чрез пълномощника му адвокат С.И.Ш., против Заповед УРИ №5403 ПАМ-17/04.03.2020 г. на Началник на Гранично полицейско управление (ГПУ) – Русе към РДГП – Русе, с която на основание чл.44, ал.1, чл.41, т.1 и чл.42з, ал.1, т.1 от ЗЧРБ, на А.С.М., гражданин на С., са наложени принудителни административни мерки „Връщане до трета страна“ и „Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите – членки на Европейския съюз“ за срок от 3 (три) годни.

С писмо вх.2534/27.05.2020 г. по делото е постъпила административната преписка по издаване на оспорената заповед, видно от която по отношение на жалбоподателя е издадена и Заповед УРИ №5403з-56/04.03.2020 г. на Началника на ГПУ – Русе за принудително настаняване на А.С.М. в специален дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция „Миграция“ – МВР и със Съпроводително писмо от 04.03.2020 г. същият е изпратен в СДВНЧ – Любимец.

Административен съд – Хасково намира, че не е местно компетентен да разгледа жалбата по следните съображения:

Съгласно чл.46, ал.1 от ЗЧРБ, заповедите за налагане на принудителни административни мерки могат да се обжалват при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

 Поради препращането към реда за оспорване по АПК, по отношение на местната подсъдност приложение в случая намира разпоредбата на чл.133, ал.1 от АПК (Изм. – ДВ, бр.77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), според която делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати. Когато посоченият в акта адресат има постоянен адрес или седалище в чужбина, споровете се разглеждат от Административен съд – град София.

Адресатът на оспорения акт е чужденец, който е посочил в жалбата си, че е настанен в СДВНЧ – Любимец, с адрес гр.Л., бул.„О.” №***.

Съгласно чл.91 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР), адресната регистрация на лицето е отразяване на постоянния и настоящия му адрес в регистъра на населението. В разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗГР е регламентирано, че в регистъра на населението, освен българските граждани, се вписват чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, или са получили статут на бежанец или хуманитарен статут или на които е предоставено убежище в Република България. Следователно, за да бъдат адресно регистрирани на територията на страната ни, чуждите граждани следва да имат разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, да са получили международна закрила по смисъла на чл.1а, ал.2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), или да им е предоставено убежище от президента на Република България.

Видно от данните по делото, оспорващият е незаконно пребиваващ чужденец по смисъла на §1, т.3б от ДР на ЗЧРБ и съответно не е адресно регистриран. Следователно същият няма постоянен адрес (адрес в населено място, в което е избрал да бъде вписан в регистъра на населението – чл.91, ал.1 от ЗГР) на територията на Република България. Адресът на СДВНЧ, където жалбоподателят е принудително настанен, не може да се приравни на постоянен адрес по смисъла, вложен от законодателя в чл.93 от ЗГР.

По изложените съображения и по силата на чл.133, ал.1, изр.второ от АПК, местно компетентен да разгледа жалбата се явява Административен съд – град София.

На основание чл.135, ал.2, във вр. с ал.1 от АПК, производството по настоящото дело следва да бъде прекратено, а жалбата изпратена по подсъдност на местно компетентния за разглеждането ѝ съд.

            С оглед изложеното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ пред Административен съд – Хасково жалбата на А.С.М., гражданин на Сирия, против Заповед УРИ №5403 ПАМ-17/04.03.2020 г. на Началник на ГПУ – Русе.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №300/2020 г. по описа на Административен съд – Хасково.

ИЗПРАЩА жалбата на А.С.М., гражданин на С., против Заповед УРИ №5403 ПАМ-17/04.03.2020 г. на Началник на ГПУ – Русе за разглеждане от Административен съд – София-град.

            Определението не подлежи на обжалване.

            Препис от същото да се изпрати на жалбоподателя, на посочения в жалбата му съдебен адрес, и на Началника на ГПУ – Русе.

 

                                                                                                         СЪДИЯ: