№ 87
гр. София, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20221110121609 по описа за 2022 година
Ищецът „ЗАД А.“ АД е предявил срещу ответника А. В. А. обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл.
213, ал. 1 КЗ (отм.) и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 3 006.20 лв., представляваща изплатено застрахователно
обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва
върху претендираната сума от 08.11.2021 г. до пълното й изплащане, по
издадена заповед за изпълнение, както и присъждане на разноски по
настоящото дело.
Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 25.02.2015 г. в гр.
София по вина на ответника пътно-транспортно произшествие (ПТП) е
изплатил на собственика на лек автомобил с марка „Мазда” с рег. № ...., във
връзка със сключена застраховка „Каско на МПС”, сумата от 3 006.20 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени
вреди на лек автомобил с марка „Мазда” с рег. № ...., застрахован по
имуществена застраховка „Каско” при „ЗАД А.“ АД, със застрахователна
полица № 0306Х0030774, валидна към момента на застрахователното
събитие.
Поддържа, че са настъпване на горепосоченото ПТП ответникът е
управлявал лек автомобил с марка „Опел Вектра” с рег. № .... без валидна
1
застраховка „Гражданска отговорност”.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът А. В. А.,
чрез представителя си по чл. 47, ал. 6 от ГПК, е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва вида
и размера на вредите, както и причинната им връзка с твърдяното
противоправно деяние. Навежда доводи, че към момента на настъпване на
процесното ПТП е притежавал валидна застраховка „Гражданска
отговорност”. Навежда възражение за съпричиняване.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Не е спорно между страните по делото, а и се установява от
представените писмени доказателства, че водачът, управлявал лек автомобил
с марка лек автомобил с марка „Мазда” с рег. № ...., е имал валидно сключена
застраховка „Каско на МПС” с ищцовото дружество, със срок на действие,
обхващащ датата на настъпване на пътно – транспортното произшествие,
както и че за отстраняване на щетите по лек автомобил с марка „Мазда” с рег.
№ ...., настъпили във връзка с реализирано на 25.02.2015 г. ПТП, ищецът е
заплатил сума в размер на 3 006.20 лв., с включени ликвидационни разноски в
размер на 10.00 лв.
От представения по делото протокол за ПТП №1562481/25.02.2015 г.
(лист 32 по делото), съставен от длъжностно лице при ОПП-СДВР гр. София,
се установява, че на 25.02.2015 г., в 17.00 ч., в гр. София, при движение по ул.
„20-ти април”, по посока от бул. „Македония” към ул. „Дамян Груев”, на
кръстовището с ул. „Владайска”, А. В. А. – водач на лек автомобил с марка
„Опел Вектра” с рег. № .... не осигурява предимство и не пропуска лек
автомобил с марка „Мазда” с рег. № ...., при което са причинени материални
щети и на двете МПС, като протоколът е подписан от водачите и двете
горепосочени МПС-та без възражения.
Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с
обвързваща съда материална доказателствена сила, относно обективираните в
него обстоятелства за датата, мястото на увреждането, механизма, предвид
изрично предвидената в ЗДвП компетентност, и причинените вреди на
автомобилите. Тъй като материалната доказателствена сила на този
2
официален свидетелстващ документ не бе оборена от ответника, съдът
приема за установено, че процесното ПТП е осъществено по вина на А. В. А.,
управлявал лек автомобил с марка „Опел Вектра” с рег. № .....
От представеното по делото удостоверение от 08.06.2017 г. издадено от
ОПП-СДВР гр. София се установява, че на А. В. А., водач на лек автомобил с
марка „Опел Вектра” с рег. № ...., е съставен АУАН с №75854/25.02.2015 г. за
допуснати във връзка с горепосоченото ПТП нарушения на чл. 48, пр.1 и
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и е издадено НП №15-4332-003730/14.05.2015 г.,
влязло в сила на 10.09.2015 г.
Застрахованият е уведомил на 26.02.2015 г. писмено ищеца за
настъпилото застрахователно събитие, по повод на което е била образувана
преписка по щета № 10315030101589. Към преписката са приложени още
доклад и опис по щета и калкулация, в които като стойност на ремонта е
посочена сумата от 2 996.19 лв.
