Решение по дело №5719/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2495
Дата: 4 юли 2022 г.
Съдия: Николай Мариусов Урумов
Дело: 20221110205719
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2495
гр. София, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20221110205719 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № СО-ЗУО-К-21-26К-
094/25.03.2022 г., издадено от Й. Ф. - кмет на Столична Община, с което за
нарушение на чл. 133, ал. 4, т. 1 от Закона за управление на отпадъците, на
основание чл. 53 и чл. 24, ал. 1 от ЗАНН, и чл. 157, ал. 4, вр. чл. 133, ал. 4, т. 1
от ЗУО, на КР. ИВ. Г., с ЕГН **********, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 2000 лева.
Санкционираното лице обжалва в срок издаденото наказателно
постановление, като в жалбата си сочи, че същото е незаконосъобразно,
издадено при допуснати нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че
издателят на НП бил некомпетентен, както и че АУАН и НП не съдържали
всички изискуеми от закона реквизити.. отделно се навеждат доводи и за
материална незаконосъобразност на издаденото НП. В условията на
алтернативност се сочи маловажност на нарушението. Иска се отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Г.
Последният поддържа жалбата, като сочи, че по делото не било доказано, че
именно жалбоподателят е извършил нарушението, и иска от съда да отмени
НП, както и да му присъди разноски.
Въззиваемата страна се представлява пред съда от юрк. К., която иска от
съда да постанови решение, с което да потвърди наказателното
1
постановление като правилно и законосъобразно. Тя намира процесното
нарушение за доказано по несъмнен начин. Претендира юрисконсултско
възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар от жалбоподателя.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 27.10.2021 г.,около 12:10 часа, служители на Столичния инспекторат
посетили производствено хале, представляващо предприятие за изработка на
мебели, което се намирало на адрес гр. Софи, бул. „***“ № 210. Служителите
на инспектората проверили обект, стопанисван от дружеството „М. С.“ ООД,
като в първото помещение на предприятието намерили печка за отопление
чрез изгаряне на дърва. Влизайки в обекта, проверителите заварили лицето
К.Г., който бил служител в посоченото дружество, като го попитали кой
отговаря за отоплението с печката и кой я зарежда, при което той отговорил,
че той се занимава с тази дейност.
След това служителят П. отворил вратата на горящата печка, като
забелязал, че в нея се горят остатъци от ПДЧ плоскости. Този извод
свидетелят Д. формирал, тъй като същият познавал спецификите на горивния
процес когато се изгаря дървесина и когато се изгарят ПДЧ плоскости. Д.
забелязал и че в непосредствена близост до отоплителното тяло (печка с
кюнци) се намирал и чувал, който бил пълен с парчета от ПДЧ плоскости.
Констатирайки горните факти, свидетелят Д. съставил АУАН на К.Г. за
извършено нарушение на чл. 133, ал. 4, т. 1 от ЗУО. Същият бил връчен
надлежно на лицето срещу подпис.
На базата на така съставения АУАН, АНО е издал процесното НП № №
СО-ЗУО-К-21-26К-094/25.03.2022 г., издадено от Й. Ф. - кмет на Столична
Община, с което за нарушение на чл. 133, ал. 4, т. 1 от Закона за управление
на отпадъците, на основание чл. 53 и чл. 24, ал. 1 от ЗАНН, и чл. 157, ал. 4, вр.
чл. 133, ал. 4, т. 1 от ЗУО, на КР. ИВ. Г., с ЕГН **********, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева.
Горната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена на
базата на събраните по делото доказателствени материали – гласните
2
доказателствени средства на свидетеля Д., частично и тези на Темелакиев, и
писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът намира, че показанията на Д. дават пълна и точна представа за
установените обстоятелства, времето и мястото на проверката, както и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Те са подкрепени от
писмените доказателства, поради което съдът ги намира за правдиви.
По отношение на показанията на Темелакиев, съдът намира, че има
няколко обстоятелства, за които не може да му даде вяра – на първо място
това е, че в печките е имало дърва за огрев от масивна дървесина, както и за
това, че не жалбоподателят е горил отпадъците от ПДЧ. За останалите
обстоятелства съдът намира, че твърденията му намират опора в останалия
доказателствен материал. Следва да се отбележи, че е логично лицето да не е
видяло проверяващите, защото те са били само в т.нар машинно отделение и
са били изгонени от помещението, без да бъдат допуснати навътре в
останалите помещения от предприятието. Освен това, от показанията на Д. се
установява, че по време на проверката там е бил само жалбоподателят и е
нямало други лица.

При така установените фактически обстоятелства, съдът намира от
правна страна следното:
След извършена цялостна проверка на материалния и процесуалния закон
съдът констатира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно
постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона
писмена форма, при спазване на установения ред и в преклузивните срокове,
предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Налице е редовна
процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.
Нормата на чл. 133, ал. 4, т. 1 от ЗУО сочи, че се наказва с глоба от 2000
до 5000 лв. физическо лице, което нерегламентирано изгаря или извършва
друга форма на нерегламентирано третиране на отпадъци.
В НП не е осъществено прецизно квалифициране на нарушението, като
не е посочено от къде се извлича обстоятелството, че е забранено изгарянето
на ПДЧ плоскости. Липсва адекватно посочване на норма от подзаконов
нормативен акт, който да запълни бланкетната законова разпоредба със
3
съдържание, поради което съдът намира, че описанието на нарушената
разпоредба е непълно и не отговаря на изискванията на ЗАНН за пълно и ясно
дефинирано обвинение срещу нарушителя. Ето защо, така издаденото НП е
незаконосъобразно, защото при липса на адекватно посочване на нормите,
които са нарушени, на санкционирания субект е нарушено правото на защита.
Независимо от обстоятелството, че е доказано кой точно е горил тези
отпадъци, както и че същите са остатъци от ПДЧ плоскости, съдът намира, че
наказателното постановление страда от съществен порок, поради което следва
да бъде отменено като незаконосъобразно и издадено при съществено
нарушение на процесуалните правила за това.
По отношение на претенциите за разноски на жалбоподателя, съдът
намира, че следва да уважи отправената претенция, защото издаденото
наказателно постановление е незаконосъобразно. Доколкото е претендиран
размер на адвокатското възнаграждение (600 лева), който надвишава двойно
минимално определеното в Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, съдът намира, че следва да присъди минималното такова
като редуцира претенцията на жалбоподателя, защото делото е с ниска правна
сложности е решено само в едно заседание. Ето защо, на основание чл. 63, ал.
3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, вр. чл. 18, ал. 4 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения, сумата, която следва да се
присъди, е в размер на 300 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № № СО-ЗУО-К-21-26К-094/25.03.2022 г., издадено от
Й. Ф. - кмет на Столична Община, с което за нарушение на чл. 133, ал. 4, т. 1
от Закона за управление на отпадъците, на основание чл. 53 и чл. 24, ал. 1 от
ЗАНН, и чл. 157, ал. 4, вр. чл. 133, ал. 4, т. 1 от ЗУО, на КР. ИВ. Г., с ЕГН
**********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000
лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Столична община, да заплати на КР. ИВ. Г., с ЕГН
**********, сумата от 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение,
4
на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, вр. чл. 18, ал. 4
от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5