№ 543
гр. София, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милен Василев
Членове:Христо Лазаров
Николай Ст. Метанов
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Метанов Въззивно търговско
дело № 20211001001129 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл.
ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 332532 от 28.06.2021г. по описа на
Софийски градски съд на Л. А. Ф., гражданин на Великобритания, роден на ********г.,
паспорт № *********, издаден на 27.07.2007г., чрез адв. И.К. И., определен за особен
представител, срещу решение № 26344 от 10.06.2021г., постановено по гр.д. №
6548/2017г. по описа на Софийски градски съд, I-во гражданско отделение, 3-ти
състав, в частта, с която Л. А. Ф., гражданин на Великобритания с паспорт №
*********, изд. на 27.07.2007г., дата на раждане ********г. с адрес: ***, ***, ***,
Великобритания, ЕЗ 5NZ, е осъден да заплати на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: София, ул.„Московска“ № 19, на основание чл.
430 ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД следните суми: - 34 725,73 евро - непогасена главница
по Договор за кредит от 20.05.2008г. за покупка на недвижим имот, - 21 262,29 евро -
договорна възнаградителна лихва за период 27.03.2009г. - 25.05.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 09.03.2018г. до
окончателно изплащане и 273,38 евро - такси и разноски за застраховка ; сторените по
1
делото разноски, съобразно уважената част от иска, в размер 6 757, 73 лв. и 200 лв. ю.к.
възнаграждение.
Въззивникът твърди, че в обжалваната част решение е неправилно, по подробно
изложени съображения, като иска да бъде отменено и да бъде постановено решение с което
да бъде отхвърлен предявеният от ищеца иск, с оглед направените възражение за нищожност
на договорни клаузи, или ако се приеме, че тези договорни текстове са законосъобразни, да
бъде постановено решение, с което частично да бъде отхърлен предявения иск, поради
погасяването по давност на част от заявеното чрез исковата молба вземане/за главница и
лихви/, както и да бъде отхърлена претенцията в частта относно претендираните
застрахователни премии.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, е представило
отговор на въззивната жалба, в която поддържа становището за неоснователност на същата,
съответно за правилност на постановеното решение, в обжалваната му част, като
претендира разноски за юрк. Възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция в размер
на 200лв.
С частна жалба вх. № 345483 от 26.08.2021г. по описа на Софийски градски съд,
адв. И.К. И., в качеството си на особен представител на Л. А. Ф., е обжалвал
определение от 23.08.2021г., постановено по постановено по гр.д. № 6548/2017г. по описа
на Софийски градски съд, I-во гражданско отделение, 3-ти състав, с което е
оставена без уважение молбата на особенния представител на ответника в производството
Л. А. Ф. - адв. И.К. И., с което се иска решение № 26344 от 10.06.2021г., постановено по
гр.д. № 6548/2017г. на СГС, I-во гражданско отделение, 3-ти състав, да бъде изменено в
частта за разноските.
„БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, е представило отговор на частната жалба, в
който поддържа становището за неоснователност на същата, съответно за правилност на
обжалваното опроделение.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира
следното:
„БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, е предявила срещу Л. А. Ф., гражданин на
Великобритания с паспорт № *********, изд. на 27.07.2007г., дата на раждане
********г. с адрес: ***, ***, ***, Великобритания, ЕЗ 5NZ, искове с правно с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430 ТЗ, и чл.86 ЗЗД, за заплащане на
следните суми: - 34 725,73 евро - непогасена главница по Договор за кредит от 20.05.2008г.
за покупка на недвижим имот, - 21 262,29 евро - договорна възнаградителна лихва за
периода 27.03.2009г. - 25.05.2017г., - 1 055,33 евро - договорна лихва за забава
/санкционираща лихва/, съгласно т.18, буква „а“ и „б“ от Договора за кредит за периода
28.03.2009г. - 25.05.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на исковата молба до окончателно заплащане на задължението, и 273,38 евро -
2
такси и разноски за застраховка, ведно със сторените разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба.