Спорен по делото е и въпросът за размера на обезщетението за
имуществените вреди. В този аспект от заключението на изслушаната и
приета по делото САвТЕ, което заключение настоящият състав намира за
компетентно и обективно дадено се установява, че щетите по лек автомобил с
марка „Мазда” с рег. № .... са в причинно следствена връзка с процесното
ПТП. Установява се и от заключението, че стойността на щетата по средни
пазарни цени е в размер на 3 967.34 лв. По отношение на спорния между
страните въпрос за обема на причинените на ищеца имуществени вреди за
размера на дължимото обезщетение съдът намира, че обезщетението трябва
да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Ето
защо дължимото обезщетение следва да се определи на база средни пазарни
към датата на ПТП-то цени без коефицент на овехтяване, тъй като в противен
случай, ако се отчита овехтяването, определеното обезщетение би било под
размера на вредата и застрахованият не би получил равностойно обезщетение,
а такова на по-ниска стойност и в този смисъл обезщетението не би било
равно на размера на вредата, какъвто е законно регламентирания му размер
При тези твърдения на ищеца възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на три материални предпоставки 1. наличието
на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца,
като застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
3
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата
вещ; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно
основание срещу причинителя на вредата - чл.45, ал. 1 от ЗЗД, т.е. вредите да
са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно
поведение; и 3. към момента на настъпване на ПТП между делинквента и
ответника да е съществувало действително правоотношение по застраховка
„гражданска отговорност”.
От събраните по делото доказателства се установи, че при настъпване
на процесното ПТП между ищеца и увреденото лице е съществувало
действително застрахователно правоотношение по застраховка „Каско”,
обективирано в застрахователна полица № 0306Х0030774. В срока на
действие на договора на 25.02.2015 г., в 17.00 ч., в гр. София, е настъпило
застрахователно събитие, при което застрахованото имущество е било
увредено в резултат на ПТП, предизвикано по вина на А. В. А. – водач на лек
автомобил с марка „Опел Вектра” с рег. № ...., още повече, че съгласно
разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага като тази презумпция
не бе опровергана в настоящото производство чрез обратно доказване от
ответника. Установи се още, че ищецът е изплатил за отремонтиране на
щетите по застрахования лек автомобил с марка „Мазда” с рег. № .... във
връзка с процесното ПТП застрахователно обезщетение в размер на 2 996.19
лв. и е направил разходи по неговото определяне в размер на 10.00 лв.
При така установените факти съдът приема, че са налице всички
материални предпоставки ищецът да встъпи в правата на увредения срещу
прекия причинител на увреждането, респ. срещу застрахователя по договор за
застраховка „гражданска отговорност” до размера на вредата към деня на
настъпването на събитието - арг. чл. 213, ал. 1, вр. чл. 208, ал. 3 от КЗ
(отм.). Имайки предвид, че от кредитираното от съда заключение по приетата
САвТЕ се установи, че имуществените вреди причинени на лек автомобил с
марка „Мазда” с рег. № .... в следствие на процесното ПТП са в размер на 3
967.34 лв., като ищецът е направил ликвидационни разходи в размер от 10.00
лв., а ищецът е изплатил обезщетение в размер на 2 996.19 лв., то искът е
основателен и доказан до пълния предявен размер от 3 006.20 лв.
Като законна последица от уважаване на главния иск следва да бъде
присъдена и законната лихва върху уважения размер, считано от 08.11.2021 г.
4
до окончателното изплащане на сумата.
Относно разноските по производството
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и сторените от него и своевременно поискани разноски по делото
в размер на 1 246.36 лв., представляващи сбора от заплатената държавна
такса, депозити за вещо лице и назначения на ответника особен представител,
и юрисконсултско възнаграждетие. Дължимите по заповедното производство
разноски са в размер на 228.45 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че А. В. А.,
ЕГН **********, със съдебен адрес - гр. София, ..., адв. Л. И., дължи на ЗАД
„А.” АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. София, ..., сумата
от 3 006.20 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
застрахователна преписка, образувана при ЗАД „А.” АД по щета №
10315030101589, ведно със законната лихва върху сумата от 08.11.2021 г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК от 17.11.2021 г. по ч. гр.д. № 63746/2021 г. на СРС, ІІ ГО,
76 с-в.
ОСЪЖДА А. В. А., ЕГН **********, със съдебен адрес - гр. София, ...,
адв. Л. И., да заплати на ЗАД „А.” АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ..., сумата от 1 246.36 лв. – разноски за
първоинстанционното разглеждане на делото и разноски за заповедното
производство в размер на 228.45 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5