Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 257/19.04.2019 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд, Девети граждански състав
на двадесет
и първи март две хиляди и деветнадесета година
в
публично заседание в следния състав:
Председател: Петър Вунов
секретар:
Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов
гражданско дело номер 2868 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І
от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от Ф.Ф.О. и Ф.Ф.А. с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу Община Хасково.
Ищците твърдят, че били собственици на основание придобивна давност и наследство на следния
недвижим имот: поземлен имот с
идентификатор 77195.705.264 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Хасково, одобрени със
Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК - гр.София, с административен адрес:
гр. ************", с площ от 1 796
кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана; с начин на трайно
ползване - ниско застрояване /до 10 м./; с номер по
предходен план: 202; при съседи: поземлени имоти с идентификатори:
77195.705.744, 77195.705.284, 77195.705.283, 77195.705.265, 77195.705.488,
77195.705.263 и 77195.705.743. Владението върху имота било
установено през 1970 г. от техните родители: Ф. А. О., починал
през 1997 г. и Н. Р. О., починала през 2013 г. През 1992 г. наследодателите
им се
снабдили
с нотариален акт /НА/ за собственост по давностно владение № 42, том V,
дело № 229/1992 г. на 1500 кв. м. от същия имот, независимо както
преди, така и след този момент той съществувал като имот от 1 796 кв. м. и
никога неговите имотни граници не били променяни. След смъртта на родителите ищците продължили да владеят имота, като
демонстрирали открито собственическите си права по отношение на него,
извършвали всички действия във връзка със стопанисването и управлението му, в
това число ограждането му и обработването му с личен труд. През целия този
период никой не изявявал претенции за собствеността му, нито пък възниквали
спорове за това. През 2017 г. те предприели действия по снабдяването с
нотариален акт за собственост на имота, като подали молба-декларация
в Община Х. за удостоверяване, че за този имот не бил издаден акт за
общинска собственост. След забавяне продължило близо един месец, на 29.01.2018
г. молбата-декларация им била върната, като от извършената заверка установили, че именно през
този месец Община Х. съставила Акт за общинска собственост № *****/**** г., с който
296/1796 идеални части от същия имот били актувани като имот частна
общинска собственост. Поддържа се, че не били налице
предвидените от Закона за общинската собственост предпоставки за актуването на
собствения им имот като общинска собственост. Предвид изложеното се
иска да се признае за установено по отношение на ответника, че ищците са
собственици на основание наследство от родителите им и на давностно
владение на по 1/2 ид.ч. от описания по-горе
недвижим имот. Претендират се и
направените деловодни разноски.
Ответникът оспорва иска като допустим, но неоснователен. Твърди се, че съгласно представения нотариален акт и
посочения в него план на гр. Хасково,
одобрен със Заповед № 969 от 1988 г., имотът бил с площ от 1 500
кв., а по същият действащ
план и съгласно скица № 15-22151-15.01.2018 г. той бил с предназначение
на трайно урбанизирана територия, тоест попадал в обхвата на §
42, който предвиждал, че застроените и
незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за
жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на
общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила
на този закон подробни градоустройствени планове, преминавали в собственост на
общините. Това обстоятелство обуславяло правомерното съставяне на
Акт за общинска собственост № ***** от 2018 в частта от 296 идеални части, а за
останалите 1500 кв.м. Община Хасково не оспорва правото на ищците. Предвид изложеното се иска предявеният иск
да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен.
Съдът, като като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията
на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
С НА № 92 от 12.11.1992 г., том V, дело № 2295/1992 г. на нотариус
при Хасковския районен съд Ф. А. О. е признат за собственик по
давностно владение на следния недвижим имот: нива, находяща се в землището на гр. Х., в местността „****** ****“, с площ от
1 500 кв.м., с кад.
№ 202, при съседи: наследници на И. Т., С. С. и път.
От удостоверение № ТС-366 от 02.10.2015
г. на Кмета на Община Хасково се установява, че описаният в НА имот е идентичен
с поземлен имот с
идентификатор 77195.705.264 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Хасково.
От удостоверения изх. № ГРАОН1-1042
от 19.10.2018 г. и № ГРАОН1-1043 от 19.10.2018 г. от Община Х. се установява,
че ищците са наследници по закон – синове на Ф. А. О., починал на ******** г. и Н. Р. О.,
починала на ******** г.