Назначеният по реда на чл. 47, ал.6 ГПК особен представител на ответникът е
оспорил предявените искове, по подробно изложени съображения, направени с
представеният по делото отговор на исковата молба, и поддържани в съдебно заседание.
В хода на делото между страните се доказа валидно възникнало облигационно
отношение по сключен Договор за кредит. Доказа се, че, в изпълнение от страна на ищеца
на задълженията си по Договора, той е предоставил на ответника сумата по кредита, която е
изцяло усвоена от последния, от негова страна до настоящия момент не е налице изпълнение
на договорните му задължения, изразяващи се в редовното погасяване на същия.
Споделена е тезата на ищцеца, че следва да намери приложение нормата на чл.18.2
от сключения Договор за кредит, според която Банката може да обяви целя кредит за
предсрочно изискуем и да го отнесе в просрочие при допусната забава на плащанията на
главница и/или лихва над 90 дни. Посочената разпоредба предвижда също, че до
предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с
прилагания лихвен процент по т. 7.1., увеличен с наказателна надбавка в размер на 10
(десет) процентни пункта.
Съдът е приел, че не е налице налице неравноправна клауза по смисъла на чл.143
ЗЗП. Разпоредбата на чл.7.1 от Договора за кредит не е неравноправна клауза по смисъла на
чл.143, т. 5 ЗЗП, тя не е нишожна такава, съобразно чл.146 ЗЗП и чл.26 ЗЗД и съдът е
намерил възражението на ответника за неоснователно.
С оглед на това, пред вид обстоятелството, че разпоредбата на чл. 18, т.2 от
Договора за кредит не е неравноправнаа клауза по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тя също
не е нищожна такава, съобразно чл.146 ЗЗП.
Пред вид това съдът приема, че текстът на чл.18, т.1 от Договора за кредит за покупка
на недвижим имот е неравноправна клауза и, като такъв е нищожен, а сумата в общ размер 1
055, 33 евро - сбор от сумите по чл. 18, т.1, б.б. „ а" и „б“ не се дължат.
За неоснователно е прието възражението на ответника за изтекла погасителна
давност за част от лихвите по кредита, с оглед обявяването на кредита за предсрочно
изискуем на 26.05.2017 г. /със завеждане на делото/. Съдът е приел за неоснователност на
възражението на ответника, поради аргументите, посочени от Банката - ищец, пред вид
факта, че, за да започне да тече давностният срок за което и да е вземане, необходимо е то да
бъде изискуемо, а в конкретния случай процесното вземане - за главница и
изтекли лихви е станало изискуемо едва с подаване на исковата молба и предявяване на
настоящия иск - 26.05.2017 г.
С определение от 23.08.2021г., постановено по постановено по гр.д.№6548/2017г. по
описа на Софийски градски съд, I-во гражданско отделение, 3-ти състав, с което е
оставена без уважение молбата на особенния представител на ответника в производството
Л. А. Ф. - адв. И.К. И., с което се иска решение № 26344 от 10.06.2021г., постановено
3
по гр.д.№6548/2017г. на СГС, I-во гражданско отделение, 3-ти състав, да
бъде изменено в частта за разноските.
С решение № 265976 от 04.10.2021г., постановено по гр.д. № 6548/2017г. по
описа на Софийски градски съд, I-во гражданско отделение, 3-ти състав, е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 26344 от 10.06.2021г., по гр.д. №
6548 по описа за 2017г. на СГС, като първият абзац на диспозитива да се чете по следния
начин:
„ОСЪЖДА Л. А. Ф., гражданин на Великобритания с паспорт № *********, изд. на
27.07.2007г., дата на раждане ******** г. с адрес: ***, ***, ***, Великобритания, ЕЗ 5NZ
да заплати на „БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
София, ул. „Московска“ № 19, чрез юрк. М. Д., на основание чл.430 ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД, вр.
чл. 86 ЗЗД следните суми: - 34 725,73 евро - непогасена главница по Договор за кредит от
20.05.2008г. за покупка на недвижим имот, - 21 262,29 евро - договорна
възнаградителна лихва за периода 27.03.2009 г. - 25.05.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 26.05.2017 г. до окончателно
изплащане и 273,38 евро - такси и разноски за застраховка, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
в частта за сумата 1 055,33 евро - договорна лихва за забава /санкционираща
лихва/, съгласно т. 18, буква „а“ и „б“ от Договора за кредит за периода 28.03.2009г. -
25.05.2017 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.“.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в
обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на
събраните по делото доказателства, поради което относно описаните доказателства и
правилно установената фактическа обстановка по правния спор между страните настоящият
въззивен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272
ГПК.
Във въззивното производство не са представени и приети нови доказателства.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269
ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на
обжалваното решение, обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно посочените от въззивника основания за неправилност на
първоинстанционния акт, прие следното:
Предвид предмета на спора и установените по делото обстоятелства и при
съобразяване на установените правила с Регламент (ЕС) № 1215/2012г. относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и
търговски дела, за определяне компетентостта на съда по граждански и търговски дела,
касаещи потребители, настоящият състав на съда приема, че Софийски градски
съд не е бил компетентен да се произнесе по предявените искове.
4
С предявените искове се търси реално изпълнение на задължения по договор за
кредит за покупката на недвижим имот от 20.05.2008г. от ответника – гражданин на
Великобритания, поради което предвид разпоредбата на чл.17, ал.1, б. „б“ от
Регламент (ЕС) № 1215/2012г. относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела /чл.15, ал.1, „б“ от
Регламент /ЕС/ № 44/2001/, която определя ответникът като „потребител“, и
предвид липсата на твърдения и доказателства, че договорът е сключен за
обслужване на неговата търговска дейност или професия, компетнтността на съда
следва да бъде определена при съобразяване на специалните правила по раздел
4, чл.17- 19 от същия регламент, съответно раздел 4, чл.15-17 от Регламент /ЕС/
№44/2001 относно компетентността, признаването и изпълнението на
съдебни решения по граждански и търговски дела, предвид чл.80 от Регламент (ЕС) №
1215/2012г.
Съгласно чл.19, т.1-3 от Регламент (ЕС) № 1215/2012г. /чл.17,
т.1-3 от Регламент /ЕС/ № 44/2001/, разпоредбите на този раздел могат да се дерогират, само
със споразумение: което е сключено след възникването на спора; което допуска
потребителят да предяви иск в съдилица, различни от този раздел; което е сключено
между потребителя и другата страна по договора, и двамата от които по времето на
сключване на договора са имали местоживеене или обичайно пребиваване в една и съща
държава-членка, и което предоставя компетентност на съдилищата на тази
държава - членка, при условие че това споразумение не противоречи на правото
на тази държава членка.
В случая не е налице споразумение, което е сключено след възникването на
спора – поради което уговореното в чл.30.1 и чл. 30.3 от договора не следва да бъде
съобразено. Да се приеме противното е неправилно, защото редът за дерогиране на
разпоредбите на раздел 4, чл. 17 - 19 от Регламент (ЕС) № 1215/2012г. / раздел 4, чл.15 - 17
от Регламент /ЕС/ № 44/2001/, е императивен, което изключва възможността това да
бъде постигнато със споразумение сключено преди възникването на спора, включително и
по реда на чл.25 от Регламент (ЕС) №1215/2012г./чл.23 от Регламент /ЕС/ № 44/2001/, тъй
като такова тълкуване и правоприлагане не съответства на предвидената специална
защита на потребителите, насочена към гарантиране на правата им.
Исковете не са предявени от потребител, като по време на сключване на договора
страните не са имали местоживеене или обичаяно пребиваване в една и съща страна
членка - в тази връзка липсват твърдения и доказателства, а от съдържанието на
договора е видно, че към този момент, а и към настоящия момент, ответникът има
местоживеене във Великобритания, където му е връчен и препис от исковата молба.