По делото е представен и Акт за
общинска собственост № ***** от ******** г. за 296/1796 идеални части от поземлен имот с идентификатор
77195.705.264 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Хасково.
По делото са събрани и гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите Б. Х. И. и В. М. К. за обстоятелства
относно владеенето по процесния имот от ищците и техния наследодател. Показанията
им са записани подробно в протокола за съдебното заседание, проведено на 21.03.2019
г. /л. 41-42 по делото/, поради
което не следва да се излагат отново текстуално, като при необходимост те ще
бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани
на тях.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
По отношение на 1500/1796 идеални части от процесния поземлен имот предявеният иск е недопустим поради липсата на правен интерес от търсената защита. Това е така, защото не се твърди, а и не се установява в хода на процеса ответникът да претендира самостоятелно право върху тях или да има поведение или прояви, с които притежаваното от ищците право на собственост върху тях да е било застрашено или нарушено от него. Касае се за абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, за наличието на която съдът е длъжен да следи служебно във всяко положение на делото и когато констатира липсата й, трябва да прекрати производството по него.
По отношение на останалите 296/1796 идеални части от имота, искът е допустим, но неоснователен, като съображенията са следните:
Съгласно трайна и задължителна практика на
ВКС по сходни случаи за тези ид.ч. е важала законова
забрана за придобиването им по давност на основание чл. 3 ЗДИ /отм./ и чл. 86 ЗС в редакцията му до изм.
с ДВ бр. 33/1996 г., а по силата на параграф 1 от ДР на ЗС давността за придобиването му е спряла да тече до 31.12.2022
г. /в този смисъл вж. Решение № 3 от 20.04.2012 г. по гр. д. №
724/2011 г. на ВКС, II г. о., Решение
№ 108 от 20.05.2011 г. по гр. д. № 931/2010 г. на ВКС, II г. о., Решение № 1296 от 17.12.2008 г. по
гр. д. № 5083/2007 г. на ВКС,
I г. о./ Това е така,
защото не се установява по делото за тях да е
съществувал валиден документ за собственост, легитимиращ наследодателя
на ищците или пък праводателя му като техен собственик. След като не е
принадлежала на трето лице, то съобразно разпоредбите на чл. 2, ал. 1 ЗДИ /отм./ и чл.
6 ЗС в редакцията му до изм. с ДВ бр. 33/1996 г., са били собственост на държавата, а
след това по силата на ЗОС са преминали в патримониума на Община
Хасково на основание параграф 42 от ПЗР на ЗИДЗОС, което е посочено в
съставения Акт за
общинска собственост № ***** от ******** г. В този смисъл са и Решение
№ 79 от 01.08.2012 г. по гр. д. № 117/2011 г. на ВКС, I г. о., Решение № 334/11.11.2010 г. по в. гр. д. № 399/2010 г.
на Окръжен съд – Хасково и мноого др.
Предвид изложеното съдът счита,
че предявеният положителен
установителен иск за собственост по отношение на 296/1796 идеални части от имота е неоснователен и доказан, поради
което следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото ответникът има право на разноски, но тъй като не е заявил своевременно претенция за присъждането им, съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 2868/2018 г. по описа на Районен
съд – Хасково, по предявения
от Ф.Ф.О., ЕГН ********** и Ф.Ф.А., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, офис **, адв. Ю. М., срещу Община Хасково, седалище и адрес на управление: гр.
Хасково, пл. ”Общински” № 1, иск за установяване по
отношение на Община
Хасково, че Ф.Ф.О. и Ф.Ф.А. собственици на
основание наследство
и давностно владение на по 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 77195.705.264 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Хасково, одобрени със
Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК - гр.София, с административен
адрес: гр. ************", с
площ от 1 796 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана; с начин
на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м./; с номер по предходен план:
202; при съседи: поземлени имоти с идентификатори: 77195.705.744,
77195.705.284, 77195.705.283, 77195.705.265, 77195.705.488, 77195.705.263 и
77195.705.743, в частта относно 1500/1796 идеални части от имота, а по отношение на останалите
296/1796 идеални части от имота го ОТХВЪРЛЯ.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/п/ не се чете
/Петър Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар: М.С.