Предвид изложеното, не може да се приеме, че специалната компетентност
при потребителски договори, уредена в раздел 4, чл.17- 19 от Регламент (ЕС)
№1215/2012г. / раздел 4, чл.15-17 от Регламент /ЕС/ № 44/2001/ е дерогирана.
В случая препис от исковата молба е връчен на ответника на адреса във
5
Великобритания, видно от книжата по делото и писмото изх. № 036740 от
04.05.2018г. на Български пощи /л.71/, но той не се е явил пред съда, за да може да се
приеме, че следва да намери приложение разпоредбата на чл.26, ал.1, предл.1 от
Регламент (ЕС) № 1215/2012г. / чл. 24 от Регламент /ЕС/ № 44/2001/.
Предвид изложеното, настоящият състав на съда приема, че следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 18, ал.2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012г. /чл.16, ал.2 от
Регламент /ЕС/ № 44/2001/, според която – другата страна по договора може да предяви иск
срещу потребител само в съдилищата на държавата членка, където има местоживеене
потребителят, която изключва компетентността на Софийски градски съд да
разгледа предявените искове /в този смисъл като краен извод Определение № 279 от
21.07.2020г. на ВКС по ч.т. д. № 998/2020г., II т. о., ТК; Определение № 338 от 21.10.2020г.
на ВКС по ч.т.д.№ 1501/2020 г., I т. о., ТК; Определение № 60287 от 30.09.2021г. на ВКС по
ч.гр.д.№ 3086/2021 г., IV г. о., ГК„ Определение № 60366 от 22.10.2021г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 3772/2021 г., III г. о., ГК/.
След като е констатирана международна неподведомственост на българския съд,
решението се явява процесуално недопустимо в обжалваната му част и като такова следва да
бъде обезсилено, а производството по делото прекратено, на основание чл.15
ГПК и чл.270, ал.3, изр.1 ГПК. Поради липсата на самостоятелен характер следва да бъдат
обезсилени постановеното определение по чл.248 ГПК и решението по чл.247 ГПК.
С оглед изхода на спора във въззивното производство ищецът следва да заплати
дължимата държавна такса за въззивното производство в размер на 2 242,03 лв.
По тези мотиви и на основание чл.271, ал.1, изр.1, предл.1 ГПК и чл.272 ГПК,
Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 26344 от 10.06.2021г., постановено по
гр.д.№6548/2017г. по описа на Софийски градски съд, I-во гражданско отделение, 3-ти
състав, в частта, с която Л. А. Ф., гражданин на Великобритания с паспорт №
*********, изд. на 27.07.2007г., дата на раждане ********г. с адрес: ***, ***, ***,
Великобритания, ЕЗ 5NZ, е осъден да заплати на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: София, ул.„Московска“ № 19, на основание чл.430
ТЗ, вр. чл.79 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД следните суми: - 34 725,73 евро - непогасена
главница по Договор за кредит от 20.05.2008г. за покупка на недвижим имот, - 21 262,29
евро - договорна възнаградителна лихва за период 27.03.2009г. - 25.05.2017г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване
на иска - 09.03.2018г. до окончателно изплащане и 273,38 евро - такси и
разноски за застраховка; сторените по делото разноски, съобразно уважената част от
иска, в размер 6 757, 73 лв. и 200 лв. ю.к. възнаграждение; определение от
23.08.2021г., постановено по постановено по гр.д.№6548/2017г. по описа на Софийски
6
градски съд, I-во гражданско отделение, 3-ти състав, и решение № 265976 от
04.10.2021г., постановено по гр.д.№6548/2017г. по описа на Софийски градски съд,
I-во гражданско отделение, 3-ти състав, и ПРЕКРАТЯВА производството
по делото.
ОСЪЖДА „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати по сметка на
Софийски апелативен съд сумата от 2 242,03лв. /две хиляди двеста четиридесет и два
лева и три стотинки/ - държавна такса за въззивното производство.
В останалата част решение решение № 26344 от 10.06.2021г., постановено по гр.д.
№6548/2017г. по описа на Софийски градски съд, I-во гражданско отделение, 3-ти
състав, е влязло в сила, на основание чл.296, т.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7